№ 452
****, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20223100900373 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Е. И. Н., ЕГН **********
и З. И. Н., ЕГН **********, с адрес: **** срещу „Новотех-95” ООД, ЕИК
*********, ****, ул. ****, обективно и субективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ за осъждане на ответника да
заплати на всеки от ищците сумата от по 260 000 лв., представляваща остатък
от вземането им в общ размер на по 300 000 лв. за всеки от ищците (след
уважаване на частичните им искове за сумата от 40000 лева с влязло в сила
решение 141/13.02.2020г. по т.д. 497/2019г. на ВОС), която сума представлява
припадащата се съобразно наследствената им квота /по 1/3 ид. ч./ част от
равностойността на дружествения дял на наследодателя им И.Н.Н., определен
към края на месеца, в който е прекратено членственото му правоотношение –
**** г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане
на исковата молба – 09.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищците твърдят, че са наследници по закон – съпруга и
дете, на И.Н.Н., починал на **** г., б. ж. на ****, който към датата на смъртта
си е бил съдружник в „Новотех-95” ООД, ****, като е притежавал дял от
капитала на дружеството в размер на 12 700 лв. от общо вписан капитал в
размер на 21 800 лв. Сочат, че прекратяването на участието на съдружника
И.Н. е настъпило по силата на чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ, със смъртта му на ****
г., поради което след 30.11.2018 г. вземането на наследниците му става
изискуемо. Поддържат, че по правопораждащите спорното право факти
между страните е формирана сила на пресъдено нещо с решението по т. д. №
497/2019 г. на ВОС по предявен частичен иск в размер на 40 000 лв. за всеки
от ищците, поради което на доказване в настоящото производство подлежи
1
единствено съществуването на вземането в предявения му остатъчен размер.
Оспорват верността на представения по т. д. № 497/2019 г. на ВОС
счетоводен баланс от 25.03.2019 г. и редовността на воденото от ответника
счетоводство, с твърдения, че дружеството притежава активи за над 3 000 000
лв., които не се осчетоводени по предвидения за това ред, вследствие на което
балансовата стойност е изключително занижена. Твърдят, че при оспорване
на изготвения междинен баланс, балансовата стойност следва да бъде опредЕ.
с експертиза на база стойността на дълготрайните материални активи /ДМА/,
другите нематериални активи и краткотрайни материални активи, а от пасива
– задълженията на дружеството, но без собствения капитал, резервите и
финансовия резултат. Стойността на активите се определя въз основа на
тяхната историческа цена – при придобиване, а евентуално се определя по
себестойността или справедлива цена – сумата, за която един актив може да
бъде заменен или един пасив - погасен при пряка сделка при информирани и
желаещи осъществяването на сделката купувач и продавач.
В депозирания отговор на исковата молба исковете се оспорват само по
размер, доколкото по основанието им вече има влязло в сила решение,
обвързващо спорещите страни. Оспорва се твърдението, че балансовата
стойност на активите на дружеството към 30.11.2018 г. е била над 3 000 000
лв., съответно и че размерът на претендираната от всеки ищец част от
наследствения дружествен дял възлиза на 300 000 лв. Възразява се срещу
твърденията за нередовно водено счетоводство и заниженост на стойността на
дълготрайните материални активи. Поддържа се, че определянето на
стойността на дела следва да бъде извършено по начин, идентичен с този,
посочен от ищците, като стойността на ДМА бъде определяна по
„историческата цена” съгласно първични счетоводни документи, при
отчитане на периодичната им амортизация. Сочи се, че при съставяне на
междинния баланс, активите и пасивите на дружеството са били отразени
правилно по тяхната „историческа цена”. Излага и че стойността на
процесния дружествения дял възлиза на около 200 000 лв. В производството
по т. д. № 497/2019 г. на ВОС е установено, че стойността на собствения
капитал на „Новотех-95” ООД към 30.11.2018 г. е 339 391,50 лв., а
дружественият дял на починалия - 197 718,90 лв.
В допълнителната искова молба се подържат твърденията за неточно
изготвен баланс и нередовност при водене на счетоводството на ответника.
Тъй като се оспорват всички счетоводни записвания, а и поради факта, че те
нямат обвързваща за съда доказателствена сила и верността им подлежи на
установяване в производството по чл. 125, ал. 3 от ТЗ, се излага, че данните в
изготвения счетоводен баланс не следва да бъдат вземани предвид в
настоящото производство. Оспорва се твърдението на ответника, че при
изготвяне на баланса, стойността на активите е опредЕ. съобразно
историческата им цена, доколкото по т. д. № 497/2019 г. на ВОС не били
събрани доказателства, в тази насока. Оспорва се стойността на актива,
описан в междинния счетоводен баланс като „земя и сгради в ЗПЗ“, с
2
твърдения, че в счетоводството на ответника притежаваните от ответника в
ЗПЗ-Варна седем имота са заприходени неправилно като четири
самостоятелни обекта, което не отговаря на броя и вида на имотите, както са
отразени в имотния регистър при АВ и в КККР. По отношение на
имуществото, находящо се на ул. **** и ***, се твърди, че според баланса,
стойността на актива „земя” е 119167,50 лв., а съгласно аналитичната
оборотна ведомост на дружеството, така описаният актив включва: земя в
ЗПЗ на стойност 116 000 лв., земя на ул. **** (посочена като фризьорски
салон/офис от 52 кв. м. и две паркоместа). По тази причина, тъй като липсва
описание на всеки актив и неговата стойност, а и доколкото не е посочена
стойността на всички активи от този вид, сумата посочена в баланса за актива
„земя” не може да бъде приета за обективна и вярна.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът възразява, че
недвижимите имоти, находящи се в ЗПЗ и на ул. **** са били част от
общинското търговско предприятие, придобито от ответното дружество по
реда на чл.35 ЗППДОП по силата на договор от *****г., сключен с Община
Варна. Историческата цена на придобиване на тези имоти съответства на
стойността, с която са заприходени в счетоводството му и същата е опредЕ.
въз основа на цените, посочени в актовете, по силата на които Община Варна
ги е придобила, които актове са посочени в приложението опис към договора
от ***** г. Видно от акт за общинска собственост № 2537/14.07.1997 г.,
приложение към договора за придобиване на дружеството, цената на сградите
в ЗПЗ е 3 196 000 лв. Именно това е и историческата стойност, с която са
въведени в счетоводството на дружеството. Самостоятелните обекти,
придобити от дружеството чрез строителство, също са редовно осчетоводени.
Оспорва твърденията, че не всички имоти са отразени в счетоводството на
дружеството. Стойността на всеки актив, включително и оспорените в ДИМ,
са отразени в счетоводния баланс. Имотите в ЗПЗ са заведени в
счетоводството съобразно индивидуализацията им в Акт за общинска
собственост № 2537/14.07.1997 г. и са заприходени съобразно историческата
им стойност. Наред с това, данните в АГКК не отразяват действителното им
положение. Твърденията за несъответствие между начина на завеждане на
имотите в счетоводството и в масивите на АГКК счита за неотносимо към
спора. Независимо от това по какъв начин имотите са отразени в масивите на
АГКК, всеки един от тях е заведен в счетоводството при съответната
стойност на придобиване и е намерил отражение в баланса.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно чл.125, ал.3 от ТЗ при прекратяване участието на съдружник в
дружество с ограничена отговорност му се изплаща сума, опредЕ. по размер
съобразно участието на съдружника в капитала на дружеството по счетоводен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
3
Прието е за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване между
страните на осн. чл. 377, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, с доклада по делото,
че ищците са призовани към наследяване наследници по закон с по 1/3 ид. ч.
от наследството на И.Н.Н., починал на **** г., който приживе е притежавал
127 от общо 218 дяла от капитала на „Новотех-95” ООД, както и че с влязло в
сила решение № 141/13.02.2020 г. по т. д. № 497/2019 г. на ВОС, ответникът е
бил осъден да заплати на всеки от ищците сумата от по 40 000 лв.,
представляваща част от дружествения дял на техния наследодател на
основание чл.125, ал.3 ТЗ.
Доколкото настоящото производство е образувано след уважен частичен
иск за същото вземане, фактическите основания на иска са установени с
влязлото в сила решение по т.д.№ 497/2019г. на ВОС, което е обвързващо за
страните и съда относно правопораждащите факти на спорното материално
право. Следователно в настоящия процес на установяване подлежи
единствено съществуването на вземането в предявения му остатъчен размер.
По спорния между страните въпрос относно начина за определяне на
равностойността на дружествения дял, настоящият състав възприема
наложилото се в практиката становище, че изчисленията се извършват въз
основа на т. нар. чист актив. Последният представлява положителна
величина, която се получава като от актива по счетоводния баланс, включващ
стойността на дълготрайните материални активи на дружеството (напр. земя,
сгради), други нематериални активи и краткотрайни материални активи, се
извади тази част от пасива, която формира задълженията на дружеството (без
собствения капитал, резерви и финансов резултат).
В междинния баланс активите и пасивите се отразяват по тяхната
историческа цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива
цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти. Отразената
цена при придобиване търпи корекция чрез периодично начисляване на
амортизации и ревалоризация (преоценка) при спазване на приетите
счетоводни стандарти. Съгласно чл.33, ал.4 от ЗСч (в сила от 01.04.1991г. –
01.01.2002г.) увеличението на балансовата стойност на дълготрайните
материални активи (ДМА) се отчита като т нар. „преоценъчен резерв“.
Същият се отнася в пасива на баланса и се трансформира в неразпредЕ.
печалба едва при отписване на съответния актив (чл.33, ал.5 от ЗСч).
Преоценъчният резерв е непаричен резерв, създаден, за да отразява
истинската стойност на актива, когато пазарната стойност на опредЕ.
категория актив е повече или по-малка от стойността на такъв актив, при
която той е записан в счетоводните книги. Създаването на резерви може да е
регламентирано с устав или със закон с цел осигуряване на предприятието и
на неговите кредитори на допълнителна мярка за защита от ефектите на
загубите.
Законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да
става на база пазарна цена на активите, а това може да стане само в случай на
4
ликвидация на дружеството, когато наличните активи ще бъдат осребрени по
тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се изплати
съответстващият му се ликвидационен дял, но правото на последния се
свързва с прекратяване на дружеството. Следва да се има предвид, че
понятията дружествен дял и ликвидационен дял са различни, както са
различни /по размер и начин на определяне/ и имуществените последици на
прекратилия участието си в дружеството съдружник и този, който е
съдружник в дружество обявено в ликвидация.
В обобщение съдът намира, че в разглеждания случай не е налице
основание за преоценка на активите на дружеството по пазарни цени и за
включване на преоценъчния резерв като компонент при формиране на
равностойността на дела. (в този смисъл Решение № 224/10.09.2010 г. по т. д.
№ 765/2008 г. на II т. о., Решение № 302/20.12.2018 г. по в.т. д. № 622/2016 г.
на ВнАпС, Решение № 64/09.06.09 г. по т. д. № 504/08 г. на ІІ т. о., Решение
№ 100 от 07.02.2013 г., по т. д. 665/2011 г. на І ТО; Решение № 466 от
30.06.2008 г., по т. д. № 112/2008 г. на ІІ т.о. и др.)
Съобразявайки цитираната практика на ВКС и с оглед предприетото от
ищците оспорване на съставения от ответника междинен баланс, настоящият
съдебен състав е назначил експертиза за установяване на относимата към
разрешаване на спора стойност на дружествения дял. Съгласно заключението
на вещите лица по допуснатата комплексна съдебно-счетоводна и оценителна
експертиза, в периода 1995г. – 2018г. счетоводството на ответното дружество
е водено редовно, т.е. при спазване на принципите и приложимите счетоводни
стандарти, отчитането на дълготрайните материални активи е извършвано в
съответствие с приложимото счетоводно законодателство и стойността им е
правилно опредЕ. от датата на придобиване. Първоначално всеки ДМА е
оценен по цена на придобиване, която включва покупната цена и всички
преки разходи за реконструкция, подобрение и пр., а тези от тях, които са
създадени от предприятието – по себестойност. Всички активи, след тяхното
признаване и класифициране като вид, са отчитани по цена на придобиване,
намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка, при
спазване на действащото законодателство. За периода 1997г. – 1999г. са
извършени редовно ревалоризации на всички активи според изискванията на
чл.33 от ЗСч., а към 01.01.2003г. е извършена еднократно оценка на ДМА по
справедлива цена съгласно ЗКПО, при което е формиран преоценъчен резерв.
Преоценъчният резерв от последващите преоценки е отчитан към неразпредЕ.
печалба от минали години при спазване на ЗСч и ССч. Същият е
осчетоводяван правилно през годините. Стойността на активите в междинния
баланс на дружеството към 31.11.2018г. също е опредЕ. правилно. При
извършване от вещите лица на собствен анализ и изчисления е установена
единствено разлика в начислените амортизации, поради което са доначислени
разходи за амортизации за предходни периоди в размер на 8716.56 лева.
Експертизата е изготвена в три варианта: Вариант I – по собствени
изчисления на вещото лице, Вариант II – по изготвен от „Новотех-95“ООД
5
междинен баланс и Вариант III – при прилагане на справедливата пазарна
цена от 2018г. По вариант II и III се получава идентичен размер на дела, тъй
като принципът за счетоводно уравнение изисква в баланса на дружеството
общата сума на активите да бъде равна на сумата на пасивите и собствения
капитал. За да се обезпечи уравнението на баланса, преоценката на ДМА по
справедлива цена намира отражение в него от една страна чрез увеличаване
на актива, а от друга – чрез увеличаване на пасива със същата стойност под
формата на преоценъчен резерв. Преоценъчният резерв, натрупан вследствие
на проведени револаризации, се прехвърля в неразпредЕ. печалба, т.е. в
актива на баланса, едва когато ДМА е продаден. Базата за определяне
равностойността на дружествения дял по чл.125 ТЗ е концепцията за
поддържане на капитала, а именно: неговият стойностен размер в края на
отчетния период е най-малко равен на размера му в началото на отчетния
период след приспадане на вложения капитал от съдружниците, разпредЕ.та
печалба и преоценката, отразена в собствения капитал. Според тази
концепция следва да се елиминира преоценката, отразена в собствения
капитал, т.е. преоценъчният резерв не участва при формирането на чистия
актив.
Въз основа на цитираното счетоводно законодателство и ангажираните
специални знания се формира обоснованият извод, че увеличената стойност
на активите при оценката им по справедлива цена намира съответно
отражение в пасива на баланса като преоценъчен резерв, поради което не
следва да бъде включвана в стойността на собствения капитал при определяне
на дружествения дял.
С оглед изложеното съдът намира, че стойността на дружествения дял
следва да бъде опредЕ. по Вариант II от заключението – по изготвения от
самия ответник междинен баланс към 30.11.2018г., доколкото тази призната
от дружеството стойност надхвърля преизчислената от вещото лице.
Съгласно приетият за меродавен вариант на заключението сумата на
активите е 546194.71 лева, а на пасивите – 16293.71 лв., респективно сумата
на собствения капитал е 529900.74 лв. Въз основа на констатираните
обстоятелства и след необходимите изчисления, вещото лице заключава, че
равностойността на дружествения дял на И.Н.Н. към 30.11.2018г. възлиза на
215459.03 лева.
Съобразно наследствената квота на ищците, припадащата се на всяка от
тях част от дела е в размер на 71819.68 лв. След приспадане на вече
присъдената по т.д.№ 497/2019г. на ВОС част от вземането в размер на 40000
лева, дължимият остатък се равнява на 31819.68 лева за всеки от ищците, до
който размер исковете следва да бъдат уважени и отхвърлени за разликата до
претендираните 260 000 лева.
С оглед правоувеличаващия ефект на предявяване на иска, главницата
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва считано от депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане.
6
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищците следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски съразмерно с уважената част от иска, в размер на по 2545.57 лева, от
общо 20800 лева, представляващи заплатена държавна такса. В полза на
ищцата Е. Н. следва да бъде присъдена допълнително и сумата от 216.62 лева,
пропорционално на заплатените от нея депозити за вещи лица (1300 лева и
470 лева), или общият размер на дължимите в нейна полза разноски възлиза
на 2762.19 лева. Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не са
представени, поради което разноски в тази част не се присъждат.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника също се следват
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 12172.54 лева от
общо 13870 лева, изразяващи се в заплатен депозит за вещо лице (200 лева и
470 лева) и адвокатско възнаграждение (13200 лева). Възражението на ищеца
за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно,
доколкото същото не надхвърля предвидения в Наредба 1/09.07.2004 г.
минимален размер (15050 лева) и съответства на извършените процесуални
действия и фактическата и правна сложност на спора.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Новотех-95” ООД, ЕИК *********, ****, ул. ****, ДА
ЗАПЛАТИ на Е. И. Н., ЕГН ********** с адрес: ****, сумата от 31819.68
лева, представляваща остатък (след уважен частичен иск за сумата от 40000
лева по т.д. 497/2019г. на ВОС) от вземането й за равностойността на 1/3 от
дружествения дял на прекратилия поради смърт участието си съдружник в
"НОВОТЕХ-95" ООД и нейн наследодател И.Н.Н., починал на ****г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба – 09.06.2022 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 125, ал.
3 от ТЗ, като отхвърля иска за разликата над 31819.68 лева до
претендираните 260 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Новотех-95” ООД, ЕИК *********, ****, ул. ****, ДА
ЗАПЛАТИ на З. И. Н., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 31819.68
лева, представляваща остатък (след уважен частичен иск за сумата от 40000
лева по т.д. 497/2019г. на ВОС) от вземането й за равностойността на 1/3 от
дружествения дял на прекратилия поради смърт участието си съдружник в
"НОВОТЕХ-95" ООД и нейн наследодател И.Н.Н., починал на ****г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба – 09.06.2022 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 125, ал.
3 от ТЗ, като отхвърля иска за разликата над 31819.68 лева до
претендираните 260 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Новотех-95” ООД, ЕИК *********, ****, ул. ****, ДА
7
ЗАПЛАТИ на Е. И. Н., ЕГН ********** с адрес: ****, сумата от 2762.19
лева, представляваща сторени в производството разноски съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Новотех-95” ООД, ЕИК *********, ****, ул. ****, ДА
ЗАПЛАТИ на З. И. Н., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 2545.57
лева, представляваща сторени в производството разноски съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. И. Н., ЕГН ********** и З. И. Н., ЕГН **********, с адрес:
****, да заплатят на „Новотех-95” ООД, ЕИК *********, ****, ул. ****,
разделно при равни квоти сумата от 12172.54 лева, представляваща сторени
в производството разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8