Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 756
гр. Бургас, 20. 04. 2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, ХIІ състав, в открито съдебно заседание на тридесети март, през две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
Председател: Любомир Луканов
при секретар Й.Б., като разгледа
докладваното от съдия Луканов административно дело № 1294/2015 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на Дял трети, Глава деветнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК), във връзка с чл.144, ал.1 и чл.107,
ал.1-4 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.П.П.,
ЕГН **********, с адрес ***-Б-3, против акт за установяване на задължение по декларация
(АУЗД) № 4762/27. 01. 2015г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП
Бургас - ИРМ – Сливен, потвърден с решение № 45/25. 05. 2015г. на и.д. директор
на ТД на НАП – Бургас.
Жалбоподателят поддържа,
че оспореният акт е необоснован, неправилен, издаден при неправилно прилагане
на материалноправните разпоредби. Излага, че е допуснал грешка при попълване на
ГДД за 2013г. и не е разбрал, че в конкретния случай в края на годината трябва
да се изравнят месечните доходи независимо от реално получените доходи по
тримесечия. Твърди, че сумите за довнасяне за държавното обществено осигуряване
(ДОО) трябва да бъде в размер от 594.24 лева, сумата за довнасяне за допълнителното
задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) трябва да бъде в размер от 232.12 лева,
а сумата за довнасяне за здравно осигуряване (ЗО) трябва да бъде в размер от 371.40
лева. Излага, че въпреки наличната информация органът по приходите не е
коментирал заплатените от него вноски и не е извършил прихващане с тях. Излага
подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения АУЗД. Иска изцяло отмяна
на обжалвания акт и издаване на нов, в който да се установят действително
дължимите от него суми.
В открито
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител и
пълномощник адв. А.К. А. от АК – гр. Сливен (пълномощно по лист 58 от делото),
поддържа жалбата. Твърди, че по сметката на данъчно задълженото лице има сума
за периода, която възлиза на 8 593.49 лева, като органа по приходите не е
обяснил защо сумата не е разпределена за процесния период. Иска от съда да
отмени обжалвания акт. Представя писмени бележки по съществото на спора. Претендира
присъждане на направените по делото разноски и прилага списък на разноските.
Ответникът
– и.д. директор на ТД на НАП Бургас, чрез процесуален представител и
пълномощник – юрисконсулт С.К. Д. (пълномощно по лист 162 от делото), оспорва жалбата.
Излага, че оспорения АУЗД е правилен и законосъобразен, тъй като задълженията
на данъчнозадълженото лице са декларирани неправилно. Представя пълната
административна преписка по делото. В писмени бележки развива доводи за
неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд
Бургас, дванадесети състав, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, а и
от представените с административната преписка писмени доказателства се
установява, че на 12. 09. 2007г. от Д.П.П. е подадена декларация за
самоосигуряващо се лице - адвокат, като за начало на дейността за упражняваната
свободна професия е посочена дата 04.09.2007г., а за начало на дейността като
съдружник в „Проектоконсулт“ ООД е посочена дата 05. 09. 2007г. Деклараторът е
избрал, като упражняващ свободна професия, да се осигурява както за фонд „Пенсии“,
така и за фонд „Общо заболяване и майчинство“, което е видно от подадена
декларации образец 1 за периода м. 09. 2007г. – м. 06. 2011г.
Административното
производство е започнало по резолюция за извършване на проверка № 4762/29. 12.
2014г. (лист 52 от делото) на орган по приходите С.Г.К. в качеството й на
главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, оправомощена по силата на
заповед № РД-543/17.08.2012г. на директора на ТД на НАП Бургас (лист 51 от
делото). Проверката е имала за цел да обхване установяването на задълженията на
данъчно задълженото лице Д.П.П. по неподадена декларация обр. 6 за 2013г. и
връчена покана с изх. № О-558/31. 10. 2014г. за подаване на същата.
Жалбоподателят има
подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г.,
като от страните не се спори, че от жалбоподателя е направено плащане на вноска
за ДОО от 30. 04. 2015г. в размер на 1616.83 лева, с което се погасява
задължение за ДОО по декларация обр. 1 за м. април. 2014г. в размер на 70.40
лева и ДОО по декларация обр. 6 за 2014г. в размер на 1546.43 лева. В подсметката
„банка СО“ са налични внесени суми, които не са обвързани с негови задължения
съгласно приложения № 1 и 2. Относно ДЗПО е платена сума в размер на 631.58
лева, внесена на 30. 04. 2015г., с която се погасява задължения за ДЗПО по
декларация обр. 1 за м. февруари 2014г. в размер на 27.50 лева и ДЗПО по
декларация обр. 6 за 2014г. в размер на 604.08 лева. В подсметка „банка ДЗПО“
са налични внесени суми, които не са обвързани с негови задължения, съгласно
приложения № 3. С направените от жалбоподателя плащания за ЗО, също на 30. 04.
2015г., е весена сума в размер на 1 010.52 лева, с която погасява задължения за
ЗО по декларация обр. 1 за м. април 2014г. в размер на 44 лева и ЗО по
декларация обр. 6 за 2014г. в размер на 966.52 лева. В подсметка „банка ЗО“ са
налични внесени суми, които не са обвързани с негови задължения, съгласно
приложения № 4 и 5 от ГДД.
От приетата и неоспорена
от страните справка от НАП за задълженията на осигурителя Д.П.П. по декларация
обр. 6 за 2013г. се установява, че няма декларации по обр. 6 и липсват записи
по декларации обр. 6 за 2013г. (лист 155 по делото).
Страните не спорят също,
че за 2013г. жалбоподателят се е осигурявал върху минималния осигурителен доход
в размер на 550 лева. От доказателствата по административната преписка е видно,
че жалбоподателят е извършил плащания по данъчноосигурителната си сметка по следния
начин: по код за плащане 551111 на 30.04.2014 г. – 70.40 лева за периода 01.
04. 2014г. – 30. 04. 2014г. за банка социално осигуряване; 1546.43 лева за
периода 01. 01. 2014г. – 31. 12. 2014г. за банка социално осигуряване; на 04.
05. 2015г. за месеците юли, август и септември съответно за 46.56 лева, 89.65
лева и 89.65 лева за банка социално осигуряване; на 20. 05. 2015г., 22. 06.
2015г., 21. 07. 2015г., 25. 09. 2015г., 28. 09. 2015г., 20. 10. 2015г., всяка
една вноска за сумата от 89.65 лева за банка социално осигуряване; на 30. 04.
2015г. сумите от 27.50 лева за периода 01. 02. 2015г. – 28. 02. 2015г. и 604.08
лева за периода 01. 01. 2014г. – 31. 12. 2014г. за банка ДЗПО; на 24. 02.
2015г., 19. 03. 2015г., 24. 04. 2015г., 22. 06. 2015г., 21. 07. 2015г., 25. 09.
2015г., 28. 09. 2015г., 20. 10. 2015г., всяка една вноска за сумата от 27.50
лева за банка ДЗПО, а на 04. 05. 2015г. за сумата от 1 060.99 лева за банка
ДЗПО; на 30. 04. 2014г. сумата от 44 лева за периода 01. 04. 2014г. – 30. 04.
2014г. за банка ЗО; на 30. 04. 2014г. сума в размер от 966.52 лева за периода
01. 01. 2014г. – 31. 12. 2014г. за банка ЗО; на 04. 05. 2015г. сума в размер на
25 лева за периода 01. 01. 2015г. – 30. 09. 2015г. за банка ЗО; на 20. 05.
2015г., 22. 06. 2015г., 21. 07. 2015г., 25. 09. 2015г., 28. 09. 2015г. и 20.
10. 2015г., всяка една вноска за сумата от 44 лева за банка ЗО (лист 145-154 по
делото).
За установяване на
релевантните по делото факти е прието като доказателство заключението на съдебна
експертиза на вещото лице С.В.А. (лист 179-187 от делото) от което се
установява, че облагаемият доход на жалбоподателя за 2013г. е 23 874.00 лева и
е следвало същият да бъде посочен и като осигурителен доход, разделен и
деклариран помесечно в размер на 1 989.50 лева, което не е сторено от П..
Установява се, че неправилно в таблици 1 и 2 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
2013г. е посочен осигурителен доход в размер на 19 231.00 лева и неправилно са
изчислени дължимите изравнителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО (отговор на въпрос 1
от заключението). Според заключението на експерта жалбоподателят дължи здравни
осигурителни вноски в размер на 6 600 лева, разделени на равни месечни авансови
вноски върху осигурителен доход от 550 лева. Вещото лице в заключението си ги е
изчислило по видове, в годишен размер, както следва: за фонд „Пенсии“ – 844.80
лева (12 х 70.40 лева); за фонд „ДЗПО“ – 330 лева (12 х 27.50 лева) и за ЗЗО –
528 лева (12 х 44.00 лева). Според заключението на вещото лице дължимите
изравнителни вноски по ГДД за 2013г. са както следва: за фонд „Пенсии“ – 2
211.07 лева; за фонд „ДЗПО“ – 863.70 лева и за ЗЗО – 1 381.92 лева. Установява
се също, че в обжалвания АУЗД са определени дължими месечни осигурителни вноски
за ДОО в размер на 16.3% (за всички осигурени социални рискове), а размерът на
осигурителната вноска за довнасяне е 12.8% - само за фонд „Пенсии“, като след
сборуване на месечните вноски и тези за довнасяне са определили и общо дължимите
вноски, от които са приспаднати и внесените размери, след което са получени
задълженията както следва: за ДОО – 2 653.27 лева и лихва в размер на 236.12
лева; за ДЗПО – 863.70 лева и лихва в размер на 65.42 лева; за ЗО – 1 513.92
лева и лихва в размер на 129.37 лева (отговор на въпрос 2 от заключението).
Според заключението на експерта в данъчната сметка на лицето са разнесени част
от постъпилите плащания, като към 31. 12. 2013г. внесените суми, постъпили в
единната сметка са общо 7 947.85 лева, а от тях са разпределени 3 716.59 лева.
За 2013г. неразпределената сума е в размер на 4 231.26 лева; за 2014г. са
налице платени, но необвързани суми в размер на 4 362.23 лева (отговор на въпрос
3). Вещото лице не е установило неплатени задължения по видове, като от
платените суми в данъчната сметка на задълженото лице са посочени като „остатък
от платена сума“ и не са разпределени за погасяване на възникнали задължения
общо в размер на 8 593.49 лева. Съгласно установеното от заключението на експерта
дължимите месечни авансови вноски от жалбоподателя са както следва: за фонд
„Пенсии“ – 844.80 лева; за фонд „ДЗПО“ – 330 лева и за ЗЗО – 528 лева, а
дължимите изравнителни вноски по ГДД са както следва: за фонд „Пенсии“ – 2
211.07 лева; за фонд „ДЗПО“ – 863.70 лева и за ЗЗО – 1 381.92 лева. Вещото лице
е обобщило в заключението си, че общо дължимите изравнителни вноски от П. са в
общ размер от 6 159.49 лева (отговор на въпрос 4). Според заключението, в
информационната система на НАП са регистрирани 3 входящи номера и дати за
подаване на декларация обр. 6 за 2013г. – на 25. 04. 2013г., 29. 04. 2014г. и
30. 09. 2014г. В същата информационна система е отразено, че са подписани с КЕП
и трите са за периода от м. 01. 2013г. - м. 12. 2013г. От заключението се установява
също, че в данъчната сметка на задълженото лице няма разнесени задължения по
декларация обр. 6 за 2013г. (отговор на въпрос 7). Същата информация се
установява и от подадената от жалбоподателя разпечатка от портала за електронни
услуги на НАП относно подадени данни за подаване на декларация обр. 1 и обр. 6
(лист 163 от делото).
Съдът изцяло кредитира
събраните по делото доказателства, като неоспорени от страните и кореспондиращи
помежду си.
При така изяснената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
С оспорения акт са
установени задължения на Д.П.П. за осигурителни вноски и лихви за просрочие към
тях за 2013г., начислени към 27.01.2015г. както следва: за ДОО в размер на 2
653.27 лева, лихви за ДОО – 236.12 лева; за ЗО – 1 513.92 лева, лихви за ЗО –
129.37 лева; за ДЗПО – 863.70 лева, лихви за ДЗПО – 65.42 лева, или сума в общ
размер от 5 461.80 лева.
Актът е обжалван по
административен ред и е потвърден с решение № 45/25. 05. 2015г. на и.д.
директор на ТД на НАП – Бургас. В хода на обжалването по административен ред
и.д. директор на ТД на НАП Бургас е потвърдил като законосъобразен и правилен
оспорения акт, като е приел, че актът е издаден от материално компетентен орган
в кръга на предоставените по закон правомощия и в предвидената от закона форма.
Решението на
административния орган е връчено на 12.06.2015г. (разписка по лист 12 от
делото) на жалбоподателя, а спорния АУЗД е обжалван по съдебен ред с жалба с
вх.№ 94-Д-419/30.06.2016г., изпратена по пощата на 26.06.2015г., видно от
направеното отбелязване с изх. номер от жалбоподателя (лист 3-8 от делото).
Жалбата, инициирала
настоящото съдебно производство, е подадена от легитимирано лице – адресат на
акта, имащо право и интерес от обжалването, който е неблагоприятен за него, и
след проведено задължително оспорване по административен ред, в срока по чл.
156, ал.1 от ДОПК, което я определя за процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За да гарантира правата
на задължените лице и интереса на фиска тогава, когато данъчните задължения се
установяват въз основа на подадена от задълженото лице декларация,
законодателят е създал специално производство, което позволява проверка както на
установения размер на данъка, така и на дължимите осигурителни вноски.
Проверката се извършва по искане на задълженото лице или по инициатива на
органа по приходите в точно определените в чл. 107, ал. 3 от ДОПК хипотези.
Следователно производството по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е допустимо само при
наличието на изрично посочените в закона предпоставки: установяване на данъчно
задължение по декларация и наличие на някое от посочените в чл. 107, ал. 3 ДОПК
обстоятелства (в този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
8819 от 20.07.2015 г. по адм. д. № 11320/2013 г. на ВАС, VII отд.). Оспореният
акт е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК. В случая са налице
предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото по делото се установи, че
данъчно задълженото лице не е подало декларация обр. 6 за 2013г., макар да е
подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за същия данъчен период. Освен специалните
предпоставки за провеждане на производството по чл. 107, ал. 3 ДОПК, с оглед на
целта, заради която е създадено, това производство има ограничен предмет - само
задължението, установено въз основа на съответната декларация, в рамките на
определения в акта период. То няма за предмет установяването на задължения,
породени от същата декларация, но за друг период или задължения, породени не от
подадена от задълженото лице декларация. В случая в резолюцията за извършване
на проверка № 4762/29. 12. 2014г. приходният орган е посочил предмета на
производството, а именно проверката е по повод неподадената декларация обр. 6
за 2013г. от жалбоподателя. В оспорения акт са установени именно задълженията
за които П. е следвало да подаде декларация обр. 6 за 2013г.
Съдът приема за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че е подал декларация обр. 6 за
2013г. Последното е изгоден за страната факт, който подлежи на доказване от
този който го твърди. В този смисъл са и указанията на съда, дадени в първото
открито съдебно заседание (лист 59 от делото), приети без възражения от
страните. В съдебното производство не се установи при условията на пълно и
главно доказване, жалбоподателят П. да е подал декларация обр. 6 за 2013г.
Действително се установи, че задълженото лице е правило три опита да подаде
декларацията си по електронен път, но и трите са били неуспешни. В подкрепа на
този извод на съда е справката от НАП за задълженията на осигурителя Д.П.П. по
декларация обр. 6 за 2013г., която кореспондира и с неоспореното заключение на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза. Съдът приема, че обективно не е
възможно (а и да намери отражение в информационните масиви за данъчно
задълженото лице) валидно да бъде подадена декларация обр. 6 за 2013г. за един
и същи период, чието съдържание да не достигне до адресата на декларацията. Следва,
че жалбоподателят не доказа твърдението си, че валидно е подал декларация обр.
6 за 2013г., поради което съдът счита този факт за неосъществен. В този смисъл
съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, поради
което и органът по приходите допустимо е инициирал производството по издаване
на оспорения акт.
Задълженията за социални
и здравни осигуровки са декларирани от самия жалбоподател, т.е., той признава
вида на дължимите задължения, които са посочени в оспорения акт. Отделно от
изложеното задължението за плащане на социални и здравни осигуровки произтича
ex lege, т.е. от самия закон – съгласно нормите на чл. 3, т.1 и чл. 4 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО), чл. 1, ал.3, чл. 5 и чл. 33 от Закона за
здравното осигуряване (ЗЗО).
В хода на съдебното
производство не са събирани доказателства, които да променят установената от
административния орган фактическа обстановка. При така установените факти съдът
приема, че спорът между страните е концентриран върху правилното приложение на
материалния закон.
Въз основа на
установените факти съдът приема възраженията на жалбоподателя за неоснователни.
Същите са идентични с направените такива пред решаващия орган в хода на
обжалването на административен ред, обсъдени са подробно в неговото решение и
застъпеното от органа становище се споделят и от настоящия съдебен състав.
Съдът приема за
установено, че жалбоподателят, като самоосигуряващо се лице, с декларации от
04. 09. 2007г. и 12. 09. 2007г. е избрал да се осигурява за инвалидност поради
общо заболяване, за старост и за смърт (фонд „Пенсии“), а с подадените
декларации обр. 1 за периода м. 09. 2007г. – м. 06. 2011г. е декларирал размер
на осигурителните вноски за ДОО както за фонд „Пенсии“, така и за фонд „Общо
заболяване и майчинство“. В този смисъл съдът приема, че данъчните органи
правилно са приели, че лицето е заявило промяна в декларирания от него избор,
чрез извършване на плащане на осигурителни вноски за ДОО не само за фонд
„Пенсии“, но и за Общо заболяване и майчинство (ОЗМ). По изложените съображения
законосъобразно задълженото лице П. е бил поканен да подаде коригираща
декларация Окд-5 за промяна на вида на осигуряването съгласно поканата на
приходния орган № О-83/02. 02. 2015г. и съответно декларацията е била подадена
от него на 13. 03. 2015г. с вх. № ********** (лист 32 и лист 144 по делото). С
последната жалбоподателят е декларирал, че ще се осигурява за всички
професионални рискове, без трудова злополука и професионална болест и
безработица.
Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя против размера и метода на
изчисляване на задълженията, които са определени от органа по приходите в
оспорения АУЗД. Неоснователно е възражението, че осигурителните задължения за
2013г. се формират не от подадената декларация обр. 6, а от подадената ГДД за
2013г. пред ТД на НАП. Цитираните от жалбоподателя мотиви към решение № 131/06.
01. 2015г. по адм. д. № 8685/2014г. на ВАС, VІ отд., са неотносими, тъй като
решението на ВАС е постановено при различна фактическа обстановка и
съображенията изложени в него не намират приложение в настоящия казус. Действително
с решение № 2 от 04.02.2014 г. на Конституционния съд по конституционно дело №
3/2013 г., разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от ДОПК, редакция към датата на
издаване на акта за установяване на задължения по декларация е обявена за
противоконституционна - Държавен вестник, бр. 14 от 18.02.2014 г., но в случая
приходният орган не обосновава акта си с тази норма. От доказателствата
безспорно се установи, че жалбоподателят е правил осигурителни вноски за
2013г., но същите са останали неразпределени по партидата на данъчнозадълженото
лице поради липсата на подадена декларация обр. 6 за дължимите осигурителни
вноски за календарната 2013г. в законоустановения срок – до 30.04.2014г. Внесените
от жалбоподателя суми въобще не са отнесени към установените публични
задължения поради неправомерното бездействие от страна на задълженото лице П.,
който в качеството си на самоосигураващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, не е представил данните за осигуряването си в Националната агенция за
приходите, в изпълнение нормата на чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от КСО. Този ред е
регламентиран в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2, б. „а“ от цитираната наредба декларация образец №
6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната
агенция за приходите от самоосигуряващите се лица - еднократно до 30 април за
дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година. Именно поради
липсата на данните, които жалбоподателят е следвало да декларира в декларация
образец № 6 за 2013г., приходният орган не е формирал задълженията за
осигурителните вноски за 2013г., респ. внесените от П. суми са останали
неразпределени.
Съдът приема, че
доколкото жалбоподателят като самоосигураващо се лице дължи осигурителните
вноски авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния
месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване за съответната година (по аргумент от чл. 6, ал. 7, т. 1
от КСО), а окончателният размер на месечният осигурителен доход за процесния
период се определя въз основа на доходите, декларирани в справката към ГДД по
ЗДДФЛ, то погрешното попълване на таблица 1 и 2 и справката за окончателния
размер на осигурителния доход за 2013г. (признание което жалбоподателят е
направил с жалбата си), се е отразила на размера на дължимите от П.
осигурителни вноски за 2013г.
Съдът, кредитирайки неоспорените
доказателства по делото, формира извод, че облагаемият доход на жалбоподателя
за 2013г. е в размер на 23 874 лева, която сума е следвало да бъде посочена и
като осигурителен доход, разделен помесечно в размер на 1 989.50 лева. Последното
се установи, че не е извършено от жалбоподателя. Обратно, установи се, че в подадената
ГДД за 2013г. в таблици 1 и 2 неправилно е посочен осигурителен доход в размер
на 19 231 лева, в резултат на което и неправилно са били изчислени осигурителните
изравнителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО.
В случая месечният
осигурителен доход следва да се определи като сумата на облагаемия доход за
2013г. – 23 874 лева, се раздели на броя на месеците през които лицето е
упражнявало дейността си – 12 месеца, както правилно е приел и приходният
орган. Разликата между размера на годишния осигурителен доход – 23 874 лв.
и избрания от жалбоподателя осигурителен доход върху който се дължат авансово
осигурителни вноски през 2013г. – 6 600 лева (12 месеца х 550 лв.), формира и
годишният осигурителен доход върху който следва да се довнесат здравните и
осигурителни вноски за периода, който приходният орган правилно е посочил в
размер на 17 274 лева.
Съдът счита, че размерът
на осигурителните вноски за ДОО за фонд „Пенсии“ и фонд „ОЗМ“ правилно е
определен на основание чл. 6, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО – в размер на 12,8 на
сто, доколкото жалбоподателят е роден след 31 декември 1959 г., като сумата от
2 653.27 лева е формирана като задължението по декларираните данни за
2013г. – 3 286.67 лева е намалено с внесената сума от 633.60 лева.
Законосъобразно е определено и задължението за довнасяне по осигурителните
вноски за ДЗПО, която съгласно чл. 157, ал. 1, т. 1, б. „в“ от КСО е 5 на сто.
Същото важи и за определения размер на здравноосигурителната вноска за ДЗПО,
която съгласно чл. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна
каса за 2013 г. е в размер 8 на сто. Размерът на задължението за довнасяне на
осигурителни вноски за ЗО е определено на 1 513.92 лева, като размера по
данните декларацията за 2013г. – 1 909.92 лв. е намален с внесената сума от 396
лв. По аналогични съображения приходният орган правилно е определил и дължимите
осигурителни вноски за ДЗПО за 2013г. в размер на 863.70 лева, представляваща
разликата на декларираното от жалбоподателя – 1 193.70 лева и внесената сума от
330 лева. В този смисъл съдът кредитира направените от вещото лице изчисления
по приетата, неоспорена и кредитирана от съда съдебно-счетоводна
експертиза.
По отношение размера и
метода на изчисляване на лихвите за просрочените вноски за 2013 г. приложение
намира нормата на чл. 113, ал. 1 от КСО. Разпоредбата на закона постановява, че
вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено
осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за
неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на законната лихва. Изменението на чл. 113, ал.1 от КСО, в сила от 01.01.2013 г., действа занапред във времето, т.е. размерът на
лихвите за дължимите осигурителни вноски за 2013г., доколкото текат след
01.01.2013 г., следва да бъде определен съгласно действащата и към момента
правна норма на чл. 113, ал. 1 от КСО. По аргумент от чл. 107 от ЗЗО лихви се
дължат и по отношение на непогасените в срок вноски за здравно осигуряване.
Съдът, съобразявайки заключението на вещото лице приема, че към 27.01.2015г.
дължимите от жалбоподателя лихви върху осигурителните вноски за ДОО е в размер
на 236 лв., за вноските по ДЗПО е в размер на 65.42 лв., а тези за ЗО е в размер
на 129.37 лева.
Изложеното налага извод,
че оспореният акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в
кръга на предоставените му по закон правомощия и при спазване на уредената в
чл. 107 от ДОПК процедура, в предвидената от закона форма и при спазване на
материалноправните норми. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора
разноските по делото следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.
На ответната страна не следва
да се присъдят разноски, тъй като не са поискани своевременно. Съдът съобрази
т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК, съгласно която претенцията за разноски по чл. 80 от ГПК
може да бъде заявена валидно най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция. В случая представителят на ответника е заявил
претенцията си едва с писменото становище по съществото на спора, т.е. след изтичане
на крайния срок и съдът не дължи произнасяне по това искане.
Така мотивиран и на
основание чл.160, ал.1, предл.1 от ДОПК, Административен съд Бургас,
дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.П.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***-Б-3, против акт за установяване на задължение по
декларация № 4762 от 27.01.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП
гр. Бургас, потвърден с решение № 45 от 25.05.2015г. на и.д. директора на ТД на
НАП гр. Бургас.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: