П Р О
Т О К О Л
гр. София, 28.05.2020 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 3 състав в публично съдебно заседание на двадесет
и осми май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: В.Х.
Т.П.
Секретар:
Весела Венева
Прокурор:
Георги Мирчев
Сложи
за разглеждане докладвано от съдия МАРИНКОВА
НЧД № 4939
по
описа за 2019 година
На именното повикване в 13,30 часа се
явиха:
МОЛИТЕЛЯТ Р.Р.
се явява лично.
СЪДЪТ докладва постъпили по делото
справки, изискани от предходното съдебно заседание, а именно справка от РП-Плевен
във връзка с ДП от 2004 г., водено срещу Р. с приложени към справката протоколи
за разпит на уличено лице, постановление за прекратяване на наказателното
производство по делото, съответно за частично прекратяване и спиране на производството
по делото; докладва също така справка от РС-Левски, с което съдът е уведомен,
че поради унищожаване на делото не е възможно да бъдат предоставени исканите
копия от документи. Към справката е приложен препис от присъда, справка от
РС-Плевен във връзка с НОХД № 1931/2009 г. относно конституирането на
граждански ищци и частни обвинители с препис от присъдата; справка от РС-Плевен
във връзка с НОХД № 595/2005 г. и НОХД № 3338/2005 г., която сочи, че не могат да
дадат исканата информация, поради унищожаване на делата, като са изпратили само
препис от присъдите по тях.
ДОКЛАДВА също така разпореждания във връзка
с пренасрочване на делото по повод на обявеното извънредно
положение в страната.
СТРАНИТЕ (поотделно): Запознати сме с
тези справки. Да се приемат.
МОЛИТЕЛЯТ Р.: Не възразявам да се гледа
делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото
СЪДЪТ намира, че са налице процесуалните
предпоставки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме доказателствени
искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
На основание чл. 283 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА събраните по делото писмени
доказателства.
Счита делото за изяснено от фактическа и
правна страна.
На основание чл. 286 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
МОЛИТЕЛЯТ Р.: Искам от Вас да се реабилитирам и да почна
работа. Това искам, да си поддържам семейството.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам за основателна
молбата на Р. Р.Р. за постановяване на съдебна реабилитация по чл. 87 от НК, тъй
като са налице изискуемите от закона предпоставки. Същият е осъждан многократно,
но видно от справката за съдимост наложеното му едно общо най-тежко и увеличено наказание в размер на 7
г. и 6 месеца е изтърпяно на 27.10.2016 г. От тогава до настоящия момент,
същият има добро поведение и няма незавършени наказателни производства.
Отделно от това, видно от справката от НАП
изпълнителното производство по делото от 2002 г., касаещо
заплащане на глоба по НОХД № 2308/2006 г. на РС-Плевен е прекратено, поради
изтичане на абсолютната 10 годишна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
В този смисъл моля да постановите и
Вашия съдебен акт.
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава последна дума
на молителя.
МОЛИТЕЛЯТ Р.: Моля съда да ме
реабилитирате, за да почна да бачкам по фирмите,
защото не ме взимат, защото съм осъждан и не искат да ме вземат и предварително
Ви благодаря.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание и като съобрази събраните
по делото доказателства, както и становището на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 433 от НПК,
вр. чл. 87 от НК. Образувано е по молба на Р.Р. с искане за пълна реабилитация на лицето във връзка с всички
негови осъждания до този момент. Без да е необходимо те да бъдат подробно изброявани
и посочвани, съдът следва само да отбележи, че видно от справката му за
съдимост, същият е осъждан до този момент десет пъти, като е започнал своята
престъпна деятелност в далечната 1997 г, още като непълнолетен, а последното
извършено от него деяние е през 2010 г. Касае се все за престъпления против
собствеността, а именно кражби. Отново и видно от справката за съдимост на
лицето, деянията извършени от него във връзка с тези десет осъждания са
извършени така, че не са му позволили да се реабилитира по право за нито едно от
извършените престъпления, тъй като същият е извършвал нови и нови такива в
рамките на срока за реабилитация по право на предходното. Това важи включително
и за първите му осъждания като непълнолетно лице, за които са му налагани наказания
„Обществено порицание“ и наказания „Лишаване от свобода“ условно, като в последствие,
обаче същият е бил освобождаван от изтърпяване на това наказание по реда на чл.
69, ал. 2 от НК и в частност освободен от изтърпяване на наказанието от 6 месеца
„Лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 1057/2000 г. Въпреки, че е бил освободен
от изтърпяване на това наказание и въпреки, че наказанието „Обществено порицание“,
наложено едновременно с наказанието „Лишаване от свобода“ по това дело е било
изпълнено, той не е могъл да се реабилитира по право, дори и за него, тъй като
деянието предмет на въпросното дело се намира в група с други деяния и престъпления,
за които той е търпял ефективно наказание „Лишаване от свобода“ и които са извършени
по начин, който не му е позволил да се реабилитира по нито една от хипотезите
на чл. 86 или чл.88а от НК. Именно и поради това и същият към настоящия момент
е поискал съдебна реабилитация за всички свои осъждания до този момент.
Видно от справката за съдимост, както и от
справката от ГДИН, изискана от съда, по последните осъждания на лицето, а
именно по НОХД № 1493/2008 г. и НОХД № 520/2011 г. на същия е било определено
едно общо най-тежко наказание по реда на чл. 25 и чл. 24 от НК, а именно в размер
на 7 г. и 6 месеца „Лишаване от свобода“, което наказание той е изтърпял и е
бил освободен от затвора на 27.10.2016 г. Видно е също така, че и преди да
търпи това общо най-тежко наказание той също е търпял преди това наказание
„Лишаване от свобода“, като дори е бил освобождаван условно предсрочно по реда
на чл. 70 от НК с аргумент за поправяне и превъзпитание и в рамките на изпитателния
срок е извършил нови престъпления, което е наложило да доизтърпи
по реда на чл.70, ал.7 от НК остатъка от наказанието, във връзка, с което е бил
условно предсрочно освободен. Всичко това сочи на една упорита и трайно установена
престъпна дейност на молителя, за едно лице с изключително висока степен на обществена
опасност, поддаващо се очевидно трудно на поправяне и превъзпитание.
Действително от така цитираните справки е
видно, че е налице формалната предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 87,
ал.1 от НК за преценка молбата на лицето, а именно да е изтекъл 3 годишен срок
от изтърпяване на последното наложено му наказание „Лишаване от свобода“. В
случая тази предпоставка е налице, доколкото Р. за последно е търпял наказание „Лишаване
от свобода“ към 27.10.2016 г. Срокът, тригодишният е изтекъл на 27.10.2019 г. и
е видно също така, че в рамките на този тригодишен срок за същия няма данни да
е извършвал друго престъпление, нито има данни спрямо него да е образувано и да
има висящо наказателно производство за друго престъпление. По-малко от месец след
изтичане на този срок, през м. ноември 2019 г. той е подал настоящата молба за реабилитация по всички негови
осъждания. Законът, обаче поставя изискване, освен да е изтекъл този тригодишен
срок, в рамките на него лицето да е показало, че има добро поведение, а при умишлени
престъпления да е възстановил и причинените вреди. Поставил е също така изискване
в случаите, когато му е било наложено наказание „Глоба“, тази глоба да е
платена. Отново, от справката за съдимост на Р. е видно, че на същия е налагана
глоба, а именно в размер на символичната сума от 100 лева по НОХД № 2908/2006 г.,
като от справката от НАП е видно също така, че тази глоба не е била платена,
макар и за нея да е било образувано изпълнително производство и поради невъзможността
да бъде събрана, същото е прекратено едва през м. януари 2019 г. с оглед
изтеклата абсолютна 10 годишна давност по реда на чл.171, ал.2 от ДОПК. Съгласно
практиката погасяването по давност на наказанието „Глоба“ не може да бъде в
тежест на лицето и следва да се счита, че след този момент същият, ако има наложено
такова наказание има право да поиска реабилитация. За настоящия съдебен състав,
обаче неплащането на тази символична глоба сочи на това, че лицето не е показало
каквито и да е било намерения да се поправи и превъзпита, да предприеме
действия да плати изцяло или поне частично същата и с това си поведение да
демонстрира, че трайно се е отказал от своята престъпна деятелност и желае да
се прояви като добър гражданин на обществото, спазващ правилата, установени със
закон в страната. Още повече, че за неплащането на глобата, законът не се интересува
от причините, поради които не е била платена.
На следващо място, както вече бе посочено,
за да се допусне съдебна реабилитация е необходимо лицето да е възстановило и
причинените с деянията вреди, съставомерни такива, в
случая - имуществени. Както бе отбелязано всичките осъждания на Р. са във
връзка с престъпления против собствеността, като макар и съдът да положи усилия
да събере доказателства относно това дали в рамките на част от осъжданията му
по делата са били предявявани граждански искове или е било заявено от страна на
пострадалите, че желаят възстановяване на причинените им вреди, с оглед изминалия
период от време и унищожаване на делата такава информация не можа да бъде събрана.
Това не бива да бъде тълкувано във вреда на молителя, но няма как да не бъде
отчетено обстоятелството, че по едно от тези осъждания, а именно по НОХД № 520/2011
г. такива граждански искове са били предявени и приети за разглеждане, като Р.
е осъден да заплати на пострадалите лица от съответните престъпления причинените
с деянията му имуществени вреди. Още в първото съдебно заседание по настоящето
дело, същият изрично заяви, че не е заплащал тези вреди, нито е правил опит да
стори това. Не сочи и причините, поради които не го е направил, не изтъква било
уважителни или неуважителни такива, а същевременно и видно от представената характеристична
справка за същия от кмета на селото, в което живее, същият след като е изтърпял
наказанието „Лишаване от свобода“ през 2016 г. полага труд, макар и при физически
лица и в този смисъл не може да се приеме, че същият няма доходи и поради тази
причина не може да заплати имуществените вреди, които е причинил с деянията, за
които е бил осъден и за които, освен всичко останало има и осъждане във връзка
с граждански искове.
Абсолютно, без значение в случая е дали
от осъждането по гражданския иск през 2011 г. е изтекла, или не давността по ГПК,
доколкото всеизвестно е, че давността погасява правото на взискателя
за принудително изпълнение, но не води до погасяване на самото задължение и
няма абсолютно никаква пречка задължението да бъде погасено и доброволно извън
рамките на един изпълнителен процес, стига осъденото лице да е имало желание да
направи това или най-малкото да е предприело някакви стъпки в тази насока. От заявеното
от Р. пред съда не се установява той да е предприел каквито и да било стъпки в
тази насока. Това е още един аргумент настоящият съдебен състав да счита, че същият
по никакъв начин с поведението си, след като е изтърпял наказанието „Лишаване
от свобода“ през 2016 г. не е дал повод да се счита, че има добро поведение, че
се е поправил и превъзпитал, както и че преустановяването на неговата престъпна
деятелност е трайно и продължително.
Освен това, законът сочи, че съдът има
възможност да допусне реабилитация на лицето, но не е длъжен да го направи при
формалното изтичане на три годишния срок.
При толкова много осъждания, при наличие на неплатена глоба, на невъзстановени
имуществени вреди, съдът намира, че за да допусне съдебна реабилитация на лицето,
по което и да е било от осъжданията му, същият трябва да даде доказателства,
които да сочат на трайно поправяне и превъзпитание на лицето, което в рамките
на този три годишен срок не може да се приеме,
че е достатъчно трайно установено, тъй като този срок е предпоставка за допускане
на съдебната реабилитация и поради това е
необходимо да изтече по-продължителен период от време, в рамките на който да се
утвърди тази положителна тенденция в поведението на осъдения, за да може да
бъде уважена молбата му.
Предвид това, настоящият съдебен състав
счита, че молбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на Р.Р.Р., ЕГН: ********** с искане за реабилитация
по всички негови осъждания, по които е бил осъден до този момент същия.
Определението подлежи на обжалване и
протест пред САС в 7-дневен срок от днес.
Протоколът
изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14,14
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: