№ 106
гр. Враца, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осми април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
в присъствието на прокурора Цв. Й. Р.
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Гражданско дело №
20211400100501 по описа за 2021 година
М. Г. К., с ЕГН ********** и постоянен адрес: с.***, е предявил против
Прокуратурата на Република България следните обективно кумулативно съединени
искове:
1/ Осъдителен иск за сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от повдигнато и поддържано неоснователно
обвинение в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.11, пр.1
вр.чл.18, ал.2 НК, за което ищецът е оправдан от Военно-окръжен съд, гр.София с
Присъда № 31/16.08.2019 г. по НОХД № 47/2019 г. и с Присъда № 9/27.05.2020 г. по
НОХД № 64/2019 г. на Военно-апелативен съд, гр.София, влязла в сила на 27.05.2020
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.05.2020 г. до
окончателното й изплащане;
2/ Осъдителен иск за сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди на същото основание, изразяващи се в заплатен адвокатски
хонорар на адв.Т. Н., от който 3 000 лв. – за първа инстанция и 3 000 лв. – за въззивна
инстанция.
В исковата молба се твърди, че в началото на 2019 г. е образувано ДП № 1-
сл./2019 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура, гр.София за извършено
престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.11, пр.1 вр.чл.18, ал.2 НК, по което
ищецът е привлечен като обвиняем, взета му е най-тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража” и на 04.01.2019 г. е задържан в ареста към Затвора-Плевен с
Постановление № 1/03.01.2019 г. на Военно-окръжна прокуратура, гр.София. Посочва
се, че на 09.04.2019 г. с Разпореждане № 16/04.04.2019 г. на ВОП-София, Военно-
следствен участък, гр.Плевен ищецът е освободен от ареста към Затвора и е изпратен в
Затвора-Плевен със същата мярка за неотклонение в качеството на обвиняем по
повдигнатото обвинение, където е престоял до 04.07.2019 г. На тази дата е приведен за
лечение в Психиатрично отделение на СБАЛЛС при Затвора-Ловеч, поради направен
опит за самоубийство, и това лечение е продължило до 19.08.2019 г.
В исковата молба се сочи, че срещу ищеца е внесен обвинителен акт за
извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.11, пр.1 вр.чл.18, ал.2 НК, въз
1
основа на който е образувано НОХД № 47/2019 г. по описа на Военен съд-София. С
Присъда № 31/16.08.2019 г. ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение, като с
протоколно определение от същата дата е изменена взетата мярка за неотклонение от
„Задържане под стража” в „Подписка”, която да се изпълнява в с.***. Посочва се, че К.
е освободен от съдебната зала на 16.08.2019 г. и е свален от отчет от Затвора-Ловеч на
19.08.2019 г.
Твърди се, че оправдателната присъда е обжалвана от частния обвинител и
протестирана от ВОП-София. Образувано е ВНОХД № 64/2019 г. по описа на Военно-
апелативен съд, гр.София и с Присъда № 9/27.05.2020 г. ищецът отново е оправдан по
първоначално повдигнатото му обвинение, като е освободен от наказателна
отговорност на основание чл.78а НК и му е наложена глоба в размер на 5 000 лв. за
престъпление по чл.131, т.12, алтернатива 1-ва, пр. 3-то НК. Присъдата е влязла в сила
на 27.05.2020 г.
В исковата молба се обобщава, че в резултат на неоснователното обвинение
ищецът е търпял негативните последици от взетата му мярка за неотклонение
„Задържане под стража” в периода от 04.01.2019 г. до 16.08.2019 г., а след това и от
мярката за неотклонение „Подписка” в периода от 16.08.2019 г. до 27.05.2020 г., които
са свързани с ограничаване на правата и свободата му.
Твърди се, че в близо 8-месечния период на изтърпяване на първата мярка за
неотклонение са накърнени доброто име и авторитета на ищеца в обществото. Посочва
се, че до този момент същият е имал безупречна репутация сред близки, приятели и
роднини. Бил е *** от Военна полиция-Плевен с добри характеристични данни и добри
умения за работа в екип, успешно е изпълнявал функционалните си задължения и не са
му налагани наказания във връзка с работата. Наказателното преследване и
задържането под стража са довели до сериозно накърняване на честта и достойнството
му, като и до настоящия момент му се налага да обяснява, че не е извършил убийство.
Твърди се, че много от близките и познатите на ищеца и до днес са разколебани в
доброто си отношение към него, престанали са да говорят с него и са го блокирали в
социалните мрежи.
В исковата молба се посочва, че наказателното преследване и взетата мярка за
неотклонение „Задържане под стража” са се отразили негативно и на семейните
отношения на ищеца – довели са до прекратяване на брака му с развод по негова вина
с Решение № 664/10.04.2019 г. по гр.д.№ 314/2019 г. по описа на РС-Плевен и
определяне на изключително стеснен режим на лични отношения със сина му, което е
довело и до отчуждение и нежелание на детето да контактува с него.
Твърди се, че напрежението от водения наказателен процес и взетата най-тежка
мярка за процесуална принуда сериозно се е отразило на физическото и психическо
здраве на ищеца. В Затвора-Плевен е бил подлаган на системен тормоз от останалите
затворници, изразяващ се в жестоки побои и сексуален тормоз. Бил е в мизерни
условия, при постъпването в Затвора не са му дадени чаршафи, а само един негоден
дюшек, нямало е кой да му донесе елементарни неща като дрехи и прибори. Твърди се
също, че от преживения стрес, ужаса от гаврите на другите затворници и мизерните
условия ищецът не е можел да спи и да се храни. Отслабнал е 15-20 килограма, а
другите затворници системно са му крадяли дрехите, цигарите, тоалетните
принадлежности и пр. Всичко това е довело и до опит за самоубийство чрез прерязване
на вените, като след спасяването му и изпращането на лечение в Психиатрично
отделение към Затвора-Ловеч му се е наложило дълго време да пие силни
успокоителни лекарства.
В исковата молба се твърди, че по време на престоя си в затворите в Плевен и
Ловеч ищецът е претърпял сериозни имуществени вреди, тъй като е бил лишен от
всякакви средства и доходи, не е могъл да изплаща заемите си към ДСК АД, както и
разходите по жилището в гр.Плевен. След освобождаването си е заминал в с.***, без
каквито и да са средства и без подкрепа на близки и роднини - майка му е починала, а
баща му също е заболял и впоследствие е починал, няма братя и сестри, синът му не
2
желае да го вижда и до настоящия момент, а повечето му приятели и познати странят
от него и го считат за убиец и луд. Посочва се, че всичко това му е създало проблеми
при намирането на работа и воденето на нормален социален живот. Въпреки че е
оправдан, случаят с него е станал известен в обществото както в гр.Плевен и военните
среди, така и в с.***, и хората се държат изключително резервирано и негативно към
него. Ищецът твърди, че се чувства изолиран и подтиснат, че продължава да пие
успокоителни, както и че в резултат на преживения стрес от наказателното преследване
и повдигнатото обвинение е получил хипертония и е развил диабет.
Ищецът твърди, че е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в платен
адвокатски хонорар за правна защита в наказателното производство от общо 6 000 лв.,
от които 3 000 лв. пред първата инстанция и 3 000 лв. пред въззивната инстанция.
Сочи, че с оглед изложеното за него е налице правен интерес от предявяване на
искови претенции за присъждане на обезщетения за претърпените неимуществени и
имуществени вреди.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на РБ, подадена
чрез прокурор при Окръжна прокуратура-Враца, в който предявените искове се
оспорват по основание и размер.
Не се оспорват изложените в исковата молба обстоятелства, че на 04.01.2019 г.
ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.116, ал.1, т.6 и т.11 вр.
чл.18, ал.1 НК, по което обвинение е бил предаден на съд и признат за невинен от
Софийски военен съд с Присъда от 16.08.2019 г. по НОХД № 47/2019 г., както и че с
Присъда от 27.05.2020 г. по ВНОХД № 64/2019 г. Военно-апелативният съд е отменил
първоинстанционната присъда и вместо нея е постановил нова, с която е оправдал
ищеца по първоначалното обвинение, но го е признал за виновен в извършването на
деянието, за което е предаден на съда, квалифицирайки го като престъпление по
чл.131, т.12 НК, като на основание чл.78а НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание глоба.
Ответникът оспорва твърденията за претърпени неимуществени и имуществени
вреди, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между
претендираните вреди и обвинението, предявено на ищеца във воденото срещу него
наказателно производство. Счита, че неоснователно се претендира, че наказателното
преследване и задържането под стража са довели до прекратяване на гражданския брак
на ищеца и влошаване на отношенията с непълнолетния му син, тъй като приетите от
съда в брачното дело факти сочат друга причина за разстройството на брака и за
отношенията с детето. Намира, че неоснователно се претендира обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от лошите условия в Затвора-Плевен, тъй като тези
твърдения се отнасят до дейността на затворническата администрация по
осигуряването на необходимите условия и спазването на реда в местата за лишаване от
свобода. В този смисъл се изразява становище, че дори и да се докаже опита за
самоубийство, същият не е в пряка причинна връзка с предприетото по отношение на
ищеца наказателно преследване.
В отговора на исковата молба се развиват съображения, че по отношение
основателността на претенциите следва да бъдат отчетени и фактите, при които
ищецът е привлечен като обвиняем, като се вземе предвид, че в наказателното
производство е безспорно установено, че на 03.01.2019 г. в гр.Плевен, в питейно
заведение в центъра на града, ищецът е нанесъл с нож осем удара в тялото на
съпругата си, в резултат на което тя е получила пет наранявания в гръдния кош, две
прободно-порезни рани на дясната ръка и една по вътрешната повърхност на лявото
бедро. Тези действия на ищеца са били известни към момента на привличането му към
наказателна отговорност и са обосновали предприетото спрямо него наказателно
преследване. Ето защо ответникът изразява становище, че поведението на ищеца
представлява изключителна негова вина за увреждането, чието обезщетяване се
претендира, поради което искът следва да бъде отхвърлен изцяло. В условията на
евентуалност се прави възражение за съпричиняване и се иска прилагане разпоредбата
3
на чл.5, ал.2 ЗОДОВПГ.
В случай, че предявеният иск за неимуществени вреди се приеме за
основателен, ответникът оспорва и неговия размер, като твърди, че претенцията е
силно завишена, не е съобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, с установените от
съдебната практика критерии за справедливост, както и с обществено-икономическите
условия в страната. Навеждат се доводи, че при определяне размера на обезщетението
следва да се съобрази, че макар и обвинението да е било за тежко престъпление, цялото
наказателно производство е приключило в рамките на разумен срок от 17 месеца.
Посочва се, че следва да бъде отчетено и обстоятелството, че е признато укоримо
поведение на ищеца, изразяващо се в посегателство върху личността на неговата
съпруга.
Ответникът оспорва и предявения иск за имуществени вреди, като твърди, че
липсват доказателства за реалното плащане на адвокатското възнаграждение, че
договореният размер не съответства на необходимата правна защита и на обема на
извършените процесуални действия. Прави и възражение за прекомерност на
договореното адвокатско възнаграждение предвид действителната фактическа и
правна сложност на делото.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е НОХД №
47/2019 г. по описа на Софийски военен съд. Допусната и изслушана е специализирана
комплексна психолого-психиатрична експертиза, чието заключение и прието от съда
като обективно и компетентно.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното НОХД № 47/2019 г. по описа на Софийски военен съд се
установява, че на 03.01.2019 год. е образувано ДП № 1-сл./2019 год. по описа на ВОП-
София за това, че на 03.01.2019 г. в гр.Плевен е направен опит за умишлено
умъртвяване на пострадалата д-р Н. К. М. - К., като деянието е останало недовършено
по независещи от волята на дееца причини. С Постановление от 04.01.2019 год. ***
М. Г. К. от РС "Военна полиция" – Плевен е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл.115 вр. чл.118, ал.2 НК. Със същото постановление му е взета мярка за
неотклонение "Задържане под стража за 72 часа".
С Определение № 1/05.01.2019 г. по ЧНД № 2/2019 г. по описа на Софийски
военен съд е уважено искането на ВОП-София и е взета мярка за неотклонение
"Задържане под стража" на М. Г. К., която да се изпълнява в Следствения арест на ОЗ
"Изпълнение на наказанията" – Плевен. С Постановление от 25.02.2019 г. по ДП № 1-
сл./2019 год. по описа на ВОП-София е удължен срока за разследване с два месеца и е
потвърдена взетата мярка за неотклонение "Задържане под стража".
По досъдебното производство е изготвено експертно съдебно-психиатрично
становище, в което е констатирано, че през 2018 г. М.К. е посещавал психиатър и му е
поставена диагноза "Остра стресова реакция" и с което е препоръчано да бъде настанен
за изготвяне на комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза на
състоянието му в Психиатричното отделение на СБАЛЛС в гр.Ловеч. С Определение
№ 5/21.01.2019 г. по ЧНД № 9/2019 г. по описа на Софийски военен съд е уважено
искането на наблюдаващия прокурор за настаняване на кап.К. за изследване в
психиатрично заведение – Психиатрично отделение към СБАЛЛС към Затвора-Ловеч
за срок от 30 дни. По време на престоя му там в периода от 23.01.2019 г. до 21.02.2019
г. същият е освидетелстван и е изготвена съдебна психолого-психиатрична експертиза
относно психичното му състояние.
След експертното освидетелстване, М.К. отново е преведен в Ареста към
Затвора-Плевен, а на 09.04.2019 г. с Разпореждане № 16/04.04.2019 г. на Военна
прокуратура – Военно следствен участък-Плевен е освободен от ареста и е изпратен в
Затвора –Плевен, където е бил в периода от 09.04.2019 г. до 04.07.2019 г., когато е
преведен в Затвора-Ловеч, видно от приложената по делото служебна бележка изх.№
2778/27.10.2021 г. от Затвора-Плевен.
4
От съдържащите се документи в досъдебното производство – докладна
записка, обяснения, протокол за разпит от 05.03.2019 г., е видно, че през нощта на
същата дата М.К. е направил опит за самоубийство чрез прерязване на вените в
областта на лявата китка. По време на разпита е направено искане от защитника му да
бъде настанен в СБАЛЛС към Затвора-Ловеч. С Постановление от същата дата
наблюдаващият военен прокурор е оставил това искане без уважение. От приложеното
по делото удостоверение рег.№ ИЗ-2649/26.10.2021 г. от Затвора-Ловеч се установява,
че М.К. е бил настанен за лечение в Психиатричното отделение на СБАЛЛС при
Затвора-Ловеч в периода от 04.07.2019 г. до 19.08.2019 г.
С Постановление от 11.03.2019 г. по ДП № 1-сл./2019 год. по описа на ВОП-
София М. Г. К. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.116, ал.1,
т.6, пр.2 и 3 и т.11, пр.1 вр. чл.18, ал.2 НК при същата мярка за неотклонение
"Задържане под стража".
С протокол от 20.03.2019 г. е предявено разследването на обвиняемия М.К..
С Определение № 15/22.03.2019 г. по ЧНД № 37/2019 . по описа на Софийския
военен съд е оставено без уважение искането на защитниците на М. Г. К. за изменение
на мярката за неотклонение и е потвърдена марката "Задържане под стража". Този
съдебен акт е потвърден с Определение № 11/27.03.2019 г. по ВЧНД № 15/2019 г. по
описа на Военно-апелативен съд.
На 09.04.2019 год. Военно-окръжна прокуратура-София е внесла обвинителен
акт в Софийски военен съд, въз основа на който е образувано НОХД № 47/2019 год. по
описа на СВС. На *** М. Г. К. е повдигнато обвинение за това, че на 03.01.2019 г. в
гр.Плевен, по хулигански подбуди, е направил опит, умишлено и по особено
мъчителен начин и с особена жестокост, да умъртви Н. К. М. - К., като деянието е
останало недовършено по независещи от волята му причини – престъпление по чл.116,
ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.11, пр.1, вр. чл.18, ал.2 НК. На 06.06.2019 г.и на 25.06.2019 г. са
проведени разпоредителни заседания, а на 06.08.2019 г. и 16.08.2019 г. са проведени
съдебни заседания, на които подсъдимият М.К. е присъствал лично. Съдебното
производство по НОХД № 47/2019 г. е приключило с Присъда № 31/16.08.2019 год., с
която кап.М. Г. К. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.11, пр.1, вр. чл.18, ал.2 НК.
С протоколно определение от същата дата – 16.08.2019 г. е изменена мярката за
неотклонение на подсъдимия М.К. от "Задържане под стража" в "Подписка", която да
се изпълнява на адрес: с.***, и е постановено К. да бъде освободен в съдебната зала.
По протест на прокурора и жалба на частния обвинител Н. К. М. е образувано
ВНОХД № 64/2019 год. по описа на Военно-апелативен съд – София. По делото са
проведени две съдебни заседания – на 11.12.2019 г. и на 27.05.2020 г., по време на
които подсъдимият е присъствал лично и са извършени процесуално-следствени
действия. С Присъда № 9/27.05.2020 г. Военно-апелативният съд е отменил изцяло
първоинстанционниата присъда и е признал М. Г. К. за виновен в това, че на 03.01.2019
г. по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1
НК, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на Н. К.
М. - К. – престъпление по чл.131, т.12 НК, ал.1-ва, пр.3-то от НК, поради което и на
основание чл.78а, ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност за това
престъпление и му е наложил административно наказание "Глоба" в размер на 5 000
лв., като го е признал за невинен и го е оправдал по първоначалното обвинение по
чл.116, ал.1 т.6, пр.2 и 3 и т.11, пр.1 вр. чл.18, ал.2 НК. Тази присъда е влязла в сила на
27.05.2020 г.
Изложените дотук обстоятелства относно развитието на наказателното
производство срещу М.К. са безспорни между страните по настоящето дело.
Основният спор е свързан с това дали от повдигнатото обвинение са настъпили
неимуществени и имуществени вреди и ако са настъпили – какъв е вида и обема на
същите.
Представено е заверено копие от Решение № 664/10.04.2019 г. по гр.д.№
5
314/2019 г. по описа на РС-Плевен, от което е видно, че на основание чл.49 СК е
прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен гражданският брак между Н. К. М. -
К. и М. Г. К. по вина на мъжа. От мотивите на съдебния акт е видно, че съдът е приел,
че причина за настъпилото отчуждение е отношението на съпруга, който е проявявал
незаинтересованост към семейството, към учебната подготовка на детето, към
поддръжката на семейното жилище, към здравословното състояние на съпругата си,
както и ескалиралото негативно отношение към съпругата му, довело до посягане на
живота и здравето й на 03.01.2019 г., когато й е нанесъл множество прободни рани с
нож. Със същия съдебен акт е предоставено упражняването на родителските права
спрямо роденото от прекратения брак дете на майката, а на бащата е определен режим
на лични отношения с детето.
Доведените от ищеца свидетели И. Н. и П. Д., които са негови приятели от
ученическите години, установяват, че са посещавали М.К. по време на престоя му в
Затвора-Плевен. Според свидетеля Н., ищецът е изглеждал изплашен и стресиран, а
свидетелят Д. определя погледа му като на "диво животно". И пред двамата свидетели
К. е споделял, че не се чувства добре и мисли за самоубийство. Според свидетеля Н.,
тези мисли на ищеца са били свързани най-вече с това, че е далеч от детето си. И
двамата свидетели не си спомнят К. да се е оплаквал пред тях, че е тормозен от другите
затворници. Впечатленията на свидетелите са, че по време на престоя си в затвора
ищецът е бил видимо отслабнал. Свидетелят Н. установява, че след излизането на
ищеца от затвора са се виждали само един или два пъти и то за съвсем кратко време от
10 минути, поради което не може да прецени дали е имало промяна в емоционалното
му състояние, но счита, че първоначално ищецът все още е бил в някакво депресивно
състояние. Заявява, че няма спомени и за отношението на близките и познатите на
ищеца след обвинението. Свидетелят Д. установява, че се е срещнал с ищеца около две
седмици след освобождаването му от затвора, тъй като са направили сбирка на
приятели, на която е присъствал и К.. Според свидетеля, по време на това събиране
ищецът е мълчал през цялото време и не се е хранил. Свидетелят е разбрал, че К. не се
чувства добре, тъй като синът му не иска да го чува. И двамата свидетели заявяват, че
всички приятели и познати са знаели, че ищецът е лежал в затвора.
От заключението на приетата комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза се установява, че по време на престоя му в затворите в гр.Плевен и гр.Ловеч
при ищеца К. е наблюдавано напрежение, безпокойство, дистимност, ситуативна
гневност, конверзионни оплаквания и нарушена адаптация. В експертизата се сочи, че
в медицинската документация не е регистриран опит за самоубийство, но при
освидетелстването е констатирано, че М.К. се и "рязал вените". Мнението на вещото
лице-психиатър е, че ищецът не е имал суицидни мисли, които да са констатирани при
консултациите със специалисти-психиатри, поради което опитът му за самоубийство
не е от депресивен, а от бутафорен тип, т.е. с цел да му се обърне повече внимание.
Пред вещите лица ищецът съобщава, че след излизането си от затвора е потърсил
консултация с психиатър и му е назначена терапия, но не представя медицинска
документация. Според вещите лица, към настоящия момент К. е психически здрав,
скалите на тревожност показват ниски стойности и няма посттравматичен стрес.
Вещото лице-психолог посочва, че е извършило беседа и психологическо
изследване, при което се констатира високо ниво на стрес, висока степен на уязвимост
и нервно изтощение, висока обща тревожност, но не се открива депресивно състояние
и скринингът за посттравматично стресово разстройство е отрицателен.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Правното основание на предявените искове е чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ.
Посочената разпоредба предвижда, че държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от
незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано,
като отговорността на правозащитните органи е обективна. За уважаването на
6
предявените искове е необходимо да бъде доказано наличието на следните
предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на престъпление;
оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди (имуществени и/или
неимуществени) и причинно-следствена връзка между незаконното действие на
правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е
свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо
който настъпилата вреда се съизмерява.
В случая се установяват всички елементи от фактическия състав, обуславящ
отговорността на ответника. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в
извършването на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.11, пр.1 вр. чл.18, ал.2
НК, по което е оправдан с влязъл в сила съдебен акт. Това обстоятелство само по себе
си е достатъчно да обоснове основателност на претенцията за претърпени
неимуществени вреди, доколкото е житейски логично наказателното преследване да
породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца.
Настъпването на вреди, изразяващи се в отрицателни психически изживявания -
притеснения и тревоги, накърняване на доброто име и авторитета му, се установява и
от събраните по делото гласни доказателства. Съдът намира, че тези вреди са пряка и
непосредствена последица от действията на правозащитните органи, имат
неимуществен характер и подлежат на репариране.
Всичко това сочи, че е осъществен фактическия състав на чл.2, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ. Пасивната легитимация по иска за обезщетение е правилно определена,
съобразно чл.7 ЗОДОВ и разясненията, дадени в т.5 от ТР № 3/2005 год., ОСГК, като в
конкретния случай това е Прокуратурата на РБ, предявила и поддържала незаконно
обвинение чрез структурните си звена.
При установената основателност на ищцовата претенция, спорният въпрос е
свързан с размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
В трайната съдебна практика на ВКС се приема, че при иска за обезщетение на
вреди от процесния деликт, не е необходимо ищецът да доказва обичайните, типични
неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, което е незаконно обвинено в
извършването на престъпление и е оправдано, като: стрес и притеснения от
повдигнатото обвинение и за развитието на наказателното производство, страх от
несправедливо осъждане, негативни изживявания и чувство за онеправданост от
наложените мерки за неотклонение (особено при задържане под сража) и от евентуално
постановена (макар и след това отменена) невлязла в сила осъдителна присъда,
накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и на
самооценката на лицето, както и на доверието му в държавността. Това е така, защото
тези вреди и причинната връзка между тях и незаконното наказателно преследване са
очевидни и те са налице във всички случаи, при които по делото е доказано, че ищецът
е оправдан с влязла в сила присъда. При условията на пълно главно доказване следва
да се установят всички останали вреди (които – в противовес на посочените обичайни
и типични такива, практиката често определя като "специфични") и причинната връзка
между тях и незаконното наказателно преследване, приключило с оправдаването на
ищеца.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано със задължителната преценка от съда на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността
на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
ЗОДОВ такива правно-релевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са:
- тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко
отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан
7
по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността и
начина на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с
оправдаването му, включително дали в рамките на същото срещу него е била
постановявана осъдителна присъда и за какво наказание, както и дали
продължителността на незаконното наказателно преследване надхвърля или не
разумните срокове за провеждането му, като тази преценка се обуславя от
фактическата и правната сложност на наказателното производство в досъдебната и
съдебната му фаза, която от своя страна се определя от броя, вида и характера на
престъпленията, за които е повдигнато обвинението, поведението и броя на
обвиняемите и на останалите участници в производството, обема на доказателствения
материал и пр.;
- вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и другите
наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на
наказателното производство;
- дали през времетраенето на процесното незаконно наказателно преследване
срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения,
какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за
неотклонение и други ограничения, а ако те също са били незаконни – дали ищецът
вече е обезщетен и в каква степен;
- всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат
на това, как и по какъв начин процесното незаконно наказателно преследване се е
отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква
степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо –
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен
отзвук и пр.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
1 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от
този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и
глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на
необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по
размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост
и обществено-икономическите условия и стандарта на живот страната, но най-вече – с
оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да
надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди.
В конкретния случай се установи, че на ищеца М.К. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.11, пр.1 вр. чл.18, ал.2 НК, което се
наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор
или доживотен затвор без замяна, т.е. за тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93, т.7 НК. От момента на повдигане на обвинението до момента на приключване на
наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда по това обвинение
са изминали приблизително 1 година и 5 месеца, т.е. продължителността на
наказателното преследване не надхвърля разумните срокове за провеждането му. На
ищеца е била наложена мярка за неотклонение "Задържане под стража", която е търпял
в продължение на 7 месеца и 12 дни. Срещу М.К. не е постановявана осъдителна
присъда по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и
т.11, пр.1 вр. чл.18, ал.2 НК, но е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.131, т.12, алт. 1, пр.3 НК и на основание чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна
отговорност, като му е наложено административно наказание "Глоба". В съдебната
фаза пред двете съдебни инстанции са проведени общо 2 разпоредителни заседания и 4
съдебни заседания, на които подсъдимият е присъствал лично.
В исковата молба са изложени твърдения, че по време на престоя му в Затвора
– Плевен ищецът К. е бил подлаган на системен психически и физически тормоз от
8
другите затворници, бил е пребиван жестоко и е търпял сексуални гаври, бил е в
мизерни условия, поради което не е можел да спи и да се храни и е направил опит за
самоубийство. Ответникът е направил възражение, че тези действия се отнасят до
дейността на затворническата администрация по осигуряване на необходимите условия
и спазването на реда в местата за лишаване от свобода, поради което не е налице пряка
причинна връзка с предприетото наказателно преследване.
Съгласно т. 8 от ТП № 2/19.05.2015 г. на ОС на ГК на ВКС и І-ва и ІІ-ра
колегии на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод задържане с
мярка за неотклонение "задържане под стража", са подсъдни на административните
съдилища. В мотивите към тази точка е разяснено, че за вреди, причинени на граждани
от мярка за неотклонение (включително "задържане под стража"), държавата би
отговаряла в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, ако вредите са настъпили в резултат от
дейността на правозащитните органи, изброени в чл. 2 от ЗОДОВ (респ. – чрез
процесуалния си субституент ПРБ в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – ТР №
5/15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС). Разяснено е и че дейността на администрацията на
затворите в общия случай при или по повод задържане с мярка за неотклонение
"задържане под стража" не попада в приложното поле на чл. 2 от ЗОДОВ, тъй като тя
не се определя като дейност на правозащитните органи, а е дейност по управление на
местата за лишаване от свобода, т. е. – административна дейност, вредите от която
следва да се търсят по реда на чл. 1 от ЗОДОВ.
Съдебната практика /така - Решение № 204 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 4636/2018 г., IV г. о., ГК/ приема, че конкретните условия в ареста несъмнено са
пряк резултат от действията и бездействията на затворническата администрация, но
това не изключва и пряката причинно-следствена връзка между вредите, които търпи и
от тези условия при престоя си в ареста задържаното лице (ищецът) по наложената му
незаконна мярка за неотклонение "задържане под стража", и незаконното обвинение по
смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, с което ПРБ е сложила началото на цялостното
незаконно предприето наказателно преследване срещу него, и за което се дължи едно
общо, глобално определено по размер обезщетение за всички неимуществени вреди,
които са резултат от него и в рамките на същото – в смисъла разяснен по-горе (т. 3, т.
11 и т. 13 и мотивите към тях от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС). Този извод
следва от практическата невъзможност в повечето случаи да бъдат разграничени по вид
и размер неимуществените вреди – психическите и физически болки и страдания,
търпени като пряко следствие от конкретните условия в ареста/затвора, и от самата
незаконна мярка за неотклонение "задържане под стража", именно поради налагането
на която ищецът е престоял при тези условия в ареста определен период от време. Тези
неимуществени вреди са причинени в резултат на дейността на двама субституенти
(правозащитната дейност на ПРБ и управленската дейност на затворническата
администрация) на единния субект на отговорността по ЗОДОВ – държавата, и макар
тази отговорност поначало да се реализира по различен процесуален ред и пред
различни по вид съдилища, съгласно чл. 53 от ЗЗД двамата субституенти отговарят
солидарно за обезщетяването на тези вреди, като отговорността в крайна сметка е за
един и същи правен субект – държавата. Поради това, увреденото лице (ищецът),
съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД може да получи в рамките на глобално определяното му
по размер обезщетение по чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, репарация
и за болките и страданията си поради конкретните условия при престоя му в ареста,
които са неразривна част от болките и страданията, причинени му от незаконно
предприетото от държавното обвинение, цялостно наказателно преследване срещу
него.
В конкретния случай от свидетелските показания и от заключението на КСППЕ
се установи нарушение на психическото и емоционално равновесие на ищеца при
престоя му в ареста и в затвора. Липсват обаче доказателства М.К. да е подавал
официални оплаквания до затворническата администрация за упражняван тормоз.
9
Доведените от ищеца свидетели също заявяват, че той не е споделял пред тях да е бил
тормозен от другите затворници. От събраните доказателства се установява, че по
време на престоя си в Затвора-Плевен, М.К. е направил опит за самоубийство чрез
прерязване на вените в областта на лявата китка, но заключението на вещите лица е, че
този опит не е от депресивен, а от бутафорен тип, т.е. не е свързан със суицидни мисли,
а с търсене на повече внимание. Освен това по делото има данни, че ищецът е имал
психични проблеми и преди извършването на деянието и през 2018 г. е търсил помощ
от специалист-психиатър, във връзка с което след задържането му е бил изпратен за
освидетелстване в Психиатричното отделение на СБАЛЛС при Затвора-Ловеч. При
тези данни не може да бъде направен еднозначен извод, че психическото му състояние
при задържането под стража и направеният опит за самоубийство са следствие
единствено на повдигнатото обвинение и на престоя в ареста и затвора.
Заключението на вещите лица е, че към момента ищецът е психически здрав и
няма данни за посттраввматичен стрес.
По делото не се събраха никакви доказателства в подкрепа на доказаха
изложените в исковата молба твърдения, че вследствие преживения стрес от
наказателното преследване е влошено здравословното състояние на ищеца, че е
получил хипертония и е развил диабет.
При определяне размера на обезщетението следва да бъде отчетен и
установения по делото факт, че повдигнатото обвинение е станало достояние на
близкия приятелски кръг на ищеца. Не се доказаха обаче изложените в исковата молба
твърдения, че приятелите и познатите на ищеца странят от него, че хората в населеното
място, в което живее, се държат изключително резервирано към него, както и че има
проблеми в социалния си живот и при намирането на работа.
Не се доказаха и твърденията на ищеца, че наказателното преследване е довело
до прекратяване на брака му и до отчуждение на детето му. От приложеното
бракоразводно решение е видно, че съдът е приел, че причина за настъпилото
отчуждение между съпрузите е отношението на К., което той е проявявал още преди да
бъде повдигнато обвинение срещу него и което се изразява в незаинтересованост към
семейството, към учебната подготовка на детето, към поддръжката на семейното
жилище, към здравословното състояние на съпругата си. Посочено е, че това негативно
отношение е ескалирало и е довело до посягане на живота и здравето на съпругата му
на 03.01.2019 г., когато й е нанесъл множество прободни рани с нож. Тези мотиви на
съда налагат извода, че причина за развода не е повдигнатото обвинение и
наказателното преследване, а самото поведение на К. и извършеното от него
посегателство спрямо съпругата му, което е безспорно установен факт.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
обезщетение в размер на 5 000 лв. справедливо би могло да репарира неимуществените
вреди, които М.К. е понесъл вследствие воденото наказателно производство,
приключило с оправдаването му по повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и
3 и т.11, пр.1 вр. чл.18, ал.2 НК.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че му е
повдигнато незаконосъобразно обвинение за тежко умишлено престъпление, по което е
оправдан; периода на ограничаване на личната му свобода – вкл. право на свободно
придвижване и право на труд, вследствие наложената мярка за неотклонение
"Задържане под стража"; доказаните обичайни неимуществени вреди, изразяващи се в
отрицателни психически изживявания - притеснения и тревоги, и и накърняване на
доброто име и авторитета му; влошаването на психическото му състояние при престоя
му в Затвора-Плевен, което е наложило лечение в СБАЛЛС при Затвора-Ловеч.
Съдът намира, че по-висок размер на обезщетението не следва да бъде
присъждан, тъй като трябва да бъдат отчетени и следните обстоятелствата:
наказателното производство е приключило в разумен срок; по отношение на ищеца не
е постановявана осъдителна присъда; извършеното от ищеца деяние е
преквалифицирано в престъпление по чл.131, т.12, алт. 1, пр.3 НК, за което е признат за
10
виновен; недоказаните твърдения за влошено психическо и здравословно състояние
след освобождаването му от затвора; недоказаната причинна връзка между
повдигнатото обвинение, развода му и отношението на детето му; недоказани
твърдения за обществен отзвук на наказателното преследване и социална изолация на
ищеца.
Ответникът е направил възражение за освобождаване от отговорност по чл.5,
ал.1 ЗОДОВ, а в условията на евентуалност – за намаляване на обезщетението в
условията на чл.5, ал.2 от същия закон. Настоящият съдебен състав намира тези
възражения за неоснователни.
В ТР № 3/22.04.05, т. 3, ОСГК на ВКС, е изяснено, че държавата не отговаря
за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия - чл. 5,
ал.1 ЗОДОВ; в този случай се изследва доколко поведението е в причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган
и доколко го освобождава от отговорност; ако единствен каузален фактор е
поведението на пострадалия, държавният орган не отговаря; ако само е допринесъл,
обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки случай /чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ/.
В постановени впоследствие по реда на чл. 290 ГПК решения /напр. Решение №
244/25.07.13 по г. д. № 1205/12, IV ГО, Решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 372/2010 г., IV г. о., ГК и мн.др./ се сочи изрично, че съпричиняване по смисъла на
чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ е налице, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-
следствена връзка с поведение на пострадалия, когато с действията си по време на
наказателното преследване той недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и
поддържане на незаконно обвинение /напр. при недобросъвестно направени
неистински признания; при въвеждане на органите на разследването в заблуждение с
цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването
на престъпление/. Действията на лицето, по повод на които е образувано
наказателното производство и във връзка с които е повдигнато обвинението, са
неотносими към законността на действията на правозащитните органи при
привличането му към наказателна отговорност и осъществяването спрямо него на
процесуална принуда, доколкото те не съставляват такива по време на висящността на
самото производство. Ето защо не могат да бъдат квалифицирани като основание за
изключване на отговорността по смисъла на чл.5, ал.1 ЗОДОВ или като принос по
смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ.
Този извод не се променя от обстоятелството, че в случая ищецът е оправдан
по повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.11, пр.1 вр. чл.18, ал.2 НК,
но същевременно деянието му е преквалифицирано като престъпление по чл.131, т.12,
алт. 1, пр.3 НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание - глоба. Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ
е обективна и се поражда в резултат на незаконното повдигане и поддържане на
обвинение на прокуратурата като държавен орган, на който е предоставена функцията
по обвинение в наказателния процес. Възникването й е поставено единствено в
зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая той
е оправдаване на лицето по първоначално повдигнатото му обвинение. В тази насока е
и практиката на ВКС, в която безпротиворечиво се приема, че когато по една част от
обвиненията наказателното производство е прекратено, или лицето е оправдано, а за
друга част - лицето е осъдено, обезщетение за неимуществени вреди се присъжда за
незаконно упражнената процесуална принуда по обвиненията, за които наказателната
отговорност на гражданина не е ангажирана. Действия или бездействия на лицето,
дали повод за обвинението, по което е постановена оправдателна присъда, но
същевременно подлежащи на друга правна санкция, не изключват отговорността на
прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗОДОВ, тъй като този правозащитен орган носи
задължението да повдига обвинения за деяния, осъществяващи състав на престъпление,
а не за други неправомерни действия на гражданина / в с. см. - решение №
183/02.12.2016 г. по гр. д. № 2224/2016 г., III г. о., решение № 244/25.07.2013 г. по гр. д.
11
№ 1205/2012 г., IV г. о., решение № 112/14.06.2011 г. по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о.,
решение № 82/05.04.2017 г. по гр. д. № 2518/2016 г., IV г. о. на ВКС и др/, като такава
отговорност се носи включително и в случаите, когато присъдата е отменена и лицето е
оправдано по повдигнатото му обвинение, но същевременно деянието е
преквалифицирано, декриминализирано и на лицето е наложено административно
наказание /така - Решение № 104 от 25.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2782/2017 г., IV г.
о., ГК/.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че макар и
деянието на ищеца К. да е признато за престъпление, този факт не освобождава
ответника от отговорност за незаконосъобразното обвинение в престъпление по чл.116,
ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.11, пр.1 вр. чл.18, ал.2 НК, по което е постановена оправдателна
присъда, и не е основание да се приеме, че е налице съпричиняване, а следва да бъде
отчетен от съда единствено като правно-релевантно обстоятелство при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението в посочения размер от 5 000 лв. следва да бъде присъдено
ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда по ВНОХД № 64/2019 г. по описа на Военно-апелативен съд, а именно –
27.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
При изложените по-горе съображения, съдът намира за доказана по основание
и претенцията за присъждане на имуществени вреди. Що се касае до размера, в който
следва да бъде уважен този иск, настоящият съдебен състав приема следното: От
приложеното наказателно дело и намиращите се в него договори за правна защита и
съдействие е видно, че в досъдебното производство М.К. е имал упълномощен адвокат
и е договорено възнаграждение от 2 000 лв., но няма данни това възнаграждение да е
било изплатено /л.86 от ДП № 1-сл./2019 г. по описа на ВОП-София/; в
първоинстанционното съдебно производство на М.К. е оказана безплатна правна
защита /л.54 от по НОХД № 47/19 г. по описа на Софийски военен съд/, а във
въззивното производство е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 3 000 лв. /л.34 от ВНОХД № 64/2019 г. по описа на Военно-апелативен съд/.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че имуществените вреди, т.е.
доказаните реално направени разходи за платено адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, възлизат на 3 000,00 лв. и исковата претенция следва да
бъде уважена до този размер, а в останалата част следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. Ответникът е направил възражение за прекомерност на така
договореното адвокатско възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира за
неоснователно, тъй като това е минималният размер на дължимото възнаграждение за
защита на подсъдимия по повдигнатото обвинение за престъпление, което се наказва с
доживотен затвор, съгласно чл.13, ал.1, т.6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно редакцията й към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени деловодни разноски за държавна такса в размер на 0,75 лева,
съобразно уважената част от иска.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на процесуалния
представител адв.В. П. от АК-Плевен следва да бъде определено възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство пред настоящата съдебна
инстанция в размер на 730,00 лв., съобразно уважената част от исковите претенции и
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
12
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България на основание чл.2, ал.1, т.3,
пр.1 ЗОДОВ ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. К., с ЕГН ********** и постоянен адрес: с.***,
***, сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от повдигнато и поддържано неоснователно
обвинение в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.11, пр.1
вр.чл.18, ал.2 НК, за което М. Г. К. е оправдан с Присъда № 31/16.08.2019 г. по НОХД
№ 47/2019 г. на Софийски военен съд и с Присъда № 9/27.05.2020 г. по ВНОХД №
64/2019 г. на Военно-апелативен съд, гр.София, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 27.05.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата 3 000 /три
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, дължимо на
същото основание, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по ВНОХД № 64/2019
г. на Военно-апелативен съд, гр.София; сумата 0,75 лв. /седемдесет и пет стотинки/,
представляваща направени деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция,
съобразно уважената част от исковите претенции.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М. Г. К. против Прокуратурата на РБ в
останалата част над уважените размери до пълните претендирани размери от 100 000
лв. - обезщетение за неимуществени вреди и от 6 000 лв. - обезщетение за
имуществени вреди като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА Прокуратурата на Република
България ДА ЗАПЛАТИ на адв.В. П., с адрес: гр.***, сумата 730,00 /седемстотин и
тридесет/ лева, представляваща възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, съобразно
уважената част от исковите претенции.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
13