№ 424
гр. Ловеч, 30.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20224300500272 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.423 от ГПК.
Съдът е сезиран с възражение с вх.№ 260341/16.05.2022 г. (п.клеймо от 13.05.2022г.),
подадено от Д. В. В., с адрес: гр.Троян, ул.“***“ № 466, чрез адвокат Бисер Димов, с адрес
на кантората: гр.Троян, ул***“ № 53, ет.2, офис 4, срещу Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 50/31.01.2017 година по ч.гр.дело № 83/2017 година на
Районен съд Троян.
Излага, че на 14.04.2022 г. е получила на работното си място покана за доброволно
изпълнение по изп.дело № 20228790400401 по описа на ЧСИ Велислав Петров, с район на
действия ЛОС.Поискала препис от изпълнителното дело и установила причината за липсата
на информация относно образуваното дело. Твърди,че на лист 15 от ч.гр.дело № 83/2017 г.
по описа на РС-Троян е приложено уведомление за извършено призоваване чрез залепване, а
други документи относно връчването на заповедта няма приложени по делото.Счита, че са
налице две нарушения на процесуалните норми относно връчване чрез залепване на
уведомление. На първо място липсва разпореждане на съда за връчване чрез залепване на
уведомление, а на второ- няма документирани поне три посещения на адреса. Това е
попречило да упражни правото си на възражение срещу заповедта за изпълнение на парично
задължение.
Затова възразява срещу заповедта за изпълнение на парично задължение №
50/31.01.2017 г. по ч.гр.дело № 83/2017 година по описа на ТРС.
Моли да бъде прието възражението срещу издадената заповед за изпълнение, заедно
1
с издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело № 83/2017 година по описа на ТРС.
Моли служебно да се изискат доказателства за връчване на поканата за доброволно
изпълнение по изп.дело № № 20228790400401 по описа на ЧСИ Велислав Петров.
Ловешкият окръжен съд, като съобрази изложените във възражението доводи, обсъди
доказателствата, приложени към ч.гр.дело № 83 по описа за 2017 година на Районен съд
Троян, установи следното:
Съгласно чл.423, ал.1,т.1 ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена
надлежно.
По допустимостта на възражението:
Според писмо с вх.№ 260372/30.05.2022 г. ,изпратено от ЧСИ до РС Троян,
призовката за доброволно изпълнение е изпратена до работодателя на длъжника и връчена
на 18.03.2022 година.На адреса на длъжника не е изпращана призовка за връчване, а същата
е приложена към писмо до „ЛАЙФ МАРКЕТ“ ЕООД, в което е посочено, че след надлежно
връчване и оформяне на документите, екземпляр от ПДИ и ЗС с попълнена разписка на
гърба следва да бъдат върнати. Непротиворечива е съдебната практика, че призовката за
доброволно изпълнение, както и призовката за съдебно заседание, трябва да бъде връчена
лично на адресата и на място, където той обитава или може да бъде намерен.В случая този
принцип е нарушен.
Видно е, че ЧСИ Велислав Петров е изпратил на работодателя на адресата книжа,
които са оформени в отклонение от образците по чл.3 от Наредба № 7/2008 г на Министъра
на правосъдието и без необходимите реквизити. Съдържанието на утвърдените образци по
наредбата ориентира лицата – адресати или други лица, които получават съобщения срещу
подпис, за правата и задълженията им и спазване на изискванията за законност на
връчването. В случая при връчване на ПДИ е нарушен чл. 46, ал. 2 ГПК, тъй като в
изпратеното до работодателя писмо не се съдържа вмененото му със закона задължение да
предаде същите на адресата. Образецът на призовките, изработен по указания на МП е
еднакъв за всички съдилища и съдържа изричния текст, касаещ това задължение на
получателя по чл.46 ГПК. Тъй като в случая връчването е в разрез със закона, то връчването
е нередовно. Няма данни по делото относно датата, на която ПДИ е връчена на адресата-
Д.В..
С оглед на това съдът приема, че подаденото възражение по чл.423 от ГПК е
допустимо- подадено е от надлежна страна в едномесечен срок от узнаване на заповедта за
изпълнение.
Разгледано по същество е основателно по следните съображения:
Производството по ч.гр.д.№ 83 по описа за 2017 година на Районен съд Троян е
образувано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
подадено от „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ********* срещу длъжника Д. В.
2
В., ЕГН ********** с адрес: гр.Троян, ул.“***“ № 466, за парично вземане в размер на
2237.08 лева, от които: главница 1207.33 лева, представляващи незаплатен остатък от
отпусната сума по Договор за Малък паричен заем № CASH-10030922 от 4.9.2012 г.;
договорна лихва 526.67 лева за периода 5.11.2012 г.- 5.2.2013 г.; неустойка за забава 503.08
лева за периода 26.11.2012г. до 26.01.2017 г., както и законна лихва върху главницата,
считано от завеждане на заявлението и до изплащане на вземането.
Троянският районен съд е уважил заявлението и на 31.01.2017 г. е издал Заповед №
50 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.На адреса на длъжника е изпратено
уведомление, в което е вписано, че на 07.02.2017 г. е залепено на входната врата на къщата с
адрес: гр.Троян, ул.“***“ № 466.
Според чл.43, ал.1 ГПК съобщението се връчва лично или чрез друго лице, а в
чл.43,ал.2 ГПК е регламентирано, че съдът може да разпореди връчването да стане чрез
залепване на уведомление.
Връчването по чл.47 ГПк се прилага, когато посочените в чл.43 ГПК начини на
връчване са безуспешни.
Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК, в редакцията към този момент, когато
длъжникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице,
което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп- на входната врата или на видно
място около нея.Когато има достъп до пощенската кутия,връчителят пуска уведомление в
нея.
Следователно връчителят трябва да потърси адресата на първоначално посочения
адрес за призоваване и ако същият отсъства от адреса- да намери лице на същия адрес, на
което за връчи книжата.Ако не намери адресата или друго лице, връчителят трябва да
удостовери в разписката към призовката или съобщението, кога е посетил адрес, както и
обстоятелството, че не е намерен адресатът или друго лице да приеме съобщението.
Трайната наложила се практика при прилагане на нормата на чл.47, ал. ГПК изисква
адресатът да бъде посетен поне три пъти, като за всяко посещение връчителят съставя
разписка, която се прилага по делото. Връчителят трябва да издири и сведения, дали
адресатът пребивава на адреса. Едва след изчерпване на възможността адресът да бъде
посещаван и при достоверни сведения, че лицето пребивава на него, но не може да бъде
открито, връчителят пристъпва към залепване на уведомление.А това става въз основа на
разпореждане на съда. Посочените от пълномощника във възражението съдебни решения са
изцяло в този смисъл (Р.№ 70 от 22.05.2018 г-. по гр.д.№ 342/2017 г. на ВКС; Решение №
104/23.11.2016 г. по гр.д.№ 2884/2018 г.; както и Опр.№ 565 от 28.10.2009 г. по ч.гр.д.№
577/2009 г. трето г.о. на ВКС; Опр. от 11.11.2009 г. по ч.гр.д.№ 7988/2009 г. четвърто г.о. на
ВКС и др.),
В случая Заповедта за изпълнение на парично задължение е издадена на 31.01.2017
г., а уведомлението до длъжника е залепено на 07.02.2017 г., което дава основание на съда
3
да приеме, че връчителят не е правил опит да връчи на адресата Д.В. лично книжата и без
разрешение от съда е извършил залепването.
При тези данни настоящият състав приема, че длъжникът Д. В. В. не е редовно
уведомена за издадената заповед за изпълнение, с което са нарушени чл.43 и чл.46 ГПК.По
този начин е била лишена от възможността да упражни правото си да оспори вземането,
чрез своевременно подаване на възражение по реда на чл.414 ГПК, поради ненадлежно
връчване на заповедта за изпълнение. Налице са предпоставките по чл.423,ал.1,т.1 ГПК,
поради което възражението срещу заповедта по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр.дело №
83/2017 година на Троянския районен съд, е основателно и следва да се приеме.
Като законна последица от приемането на възражението, на основание чл.423, ал.3,
изр.второ ГПК, изпълнението на издадената заповед подлежи на спиране. Делото следва да
се върне на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по реда на
чл.415, ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА, на основание чл.423, ал.1, т. 1 ГПК, възражението, подадено от
длъжника Д. В. В., с адрес: гр.Троян,, ул.“***“ № 466, чрез адвокат Бисер Димов, с адрес на
кантората: гр.Троян, ул***“ № 53, ет.2, офис 4, срещу Заповед № 50 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 31.01.2017 година по ч.гр.дело № 83 по
описа за 2017 година на Троянския районен съд.
СПИРА, на основание чл. 423,ал.3, изр.второ ГПК, изпълнението на Заповед №
50 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 31.01.2017 година по
ч.гр.дело № 83 по описа за 2017 година на Троянския районен съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд Троян за продължаване на съдопроизводствените
действия съобразно чл.415, ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4