№ 302
гр. Русе, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета А.
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Ирена Иванова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20254500500425 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Д. Б. А., ЕГН ********** и Б. А. Х., ЕГН**********, и двамата
от с.Басарбово, общ. Русе, чрез адв.Н. Н., от САК, са обжалвали Решение №
304 от 22.02.2025г. по гр. дело № 20244520105691, с което е отхвърлен
предявеният от тях иск за прогласяване нищожността на Решение № 175 от
18.05.2022 г. по в. гр. д. № 20224500500221 на Окръжен съд-гр. Русе.Считат,
че процесният съдебен акт е недопустим, евентуално-изцяло неправилен,
поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение
на процесуалния закон и необоснованост.Жалбоподателите навеждат довод, че
първоинстанционното решение противоречи на чл. 270, ал. 2 ГПК, във
връзка с наведените от тях основания за нищожност на решението на РОС,
постановено по гр.д.№221/22г., а именно - липсата на мотиви и диспозитив в
това решение по искането на преживелия съпруг Д. А. за възлагане на
неподеляемото жилище на нея, на основание чл. 349, ал. 1 ГПК. В жалбата са
изложени оплаквания, че районният съд не е издирил и не е приложил
правилно приложимите разпоредби на Конституцията и
Гражданскопроцесуалния кодекс и така напълно игнорирал липсата на
мотиви и диспозитив в решението на Русенския окръжен съд за отмяна на
решението за възлагане, постановено от районния съд по чл. 349, ал. 2 ГПК.
1
Изразяват становище, че съдебният акт на окръжния съд е нищожен, тъй като
нормата на чл. 349, ал. 1 ГПК е императивно предвидена свръхповелителна
норма-привилегия за преживелия съпруг, която по силата на чл. 56 от
Конституцията, чл. 17 от Конституцията и чл. 2, чл. 5, чл. 6 и чл. 7 ГПК, не
може да бъде пропусната и игнорирана от съда, както противоконституционно
е сторено от РОС.В решението на Русенския окръжен съд нямало никаква
аргументация /мотиви и диспозитив/ по чл. 349, ал. 1 ГПК, защо се отменя
възлагането на имота на преживелия съпруг, при което районният съд в
обжалваното решение казва единствено, че „решението било ясно в частта за
изнасяне на неподеляемия имот на публична продан.“
Жалбоподателите молят въззивният съд да постановите решение, с което
да обезсили, евентуално - да отмени като неправилно Решение № 304 от
22.02.2025г. по гр. дело № 20244520105691 на XII гр. състав на Районен съд
- Русе и вместо него да постановите друго, с което да прогласи
нищожността на Решение № 175 от 18.05.2022 г. по в. гр.д„ №
20224500500221 на Окръжен съд - гр. Русе, с което е отменено като
неправилно решение № 260015/18.02.2022г., постановено по гр.д. № 1334 по
описа за 2020г. на Русенски районен съд и имотът не е бил възложен на
преживялата съпруга Д. Б. А..
В писмено становище представено по делото поддържат съображенията
за неправилност на обжалваното решение, като прилагат и съдебни актове на
Върховния касационен съд, относими към предмета на иска.
Въззиваемият Х. А. Х., ЕГН607265320, от с.Басарбово, общ.Русе, не
изразява становище по въззивната жалба.
След преценка на събраните доказателства и оплакванията в жалбата,
въззивният съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на Д. Б. А., ЕГН ********** и Б. А. Х., ЕГН********** против Х. А.
Х., ЕГН607265320 с която е предявен иск по чл.270,ал.2 от ГПК за
прогласяване нищожността на Решение №175 от 18.05.2022г. по въззивно
гражданско дело №20224500500221 на Окръжен съд-Русе, с което е отменено,
като неправилно решение №2600015/18.02.2022г., постановено по гр.д.№1334
2
по описа на 2020г. на Русенски районен съд. Ищците твърдят, че са налице
пороци на процесния съдебен акт, които могат да доведат до изводи за
нищожност. В исковата молба е посочено конкретно, че „Решението на ОС-
Русе е постановено при съществено отклонение от обективната
действителност“, като не са изследвани същински за процедурата по делбата
обстоятелства, а именно : Годни ли са за делба отделните обекти на
собственост и от какъв вид е съсобствеността върху всеки от тях.Като
основание за нищожност на решението на Окръжния съд е наведен и довод,
че липсват мотиви и съответен диспозитив на съдебния акт, относно
поисканото възлагане на имотите на съделителя Д. Б. А. с ЕГН **********,
които имоти са били съпружеска имуществена общност, до дата 15.08.2019г. -
смъртта на общия наследодател и съпруг - г-н А. Х. А..
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за
нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на въззивното
решение по извършване на делбата. На първо място се твърди, че съдът
/окръжният въззивен съд/ не е отчел съществения факт от обективната
действителност, а именно - че не може да извършва делба на Парцел, който е с
неприложена регулация и с разлика в площите между парцел и имот от около
1 000 кв.м. По този начин е нарушен, евентуално - заобиколен, императивният
правопорядък на Българската държава, като Законодателят в §6, ал. 5 от ПР на
ЗУТ, изрично забранява разпореждане с парцели, които са неприложена
регулация.Твърди се още, че Решението е постановено при условията на
нарушаване на чл. 201 ЗУТ и чл. 203 ЗУТ, което според ищците води до
нищожност на решението.На следващо място, ОС-Русе е нарушил
императивната норма на чл.345 ГПК, като изобщо не е изследван въпроса за
правото на собственост върху новопостроената къща на груб строеж.
За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че решението е
постановено от надлежен състав, по спор, който е в правораздавателната власт
на съда; решението е разбираемо и ясно – става ясно, че процесният имот е
изнесен на публична продан, като е посочено как следва да се разпредели
получената от продажбата сума и е отхвърлена претенцията на ищците по
чл.346 ГПК; решението е постановено в писмена форма и е подписано.
От приложеното гр.д.№1334/20г. по описа на Районен съд Русе, се
установява, че с влязло в сила решение №260584 от 14.12.2020г. е допусната
съдебна делба между страните по настоящото производство, на недвижим
имот, находящ се в с.Басарбово, общ.Русе, представляващ поземлен имот с
номер 0.386 с площ съгласно скица № УТ-01-398/26.02.2020г. на Община
Русе- 2200 кв. метра, при съседи, имоти с номера 0.984, 0.385, 0.1025 и 0.387,
заедно с построените в имота сгради: № 0.386.2- едноетажна масивна
стоманобетонна жилищна сграда с площ 103 кв. метра, дворищен клозет с
размери 1,95/1,75м, селскостопанска постройка с размери 4,35/5,60, която в
южния край е с височина 1,35 м, а в северния височината е 0,00 метра- в лошо
състояние, за събаряне и гараж с размери 6,40м./6,75м, който не е нанесен на
скицата. Съделителите Д. Б. А. и Б. А. Х. са осъдени да заплатят на
3
съделителя Х. А. Х. в шестмесечен срок от влизане на решението в сила
сумата 8188лв., представляваща паричната равностойност на дела на Х. А. Х.
в посочения имот, със законната лихва, като при неплащане на посочената
сума в посочения срок решението за възлагане се обезсилва по право, а имота
се изнася на публична продан. Х. А. Х. е осъден да заплати на Б. А. Х. сумата
5094,33 лв представляваща припадащата се на Х. А. Х. част от увеличената
стойност на имота предмет на делбата, в резултат на подобрения в имота
извършени от Б. А. Х. състоящи се в построяването на жилищна сграда с №
0.386.2, с площ 103 кв. метра.
Решението на първоинстанционния съд по извършване на делбата е
обжалвано от съделителя Х. Х. и с Решение № 175/18.05.2022 г. по в. гр. д.
№221/2022 г. на РОС е отменено като неправилно и е постановено друго, с
което делбеният имот е изнесен на публична продан, като е указано
получената от продажбата сума да се разпредели между съделителите
съобразно правата им.С въззивното решение е отхвърлена като неоснователна
претенцията по чл.346 ГПК предявена от Б. А. Х. срещу Х. А. Х., за сумата
5094,33 лв., представляващи припадащата се на Х. А. Х. част от увеличената
стойност на имота предмет на делбата, в резултат на подобрения в имота
извършени от Б. А. Х., състоящи се в построяването на жилищна сграда с №
0.386.2, с площ 103 кв. метра.
Решението на окръжния съд е обжалвано пред Върховния
касационен съд от Д. А. и Б. Х..С определение №1118 от 15.05.2023г.
постановено по гр.д.№4798/22г. на ВКС, въззивното решение на ОС-Русе не е
допуснато до касационно обжалване.
Молбата за отмяна по реда на чл.303 ГПК на влязлото в сила решение
№175/18.05.2022г. по в.гр.д.№ 221/22г. на Окръжен съд –Русе, подадена от
съделителите Д. А. и Б. А. Х., е оставена без разглеждане с определение
№3309/27.06.2024г. на II г.о. ВКС по гр.д.№2169/24г. Определението е
обжалвано с частна жалба, която е оставена без уважение с определение
№4172/20.09.2024г. по ч.гр.д.№3389/24г. на ВКС – вж.приложените гр.д.
№2169/24г. и гр.д.№3389/24г. на ВКС.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че
обжалваното в настоящото производство решение №304/22.02.2025г.
постановено по гр.д.№20244520105691 на РС-Русе, с което е отхвърлен иска
по чл.270,ал.2 ГПК на решение № 175/18.05.2022г. по в.гр.д.№ 221/22г. на
Окръжен съд –Русе, е правилно, по следните съображения :
Основанията за нищожност са формулирани от теорията
и съдебната практика и се извеждат от изискванията за постановяване на
валидно решение. Изискванията за постановяване на валидно решение се
свеждат до това решението да е постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, да е постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, да изразява волята на съда, да е в писмена
4
форма и да е подписано от членовете на състава на съда. Ако
решението не отговаря на тези изисквания, то решението е нищожно. В
практиката си ВС и ВКС безпротиворечиво са приемали, че поради липсата
в ГПК на легално определение за нищожност на решението, съдържанието на
понятието се извлича по пътя на тълкуването, основаващо се на характера на
съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на
държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правният спор. В
правната теория и в създадената съдебна практика се приема, че нищожно е
това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден
съдебен акт, поради липса на надлежно властническо волеизявление. Липса на
волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав,
произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е
спазена писмената форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав
под съдебния акт, или решението е неразбираемо до степен, в която неговият
смисъл не би могъл да се извлече дори по пътя на тълкуването.
Както беше посочено, в обстоятелствената част на исковата молба като
пороци на процесното решение са посочени нарушения на материалния закон
и на процесуалните правила – конкретни разпоредби на ЗУТ и ГПК. Тези
твърдения се отнасят до правилността на решението и са били предмет на
проверка при касационното обжалване - В мотивите на определение
определение №1118 от 15.05.2023г. постановено по гр.д.№4798/22г. на ВКС,
касационният съд изрично е посочил, че „…решение № 175/18.05.2022 г. по
в. гр. д.№221/2022 г. не е постановено нито в явно нарушение на материалния
или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение
на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези
закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна
норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За
да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на
ЗС, ЗН и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл.
Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на
формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани“.
В настоящото производство е недопустимо преразглеждане на въпроса
за правилността на решението.
В исковата молба като основание за нищожност се твърди и липса на
мотиви и съответен диспозитив на съдебния акт относно поисканото
възлагане на имотите. Това основание е относимо към иска по чл.270,ал.2
ГПК и следва да бъде обсъдено. В Решение № 7 от 30.06.2020 г. на КС по к. д.
№ 11/2019 г., е прието, че съдебният акт е мотивиран, когато са известни
съображенията за постановяването му. В мотивите на процесното решение
5
окръжният съд е посочил, че се касае за комбинирана съсобственост, която
произтича от два юридически факти – от покупко-продажба и наследяване за
съделителителите Б. Х. и Д. А., и само от наследяване – за съделителя Х. Х. и
в такъв случай, съобразно възприетото в ТР №1 от 19.05.2004г. на ВКС по т.д.
№1/2004г. чл.349,ал.2 от ГПК е неприложим и делбата следва да се извърши с
изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан. В мотивите е
цитирана приложима съдебна практика. В съответствие с така изложените
мотиви е постановен и диспозитива.Волята на съда за способа за извършване
на делбата е конкретно и ясно изразена.Решението ще бъде нищожно на
посоченото в исковата молба основание – липсват мотиви и съответен
диспозитив, при неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния
акт, която на практика да се приравнява на липса на мотиви.В настоящия
случай това не е налице.
В исковата молба не се твърдят други основания за нищожност, като липса на
правораздавателна власт , незаконен състав, неспазване на писмената форма,
каквито и първоинстанционният съд не е констатирал.
По изложените съображения въззивният съд намира, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание чл.271, ал1., предл.1 ГПК, Русенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 304 от 22.02.2025г. на Русенския районен
съд, постановено по гр.д.20244520105691 по описа на РС-Русе.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6