Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
Гр. Перник, 22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЕРНИК, II състав, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова в. ч. гр. д.
№ 230 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 538 ГПК, вр.
чл. 130, ал. 3 СК.
Образувано
е по частна жалба на А.Б.Р. като майка и законен представител на малолетната В.Б.В.,
срещу Решение № 1365/20.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 1869/2019 г. по
описа на Районен съд Перник, с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателката да бъде разрешена продажба на притежавания от дъщеря й по
наследство недвижим имот – апартамент, в гр. Перник. За да остави молбата без
уважение, районният съд е приел, че продажбата на апартамента, чието разрешение
се иска, не е в интерес на детето, като е обсъдил липсата на данни за всички
активи в наследственото имущество, дали всички задължения на наследодателите са
преминали върху малолетното дете и дали всички те са изпълняеми по принудителен
ред.
В
жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като се
поддържа, че продажбата на имота е необходима за защитаване интересите на
детето, което вече е конституирано като страна по изпълнителните дела,
образувани за задълженията на наследодателите му. Поддържа се, че с продажната
цена ще бъдат погасени всички натрупани задължения, а остатъкът ще бъде
преведен по сметка на детето.
Съдът
констатира, че жалбата е редовна и допустима, като е подадена в
законоустановения срок от легитимирана срещу акт, подлежащ на инстанционна
проверка, като след указания е заплатена изискуемата държавна такса. Разгледана
по същество, същата е неоснователна, при следните съображения.
Имуществените права, за които е въведен разрешителен режим при извършване
на сделки на разпореждане, са посочените в
чл. 130, ал. 3 СК, сред които са и имуществените права върху недвижими
имоти. Разрешението по чл. 130, ал. 3 от СК представлява охранителен акт, с който съдът цели да даде съдействие на
недееспособния при извършване на разпоредителна сделка с важен обект от
имуществото му, като провери дали тази сделка не е против неговия интерес и по
този начин да го предпази от необмислени или неудачни разпоредителни действия,
който биха го увредили.
Преценката дали да бъде разрешено извършването на действия на разпореждане
с недвижими имоти, принадлежащи на малолетно лице, по реда на чл. 130, ал. 3 СК следва да бъде извършена от
съда с оглед интересите на детето от извършването на конкретното разпореждане,
изхождайки от обстоятелството дали и до каква степен това разпореждане е
свързано с удовлетворяване на нуждите му. От една страна да бъде взето предвид
дали удовлетворяването на посочените в искането нужди и потребности на малолетното
дете чрез извършване на разпореждането е в негов интерес, а от друга страна
дали е в негов интерес и самото извършване на разпореждането, т. е. биха ли
били удовлетворени чрез извършване на разпореждането нужди и потребности на детето,
без интересите му да бъдат накърнени.
От представените към молбата писмени доказателства се установява, че
малолетната В.В. е единствен собственик по наследяване по закон от починалите й
баща и чичо на апартамента, чиято продажба се иска да бъда разрешена. Данъчната
оценка на имота възлиза на 27897,60 лв., а очакваната продажна цена –
40 000 лв., като в молбата се твърди,
че натрупаните за имота задължения за вода и топлинна енергия, възлизат на
38 000 лв. Депозирано е бланкетно становище от Дирекция „Социално
подпомагане“ Перник, че сделката на разпореждане е изцяло в интерес на детето и
не засяга законните му права. По делото са приобщени доказателства, от които е
видно, че починалите баща, чичо, баба и дядо на детето са натрупали задължения за
имота за доставка на вода, топлинна енергия, местни данъци и такси. Част от
същите са предмет на принудително изпълнение, както следва:
Изп. дела № 482/2007 г. и № 267/2008 г. на ЧСИ С.Д. с взискател „ВиК“
ООД, образувани срещу В.П. (дядо на малолетното дете), по които са дължими
такси към ЧСИ в общ размер 660,15 лв.
ИД № 576/2015 г. на ЧСИ С.Д., образувано за задължения на С.П. (баба на
детето) към взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и такси към ЧСИ –
общо 1151,44 лв.
ИД № 1413/2018 г. на ЧСИ С.Б., образувано за задължения на И.Б. и Б.Б.
(съответно чичо и баща на малолетното дете) и взискател „Топлофикация Перник“
АД – общо 1609,92 лв., по изп.лист
от 2017 г.
ИД № 69/2016 г. на ЧСИ С.Б., образувано по изп. лист от 2015 г. за
задължения на С.П. към „Топлофикация
Перник“ АД – общо 4056,23 лв.
Представена е справка от Община Перник за неплатени задължения за местни
данъци и такса „Битови отпадъци“ по партида на процесния имот за периода от 2013
до 2019 г. в общ размер на 749 лв. Представят се и изпълнителен лист от
20.11.2012 г., издаден в полза на „Топлофикация Перник“ АД за задължения на С.П.
от периода 2009-2011 г., справки за задължения към Топлофикация Перник АД за
периода от 2003 г. до 2018 г. и удостоверение за дължими от В.П. суми към „ВиК“
ООД по ч.гр.д. № 1847/2008 г. и ч.гр.д. № 3718/2016 г. на РС Перник.
Предвид установената фактология не би могъл да се направи категоричен извод
за размера на пасива, преминал в патримониума на малолетното дете. Действително,
вземания на обща стойност 7477,74 лв. към различни взискатели, са предмет на
принудително изпълнение, по пет отделни изпълнителни дела, образувани при
различни съдебни изпълнители. Както правилно е отбелязал районният съд обаче,
възможността за удовлетворяване на вземанията именно от процесния имот е изцяло
хипотетична, още повече с оглед данъчната оценка на имота и изискването за
съразмерност на действията по изпълнение с размера на задължението по конкретното
изпълнително дело (арг. чл. 441, ал. 2 ГПК).
Същевременно с оглед приложените към настоящата молба доказателства не може
да се направи категоричен извод за изпълняемостта по принудителен ред на
останалите вземания в посочения размер. Предвид периодите на задълженията,
съответно момента на издаване на представените изпълнителни листове, е възможно
да има припокриване между част от задълженията по посочените извънсъдебни
справки от „Топлофикация Перник“ АД и
„ВиК“ ООД и образуваните по молба на същите дружества изпълнителни дела. Още
повече, че част от задълженията на наследодателите по приложените справки се
отнасят за период, значително назад във времето и няма данни дали същите не се
явяват погасени по давност, в който случай погасяването им чрез продажната цена
на жилището не би се явило в интерес на малолетното дете.
Поначало интересът на недееспособните лица е защитен от нормата на чл. 61,
ал. 2 ЗН, предвиждаща, че тази категория субекти приемат наследството
единствено по опис. Целта на приемането на наследството по опис е да гарантира,
че недееспособният, в случая малолетният наследник, няма да бъде увреден, ако
пасивите на наследството превишават неговите активи. В този смисъл описът
привежда в известност наследственото имущество, има отношение за отговорността
пред кредиторите на наследството и доказателствено значение за обема на
оставеното в наследство имущество.
Както правилно е посочил районният съд, липсват твърдения и данни за цялото
притежавано от малолетното дете наследствено имущество. От молбата и
доказателствата към нея не се установява какви са всички активи, преминали в
наследство върху малолетната В.В., от които е възможно натрупаните задължения
да бъдат погасени. Още повече, че случаят касае недвижим имот с жилищно предназначение,
като няма твърдения и данни дали жилищните нужди на детето биха могли да бъдат
обезпечени по друг начин.
Изложените съображения мотивират извод, че така заявеното искане за
разрешение за продажба на апартамент, с оглед конкретните придружаващи молбата
доказателства, не са налице материалните предпоставки на чл. 130, ал. 3 СК.
Правилно искането за даване на разрешение за извършване на продажбата е било
оставено от районния съд без уважение, поради което атакуваното решение следва
да бъде потвърдено. Следва да се посочи, че отказът да се издаде охранителен
акт не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което няма пречка искането
да бъде заявено повторно при промяна на обстоятелствата (арг. чл. 538, ал. 3 ГПК).
С оглед предмета на производството и предвид нормата на чл. 280, ал. 3, т.
2 ГПК решението на въззивния съд не подлежи на касационен контрол.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1365/20.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 1869/2019 г. по
описа на Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.