Решение по дело №58/2021 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 84
Дата: 27 май 2021 г.
Съдия: Мирослав Вълков Вълков
Дело: 20217130700058
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

           №………

 

            гр. Ловеч, 27.05.2021 г.

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен състав в публично  заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                                           МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ  

 

при секретаря Татяна Тотева и в присъствие на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. № 58/2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от М.Й.С. *** срещу Решение № 260018/16.02.2021 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД № 1017/2020 г.

По изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен акт се иска неговата отмяна.

Касационният жалбоподател – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът по делото – ОД на МВР Ловеч в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано  заключение за неоснователност на същата.

Административен съд Ловеч, втори касационен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Ловешкият районен съд (ЛРС) е потвърдил  електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3420159 на ОД на МВР Ловеч, с който на М.С. е наложена на основание чл. 189, ал.4 във връзка с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП глоба в размер на сто лева за извършено нарушение на чл.  21, ал.1 от същия закон.

За да постанови този резултат, Районният съд е приел, че не са допуснати нарушения при издаване на обжалвания ЕФ. Същият съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Описано е точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение, като е посочено, че автомобила е бил управляван със скорост  от 71 км/ч. при разрешена скорост от 50 км./ч., т.е. превишение от 21 км/ч. Представена е като доказателство разпечатка от използваното техническо средство. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал. Безспорно е установено по делото, че управляваният от С. автомобил е бил заснет с техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение на автомобила. При издаване на ЕФ е спазена процедурата същият да бъде предявен на собственика на автомобила, който не е възразил и не заявил да е предоставял автомобила на друго лице. Прието е също, че са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Представен е протокол, удостоверяващ използването на мобилното техническо устройство, от който е видно, къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работило същото, посока за  задействане. Правилно е издаден ЕФ, а не АУАН. Районният съд е приел, че не са налице условията за приложение на чл. 28 от ЗАНН. При определяне на наказанието наказващият орган е наложил единственото, предвидено в закона, действащ към датата на извършване на нарушението наказание. Решаващият правен извод на ЛРС е, че е безспорно доказано, че С. е извършил нарушението, за което е бил санкциониран, както и че не са налице процесуални нарушения при издаване на ЕФ.

Решението е правилно.

Според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на ЕФ се утвърждава от Министърът на вътрешните работи.

В чл.21, ал.1 от ЗДвП е въведена забрана за водачите на МПС  при избиране на скоростта  на движение да превишават стойността на скоростта от 50 км/ч. в населено място. Нарушаването на тази забрана при превишаване на разрешената скорост от  21 до 30 км/ч.  се санкционира по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП с глоба в размер на сто лева.

Безспорно е установено в административно-наказателното производство и в производството пред ЛРС, че на 31.12.2019 г. в 15:15  ч. в с. Сопот, област Ловеч, ПП I-4, км. 24+500  лек автомобил „БМВ 323 И“  с рег. № ****** се е движил с посока на движение гр. Варна със скорост от 71 км./ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 21 км./ч.

Нарушението е установено и заснето  с автоматизирано техническо средство - „ARH CAM S1” За установеното и заснето нарушение е издаден обжалвания ЕФ, в който в полза на нарушителя е отчетена възможната допустима грешка при измерване на скоростта от минус 3 км./ч. Нарушението е установено след  изменението на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Създадена е нова т. 65 от § 6 от ДР на ЗДвП, като е дадена легална дефиниция на понятието "автоматизирани технически средства и системи". Буква „б” от разпоредбата дефинира понятието „мобилни автоматизирани технически средства и системи”.

Въз основа на направеното изменение и допълнение на ЗДвП, Министърът на вътрешните работи е издал Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., в която е уредена процедурата за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Не са налице данни по делото М.С.  да е представил писмена декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП с данни за друго лице, извършило нарушението.

В производството пред ЛРС са представени доказателства, установяващи по безспорен начин извършеното нарушение – разпечатка от техническото средство и снимков материал, от които са видни регистрационния номер, дата, час, място, данни за измерената скорост на движение, попълнен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (АТСС), доказателства за неговата техническа изправност.

В обжалвания  ЕФ се съдържат всички реквизити, посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

          Спазени са изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, регламентираща контрола с мобилни и стационарни  автоматизирани технически средства и системи.

          Правилни и обосновани са изводите на ЛРС, че е безспорно доказано извършеното от жалбоподателя нарушение, както и че не са налице процесуални нарушения при издаване на ЕФ.

          Извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

          Административно-наказващият орган е наложил единственото предвидено в ЗДвП наказание за това нарушение.

          Твърденията и възраженията в касационната жалба са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото.

Поради изложеното и доколкото е безспорно установено извършването на вмененото с ЕФ нарушение и неговия извършител, настоящият съдебен състав намира, че подадената касационна жалба е неоснователна. Не са налице сочените в жалбата пороци на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1  от ЗАНН,  Административен съд Ловеч, втори касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260018/16.02.2021 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД № 1017/2020 г.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                    

                                                                                        

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: