№ 27256
гр. София, 28.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско
дело № 20221110162074 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от „У“ АД
срещу Д. Г. Н..
В подаденото заявление са изложени твърдения, че между страните по спора
възникнало валидно облигационно правоотношение Договор за кредитна карта за физически
лица № ........./23.02.2016 г., като кредитополучателят преустановил плащанията на
дължимите по съглашението вноски за главница и лихви, поради което банката обявила
кредита за предсрочно изискуем, считано от 22.11.2015 г. По изложените доводи е
направено искане да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за
сумата в размер на 528,24 лева, представляваща дължима главница за периода от 16.10.2015
г. до 14.11.2022 г., сумата в размер на 16,53 лева, представляваща лихва върху редовна
главница за периода от 16.10.2015 г. до 22.12.2015г. и сумата в размер на 584,53 лева,
представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 22.12.2015 г. до 15.11.2022
г.
Ведно със заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на банката,
съгласно което процесните вземания произтичат от Договор за кредитна карта за физически
лица № ........./23.02.2016 г.
С разпореждане от 01.12.2022 г. съдът предоставил възможност на заявителя да
уточни периода, за които претендира незаплатени вноски, като съобрази изложените в
заявлението твърдения, че правоотношението между страните е възникнало на 23.02.2016 г.,
а се претендират суми, чиято изискуемост е настъпила по-рано ( през 2015г.), уточни
характера на начислената „лихва върху редовна главница“, а именно дали вземането
представлява възнаградителна или мораторна лихва, уточни периода, за който претендира
„лихва за просрочена главница“, като съобрази поддържаните твърдения относно датата на
сключване на договора между страните ( 23.02.2016 г. и началната дата на обезщетението
1
22.11.2015 г. ) и посочи датата, на която вземанията по съглашението между страните са
обявени за предсрочно изискуеми.
По делото е постъпила молба от процесуалния представител на заявителя, в която са
изложени твърдения, че между страните по спора бил сключен неформален договор за
кредит, обективиран в искане за издаване на кредитна карта, който бил изменен и допълнен
с Договор за кредитна карта за физически лица № ........./23.02.2016 г. В молбата се сочи, че
вземанията по договора са обявени за изцяло и предсрочно изискуеми на 22.12.2015 г. за
счетоводните цели на банката, а длъжникът е уведомен за изискуемостта на кредита на
05.06.2020 г.
Съдът, като взе предвид изложените от заявителя твърдения и ангажираните по
делото доказателства, намира следното:
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително
заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие
на неравноправна клауза или обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която
произтича претендирано вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща
само изложените твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Съгласно
разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за
изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, към което е
представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови
приложения, включително приложимите общи условия.
На първо място съдът намира, че е налице несъответствие между поддържаните от
заявителя твърдения по отношение на правоотношението, от което произтичат процесните
вземания, а именно неформален договор за кредит ( без посочена дата на възникване на
правоотношението) и правоотношението, за което е издадено извлечение от счетоводните
книги на банката. Следва да бъде отбелязано, че както в заявлението, така и в постъпилата
молба-уточнение страната сочи, че вземанията за главница и „лихва върху редовна
главница“ са станали изискуеми на 16.10.2015 г., като за счетоводните цели на банката
вземането е обявено за предсрочно изискуемо на 22.12.2015 г., а същевременно поддържа,
че правоотношението, от което произтичат процесните вземания е Договор за кредитна
карта за физически лица № ........./23.02.2016 г. Следва да бъде отбелязано, че извлечението
по чл. 417, т. 2 ГПК е издадено за вземания, произтичащи от Договор за кредитна карта за
физически лица № ........./23.02.2016 г., препис от който е представен по делото, а не за
вземания, произтичащи от „неформален договор за кредит“.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма за действителност, която не може да
бъде заместена от представеното по делото заявление за издаване на кредитна карта още
повече, че същото не носи подпис на соченото за задължено лице, както и липсва дата на
подаването му.
2
Предвид изложеното подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение
следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. №
248595/15.11.2022 г. от „У“ АД срещу Д. Г. Н..
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3