№ 6365
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110123019 по описа за 2022 година
Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Х. И. Г., чрез адв. Д., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че ответникът С. С. Б. – депутат от „Има такъв народ“, участвал като гост в
предаването „Лице в лице“ на Ц.Р. на 18 април 2022 г., където отговорил на няколко въпроса
относно кандидатурата на партията за шеф на БНБ и относно предварителни уговорки
между коалиционните партньори относно борбата с корупцията. Поддържа, че по отношение
на нея - Х. И. Г., ответникът изнесъл следните неверни клеветнически твърдения: „една
дама, която се казва Х. Г.....Има преки доказателства, ако искате го поканете, може да
разкаже, че тази жена е извършвала корупционни сделки. В това
министерство...Министър В., ако го поканите, ще може да ви разказва по - детайлно този
случай. Той решава да я освободи на база ... на база фактите по отношение на тази жена и
миналия ден с изумление виждаме, че тази жена е назначена за директор в ресор
„Обществени поръчки“ при господин Л. в Министерството на иновациите и
технологиите. Защо е важно това министерство? Защото огромна част от парите за
възстановяване и устойчивост ще минат от там. Това пример ли е за нулева
толерантност към корупцията? Затова, нека да има такава комисия в парламента,“; „На
въпрос: Вие сте говорил с министър В. и той смята, че тази дама, която е уволнил е част
от някаква корупционна схема. - Той не смята. Има факти там. Той затова я е уволнил
тази дама. И интересно защо тази дама е избор на такава ръководна позиция в едно друго
министерство. Това са риторични въпроси.“; „Това са поредните примери.“ . Ищцата
твърди, че посочените твърдения не отговарят на истината. Не била освободена от
заеманата длъжност поради участие в корупционни сделки. На 20.01.2022 г. получила писмо
1
от министър В., с което било предложено прекратяване на служебното правоотношение по
инициатива на органа на назначаването срещу обезщетение, равно на трикратния размер на
последната месечна основна заплата. Още от 2009 г. заемала ръководни административни
длъжности, като служебната кариера не била започнала с идването на посоченото
правителство. Поддържа, че с изразите: „Има преки доказателства, ако искате го
поканете, може да разкаже, че тази жена е извършвала корупционни сделки. В това
министерство ... Министър В., ако го поканите, ще може да ви разказва по - детайлно
този случай. Той решава да я освободи на база ... на база фактите по отношение на тази
жена ... Той не смята. Има факти там. Той затова я е уволнил тази дама.“ се
приписвало извършването на престъпление, което Х. Г. не била извършила. Поддържа, че от
посочените изрази се почувствала унизена и оклеветена като личност, както и като служител
с дългогодишен стаж в държавната администрация. Твърди, че никога не била участвала в
корупционни сделки. Ответникът, с цел да я злепостави, изнесъл неверни твърдения по
отношение на нея. Чувствала се засегната от неверните твърдения, с които се давала
негативна оценка на личността и професионалните качества, и които съгласно
господстващия обществен морал накърнявали нейната чест, достойнство и добро име в
обществото. Твърденията на ответника били позорни и защото чрез тях името на ищцата се
свързвало с ширещата се корупция и невъзможността на управляващите да се справят с нея.
По манипулативен начин се внушавало, че в лицето на ищцата държавната администрация и
престъпността се слели. Твърди, че разпознава себе си в назованото от С. Б. лице, тъй като
името било директно съобщено, работила е във въпросното министерство и последващата
работа отговаря на изнесената от ответника информация. Поддържа, че в резултат на
изнесените клеветнически твърдения значително е пострадало доброто име, уронен бил
граденият от нея авторитет, била е подложена на обиди и унижения от страна на близки и
познати. Казаното от ответника я поставило в унизително и тежко положение спрямо
обществото, семейството, приятелите и колегите , от което се почувствала дълбоко
наранена и оскърбена. Посочените твърдения причинили терзания, безпокойство,
влошаване на физическото здраве и психическата стабилност – притеснение и страх от
посегателство върху личната сфера, затвореност, отчужденост от приятелския кръг за
години напред, тъй като се страхувала, че всички ще я възприемат като престъпник.
Преживяла интензивни и продължителни емоции на стрес, тревожност, обида, смут,
възмущение и гняв. В резултат на изнесените твърдения се влошило здравословното
състояние – станала нервна, вдигала високо кръвно. Свела до минимум работните си срещи
и социалните контакти. Ищцата твърди, че лично е изгледала процесното интервю и е
възприела клеветите непосредствено още в деня на излъчването. Към момента на исковата
молба почти всички сайтове и медии в интернет-пространството били препечатали новината,
че участва в корупционни схеми, поради което била отстранена от работа. В тази връзка
твърди, че клеветническите твърдения по неин адрес били разгласени и достигнали до
неограничена зрителска и читателска аудитория чрез БТВ и чрез интернет-пространството.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата в
размер на 10 000 лева, предявена като частичен иск от сума в размер на 25 000 лева,
2
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на разпространени чрез
интервю, дадено на 18 април 2022 г. пред Ц.Р. в предаването й „Лице в лице“ по БТВ от С.
С. Б. клевети, а именно: „Има преки доказателства, ако искате го поканете, може да
разкаже, че тази жена е извършвала корупционни сделки. В това министерство ...
Министър В., ако го поканите, ще може да ви разказва по- детайлно този случай. Той
решава да я освободи на база ... на база фактите по отношение на тази жена ... Той не
смята. Има факти там. Той затова я е уволнил тази дама.“; „... миналия ден с изумление
виждаме, че тази жена е назначена за директор в ресор „Обществени поръчки“ при
господин Л. в Министерството на иновациите и технологиите. Защо е важно това
министерство? Защото огромна част от парите за възстановяване и устойчивост ще
минат от там. Това пример ли е за нулева толерантност към корупцията? Затова, нека да
има такава комисия в парламента.“; „И интересно защо тази дама е избор на такава
ръководна позиция в едно друго министерство. Това са риторични въпроси“; „Това са
поредните примери“, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 18.04.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. С. Б. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че на 18.04.2022 г. е бил
гост в предаването „Лице в лице“ на Ц.Р., като във времето между 9:00 ч и 11:53 ч
действително е протекъл разговор относно освобождаване и назначаване на лице с името Х.
Г.. Ответникът обаче твърди, че от разговорите не ставало ясно по безспорен начин кое
точно е лицето Х. Г. и дали действително ответникът визирал ищцата по настоящото дело.
Твърди, че не познава ищцата, никога не се е срещал с нея и не е изказвал каквото и да е
мнение или клевета по неин адрес. Твърди, че съгласно представените от ищцата
доказателства прекратяването на служебното правоотношение с Министерството на
младежта и спорта се случило на 20.01.2022 г., т.е. няколко месеца преди интервюто, а не
както е посочено от него в разговора „преди няколко дни“. Ответникът оспорва да е
осъществил състава на престъплението клевета, доколкото за наличието на клевета се
изисквало на лицето да се приписва престъпление – общественоопасно деяние, което да е
конкретизирано по време, място, начин и обща характеристика на извършване, каквото в
случая не било налице. Твърди, че лицето, което пресъздава чужди думи, а не свои
твърдения, като заявява това обстоятелство, не следвало да отговаря за клевета, тъй като то
единствено се позовава на източника, от който е узнал обстоятелствата. Изказването, че едно
трето лице знае за факти и обстоятелства, може да разкаже за тях, било то и такива, които са
позорни или приписват престъпление, не съставлявало противоправно деяние, тъй като не
съдържало само по себе си клевета, обида или позорно обстоятелство. В процесното
интервю само било изказано, че съответното трето лице – министъра на младежта и спорта,
можело да разкаже за извършване на корупционни сделки, респ. можело да разкаже и че
няма такива или нещо друго. От интервюто не ставало ясно какво е значението на израза
„корупционни сделки“, доколкото в съдебната практика липсвало определение на това
понятие. Поддържа, че съществуват журналистически статии, публикувани преди датата на
процесното интервю, в които се съдържала информация относно уволнение на лице с името
3
Х. Г. от Министерството на младежта и спорта, заради сериозни нарушения в провеждането
на обществените поръчки и съмнения в корупция, поради което счита, че дори да се приеме,
че е налице противоправно поведение от негова страна, то било налице съпричиняване на
твърдените от ищцата вреди от авторите на посочените статии. При даденото от него
интервю ответникът бил представил обществено достъпна и изложена информация, която
била известна чрез направени публикации в различни медии. Ищцата не се била възползвала
от правото си на отговор по смисъла на чл. 18 от Закона за радиото и телевизията, което
според ответника потвърждавало, че лицето, което се споменава в интервюто не е ищцата,
както и че ищцата не се е припознала в изказаните от него думи. Оспорва размера на
заявената от Х. И. Г. претенция за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди като завишен. Счита, че дори да се приеме, че в случая е налице
увреждащо действие, то неговият интензитет е минимален и се свеждал само до думите
„корупционни сделки“. Твърди, че ищцата не е личност, известна в широката общественост
и медийното пространство, поради което казаното не можело да накърни в голяма степен
доброто име и нейния авторитет, тъй като аудиторията, до която е достигнало процесното
интервю, не би могла да направи асоциация, че казаното се отнася именно до ищцата. Моли
съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че на 18.04.2022 г. ответникът С. С. Б. е участвал в
предаването „Лице в лице“ по телевизия „БТВ“, собственост на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД. В
този смисъл и от заключението на приетата съдебна видео – техническа експертиза се
установява, че при стартиране на записа водещата Ц.Р. прави анонс, от който става ясно кой
е нейният събеседник – „Първият ми гост е С. Б. от „Има такъв народ“ – Здравейте.“.
Вещото лице след снемане на вербалната част от видео материала, възпроизвежда
относимата към предмета на настоящия спор част от предаването като текст, както следва:
С. Б.:
-Промяната с абсолютния правен хаос, който знае, че ще произведат в Народното
събрание, ако Народното събрание трябва да решава за всеки един поставен знак на пътя и
да взима тези решения. Има едно друго предложение, което ние входирахме от една
страна веднага по най – бързия начин Министерски съвет да се разпореди със средствата,
защото те обикновено имат и говорят с тезата, че са с нулева толерантност към
корупцията, за да е прозрачно и сигурно всичко, и от друга страна да направим комисия в
този парламент, която да следи всички министерства, защото там се харчат вашите,
моите, нашите пари – на българския данъкоплатец.
-Давам веднага пример защо искаме такава комисия.
-В Министерството на младежта и спорта, с нашия министър Р. В., преди няколко
дни той е освободил от поста една дама, която се казва Х. Г., която беше директор в
4
отдел „Обществени поръчки“ в Министерството на спорта. Има преки доказателства,
ако искате го поканете, може да разкаже, че тази жена е извършвала корупционни сделки
в това министерство.
Ц.Р.:
-Кой ще разкаже, министър…….
С. Б.:
-Министър В., ако го поканите ще може да Ви разказва по-детайлно този случай.
Той решава да я освободи на база…на база фактите по отношение на тази жена, и
миналия ден с изумление виждаме, че тази жена е назначена за директор в ресор
„Обществени поръчки“ при господин Л. в Министерството на иновациите и
технологиите. Защо е важно това министерство? Защото огромна част от парите за
възстановяване и устойчивост ще минат от там.
-Това пример ли е за нулева толерантност към корупцията?
-Затова нека да има такава комисия в парламента.
Ц.Р.:
-Е Вие назначенията ли ще проверявате през тази комисия? Като уволнят някого и
трябва да бъде назначен, да минава през комисията?
С. Б.:
-Не, това е повод. Нека да има еднакъв аршин за всички.
Ц.Р.:
-Тоест вас Ви съмнява нещо в това назначение, което е направил Л.?
С. Б.:
-За да е чисто всичко нека да има такава комисия, която да гледа как се харчат и се
разходват тези средства. След като срещу нас се хвърля кал по този начин и казват – ма
видите ли, Има такъв народ през Министерството на регионалното развитие и
благоустройството искат да правят и да въртят някакви схеми, нека да е почтено за
всички.
Ц.Р.:
-Чакайте, а само да уточните, Вие сте говорили с министър В. и той смята, че
тази дама, която е уволнил е част от някаква корупционна схема?
С. Б.:
-Той не смята, има факти там. Той затова я е уволнил тази дама и интересно защо
тази дама е избор на такава ръководна позиция в едно друго министерство. Това са
риторични въпроси.
По делото е представено писмо изх. № 94-00-433-1 от 13.12.2022 г. от Министерство
на иновациите и растежа, в което е посочено, че към тази дата Х. Г. заема следната
длъжност в министерството – началник на отдел „Обществени поръчки“ в дирекция
5
„Правна“, като от създаването на посоченото министерство до 13.12.2022 г. не е имало друг
служител със същите имена.
По делото е представено и писмо изх. № 19-00-1/08.02.2023 г. от Министерство на
младежта и спорта, в което е посочено, че Х. И. Г., ЕГН **********, е заемала длъжността
директор на дирекция „Обществени поръчки“ в периода от 14.12.2015 г. до 13.08.2017 г. и
длъжността директор на дирекция „Инвестиционна политика и обществени поръчки“ в
периода от 14.08.2017 г. до 20.01.2022 г., като други служители със същото име не са
работили в посоченото министерство.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите АК.Ч. и
Т.В.М..
От показанията на свидетеля АК.Ч. – живеещ на семейни начала с Х. И. Г.,
преценени по реда на чл. 172 ГПК, се изяснява, че свидетелят е гледал предаването „Лице в
лице“ по БТВ, по време на което г-жа Ц.Р. интервюирала г-н С. Б.. Това било средата на
месец април 2022 г. Х. Г. се обадила „ревяща“ на свидетеля Ч. за интервюто, в което я
споменавали. Свидетелят Ч. точно пътувал към вкъщи от офиса и когато се прибрал си
върнал записа на интервюто и го изгледал. В процесното предаване Х. Г. била спомената
като човек, който представлява корупцията, който бил корумпиран и уволнена от едно
министерство и назначена в друго, като това било разказано от С. Б.. В Министерството на
младежта и спорта Х. Г. заемала длъжността директор на дирекция „Собственост и
обществени поръчки“, а в Министерството на иновациите и растежа се занимавала само с
обществени поръчки. Свидетелят изяснява още, че Х. вече не работи в Министерството на
младежта и спорта, тъй като се разделили по взаимно съгласие, за което й изплатили
обезщетение. След като приключило процесното предаване „Лице в лице“, Х. се обадила
плачейки по телефона на свидетеля Ч., тъй като се чувствала обидена, не знаела какво да
прави, като казала, че трябва да говори с ръководството на министерството, за да им обясни,
че това не било вярно. След като се прибрала вкъщи Х. Г. почти не разговаряла със
свидетеля Ч., защото била изключително разстроена, затворила се в стаята си и не
продумала нито дума. И до ден днешен Х. имала доста сериозна промяна в поведението й -
изключително много се затворила в себе си и ограничила доста кръга от хора, с които се
вижда, защото се притеснявала от това, че много хора са гледали процесното предаване. И
това било факт, защото много хора се обадили на свидетеля Ч. - няколко човека, роднини и
т.н., които гледали предаването. За едни хора това било вярно, за други това не било вярно.
Доста ограничили кръга от хора, с които да се виждат, а към момента само с най-близките се
виждали, за разлика от преди, когато се срещали с много по-големи групи хора. Х. в
момента се притеснявала, тъй като не знаела кой е чул за това интервю и кой не. От време
на време се чували някои подхвърляния по адрес на Х., а от роднините й те го криели дълго
време, като баба й много трудно го приела. Имало също така разговори в работата й, защо е
напуснала, какво се е случило, дали имало дела срещу нея. В приятелския кръг доста често
се разговаряло по някаква подобна тема, което затворило Х. още повече - отказвала да се
вижда с хора, не й била приятна темата със сигурност. Посочените по-горе негативни
6
преживявания на Х. продължавали и до ден днешен - тя била изключително изнервена и
заради делото, защото пак щяло да се дълбае по този въпрос, като плакала от време на време
и се затваряла в стаята си. Свидетелят Ч. изяснява още, че Х. не е търсила специализирана
помощ от психиатър или психолог, но е приемала успокоителни на билкова основа, които
били свободно продаваеми в аптеките. Доколкото си спомня в процесното предаване тя била
определена като човек, който е корумпиран, обвинен в кражби, който е уволнен от
Министерството на спорта и сега е назначен в Министерството на иновациите. Г-н Б.
разговарял в интервюто и за дрязги между неговата партия, която представлявал и
„Продължаваме промяната“ относно някаква комисия за разследване на корупционни
сделки, като той се опитал да защити теорията на своята партия, а Х. била използвана за
изкупителна жертва в случая.
Свидетелят Т.В.М. заявява, че познава г-жа Г. от началото на месец март 2022 г.,
когато започнал работа в новосформираното Министерството на иновациите и растежа. С Х.
общували непрекъснато - откакто започнали работа там всеки ден, тъй като са колеги, а от
месец април са и в една стая в министерството. Изяснява, че познава Х. като изключително
голям професионалист, тъй като от няколко месеца е неин пряк ръководител, а тя е човек,
който съвестно си върши работа, обича да спазва трудовата дисциплина, да спазва реда, в
самата работа да бъде изрядна. Според свидетеля М. Х. Г. е принципен човек и категорично
не е склонна към корупция и извършване на каквото и да било нарушение в работата.
Заявява още, че знае къде е работила Х. преди - в Министерството на младежта и спорта на
длъжност директор, но не може да каже на каква дирекция. Знае, че са се занимавали с
обществени поръчки, с държавната собственост, с търговски дружества, които са към
Министерството на спорта. Изяснява, че в момента Х. Г. работи в „Дирекция правна“ на
длъжност началник отдел „Обществени поръчки“. Заявява, че знае, че Х. е напуснала
Министерството на младежта и спорта по взаимно съгласие, както и че е гледал процесното
предаване по телевизията, в което се изнесли факти по отношение на Х.. Това предаване
било „Лице в лице“ с Ц.Р., където г-н Б. изнесъл обвинения към Х.. В деня, в който било
излъчено въпросното предаване свидетелят М. и Х. Г. били на работа, като Х. влезнала
разплакана и много разстроена. Свидетелят М. я попитал какво става, а тя му отговорила, че
ще му покаже и съответно му показала в сайта процесното предаване, където били
споменати тези клевети. Това, което свидетелят си спомня е, че обвиненията към Х. в
процесното интервю били за корупция, че тя била уволнен корумпиран директор от
Министерството на младежта и спорта, като това явно се използвало за политическа атака. В
предаването било споменато също така, че после я назначават в друго министерство, където
явно там другият министър да търпи такива хора, като свидетелят М. останал с впечатление,
че се отнася за Х. Г., която е работила в Министерството на младежта и спорта и съответно
след това е започнала работа в Министерството на иновациите и растежа. В служебен план
това интервю се отразило на Х. по такъв начин, че това нещо много я притеснило.
Съответно в голямата администрация започнали едни шушукания, едни разпитвания,
обаждали се колеги от други министерства, където свидетелят М. е работил и започнали да
го разпитват за нея, без дори да я познават. Тя самата се потиснала и била дълго време
7
очевидно разстроена. По това време ръководството на министерството било там и извикали
Х. да дава обяснение относно това какъв е този случай, има ли такова нещо. Отделно от
това, от Министерството на иновациите и растежа към Министерството на младежта и
спорта били правени неформални проверки и запитвания дали има преди това някакви
дисциплинарни наказания по отношения на Х., като в трудовото й досие нямало данни за
дисциплинарни наказания. Съответно били направени проверки и запитвания дали е имало
някакви актове, когато Сметната палата или Държавна финансова инспекция е проверявала
съответно процедурите по обществените поръчки, които били провеждани в
Министерството на младежта и спорта. До свидетеля М. не е стигала информация за това Х.
да е имала някакви санкции или да са били допуснати някакви грешки, нередности, камо ли
корупция. За времето, през което свидетелят работил с Х. Г., нямало подавани сигнали
срещу нея. Х. много добре познавала законодателството в обществените поръчки. Когато
имали задача по възлагане на обществена поръчка, тя изключително прецизно следяла дали
всичко е изпълнено от гледна точка на спазването на закона. Х. се притеснила много след
тази история, като тя имала много добро отношение към колегите и тъй като никой от тях
нямало да тръгне да я сочи с пръст, се започнали едни шушукания, едни клюки и станало
доста неприятно. След изнесените в интервюто твърдения Х. била изключително
разстроена, плакала и идвала с нежелание на работа. Все още изнесените в интервюто
твърдения се отразявали на Х.. Свидетелят М. изяснява още, че разбрал, че в процесното
предаване се говорило именно за Х. Г., а не за някой друг по това, че се споменавало за
бивш директор на Министерството на младежта и спорта, а свидетелят знае, че Х. е била
директор и се е занимавала с обществени поръчки и очевидно е ставало дума за нея.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, се обуславя
от наличието на правопораждащия деликтната отговорност фактически състав, който
включва елементите: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения – накърняване на
неговото достойнство и чест); 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния
съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима,
естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5)
вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се
предполага.
Както се изясни, безспорно е в настоящото производство, че на 18.04.2022 г.
ответникът е участвал в предаването „Лице в лице“ по телевизия „БТВ“, като е направил
цитираното по - горе изявление.
В частност отговорността на С. С. Б. се иска да бъде ангажирана при твърдения за
причинени неимуществени вреди на Х. И. Г. вследствие от разпространени от ответника на
8
18.04.2022 г. в предаването „Лице в лице“ обидни и клеветнически твърдения по отношение
на Х. Г., а именно: „една дама, която се казва Х. Г.. ... Има преки доказателства, ако
искате го поканете, може да разкаже, че тази жена е извършвала корупционни сделки. В
това министерство ... Министър В.. Ако го поканите, ще може да ви разказва по -
детайлно този случай. Той решава да я освободи на база ... на база фактите по отношение
на тази жена и миналия ден с изумление виждаме, че тази жена е назначена за директор в
ресор „Обществени поръчки“ при господин Л. в Министерството на иновациите и
технологиите. Защо е важно това министерство? Защото огромна част от парите за
възстановяване и устойчивост ще минат от там. Това пример ли е за нулева
толерантност към корупцията? Затова, нека да има такава комисия в парламента,“; „На
въпрос: Вие сте говорил с министър В. и той смята, че тази дама, която е уволнил е част
от някаква корупционна схема. - Той не смята. Има факти там. Той затова я е уволнил
тази дама. И интересно защо тази дама е избор на такава ръководна позиция в едно друго
министерство. Това са риторични въпроси.“.
При осъществения анализ на съдържанието на процесните изявления настоящият
съдебен състав приема следното:
Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече
се засягат други конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите
граждани. Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно
гарантираните права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай.
Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България свобода на печата и
другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната
общност да бъдат информирани по въпроси, които представляват интерес. В нейното
съдържание не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни,
засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен
подтекст (виж Решение № 404 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., III г. о., ГК,
Решение № 484 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., III г. о., ГК).
Настоящият съдебен състав приема, че при произнасяне относно отговорността на
ответника, съдът следва да направи преценка и да съобрази предмета на спора в светлината
на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ), според който всеки
има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на
неговата кореспонденция и съответно на чл. 10 от ЕКПЧ, който закрепя правото на всеки да
има свобода на изразяване. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е имал повод да
се произнесе по общото приложение на тези две разпоредби на Конвенцията, като е счел, че
неприкосновеността на личния живот съществува независимо от твърденията за извършено
нарушение или друга лоша слава (Sciacca v. Italy). Съдът е приел, че държавата има
позитивно задължение да зачита личния живот, като го закриля от натрапчивите действия на
трети лица, а преценката следва да се прави при всеки конкретен случай с оглед баланса
между чл. 8 и чл. 10 от ЕКПЧ (White v. Sweden 2006). Насоки са дадени от съда в решението
Von Hannover №2 срещу Германия, като следва да се съобрази дали изнесените твърдения
9
имат принос за дебат в обществен интерес, ролята и функцията на лицето, темата на
предаването и какви са последиците от същото. Съдът е приел, че изнасянето на твърдения
единствено с цел да се задоволи любопитството на определена група не изпълва критерия за
обществен интерес. В конкретния казус темата на процесното предаване е с висок
обществен интерес и може да породи конструктивен дебат. Недопустимо е обаче да се
възпроизвеждат обидни и/или клеветнически твърдения, които манипулират общественото
мнение. Ако се установи, че в определена част твърденията са обидни и/или клеветнически,
то не може да попаднат под закрилата на чл. 10 от ЕКПЧ, като в този случай следва да се
даде приоритет на защитата на личната сфера на ищеца за сметка на чл. 10 от ЕКПЧ.
Европейският съд по правата на човека е категоричен, че в обхвата на чл. 8 от Конвенцията
се включва и репутацията и честта на едно лице (Pfeifer v. Austria). В делото Chauvy и други
срещу Франция съдът тълкува чл. 8 от ЕКПЧ, като приема, че репутацията на едно лице е
защитена от разпоредбата като част от правото на личен и семеен живот и трябва да бъде
балансирана спрямо свободата на изразяване на мнение. Следва също да се има предвид, че
степента на допустима критика спрямо публични фигури е по-висока, отколкото на частни
лица – Petriva v. Romania, като се съобрази фактът дали изложените твърдения
представляват „изявления за факти“ или „оценъчни съждения“, а за последните е
необходима достатъчна фактическа база, за да са в съответствие с чл. 8 от ЕКПЧ.
Именно в контекста на изложеното тълкуване следва да бъдат анализирани
процесните твърдения, вследствие на които ищецът е извел вреди в неимуществената си
сфера.
Едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на адресата
му в обществото и доколкото това изявление не е вярно. Това е така, тъй като съгласно чл.
39, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право да изразява мнение и да
го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг
начин. Обективният критерий за ограничаване на това основно право на гражданите е
въведен в ал. 2 на посочения текст, а именно – това право не може да се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго. Безспорно правото на чест и достойнство
на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в
държавата като субективно право от категорията на абсолютните права (арг. и от чл. 32, ал.
1 от Конституцията).
Клевета е налице, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго или му
припише извършване на престъпление, които не отговарят на обективната действителност.
Клеветническите твърдения са посегателство срещу доброто име на лицето в обществото, на
обществената оценка за него. За разлика от фактите, които имат обективно изражение в
действителността, мнението и оценката на обстоятелствата не подлежат на проверка за
истинност или не. Следователно, те не могат да бъдат средство за осъществяване на
изпълнителното деяние на клевета и не представляват противоправно деяние. За разлика от
мненията и оценките, позорящите факти трябва обективно да са заявени от дееца като
реално съществуващи, за да се преценяват евентуално като позорящи, ако са неистински, а
10
не да се извеждат като форми на субективна психическа дейност на лицето, което ги
изразява (в този смисъл са Решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., г. к., ІV г.
о. на ВКС и Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
Следва да се разграничава принципното схващане за свободата на изразяване на
мнение, респ. правото на изразяване на лична позиция от разгласяването на позорни
обстоятелства. Предмет на клеветнически твърдения могат да бъдат единствено факти с
конкретно съдържание, които носят информация за определено обстоятелство или за
конкретизирано явление, което трябва да предизвиква от гледище на общоприетия морал и
добри нрави безусловно отрицателна оценка на обществото, или да приписва извършването
на престъпление. Разгласяването на позорно обстоятелство е част от средството за
извършване на деянието, но то трябва да бъде факт, а не съждение върху факти, което
съждение не подлежи на проверка за истинност, защото е продукт на мисловна,
умозаключителна дейност. Несъмнено, единствено позорният факт обосновава отрицателни
изводи в обществото за пострадалия, защото води обективно до засягане на неговото
достойнство, неговия авторитет пред обществото (обществената оценка на околните за
него). Следователно, за да е налице клевета, средството на клеветата трябва да е факт, а не
да е оценка, мнение, критика на факт. Когато едно лице изнася публично, пред обществото
засягащи достойнството на друго лице факти, те трябва да отговарят на обективната
действителност. В този смисъл твърдението за позорното обстоятелство трябва да е ясно и
да съдържа информация за всички релевантни детайли, която да бъде поднесена от
разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти. И това е
предпоставено от необходимостта за установяване на неговата достоверност, подлежаща на
доказване в гражданския процес. Фактическите твърдения изискват доказателство за
истинността им, а оценъчните съждения, като мнения и коментари, се считат за
неподлежащи на доказване – Nilsen and Johnsen v. Norway. В този смисъл предмет на
клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти.
Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат достоверни или не, като правно
значение оценките имат само ако са обидни, т.е. ако накърняват честта, самооценката за
обществената ценност на личността като съвкупност от физически и духовни качества.
Настоящият съдебен състав приема, че процесните изрази, съобразени в целия
контекст на темата, имат характера на клеветнически спрямо ищеца, а именно: „една дама,
която се казва Х. Г.....Има преки доказателства, ако искате го поканете, може да
разкаже, че тази жена е извършвала корупционни сделки в това министерство...Министър
В., ако го поканите ще може да ви разказва по - детайлно този случай. Той решава да я
освободи на база ... на база фактите по отношение на тази жена…Той не смята, има
факти там. Той затова я е уволнил тази дама…“. В така използваните изрази се съдържа
еднозначно конкретизиране на личността на ищцата, като същата несъмнено е представена
като човек, който е извършвал престъпления – „корупционни сделки“. Съгласно тълковния
речник, значението на думата „корупция“ е продажност, поквареност на длъжностно лице. С
така използваните изрази се създава впечатление сред хората, че Х. Г. е престъпник. Със
11
същите изрази се внушава на зрителите, че ищцата е била назначена на посочената
длъжност, не за да изпълнява служебните си задължения, а за да получава облаги, каквито не
й се следват. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства относно
достоверността на цитираните по – горе твърдения, а доказателствената тежест в тази
насока е била на ответника. Ето защо, така използваните изрази приписват извършване на
престъпления от Х. Г., които не е доказано да е извършвала, поради което ангажират
отговорността на ответника. Останалите изрази „…и миналия ден с изумление виждаме, че
тази жена е назначена за директор в ресор „Обществени поръчки“ при господин Л. в
Министерството на иновациите и технологиите. Защо е важно това министерство?
Защото огромна част от парите за възстановяване и устойчивост ще минат от там.
Това пример ли е за нулева толерантност към корупцията?…И интересно защо тази дама
е избор на такава ръководна позиция в едно друго министерство. Това са риторични
въпроси“, които са част от изказването на ответника, следва да бъдат съобразени не
фрагментарно и изолирано, а в целия контекст на темата. Тълкувани в контекста на всичко
изложено, тези изрази засилват внушението за корумпираност на Х. Г., за която се създава
усещането, че е извършвала престъпления.
Неоснователно е възражението на ответника, релевирано в отговора на исковата
молба, че от разговора не ставало ясно по безспорен начин кое точно е лицето Х. Г. и дали
действително ответникът визирал ищцата по настоящото дело. В съдебната практика по
приложението на ЗЗД няма съмнение, че увреденото (обиденото, оклеветеното) лице може
да е посочено от автора на изявлението чрез неговите имена или по всякакъв друг начин,
който не оставя никакво съмнение относно неговата личност (в този смисъл са Решение №
110 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2808/2016 г., IV г. о., Решение № 439/20.01.2016 г.
по гр. д. № 2773/2015 г. на IV г. о. на ВКС и др.). В случая от представеното писмо от
Министерството на младежта и спорта, се изясни, че ищцата е заемала длъжността директор
на дирекция „Обществени поръчки“ в периода от 14.12.2015 г. до 13.08.2017 г. и длъжността
директор на дирекция „Инвестиционна политика и обществени поръчки“ в периода от
14.08.2017 г. до 20.01.2022 г., като други служители със същото име не са работили в
посоченото министерство. Изясни се също така от представеното писмо от Министерството
на иновациите и растежа, че ищцата е към 13.12.2022 г. ищцата е заемала длъжността
началник на отдел „Обществени поръчки“ в дирекция „Правна“, като от създаването на
посоченото министерство до 13.12.2022 г. не е имало друг служител със същите имена. Ето
защо няма никакво съмнение, че използваните от ответника изрази се отнасят до ищеца Х.
И. Г..
Възражението в отговора на исковата молба, че ответникът преразказвал чужди
твърдения, не може да обоснове отпадане на отговорността за причинени вреди. Всеки
следва да отговаря за разпространените от него обиди и/или клевети, след като от тях са
причинени вреди (Решение № 278 от 27.11.2019 г. по гр.д. № 1140/2019 г. по описа на ВКС,
ІІІ Г. О.). Отделно от това ответникът разказва с категоричност и убеденост, че има преки
доказателства, че Х. Г. е извършвала корупционни сделки в посоченото министерство.
12
Поради тези съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да се даде
приоритет на защитата на личната сфера на ищеца, доколкото процесните изявления на
ответника са нарушили правата му по чл. 8 от ЕКПЧ. На Държавата, в лицето на
националния съд, е вменено задължение да закриля правата на лицата по чл. 8 от ЕКПЧ,
като при неизпълнение на това правомощие самият той би допуснал нарушение на
Конвенцията. Необходимо е с оглед защитата на основните права и свободи на засегнатите
лица да се установи това нарушение, като на ищеца се присъди справедливо обезщетение за
претърпените неимуществени вреди.
Доказани са и останалите предпоставки за уважаване на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. С
показанията на разпитаните по делото свидетели АК.Ч. и Т.В.М., които подлежат на
кредитиране като ясни, убедителни, житейски логични и неопровергани от останалия
доказателствен материал по делото, са установени претърпените от ищеца неимуществени
вреди в резултат на направеното изказване от ответника – засягане на името на ищцата в
обществото, на обществената оценка за нея и професионалния й авторитет.
От друга страна по делото не е установена голяма продължителност и интензитет на
негативните изживявания и на периода на възстановяване от тях. Тези обстоятелства не се
установяват и от депозираните по делото свидетелски показания.
Причинените при деликт вреди поначало се обезщетяват парично, като на поправяне
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 51,
ал. 1 ЗЗД. Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените вреди и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС). Такива обективни обстоятелства могат да начина на извършване на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и
пр.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото следва да бъде определен на 5 000
лв. В тази връзка следва да бъдат отчетени, от една страна, броя и вида на клеветническите
изрази, установената тежест на вредите - отражението на процесните изрази върху
поведението на ищцата и обстоятелството, че същите са били разпространени пред
неограничен кръг от лица чрез телевизионно предаване. От друга страна по делото липсват
данни за изразени конкретни негативни нагласи спрямо ищцата от трети лица и за особена
13
продължителност на претърпените негативни преживявания. В този смисъл и с оглед
обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта, присъждането на
горепосочената сума съответства на изискванията на справедливостта. Присъждането на
обезщетение само по себе си съдържа морално удовлетворение - признаване, че действията
на ответника са противоправни, и отговорността му за причинените вреди, като размерът на
паричната сума е за репариране на действително претърпените вреди и не може да служи за
обогатяване. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи, тъй като "справедливостта" до голяма степен отразява обществената
оценка на засегнатите нематериални ценности, а в сферата на последните равенството в
обществото намира най - чист израз (виж Решение № 110 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. №
2808/2016 г., IV г. о., ГК ).
Ето защо предявеният частичен иск по чл. 45 ЗЗД следва да се уважи за сумата от
5000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 18.04.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, а до пълния предявен размер от 10 000 лв. - да се
отхвърли като неоснователен.
Относно разноските в производството:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 2600 лв., от които: 400 лв. за държавна
такса, 700 лв. за депозит за техническа експертиза и 1500 лв. за адвокатско възнаграждение.
От така претендираните разноски подлежат на присъждане доказаните като реално сторени
от ищеца такива, а именно за държавна такса в размер на 400 лв. и за депозит за експертиза
в размер на 700 лв.
По отношение на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение съдът приема
следното:
Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да
бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и
в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение (т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В настоящия случай в представения договор за правна защита
и съдействие от 19.04.2022 г. е отразено, че сумата в размер на 1500 лв. е заплатена по
банкова сметка, но не са представени съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането, както изрично е прието в Тълкувателно решение № 6/2012 по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски за
адвокатско възнаграждение.
14
Предвид гореизложеното, от общия размер на доказаните разноски (1100лв.),
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 550 лв.
Ответникът не е доказал, че е сторил разноски, поради което такива не следва да му
бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. Б., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на Х. И. Г., ЕГН
**********, с адрес: АДРЕС, на основание чл. 45 от ЗЗД, сумата от 5 000 лв. (пет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
непозволено увреждане, осъществено от С. С. Б. чрез следните клеветнически изрази: „една
дама, която се казва Х. Г.....Има преки доказателства, ако искате го поканете, може да
разкаже, че тази жена е извършвала корупционни сделки в това министерство...Министър
В., ако го поканите, ще може да ви разказва по - детайлно този случай. Той решава да я
освободи на база...на база фактите по отношение на тази жена и миналия ден с изумление
виждаме, че тази жена е назначена за директор в ресор „Обществени поръчки“ при
господин Л. в Министерството на иновациите и технологиите. Защо е важно това
министерство? Защото огромна част от парите за възстановяване и устойчивост ще
минат от там. Това пример ли е за нулева толерантност към корупцията? Затова, нека да
има такава комисия в парламента…Той не смята. Има факти там. Той затова я е уволнил
тази дама. И интересно защо тази дама е избор на такава ръководна позиция в едно друго
министерство. Това са риторични въпроси.“, разпространени на 18.04.2022 г. в предаването
„Лице в лице“ по „БТВ“, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
18.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над уважения размер от 5000 лв. до пълния размер от 10 000 лв., предявен като
частичен иск от сума в размер на 25 000 лв.
ОСЪЖДА С. С. Б., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на Х. И. Г., ЕГН
**********, с адрес: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 550 лв. – разноски в
производството пред СРС, съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15