Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 87
гр.Свищов,
18.10.2019 год.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 20.09.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от
съдията НАХД 154 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взема предвид:
Жалба
против Наказателно постановление № 174/18.04.2019г. на Началник отдел „МРР
Дунавска“ при Главна дирекция „МРР“
Жалбоподателят И.С.И. обжалва Наказателно
постановление № 174/18.04.2019г. на Началник отдел „МРР Дунавска“ при Главна
дирекция „МРР“, с което за нарушение по чл.126 ал.1 пр.1 т.1 от ЗАДС му е
наложено административно наказание- глоба в размер на 1000,00 лв. за това, че на 2.11.2018г. държал в частен
дом-къща, находяща се в с.Александрово, общ.Свищов , ул.“* общо 60 литра
дестилиран алкохолен продукт, годен за консумация без да притежава данъчен
документ, фактура или друг документ по
смисъла на ЗАДС , удостоверяващ плащането , начисляването и обезпечаването на
акциза.Твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно поради развити в жалбата
съображения- разминаване между количеството алкохолен продукт в НП и в
констативния протокол, нарушения при изземване на пробите. Счита че описаното
нарушение не е следвало да се квалифицира като такова по чл.126 от ЗАДС, тъй
като посочения текст касае лица , регистрирани като складодържатели , а не
физически лица. Моли съда да отмени НП изцяло.
Ответник
жалбата- Митница Свищов, представляван от ю.к. Якимов взема становище, че от
събраните доказателства безспорно е установено извършването на
административното нарушение и моли наказателното постановление като
законосъобразно да бъде потвърдено.
След като
се запозна с представените по делото доказателства, становището на
жалбоподателя и разпита свидетелите, съдът намери за установено следното: С Наказателно
постановление № 174/18.04.2019г. на Началник отдел „МРР Дунавска“ при Главна
дирекция „МРР“, издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № 147/30.01.2019 г. на И.С.И. е наложено административно наказание- глоба в
размер на 1000,00 лв. на основание чл. 126 ал.1 от ЗАДС за това, че на 2.11.2018г.
държал в частен дом-къща, находяща се в с.Александрово, общ.Свищов , ул.“* общо
60 литра дестилиран алкохолен продукт, годен за консумация без да притежава
данъчен документ, фактура или друг документ
по смисъла на ЗАДС , удостоверяващ плащането , начисляването и
обезпечаването на акциза. Видно от Акт за установяване на административно
нарушение № 147/30.01.2019 г. и Протокол
за извършена проверка №1553/2.11.2019г. служители
на МРР на 2.11.2018г. извършили проверка в къща, находяща се в с.Александрово
на ул.“* , стопанисвана от жалбоподателя И. и в избеното помещение на къщата установили определено количество кафеникава течност с
вид и мирис на алкохол, както следва: 1 брой пласмасова туба с вместимост 27л.,
съдържаща 25 л. течност с вид и мирис на алкохол ,и 34 бр. стъклени бутилки с
вместимост по 1 л. всяка и 2 бр. пласмасови бутилки по 0,5 л. кафеникава
течност. Общото установено количество е 60 литра. Със служебен полеви
денситометър , в присъствието на жалбоподателя е измерено алкохолното
съдържание на описаните съдове с течност, като е установено че алкохолния
градус на течността в 1 брой пласмасова туба с вместимост 27л., съдържаща 25 л.
течност с вид и мирис на алкохол е 51,9%
vol, при 20 градуса по Целзий , а на тази в 34 бр. стъклени бутилки с вместимост по 1 л. всяка и 2 бр.
пласмасови бутилки по 0,5 л. кафеникава течност е 45 %
vol, при 20 градуса по Целзий.
От
жалбоподателя били изискани документи, удостоверяващи плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза, но същият не представил.
От
констатираното количество алкохол са иизети проби за лабораторно анализ с
Протокол за вземане на проба №1553 от 2.11.2018г. Пробите са изпратени за
анализ в ЦМЛ при Агенция „Митници“ София. Резултатите от извършения анализ са предоставени на Митница Свищов чрез
информационна система АИДА на ЦМУ.Съгласно протоколите –взетата проба от 1 брой пласмасова туба с
вместимост 27л., съдържаща 25 л. течност с вид и мирис на алкохол представлява дестилатен алкохолен продукт с
действително алкохолно съдържание по обем 52,8%
vol, при 20 градуса по Целзий,годен за консумация. Взетета проба от
34 бр. стъклени бутилки с вместимост по 1 л. всяка и 2 бр. пласмасови
бутилки по 0,5 л. кафеникава течност представлява дестилатен алкохолен продукт
с действително алкохолно съдържание по обем 46%
vol, при 20 градуса по Целзий,годен за консумация.Анализираните стоки се охарактеризират като дестилатни
продукти с алкохолно съдържание по обем под 80 %
vol,годни за консумация и се класифицират по Комбинираната номенклатура на
поцизия КН-2208 и се определят като акцизна стока.
Въз основа на тези данни е издаден АУАН , който е подписан и връчен на
жалбоподателя на 30.01.2019 г., без възражения.
Позовавайки се на констатациите в посочения АУАН, на 18.04.2019 г. срещу
жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 174/18.04.2019г. на Началник
отдел „МРР Дунавска“ при Главна дирекция „МРР“,с
което за нарушение и на основание чл. 126 ал.1 ,т.1 от ЗАДС, е наложено административно
наказание - глоба
в размер на 1 000,00 лева и са отнети в
полза на държавата акцизните стоки, предмет на нарушението по чл. 126 от ЗАДС, подробно описани в НП.
По делото са разпитани са в
качеството на свидетели актосъставителят Е.Д. и свидетелят И.П., които потвърдиха описанат в АУАН фактическа
обстановка.В хода на административно наказателното производство са снети
писмени обяснения от жалбоподателя И., в които той е вписал че ракията е за
негова лична консумация и не може да представи документа, тъй като не може да
го намери .
При така описаната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано
лице, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
В разпоредбата на чл.126 от ЗАДС се съдържат различни, но самостоятелни хипотези, всяка от които
осъществява отделно нарушение и налага конкретизиране при изписване на
нарушената норма в наказателното постановление. От съдържанието в
обстоятелствената част на санкциониращия акт се установява, че жалбоподателят
държи акцизни стоки без документите, удостоверяващи плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза. Т.е. бланкетно е преписан текста на чл.126 от ЗАДС,
което донякъде затруднява жалбоподателя в това да разбере какво точно нарушение
му се вменява..
Освен това нито съставения АУАН, нито в наказателното постановление са посочени
доказателства и факти, от които да се извърши преценка по какъв начин е бил
изчислен дължимия акциз, което също прави повдигнатото административно
обвинение неясно, тъй като няма как задълженото лице да знае какъв акциз е
следвало да заплати. Същият е признал в писмените си обяснения, че намерената
в къщата му ракия е за собствени нужди. Не са събирани доказателства от
контролните органи къде е изварена ракията- в домашни условия или в специализиран малък
обект за дестилиране, както и кога. Производството
и съответно държането на етилов алкохол за лична и семейна употреба е
регламентирано в чл. 46 ППЗАДС. При такова производство, собственика или
наемателя на обекта, където е извършена дестилацията, е длъжен да издава
акцизен документ чл. 45 ал.5 от ППЗАДС, и който документ е следвало
жалбоподателя
да представи, в случай че е изварявал ракията в такъв обект. Не са събирани данни за какъв период и
в какъв размер годишно са произведени, а това обстоятелство е от съществено
значение за определяне размера на дължимия акциз и съответно, издаване на
документ, удостоверяващ заплащането му. Както бе посочено по-горе, касае се за
домашна ракия, вероятно произведена по реда на чл. 46 ППЗАДС, по начин и
ред, визиран в чл. 45 ЗАДС. Предвид, че акциза се определя на база произведено
количество и се заплаща в момента на производството на собственика или
наемателя на обекта по чл. 56 ЗАДС, то количеството ракия и времето на
производството е от съществено значение за това какъв е размера на дължимия
акциз. Не на последно място, акцизната ставка на произведената домашна ракия в
обект по чл. 56 ЗАДС, е визирана в чл. 31, т. 6 ЗАДС, а в настоящия случа АНО е
приел акцизна ставка по т.5 ЗАДС. Установеното количество е 60 литра,и в този случай действително се прилага ставката по чл.31
т.5 , но в случая не се събраха доказателства,
че цялото количество е произведено в една година.
В тази връзка, съдът приема, че така
формулираното административон нарушение не е достатъчно ясно и конкретизирано,
което затруднява правото на защита на жалбоподателя.
От друга страна нарушената разпоредба на чл.126 от ЗАДС
установява задължението за надлежното документиране, на начисляване, плащане и
обезпечаване на акциз, т.е. съставянето на редовни документи, удостоверяващи
факти и то от правоимащи лица, а не само начисляване, плащане или обезпечаване
на акциз, т.е.
разпоредбата обезпечава съставянето на редовна документация, която да
удостоверява начисляването, пращането или обезпечаването на акциза. Задължени да водят (респ. да
разполагат с) такива документи обаче са само регистрираните по ЗАДС лица. Това е така защото чл.43 ал.1
от ЗАДС изчерпателно посочва кои лица
могат да начислят акциза и сред тях няма нерегистрирани такива. По смисъла на закона това са лица, които могат да съставят
документи, удостоверяващи начисляването на акциза, които са и лица разполагащи
с тях. В този смисъл е и разпоредбата на чл.44 от ЗАДС, където е посочено кой
може да заплати акциз, като състави редовни документи за това и отново са
посочени само регистрирани лица. Единственото изключение – задължението за плащане на акциз от
нерегистрирано лице е посочено в чл.123 от ЗАДС, но посочената норма не е
приложима в случая, тъй като тя не касае документация относно начисляването и
плащането на акциза, а само плащането на същия.
В този смисъл е и практиката на касационната инстанция по този род дела /в този смисъл
КНАХД № 10268/2013 г., КНАХД № 10460/2013 г., КНАХД № 10173/2014 г., КНАХД №
10270/2014 г., КНАХД № 10287/2016 г. на ВТАдмС, КНАХД № 10109/2018 г., КНАХД № 10355/2018 г. на ВТАдмС, / е прието, че идеята
на законодателя е по чл. 126 от ЗАДС да се санкционират лица, които макар и
редовно регистрирани по закона /като производители или складодържатели/ не
изпълняват задължението си да съставят редовни документи, които удостоверяват
начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, а не тези лица, които
изобщо не са се регистрирали като производители или складодържатели, но въпреки
това извършват присъщи дейности за такива. Лице, което не е регистрирано като
производител или складодържател не може изобщо да произвежда и съхранява стоки
на склад и няма как да съставя необходимите документи за това. Такова лице не
може да отговаря по чл. 126 от ЗАДС, защото няма законова възможност да състави
и разполага с редовни книжа за това. То е задължено за плащане на акциз при
определени условия, но няма задължението да съставя документи, които да
установяват това плащане. Когато нерегистрирано лице е задължено за плащането
на акциз, същият на основание чл. 123а от ЗАДС се събира в двоен размер, но без
да се съставят предвидените иначе документи по ЗАДС за плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза /чл. 126 от ЗАДС/. Тоест, в случая нарушението не
е липсата на документи, които да удостоверяват плащането, а самото неплащане на
съответно дължимия акциз. С оглед обстоятелството, че в настоящия случай
жалбоподателят е държал алкохолни продукти, отговарящи на чл. 9, т. 1 от ЗАДС,
без да е регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС,
последният не е имал задължение да съставя и да разполага с документи,
удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на акциз и не може
да носи административнонаказателна отговорност по чл. 126 от ЗАДС, за което е
издадено атакуваното наказателно постановление. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че е възможно на лицето да не
е предоставен документ при плащане на акциз, в случай че изварява ракия в
специализиран малък обект за дестилация, на което няма как да противодейства.
С оглед конкретиката на случая, въпреки гореизложените
мотиви за незаконосъобразност на наказателното постановление, съдът намира, че
в случая са налице предпоставки за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Действително,
с оглед размера на изчисления дължим акциз в двоен размер 644,60 лева не попада
сред нарушенията, определени като маловажен случай по смисъла на чл. 126 б
от ЗАДС,но това не е пречка за
прилагане на общия текст на чл.28 от ЗАНН от
административнонаказващия орган. АНО се е
задоволил да отбележи,че съгласно чл.28 от ЗАНН административното нарушение не
покрива признаците за маловажност , съгласно чл.126 б ал.2 от ЗАДС. Както се
посочи по горе това, че дадено нарушение не може да се квалифицира като
маловажно по чл.126 б ал.2 от ЗАДС , не означава че не отговаря на критериите
за маловажност по чл.28 от ЗАНН. А в случая са налице такива- жалбоподателят е
възрастен човек, живеещ на село и съхраняващ в мазето си ракия за употреба в
домашни условия. Същата не е в промишлени количества, а доколкото да се
задоволят нуждите на домакинството. Не е изследвано
финансовото положение на жалбоподателя.АНО е имал основание да приложи чл.28 от ЗАНН. Преценката за маловажност на случая
подлежи и на съдебен контрол и настоящият съдия-докладчик счита, че в случая
нарушението е с ниска обществена опасност и е било напълно законосъобразно и
справедливо административнонаказващия орган да приложи разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, което не е направено.
По изложените съображения съдът счита,
че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което
следва да бъде отменено, в частта с която на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба-1000 лева.
На основание чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 53, ал. 2, б. "а" от НК, независимо от
административнонаказателната отговорност, се отнемат в полза на държавата
вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено, независимо
чия собственост са. Несъмнено за посочените количества алкохолни напитки,
жалбоподателят И.С.И. няма представени документи за платен акциз . При това
положение, въпросните акцизни стоки, без заплатен или обезпечен акциз, са вещи,
предмет на нарушение, независимо неправилно приетата от
административнонаказващия орган правна квалификация по чл. 126 от ЗАДС и
притежаването им е забранено, поради което същите правилно са отнети в полза на
държавата.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 174/18.04.2019г. на Началник отдел „МРР Дунавска“ при Главна
дирекция „МРР“, в частта с която на И.С.И. с ЕГН **********, с адрес *** е
наложено административно наказание- глоба в размер на 1000,00 лв. на основание
чл. 126 ал.1 от ЗАДС за това, че на 2.11.2018г. държал в частен дом-къща,
находяща се в с.Александрово, общ.Свищов , ул.“* общо 60 литра дестилиран алкохолен
продукт, годен за консумация без да притежава данъчен документ, фактура или
друг документ по смисъла на ЗАДС ,
удостоверяващ плащането , начисляването и обезпечаването на акциза, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 174/18.04.2019г. на Началник отдел „МРР Дунавска“ при Главна
дирекция „МРР“,издадено против И.С.И. с ЕГН **********, с адрес ***, в
частта с която на основание чл.107е вр. чл.124 ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на
държавата предмета на нарушението-акцизни стоки-60 литра дестилатен алкохолен
продукт, годен за консумация, от които 25 л. дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем
52,8% vol, при 20 градуса по Целзий,съдържащ се в пластмасова туба
и 35 литра (34 бр. стъклени бутилки с
вместимост по 1 л. всяка и 2 бр. пласмасови бутилки по 0,5 л.) дестилатен
алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 46,0% vol, при 20 градуса по Целзий.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението
пред Великотърновски Административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: