Определение по дело №995/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2043
Дата: 9 юли 2019 г. (в сила от 29 август 2019 г.)
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20193100500995
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ……………

 

         Варненският окръжен съд, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

          ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

Мл. с-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ

                                                       

като разгледа докладваното от съдия Петкова

въззивно гражданско дело № 995 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по повод на жалба вх. №8434/03.04.2019г. по описа на ЧСИ Даниела Янкова, депозирана от Г.Ж.Г., против изпълнителни действия на ЧСИ с рег.№ 711 по изп.дело № 20147110400285, изразяващи се в извършен с протокол от 29.03.2019г. въвод във владение по отношение на имот, находящ се в гр. Игнатиево, общ. Аксаково, ул. „Слави Дойчев“ №34, представляващ УПИ №V-400 с площ от 398 кв.м. в кв. 34 по плана на Игнатиево, заедно с построените в дворното място двуетажна жилищна сграда с РЗП 242 кв.м., едноетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 12 кв.м. и стопанска постройка с площ от 24 кв.м. Въззивникът твърди, че живее в посочения имот от януари 1982г. до момента на въвода. Излага, че съпругата му е придобила имота по дарение и има качеството на ипотекарен длъжник по изпълнителното дело. Сочи, че е владял имота заедно със съпругата си Т.П.Ж. и го е придобил по давност. Твърди, че по заведен от него иск е постановено решение №1303/28.03.2019г. по гр.д. №18789/18г. по описа на ВРС, с което е признат за собственик на имота в режим на СИО. Моли въводът да бъде отменен.

В срока по чл.436 ГПК взискателят "Уникредит Булбанк" АД оспорва жалбата. Считат същата за недопустима, при условията на евентуалност – за неоснователна. Сочи, че решението, с което Г.Ж. установява правото си на собственост, не е влязло в законна сила. Постановлението за възлагане е вписано на 18.06.2018г., а исковата молба по гр.д. № 18789/18г. е вписана на 14.01.2019г. Сочи, че воденият процес срещу праводателите на ипотекарния длъжник е симулативен и поради неучастието на купувача при публичната продан Р.И.К. решението не е го обвързва.  Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение.

Купувачът Р.И.К. оспорва жалбата.

В писмените си обяснения, дадени по реда на чл.436 ал.3 ГПК ЧСИ Даниела Янкова също излага доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата.

 

Съдът, като съобрази изпратената жалба и изложените в нея твърдения, както и направените искания, намира следното по допустимостта на жалбата:

Изп.производство по изп.д. №20147110400285 е образувано по молба на взискателя "Уникредит Булбанк" АД срещу длъжниците А.С.Н., Н.Д.М.Н. и „Якоб 64“ ЕООД, които са осъдени солидарно да заплатят сумата от 150 732,26 лв. главница, 31 027,76 лв.- договорна лихва и 4 995,76 лв. разноски. За образуваното изпълнително производство е уведомен и ипотекарния длъжник Т.П.Ж., учредила договорна ипотека за обезпечаване на поетото по договора за кредит задължение.

Имотът е бил описан и оценен, след което изнесен на публична продан. С Постановление от 18.06.2018г. недвижимият имот е възложен на обявения с протокол от 31.05.2018г. купувач Р.И.К.. Постановлението за възлагане е обжалвано от длъжника А.С. и от ипотекарния длъжник Т.Ж.. С влязло в сила на 26.11.2018г. решение по в.гр.д. №2417/18г. по описа на ВОС жалбите срещу Постановлението за възлагане са оставени без уважение, респективно същото е влязло в сила на посочената дата.

Насрочен е въвод в имота по молба на купувача К.. Последният е бил отложен от дата 07.03.2019г. по молба на въззивника Г., като същият се е задължил в срок до 29.03.2019г. да изнесе вещите от имота и предаде ключа. С протокол за въвод от посочената дата- 29.03.2019г., купувачът е въведен в имота. Посочено е в протокола, че въззивникът Г. е намерен в имота. Същият е подписал и протокола за въвод.

Именно това изпълнително действие се обжалва. Настоящият състав намира обаче подадената жалба за недопустима, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435. ал. 5 ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, изразяващи се във въвод във владение на недвижим имот само в случаите, при които същото е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Законът е посочил като предпоставка за допустимост на обжалване на въвода във владение, обстоятелството, третото лице да е придобило владението на имота - предмет на въвода - преди предявяване на иска, по който е постановено решението, което се изпълнява. Тази предпоставка сочи, че разпоредбата е приложима, когато въвода във владение е осъществен въз основа на влязло в сила съдебно решение, а не въз основа на някакъв друг акт. С разпоредбата на чл. 435 ал. 5 ГПК законодателят е предвидил и гарантирал правната възможност на трето на изпълнението лице, което упражнява фактическата власт върху имота, предмет на допуснато до принудително удовлетворяване непарично притезание – чрез въвод във владение, да защити упражняваното от него владение върху недвижимата вещ.

В подкрепа на горния извод е и разпоредбата на чл. 523, ал. 1 ГПК, която задължава съдебния изпълнител да извърши въвод срещу трето лице, стига да се увери, че това лице е започнало да владее имота, след като е бил предявен искът, решението по който се изпълнява. Тъй като субективните предели на силата на пресъдено нещо и в частност изпълнителната сила на влязлото в сила осъдително решение се разпростира и върху универсалните и частните правоприемници на ответника по иска – чл. 298, ал. 2 ГПК, нито те, нито лицата, които са започнали да упражняват фактическата власт върху присъдения с влязло в сила решение имот след предявяване на осъдителния иск, могат да противопоставят на ищеца, респ. взискателя в изпълнителното производство свои вещни или облигационни права, придобити след предявяване на иска, по който е постановено изпълняваното решение. Фактът, че третото лице е започнало да владее имота след предявяване на иска, е за закона една индиция, че третото лице е получило владението на имота от ответника, и то след започване на делото. Предположението е оправдано, тъй като искът, с който се търси предаване на вещ, се насочва срещу лицето, което в деня на иска владее вещта. Предпостави ли се, че искът е правилно насочен, изводът е, че третото лице е придобило владението от ответника и затова като него е подчинено на изпълнителната сила на осъдителното решение и на силата на пресъдено нещо, с която е установено, че взискателят има право да получи вещта. Но когато е постановено осъдително решение срещу лице, което към момента на подаване на осъдителния иск не е владяло имота, изпълнителната сила на това решение не може да се разпростре и върху лицето, което действително е упражнявало фактическата власт върху спорния имот. В този случай невладеещият ответник по иска не е притежавал пасивна материална легитимация /ищецът неправилно е насочил иска си срещу него, а не срещу лицето, което действително е владяло имота/ и субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение не могат да обвържат третото лице, което е упражнявало фактическата власт върху процесния имот към момента на предявяване на иска. При това положение третото лице, което е било във владение на присъдения имот преди предявяването на иска, по който се изпълнява съдебното решение, има правото да защити упражняваната от него фактическа власт върху имота по реда на обжалване на незаконното изпълнително действие на съдебния изпълнител, а ако пропусне този срок – чрез посесорен иск /арг. чл. 435, ал. 5, изр. 2 ГПК/.

В настоящия случай се атакува действие на съдебния изпълнител, изразяващо се в извършен въвод във владение въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот след проведена публична продан.

Не е налице решение, постановено в исково производство, с което със сила на пресъдено нещо да е установено правото на взискателя да получи вещта, поради което жалбоподателят не е легитимиран да обжалва извършения срещу него въвод, доколкото законът изисква като предпоставка за допустимост на обжалването му, влязло в сила съдебно решение, т. е. съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо.

Съгласно чл. 498, ал.1 и ал.2 ГПК купувачът на осъществена публична продан се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, като въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота и същото може да се брани срещу незаконосъобразния въвод само с иск за собственост. Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това прави възможно осъществяването на въвода, освен срещу длъжника и срещу всяко лице, което бъде заварено в имота. Третото лице не може да заявява никакви права срещу купувача от публичната продан. То нито може да обжалва действията на съдебния изпълнител, нито да предяви владелчески иск. Въводът се извършва даже срещу истинския собственик, щом като той не е предотвратил принудителната продан чрез жалба при условията на чл. 435 ал. 4 ГПК или чрез иск по реда на чл. 440 ГПК. Единствената защита, която законът предоставя на третото лице, е иск за собственост, като е изключена възможността процедурата по чл. 498 ГПК да може да се обжалва по общия ред. Следователно жалбоподателят, в качеството му на трето на изпълнението лице няма право на жалба срещу атакуваното действие на съдебния изпълнител. Въводът по чл. 498 ГПК е последица от реализирано принудително изпълнение върху недвижим имот, т.е. за удовлетворяване на парично притезание. Ето защо той не е обхванат от защитата по чл. 435, ал.5 ГПК и приложение намира чл. 498, ал.2 ГПК като способ за защита.

След като въззивникът изрично твърди, че обжалва действие по чл. 498 ГПК, то той няма право на жалба по чл. 435, ал.5 ГПК и подадената е недопустима.

Не е налице и хипотеза на чл. 435, ал.4 ГПК, тъй като тя има предвид извършени до постановлението за възлагане действия от съд.изпълнител. След издаването му остава само възможността за лицата по чл. 435, ал.3 ГПК в тези упоменати случаи да атакуват проданта.

Ето защо съдът намира жалбата за недопустима, а образуваното по същата производство подлежи на прекратяване.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. №8434/03.04.2019г. по описа на ЧСИ Даниела Янкова, депозирана от Г.Ж.Г., против изпълнителни действия на ЧСИ с рег.№ 711 по изп.дело № 20147110400285, изразяващи се в извършен с протокол от 29.03.2019г. въвод във владение по отношение на недвижим имот.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 995/19 г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред АС-Варна.

 

 

Председател:

 

 

Членове:1.

 

       

               2.