Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,23.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря :
ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ т. д № 4456
по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен e установителен иск с
правно основание чл.694 ТЗ от М.НА М.И С.срещу П.Ц. АД / н./ ЕИК*********.
ПО делото е конституирана като
страна и синдика Д.З. М. - И..
ИЩЕЦЪТ твърди, че с решение от 02.10.2015г. по
т.д.6292/2013г., на СГС по отношение на ответника е открито производство по
несъстоятелност. Твърди, че в законовия срок министерството е предявило своите вземания спрямо
ответника произтичащи от сключения между
тях договор № 23-00-19 / 28.03.2012г. , с който на ответника е предоставен за
ползване спортния комплекс „Българска армия“, местност Борисова Градина, за
периода 2012 – 2015г.. Вземанията са за данък недвижими имоти, лихва върху този
данък, такса битови отпадъци и лихвата върху нея. Също така са предявени
вземания произтичащи от договор № 23 -00-20 от 28.03.2012г. за предоставяне
ползването на тренировъчна футболна база
„П.“ ,м. Лозето за същия период. Вземанията са за данък недвижими имоти,
лихва върху този данък, такса битови отпадъци и лихвата върху нея. Твърди, че с
определение № 2837/25.06.2016г. публикувано в ТРС тези вземания са изключени от
списъка на приетите такива. По силата на уговорките в договора ответникът е
поел задължение да заплаща публичните задължения свързани с ползването на
имота. Твърди, че се касае за поето облигационно задължение по силата на
сключените договори и след получаване на сумите същите ги заплаща на бюджета.
Моли да се признае за установено, че ответникът му
дължи следните суми за периода 2012 – 2015г. :
1.
По договор № 23-00-19/ 28.03.2012г.
= за данък недвижими имот – 263 569.28 лв. и
лихви за закъснение в размер на 41 873.23 лв.
= такса битови отпадъци – 433 147.62 лв. и
лихва за забава в размер на 67 499.17 лв.
2.
По договор 0 23 – 00 – 20 / 28.03.2012г.
= данък недвижими имоти – 33 299.23 лв. и
лихви за забава 5 454.50 лв.
= такса битови отпадъци 72 045.15 лв. и лихви
за забава 12 220.96 лв.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва исковете, като твърди, че
плащане на публичните задължения е
вменено като задължение на собственика на имотите, а наред с това ако не са
платени следва да се предяви вземането от страна на НАП . Не оспорва
обстоятелството, че по силата на двата договора е поело задължение да заплаща
за негова сметка всички преки публични задължения възникнали за процесните
имоти. Волята на страните по договора е била, задълженията да се заплащат от
ЦСКА АД директно на НАП и СО. Намира, че министерството не е легитимирано да
предяви тези вземания и ответника не дължи плащане на тези задължения направо
на ищеца. Наред с това не се установява
министерството да е заплатило в полза на НАП тези задължения и поради това не е
възможна суброгация за вземанията на НАП и СО спрямо П.Ц. АД . Моли искът да се
отхвърли изцяло.
СИНДИКЪТ в производството по
несъстоятелност, чрез своя проц. представител адв.Л. , също излага тезата, че тези вземания следва
да се предявят в производството по несъстоятелност от страна на НАП, а не от
ищеца. И искът на ищецът е недопустим и неоснователен.
Съдът, като взе в предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Съдът се е произнесъл по допустимостта на
иска в открито съдебно заседание, като отново намира, че исковете са допустими,
доколкото възраженията касаят материлноправната легитимация на ищеца. Ищеца
претендира, че сумите му се следват, предвид, че имотите са предоставени на
ответника за ползване, и то ги е
ползвал, като с договора е поел задължение да заплаща тези публични задължения,
което свое задължение не е изпълнил.
Именно ищецът твърди, да е носител на правото да получи сумите за
дължимите местни данъци и такси въз основа на сключените договори.
Между
страните няма спор, че по отношение на ответника е открито производство по
несъстоятелност с Решение от
02.10.2015г., по т.д. 6292 / 2013г. От
представеното опр.№ 2837 от 25.05.2016г. се установява, че по възражение на
длъжника съдът по несъстоятелността е приел, че ищецът не е легитимиран да
предявява претенция за публичните вземания, а това е вземане, което може да се
предяви от НАП/ стр.83-84 на опр./ Не се
спори, че НАП не е предявил тези вземания. Не се спори също така, че въз основа
на извършена ревизия и издаден ревизионен акт вземанията за местни данъци и
такси са начислени на ищеца, като неизплатено негово задължение. Това се
установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Представени
са и платежни нареждания, от които е видно, че именно ищецът е извършвал
частични плащания за тези свои задължения за двата имота, като точния платен
размер не е установен.
От приетата по делото съдебно счетоводна
експертиза се установява размера на задълженията, които за процесния период
предмет на иска 2012 – 2015г. / до средата/ се установява
. От представените по делото договори със
сходно съдържание, а именно договори за предоставяне право на ползване на
спортен обект № 23-00-19 от 28.03.2012г. и № 23-00-20/28.03.2012г. се
установява, че ищецът М.НА Ф.възпитание иС. е предоставило на ответника на
осн.чл.50б от ЗФВС / отм.към настоящия момент/ и чл.95,ал.1,т.2 от ППЗФВС за дългосрочно ползване – срок от 20 години,
срещу извършване на определени инвестиции предвидени в Програма за поддръжка и
модернизация на два недвижими имота представляващи публична държавна
собственост : 1. спортен комплекс
Българска армия, м.Борисова градина, с обща площ от 61 372 кв.м., в едно с построените в
него сгради и спортни съоръжения и 2.
Тренировъчна футболна база П. в УПИ ІV – 72, ПИ № 000072 по КВС землище на с.П., кв.9, м.Детски град – П.. В
чл.19 от всеки един от двата договора ответника се е задължил да поеме всички
разходи по поддръжка и експлоатация на двата имота- текущи и основни ремонти,
ремонти и консумативи , да заплаща всички глоби, които се налагат във връзка с
ползването на обекта и поема за своя
сметка всички публични вземания за срока на договора.
Видно
от представените Заповед РД -09 – 431 / 14.07.2016г. и Заповед РД – 09- 432/
14.07.2016г. предвид откритото производство по несъстоятелност спрямо ответника
ищецът е прекратил и двата договора, считано от датата на връчване на
заповедта.
От приетата по делото съдебно счетоводна експертиза се установява
размера на задълженията, които са начислени на ищеца, както за процесния период предмет на иска 2012 –
2015г. / до средата/, така и за 2016г.,
като дава размерите на главниците и лихвите вариантово, както следва :
І . За спортен комплекс Б.А.:
А. за периода
28.03.2012г.-05.11.2015г.:
= данък недвижими имоти –
252 923.64 лв. ,
лихва забава до 02.06.16г. –
57 195.03 лв.
= такса битови отпадъци
- 413 716.69 лв.
лихва забава до 02.06.2016г.
-92 539.70 лв.
Б. периода 28.03.2012 г.- 14.07.2016г.
= данък
недвижими имоти - 300 925.84 лв.
лихва забава до 02.06.16г. – 57 195.03
лв..
= такса битови отпадъци
- 495 130.47 лв.
лихва забава до 02.06.2016г. –
92 539.70 лв.
ІІ . За тренировъчна футболна база П.
:
А. за периода
28.03.2012г.-05.11.2015г.:
= данък недвижими имоти –
31 943.89 лв.
лихва забава до 02.06.16г. – 7 177.27 лв.
= такса битови отпадъци - 63 648.50
лв.
лихва забава до 02.06.2016г. –
14 222.36 лв.
Б. периода 28.03.2012 г.- 14.07.2016г.
= данък
недвижими имоти - 38 055.23 лв.
лихва забава до 02.06.16г. – 7 177.27
лв.
= такса битови отпадъци
- 76 587.98 лв.
лихва забава до 02.06.2016г.
– 14 222.36 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи
:
Със сключването на двата договора
М.НА Ф.възпитание иС. е предоставило за ползване два имота публична държавна собственост.
В договора се е позовало на разпоредби – законови и подзаконови чл.50б / отм./ ЗФВС в сила към момента на
сключване на договора и чл.95 от ППЗФВС в редакция от 2008г., които позволяват
такова предоставяне за ползване на този вид имоти. Ответникът се е задължил да
влага средства за развитие на имотите, под формата на направени инвестиции по
определени между страните програми . Разпоредбата на чл.95 ,ал.6 от ППЗФВС
изрично предвижда, че ползвателя следва да поеме за своя сметка публичните
вземания дължими за имота за срока на договора. Този вид ползване е специфично
за обекти предоставяни за развитие на физическото възпитание иС. и по своя
характер не е нито наем, нито концесия, нито право за управление и
стопанисване. Макар и да се предоставя чрез договор, то има своята законова
основа, и съответно страните са обвързани от императивните разпоредби, които
уреждат този вид договор. Предвид на това чл.19 от договора възлага задължения
за един ползвател на такъв имот по-големи от тези на обикновен наемател- да
поемат не само обичайните разходи, но и такива за основни ремонти, глоби във
връзка с ползването, както и да погасява публичните задължения за имота, а това
са задълженията за местни данъци и такси.
Съгласно
чл.11 от ЗМДТ данъчно задължени лица за местен данък са собствениците на имоти
или такива с учредено вещно право на ползване.
Съгласно
чл.64 от ЗМДТ местната такса битови отпадъци по чл.62 ЗМДТ се заплаща от
лицата по чл.11 ЗМДТ т.е. отново собствениците на имоти и такива с учредено
вещно право на ползване. Доколкото този закон е специален по отношение местните
данъци и такси, той определя кои са данъчно задължените лица за този вид данъци
и такси, разпоредбите са императивни и не може да се приеме, че може да се
дерогират със договор, нито с подзаконов акт какъвто е Правилника за
физическото възпитание иС.. Именно поради това на министерството е извършвана
ревизия и са начислени дължимите данъци и такси за процесния период. Именно
поради това, защото тези публични вземания
се дължат към бюджета от Министерството ищец, НАП не може и не ги е
предявил в производството по несъстоятелност. Тези данъци и такси не се дължат към бюджета от несъстоятелния
ответник за да ги предяви НАП. Те са договорени, като резултат от подзаконовото
предвиждане при предоставянето за ползване на този вид ,а именно публичните
задължения да се плащат от ответника ползвател, но по същество това задължение
не е задължение към бюджета на ответника, а поето задължение от страна на
ответника към ищеца , да погасява публичното задължение на ищеца. Следователно
по силата на специалната нормативна уредба за ползването на този вид имоти и
подписаните договори между страните плащането на данък недвижими имоти и на
такса битови отпадъци представлява част
от задължението на ответника да поеме разноските за имота. Предвид дългия срок
и предоставеното ползване без наем, в договора чл.19 ответникът не се е
задължил само за обичайните разноски, както е при договора за наем, но и за
такива, които при един наем са в тежест на собственика – основни ремонти,
глоби, данъци. Тази договорка обаче
задължава ползвателя към предоставилия ползването собственик – М.НА Ф.В.иС., в чието управление са
предоставени тези публични държавни имоти, а не го задължава, както се посочи и
по-горе, към бюджета. Именно за това съдът намира, че ищецът е легитимиран да
претендира тези суми и има право да ги предяви в производството по
несъстоятелност. Ответниците не оспорват, че те не са платени, нито направо към
общинския бюджет, нито към ищеца.
Следователно следва да се признае, че ПФК ЦСК АД / н./ ги дължи на
ищцовата страна. В конкретния случай е без значение дали ищецът ги е заплатил
към бюджета. Установи се , че една част са били платени, но е без значение, за
задължението на ответника. Той е следвало да ги заплаща веднага щом станат
изискуеми било направо по сметката на ищеца към бюджета, било на самия
ищец. С оглед на това съдът намира иска
за главниците за частично основателен и следва да бъде признато спрямо
ответника, че същия дължи на ищеца за периода 28.03.2012г.- 05.11.2015г.- сумата от 252 923.64 лв. дължими за данък
недвижими имоти и сумата от 413 716.69 лв. за такса битови отпадъци, като
ползвател на спортен комплекс Българска армия, м. Борисова градина и сумата от
31 943.89 лв. лева за данък недвижими имоти и сумата от 63 648.50 лв.
за такса битови отпадъци за ползването на тренировъчна футболна база П.. . Съдът приема този период, тъй като за него
следва да е предявено вземането в производството по несъстоятелност, тъй като
това са вземания до постановяване на решението на съда за откриване на
производството – 2.10.2015г. и до момента на предявяване на вземането. Ако
ищецът е претендирал за целия период до момента на прекратяване на договора
14.07.2016г., то тези вземания същия следва да ги предяви отделно, като
възникнали вече в рамките на производството по несъстоятелност, след неговото
откриване считано от 2.10.2015г. Видно и
от петитума на исковата молба сумите за 2016г. не са предмет на настоящото
дело. Искът за главниците за разликата до пълните предявени размери следва да
се отхвърли като неоснователен, доколкото съдът намира за основателни исковете
съобразно заключението на вещото лице досежно главниците.
Предвид, че задълженията за
заплащане на тези суми за този период не са изпълнявани своевременно от страна
на ответника, същия е довел до това тези публични задължения да се изпълнят със
забава и съответно ищецът е претърпял вреди от това поведение на ответника,
като съконтрахент по договора, в размер на начислените му законови лихви. В раздел VІ отговорност и санкции няма
предвидени санкции обаче, ако ответника не изпълни задълженията по чл.19
своевременно. Самият ищец е могъл, доколкото към бюджета това е негово
задължение да контролира дали тези плащания постъпват своевременно, и ако
ответника не ги е платил, той самия да ги плати и да си ги иска от страна на
ответника или първо да иска тяхното заплащане. Предвид на това съдът приема, че
задълженията за лихви, като забава спрямо бюджета са такива на ищеца, предвид
че те произтичат, като резултат от неговото неизпълнение своевременно, на
негово задължеиие. При наличие на договор, и без изрична уговорка за дължимост
на лихвите, тези вреди не могат да се поемат от страна на ответника, по реда на
чл.59 от ЗЗД, поради което съдът намира претенцията за лихви изцяло за
неоснователна. След като задълженията за главнците са на облигационно
основание, и като публично задължен ищецът е този, който получава годишните
съобщения от страна на СО за дължимите суми на данъка и таксите и сроковете, в които се заплащат,
то за да направи своевременно изискуемо това вземане и ответникът да изпадне в
забава е следвало да се отправи покана до ответника за изплащането им. По
делото не са направени твърдения и не са представени доказателства за отправена
такава покана, преди предявяване на
вземането в производството по несъстоятелност,
от ищеца към ответникът за издължаване на тези суми, за да приемем
настъпване на изискуемост на това задължение по силата на договора, поради
което съдът намира, че претендираните мораторни лихви до момента на откриване
на производството не се следват на ищеца и искът в тази му част досежно
претендирани лихви върху главниците и за двата имота следва да се отхвърли като неоснователен
изцяло.
По разноските ищецът не претендира
такива, на ответниците не се следват . Предвид уважаване исковете за главници
несъстоятелния длъжник следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна
такса от 4 % върху установените като дължими суми по сметка на СГС или общо
сумата от 30 489.30 лева.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
НА ОСН. ЧЛ.694 ОТ ТЗ ПРИЗНАВА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА СЛЕДНИТЕ ВЗЕМАНИЯ на кредитора М.НА М.И С., гр.София, бул.************спрямо длъжника ПФК ЦСК АД / в несъстоятелност / ЕИК *******, бул. *******, а именно :
І . За спортен комплекс Б.А.:
ВЗЕМАНЕ
за периода 28.03.2012г.-05.11.2015г.:
= данък недвижими имоти – за сумата от 252 923.64 лв. / двеста
петдесет и две хиляди деветстотин двадесет и три лева и шестдесет и четири
стотинки/,
= такса битови отпадъци
- 413 716.69 лв. /
четиристотин и тринадесет хиляди
седемстотин и шестнадесет лева и шестдесет и девет стотинки/ ,
ІІ . За тренировъчна футболна
база П. :
ВЗЕМАНЕ за периода 28.03.2012г.-05.11.2015г.:
= данък недвижими имоти – за сумата от 31 943.89 лв./ тридесет и
една хиляди деветстотин четиридесет и три лева и осемдесет и девет
стотинки/
= такса битови отпадъци
- за сумата от 63 648.50
лв./ шестдесет и три хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и петдесет
стотинки/
ОТХВЪРЛЯ претенциите за данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за разликата до пълните предявени
размери и за двата имота, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни претенциите за лихви върху главниците до момента на предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност.
ОСЪЖДА ПФК ЦСК АД / в несъстоятелност / ЕИК *******, бул. ******* да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, бул.В.№ 2, сумата от 30 489.30 лева / тридесет хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и тридесет стотинки / държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :