№ 289
гр. Плевен, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430106928 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба подадена от Л. В. С., ЕГН
**********, с адрес: гр.*** №92 чрез ЕАД Е.И. Булстат *********, със
съдебен адрес: гр.****“ №3 против „К.Й.“ ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр.****“ №12, представлявано от В.М.И.. Ищцата
твърди, че на 16.12.2022г. сключила с ответното дружество договор за кредит,
по силата на който ответникът й предоставил заем в размер на 600,00 лева,
при годишен процент на разходите - 48,418%. Твърди, че съгласно чл.6 от
договора, договорът за заем следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция
или поръчител, отговарящ на условията на чл.10 от ОУ към договора, а
именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7
пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да
е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са
поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са
Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размерът на получавания от тях доход. Твърди, че в случай на неизпълнение от
страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.6 от договора, респ.
на чл. 10 от ОУ към договора за кредит от договора, същият дължи неустойка
1
съгласно чл.8 на кредитора в размер на 423,47 лева, която той следва да
заплаща разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира
месечна вноска за неустойка. Ищцата твърди, че усвоила изцяло сумата, но не
дължи плащания за неустойка по съображения, които излага. Твърди, че
предвидената неустойка в размер на в размер на 423,47 лева е загубила
присъщата за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е близо до
размера на заетата сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на
договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от
неизпълнението. Твърди, че няма и обезпечителна функция, тъй като не
обезпечава изпълнение на задължението за погасяване на главницата и
договорната лихва по дълга, а се дължи за неизпълнено условие за отпускане
на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по
този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено
предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне
съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Твърди, че е договорена в
нарушение на изискванията на добросъвестността, тъй като легитимният
кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора,
за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от
страна на заемополучателя. Сочи, че няма логика един кредитор да престира
без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното
неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде
предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от
гаранции срещу неизпълнението. Ищцата твърди, че поради невключването на
неустойката в посоченият в потребителския договор размер на ГПР,
последният не съответства на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на
реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. Ищцата твърди,
че с уговорената неустойка, кредиторът си осигурява допълнително
възнаграждение в размер на 150 % от предоставената главница, като поставя
неизпълними условия на кредитополучателя, което, освен на цитираните
ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и
потребителя, респ. до нищожност на клауза. Твърди, че за да заобиколи
материално-правните изисквания, регламентирани в чл.19 ал.4 ЗПК
ответникът е поставил изисквания, които длъжниците не могат да изпълнят:
осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение
при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на договора за кредит №567181/16.12.2022г., като противоречащ
на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално - правните изисквания
на чл.19 ал.4 ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл.11 т.9 и 10 ЗПК относно същественото
съдържание на потребителските договори за кредит.
2
Моли съда да осъди „К.Й." ООД да върне сумата от 50,00 лева,
недължимо платена сума по договор за кредит №567181/16.12.2022г. поради
нищожността на договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът представя писмен отговор, в който оспорва исковете.
Представя Договор, СЕФ, погасителен план, Общи условия.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
От фактическа страна, съдът приема следното :
По делото е представена молба за заем №567181/16.12.2022г. с
параметри 1200 лева сума, която подлежи на връщане на 13 вноски. От
същата дата ищцата е подала декларация съгласие за събиране използване и
обработване на лични данни. Представен е СЕФ, в който е посочена главница
на кредита 600 лева, със срок на договора 7 месеца. В същия е отразен размер
на вноската 97,51 лева, като възнаградителната лихва по кредита е в размер на
82,57 лева и общо дължимата по кредита сума е в размер на 682,57 лева В
СЕФ е отразен ГПР 48,418%, както и неустойка при непредставено
обезпечение по чл.10 ал.2 ОУ в размер на 423,47 лева.
От представения по делото договор се установява, че е сключен при
условията посочени в СЕФ, а именно на ищцата е представен заем в размер на
600 лева при ГПР в размер на 48,418 %, със срок седем месеца, първа вноска
16.01.2023г. и последна 16.07.2023г, вноска в размер на 97,51 лева, лихвен
процент 3,330% и обща сума за плащане 682,53лева. Видно е , че в чл.8 от
договора е предвидено в случай че заемателят не предостави обезпечението в
чл.6 – ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга в тридневен
срок, то той дължи неустойка в размер на 423,47 лева, което представлява
повече от половината от заетата сума.
В доклада съдът е указал доказателствената тежест на страните.
Спорния въпрос е дали уговорената неустойка в размер повече от
половината на предоставената в заем прави сключения договор за кредит
недействителен, което да обуслови основателност на предявените искове за
прогласяване на договора за недействителен и за връщане на платено без
основание.
Безспорно е, че в случая договорът е сключен при Общи, а не при
индивидуални условия, а ищецът има качеството на потребител, поради което
сключеният договор за кредит следва да отговаря на изискванията на ЗЗП,
който закон защитава правата на потребителите.
Освен на ЗЗП, договорът следва да отговаря на изискванията и на ЗПК,
тъй като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
3
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Поради това преценката относно действителността на процесния
договор за заем следва да се извърши както в съответствие с общите правила
на ЗЗД, така и с нормите на ЗЗП и ЗПК, при действието на който е сключен
договора.
В случая, неустойката е предвидена за неизпълнение на задължение за
осигуряване на обезпечение на кредита с ипотека, особен залог, банкова
гаранция или ценна книга, като в чл.8 е въведен изключително кратък срок за
представяне на тези обезпечения - 3- дневен от получаване на заемната сума.
На кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 600 лв., а
уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение е в размер на 423,47 лева, който размер
надвишава половината от кредита.
Неустойката се начислява еднократно, за неизпълнение на непарично
задължение, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на
вноските по кредита и се дължи и дори без да са настъпили вреди за
кредитора. Тази неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок
изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски, което е
основното задължение на длъжника по договора за кредит - да върне
предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното
възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането
на задължението. Поради това съдът счита, че тази неустойка не служи за
обезщетение, защото не е свързана с настъпването на вреди за кредитора,
които да подлежат на възстановяване.
Неустойката по чл.8 от договора няма и санкционен характер, защото не
е свързана с неизпълнение на основното задължение по договора длъжникът
да плати в срок вноската по кредита. За да има санкционен характер, следва да
се дължи от неизправната страна по договора в случай на неизпълнение на
типично по договора за кредит задължение – заплащане на вноска за главница
и лихва.
С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че
кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое
задължение. Рискът от неизпълнение на задълженията на потребителя следва
да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да
намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и
параметрите, при които да стане това. Отделно от това, неустойката не е
обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за
връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът
4
би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за
заем задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното
задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на
обезпечение.
Съгласно чл.24 ЗПК, За договора за потребителски кредит се прилагат и
чл.143 – чл.148 от Закона за защита на потребителите. Претендираната
неустойка противоречи и на чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП, който предвижда забрана за
уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Така уговорената клауза за заплащане на неустойка е нищожна и на
основание чл.26 ЗЗД, като накърняваща добрите нрави, тъй като размерът на
същата не съответства на ниския размер на заетата сума. Тази клауза е
нищожна като накърняваща добрите нрави и защото дори кредитополучателят
да изплати изцяло и в срок дължимите вноски, но не предостави обезпечение,
то той би дължал неустойка без да е причинил вреди на кредитодателя.
Високият размер на неустойката нарушава принципа на добросъвестност и
равнопоставеност на страните. Всички тези аргументи сочат, че така
уговорената клауза противоречи на добрите нрави, което безспорно я прави
нищожна.
Ищцата е предявил иск за недействителност на договора за кредит, а не
само на клаузата предвиждаща заплащане на неустойка. В тази връзка следва
да се установи дали ГПР е отразен правилно в договора за кредит, да и
отговаря на действителния такъв. За изясняване на спорния въпрос дали
размерът на определената неустойка е включен в ГПР, съдът допусна до
изслушване и назначи съдебносчетоводна експертиза, в която вещото лице
посочи, че неустойката в чл.8 от договора не е включена в ГПР по кредита. В
случай, че бъде включена, то размерът му би стигнал до 638,41 %. Въпреки, че
неустойката е отразена в погасителния план, тя не е включена в ГПР. Този
начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл.19
ал.1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на
обезпечение като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително
завишен, и размерът му би надхвърлил законоустановения. Съгласно чл.3
б.“ж“ от Директива 2008/48 „общи разходи по кредита за потребителя“
означава „всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните такси; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително
условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите
условия.“ В тази връзка, Решение на СЕС от 21.03.2024г. посочва, че ГПР,
който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин
както непосочването на този процент и следователно санкция, изразяваща се в
5
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Посочва се също, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в чл.3 б.ж от Директива 2008/48 разходи, по този договор не се
дължат лихви и разноски, така че неговата нищожност води единствено до
връщане на предоставената в заем главница
На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за
заем, не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата
на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение
относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора,
както и реалните разходи по кредита, които ще стори. Неспазването на този
реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната норма на чл.11
ал.1 т.10 ЗПК. Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и липсата на
ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно
изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК за това кои компоненти формират
посочения ГПР. Липсата на тази методика не дава възможност на потребителя
да прецени икономическите последици от сключването на договора; налице е
невярна информация относно общите разходи по кредита, което пък води до
нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.6 §1 Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да
заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно
общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна
по смисъла на чл.3 §1 и чл.4 §1 Директива 93/13/ЕО и влече на основание
чл.22 ЗПК недействителност на договора в неговата цялост. Съгласно чл.22 от
ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7 - 12 и 20 и
ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД, чл.22 ЗПК вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, за
прогласяване недействителността на Договор за паричен заем
№567181/16.12.2022г, сключен между ищеца и ответника „К.Й.“ ООД е
основателен и следва да бъде уважен.
По предявения иск по чл.55 ЗЗД, съдът приема същия за основателен
по следните съображения : Не е спорно между страните, че ищцата е
заплатила неустойка в размер на 110,48 лева по недействителен договор и
съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.55 ЗЗД за сумата от
50 лева следва да бъде уважен до размера, в който е предявен.
По разноските : Ищцата е освободена от държавна такса и разноски
поради което държавната такса в размер на 100 лева и възнаграждението 250
лева за вещо лице, с оглед изхода на спора следва да бъде заплатена от
ответното дружество.
6
На основание чл.38 ЗА, ищецът е направил искане за заплащане на
адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че същото следва да се определи
като се отчете реалната фактическа и правна сложност на делото, по аналогия
с разпоредбата на чл.47 ал.6 ГПК, съгласно която съдът определя
възнаграждението на особения представител съобразно фактическата и
правна сложност на делото и при това положение може да определи
възнаграждение и под минималния размер за съответния вид работа съгласно
чл.36 ал.2 ЗА. При определяне размера на адвокатско възнаграждение следва
да има някакъв обективен критерий, като съдът не би следвало да игнорира
напълно посочените минимални размери на адвокатските възнаграждения,
определени в Наредба №1/09.07.2004г.
С настоящата искова молба са предявени два обективно съединени
оценяеми иска, произтичащи от едно правоотношение и в защита на един
интерес, а именно Договор за паричен заем № 567181/16.12.2022г. между
страните с искане:
1. Да се признае за установено в отношенията между страните, че договорът
за кредит е недействителен.
2. Да бъде осъден ответника на основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55
ал.1 предл. 1 от ЗЗД да заплати на ищцата сумата в размер на 50,00 лева,
представляваща недължимо платени суми по Договор за кредит №
567181/16.12.2022г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
Съдът счита, че предявените от ищцата искове с една искова молба
следва да се разглеждат като искове, предявени в защита на един интерес,
базираща се на едни и същи доказателства, с идентични доводи и твърдения и
с една и съща аргументация, произтичащи от едно и също правоотношение, а
именно Договор за паричен кредит №567181/16.12.2022г, сключен между
страните по делото. Адвокатското възнаграждение при оценяеми искове се
определя въз основа на този интерес, който е до 1000лв. съобразно чл.7 ал.2
т.1 Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
С оглед актуалната практика на СЕС съдът има право да определи
размера на адвокатското възнаграждение като прецени фактическата и правна
сложност на делото. В конкретния случай се касае за производство без
съществена правна и фактическа сложност, същото е приключило в едно
открито съдебно заседание, в което заседание процесуалният представител на
ищцата и адвокат с право на възнаграждение по чл.38 ЗА не се е явил. Същият
е извършил определена работа по делото, свързана с исковата молба и с
искането за освобождаване на ищцата от внасянето на държавна такса и
разноски по производството. Предвид гореизложеното възнаграждението
следва да се определи в по - нисък размер от този, определен в Наредбата като
се постанови същото да е в размер от 300 лева или в размер на 360 лева заедно
с ДДС. Касае се за възнаграждение за адвокат, регистриран по ДДС като е без
значение факта дали възнаграждението е договорено или е определено по
7
чл.38 ЗА.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр.
чл.22 вр. чл.10 ал.1 ЗПК вр. чл.143 ЗЗП по иска, предявен от Л. В. С., ЕГН
**********, с адрес: гр.*** №92 против „К.Й.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр.****“ №12, представлявано от В.М.И.
ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ № 567181/16.12.2022г. поради
противоречие с нормите на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП.
ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.**** №12, представлявано от В.И. да заплати на Л. В. С., ЕГН
**********, с адрес: гр.*** №92 сумата от 50 лева, представляваща платена
без правно основание неустойка за неизпълнение на задължение за
обезпечение по Договор за потребителски кредит № 567181/16.12.2022г.,
ведно със законната лихва считано от 28.11.2024г. до изплащането .
ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.**** №12, представлявано от В.И. да заплати на адвокат ЕАД
Е.И. Булстат *********, със съдебен адрес: гр.****“ №3, адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 360,00 лева с ДДС.
ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.**** №12, представлявано от В.И. да заплати по сметка на РС
Плевен разноски за държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за
вещо лице 250 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8