Р Е Ш Е Н И Е
№ 655
гр. Пловдив, 7 април 2023
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и
втори март, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ,
при
секретаря Румяна Агаларева и с участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №247 по описа
на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с 285,
ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Г.Ф.Н., ЕГН **********,***,
представляван от адвокат В.С.- пълномощник, обжалва Решение №2493 от
21.12.2022г. по административно дело №617 по описа на Административен съд-
Пловдив за 2022г., ХVII-ти състав, с което: Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) е осъдена да заплати на Г.Ф.Н. сумата от 500,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия от 28.08.2020г. до
02.09.2020г. включително, от 06.10.2020г. до 07.10.2020г. включително, от 13.10.2020г. до 15.10.2020г.
включително, от 06.11.2020г. до 14.11.2020г. включително, от 16.04.2021г. до
25.04.2021г. включително, от 21.01.2022г. до 23.01.2022г. включително и от 26.01.2022г.
до 13.02.2022г. включително (общо през 51 дни), при изтърпяване на наказание “лишаване от свобода“ в
Затвора - Пловдив, както и обезщетение
за забавено плащане на това парично задължение, в размер на законната лихва
върху главницата, считано от 07.03.2022г. – датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлен искът
до пълния му размер от 9 585,96 лв. (629 дни х 15,24 лв./ден = 9 585,96 лв.) и
за останалите периоди в обхвата на претендирания - от 17.06.2020г. до
07.03.2022г. включително; Отхвърлена е исковата
претенция на Г.Ф.Н. да бъде осъдена ГДИН да му заплати сумата от 2 392,68 лева (157 дни х 15,24 лв./ден = 2
392,68 лв.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.03.2022г.
(датата на завеждане на исковата молба) до окончателното ѝ изплащане за
претърпени от Н. неимуществени вреди, в периода от 01.01.2019г. до 06.06.2019г. включително, в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му
мярка за неотклонение “задържане под стража“ в Арест - Пловдив през посочения период; Отхвърлена е исковата претенция на Г.Ф.Н. да бъде осъдена ГДИН да му заплати сумата от
1 478,28 лв. (97 дни х 15,24 лв./ден = 1 478,28 лв.), ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 07.03.2022г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното
ѝ изплащане за претърпени от него неимуществени вреди, в периода
от 26.06.2018г. до 30.09.2018г. включително,
в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание
“лишаване от свобода“ в Затвора - Пловдив през посочения период; Отхвърлена e исковата претенция на Г.Ф.Н. да бъде осъдена ГДИН да му заплати сумата от
2
499,36 лв. (164 дни х 15,24 лв./ден
= 2 499,36 лв.), ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 07.03.2022 г. (датата на завеждане на
исковата молба) до окончателното ѝ изплащане за претърпени от него
неимуществени вреди, в периода от 02.07.2019г. до 12.11.2019г. включително, в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание
“лишаване от свобода“ в Затвора - Пловдив
през посочения период.
Претендира се отмяна на решенето в отхвърлителната
му част поради незаконосъобразност, необоснованост и като постановено при
съществени процесуални нарушения, както и постановяване на решение по същество,
с което изцяло да бъде уважен предявеният иск.
Ответникът в производството- Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията“, не се представлява в съдебно заседание. Чрез
юрисконсулт Т. Ч.- пълномощник, постъпва писмен отговор с Вх.№320 от
09.01.2023г. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Димитър Молев, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.209 от АПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена
в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за
която оспорените части на решението са неблагоприятни, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Производството по дело
№617/2022г. е образувано по искова молба на Г.Н. срещу ГДИН за присъждане на
обезщетение в общ размер на 50 000,00 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба (07.03.2022г.) до
окончателното ѝ изплащане, за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение,
възмущение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“
(съответно задържане под стража) в периода от 12.12.2012г. до 30.09.2018г. в
Затвора - Пловдив, от 01.01.2019г. до 01.07.2019г. в Арест - Пловдив, и от
02.07.2019г. до 07.03.2022г. (датата на предявяване на исковата молба) в
Затвора - Пловдив, или общо 3281 дни, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите
– “падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек“), без постоянно течаща топла и
студена вода; лоша хигиена - наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; ищецът
се оплаквал от болки в зъбите, но не бил воден на лекар, не му правили протези;
ищецът работил (търкал пластмасови кутии, при което се отделял прах и вата,
които е поглъщал) без предпазна маска и дрехи, без разходка на каре; през м.
ноември 2021г. ищецът счупил коляното на десния си крак, но не го гипсирали и
го оставили да зарасне от само себе си, с което са нарушени правата му по чл.3
от Европейската конвенция за защита правата на човека (всъщност Европейска
конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), известна и като Конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи (КЗПЧОС)).
Съответно, исковата
претенция на Н. в общ размер на 50 000,00 лв. за период от общо 3281 дни
представлява искане за присъждане на дневно обезщетение в размер на 15,24
лв./ден, тъй като 50 000,00 лв. / 3281 дни е ≈ 15,24 лв./ден.
С Определение №975 от
17.06.2022г. производството по делото е прекратено в частта му, с която е
заявено присъждане на обезщетение в размер на 34 046,16 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, за
претърпени от Н. неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида,
огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода (съответно задържане под стража) в периода от 12.12.2012г. до
25.06.2018г. в Затвора - Пловдив, от 07.06.2019г. до 01.07.2019г. в Арест -
Пловдив, и от 13.11.2019г. до 16.06.2020г. в Затвора - Пловдив, или общо 2234 дни (2234 дни х 15,24
лв./ден = 34 046,16 лв.), предвид наличието на пълна идентичност между
предявения по делото (дело №617/2022г.) иск и исковата претенция на Г.Ф.Н. по
административно дело №2848 по описа на Административен съд- Пловдив за 2022г.,
VII-ми състав.
Определение №975 от
17.06.2022г. влиза в сила на 25.06.2022г. и производството по делото е продължено
по исковата претенция на Н. в частта, с която се иска присъждане на обезщетение
в размер на 15 956,28 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане, за претърпени от Н. неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение,
внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (съответно задържане
под стража) в периода от 26.06.2018г. до 30.09.2018г. (97 дни) в Затвора -
Пловдив, от 01.01.2019г. до 06.06.2019г. (157 дни) в Арест - Пловдив, от
02.07.2019г. до 12.11.2019г. (164 дни) и от 17.06.2020г. до 07.03.2022г. (629
дни) в Затвора - Пловдив, или общо 1047
дни (1047 дни х 15,24 лв./ден = 15 956,28 лв.), изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите
– “падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек“), без постоянно течаща топла и
студена вода; лоша хигиена - наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; ищецът
се оплаквал от болки в зъбите, но не бил воден на лекар, не му правили протези;
ищецът работил (търкал пластмасови кутии, при което се отделял прах и вата,
които е поглъщал) без предпазна маска и дрехи, без разходка на каре; през м.
ноември 2021г. ищецът счупил коляното на десния си крак, но не го гипсирали и
го оставили да зарасне от само себе си, с което са нарушени правата му по чл.3
от ЕКПЧ.
Въз основа на обстоен и
задълбочен анализ на приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд
приема за установено от фактическа страна, че Н. *** в периода от 01.01.2019г.
до 06.06.2019г.
Н. изтърпява наказание
“лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, считано от 20.12.2012г. до
25.06.2018г., когато е освободен.
Н. постъпва отново в
Затвора - Пловдив на 13.11.2019г. и пребивава там до 07.04.2022г., когато е освободен.
Съответно, в периода от
26.06.2018г. до 30.09.2018г. (97 дни) и в периода от 02.07.2019г. до
12.11.2019г. (164 дни), Н. не е настанен в Затвора - Пловдив,
Н. *** единствено през
периода от 17.06.2020г. до 07.03.2022г.
(629 дни). През посочения период Н. е настанен в помещения, както следва:
- От 17.06.2020г. до
18.11.2021г. в спално помещение №39,
което е с площ от 47,80 кв.м., разполага
със санитарен възел с площ от 2,50 кв.м. и с постоянно течаща студена вода. При настанени 12 човека се падат по 3,9833
кв.м. на човек като разликата от 0,0166 кв.м. до 4 кв.м., според
първоинстанционния съд, попада в рамките на техническата грешка при измерване и
следва да се приеме, че разглежданото помещение е с капацитет за 12 човека.
В това спално помещение в по-голямата част от времето са били настанени между 7
и 12 човека (като 12 човека са били само през 51 дни от посочения период, а
през останалото време са били 7-11 човека). За времето обаче от 28.08.2020г. до
02.09.2020г. включително (6 дни), от 06.10.2020г. до 07.10.2020г. включително (2 дни), от 13.10.2020г.
до 15.10.2020г. включително (3
дни), от 06.11.2020г. до 14.11.2020г.
включително (8 дни) и от 16.04.2021г. до 25.04.2021г. включително (10
дни), или общо през 29 дни (в
рамките на периода от 17.06.2020г. до 18.11.2021г.), в спално помещение №39 са настанени 13-14 лишени от свобода;
- Считано от 19.11.2021г. до 07.03.2022г. (на която дата Н. освободен),
ищецът е настанен в спално помещение
№36, което е с площ от 15,06
кв.м., т.е. с капацитет за 3-ма
лишени от свобода, разполага със санитарен възел
с площ от 2,52 кв.м. и с постоянно течаща студена вода. В това спално в
помещение са настанени между 2-ма и 3-ма лишени от свобода, като само в рамките
от 21.01.2022г. до 23.01.2022г. включително (3 дни) и от 26.01.2022г. до
13.02.2022г. включително (19 дни), или общо
през 22 дни (в рамките на периода от 19.11.2021г. до 06.03.2022г.) са
настанени 4 човека;
Прието е за установено,
че за дейностите ДДД (дезинсекция, дератизация и дезакаризация), през периодите
на пребиваване на ищеца Н. ***, от страна на ГДИН е сключен централен договор
за ДДД-обработки на всички помещения в затворите, като има утвърден график, по
който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора, за което
по делото са приети заверени копия на Договор от 13.11.2018г. между ГДИН и
“ДДД-1“ ООД, ЕИК ***, на Договор за възлагането на обществена поръчка за услуги
№650/1 от 20.01.2021г. между ГДИН и ДЗЗД “Фаворит Мениджмънт“, БУЛСТАТ ***,
както и на множество протоколи от извършени ДДД-обработки, съответно от
11.07.2020г., от 04.08.2020г., от 03.09.2020г., от 18.09.2020г., от
08.02.2021г., от 23.03.2021г., от 18.05.2021г., от 15.06.2021г., от 11.08.2021г.,
от 15.09.2021г., от 10.11.2021г., от 19.12.2021г., от 09.02.2022г., от
16.03.2022г. и от 11.05.2022г.
Н. е назначен със
Заповед №Л-520/28.02.2020г. на работа в обособено производство към Държавно
предприятие (ДП) “Фонд затворно дело“ (ФЗД) Териториално поделение (ТП) Пловдив
като ръчник (зачистване на детайли от термоактивна пластмаса) и е работи до
освобождаването му от затвора. Назначените на работа в обособено производство
към ДП“ФЗД“ ТП- Пловдив спазват работно време, съгласно Заповед №Л-461/25.02.2020г.
на началника на Затвора - Пловдив. При започване на работа на лишените от
свобода се прави инструктаж, раздава им се работно облекло /тениски/ и
периодично им се дават ръкавици и маски срещу подпис.
Като доказателство по
делото са приети заверени копия на “Списъци на работещите лишени от свобода,
които са получили работни престилки, цветни тениски (работно облекло) и лични
предпазни средства (маски и ръкавици)“, между които работещи е и Н..
Прието е за установено,
че на всички лишени от свобода е осигурен достъп до топла вода, съгласно график
за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а
работещите имат достъп до топла вода всеки работен ден след приключване на
работния процес.
Като доказателство по
делото е прието и заверено копие на нарочен График за разпределение на времето
на лишените от свобода от III-ти пост.
На Н. е осигурявано посещение при лекар по дентална медицина, който е назначен на
работа към затвора, в стоматологичния кабинет към медицински център. Датите, на
които са извършвани посещения, са както следва: 01.10.2020г., 18.03.2021г.,
19.03.2021г., 22.03.2021г., 23.03.2021г., 15.04.2021г., 21.04.2021г.,
16.02.2022г., за което по делото е прието заверено копие на амбулаторен дневник.
Предвид приетото за
установено, че Н. не е пребивавал в Арест – Пловдив в периода от 01.01.2019г.
до 06.06.2019г., общо 157 дни, за който се претендира обезщетение в размер на 2 392,68 лв. (157 дни х 15,24 лв./ден = 2 392,68 лв.), ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба
(07.03.2022г.) до окончателното ѝ изплащане; че Н. не е пребивавал в Затвора - Пловдив в периода от 26.06.2018г.
до 30.09.2018г., общо 97 дни, за който се претендира обезщетение в размер на 1 478,28 лв. (97 дни х 15,24 лв./ден =
1 478,28 лв.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба (07.03.2022г.) до окончателното ѝ изплащане;
както и че Н. не е пребивавал в Затвора - Пловдив в периода от 02.07.2019г. до
12.11.2019г., общо 164 дни, за който се претендира обезщетение в размер на 2 499,36 лв. (164 дни х 15,24 лв./ден
= 2 499,36 лв.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на исковата молба (07.03.2022г.) до окончателното ѝ
изплащане, първоинстанционният съд намира посочените искови претенции за присъждане
на обезщетение в общ размер на 6 370,32 лв. (2 392,68 лв. + 1 478,28 лв. + 2 499,36
лв. = 6 370,32 лв.) за изцяло неоснователни и постановява тяхното отхвърляне.
Що се отнася до
заявената искова претенция на Н. за присъждане на обезщетение в размер на 9 585,96 лв. (629 дни х 15,24 лв./ден
= 9585,96 лв.) или за периода от 17.06.2020г. до 07.03.2022г., когато пребивава
в Затвора – Пловдив, то първоинстанционният съд приема за установено, че същата
е частично основателна.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. А според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица. Нормата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС установява, че
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв.м. А съгласно чл.43, ал.5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона (Правилник
за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ППЗИНЗС)). Според чл.20, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Съгласно чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, на лишените
от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но
най-малко два пъти седмично.
В случая, помещенията, в които пребивава Н. през
периода от 17.06.2020г. до 06.03.2022г. включително в Затвора – Пловдив, са
разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, поради което
липсва нарушение на чл.20, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като на Н. са осигурени
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Ползването на баня се
осъществява в Затвора – Пловдив по утвърден график два пъти седмично, което е
съобразено с изискванията на чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като по този начин на Н.
е осигурен достъп и до топла вода. Освен това, Н. е имал и достъп до баня през
всеки работен ден като работещ.
Недоказано е твърдението
на Н., че през целия коментиран период е работил в прахова среда (търкал
пластмасови кутии, при което се отделял прах), без да му е осигурявана
предпазна маска и дрехи и без разходка на каре, респективно, че с назначаването
му на работа (от която може да се откаже по всяко време) е поставен в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, доколкото започването
на работа е по желание на съответния лишен от свобода, а както се посочи вече, Н.
е получил срещу подпис работно
облекло за изпълняваната от него работа.
Недоказано е твърдението
на Н., че е имал болки в зъбите, но не е воден на лекар, доколкото по делото е
прието заверено копие на амбулаторен дневник, според съдържанието на който
дневник Н. е осигурявано посещение при лекар по дентална медицина в
стоматологичния кабинет към медицинския център на Затвора – Пловдив.
Недоказано е твърдението на Н. за претърпени вреди
от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъжданите периоди в Затвора -
Пловдив, предвид приетите по делото доказателства, удостоверяващи периодично
изпълнение на ДДД-обработки на помещения в Затвор – Пловдив, в които пребивава
ищецът. Съответно, не се установява неизпълнение на
задължения на администрацията на Затвора - Пловдив, които да съставляват
обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от незаконосъобразно бездействие.
При това положение и тъй като възведената в закона
презумпция в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените
вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС
(които подлежат на установяване от ищеца), първоинстанционният съд приема, че
обсъдените условия, в които Н. изтърпява наказанието
“лишаване от свобода“ в Затвора - Пловдив, не могат да се квалифицират като
неблагоприятни по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, нито пък са такива, които го
подлагат на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Най-сетне, първоинстанционният съд приема за
установено, че за периодите от 28.08.2020г. до 02.09.2020г. включително (6 дни), от 06.10.2020г. до
07.10.2020г. включително (2 дни), от 13.10.2020г. до 15.10.2020г. включително (3 дни),
от 06.11.2020г. до 14.11.2020г. включително (8 дни), от 16.04.2021г. до
25.04.2021г. включително (10 дни), от 21.01.2022г. до
23.01.2022г. включително (3 дни) и от 26.01.2022г. до 13.02.2022г. включително (19
дни), или общо през 51 дни, Н. ***, като обитава помещения, в които за всеки от
лишените от свобода, не е осигурена площ от минимум 4 кв.м.
Последно посоченото е достатъчно, за да приеме
първоинстанционният съд, че в цитираните по-горе периоди от време ответната администрацията
е поставила изтърпяващия наказание Н. в неблагоприятни условия по смисъла на
чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Следователно, Н. е претърпял твърдените от него неимуществени
вреди, изразяващи се в описаните в исковата му молба негативни психически
състояния.
Съответно и съгласно чл.52 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), според която норма обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, при правилно и законосъобразно отчитане на
степента и характера на вредите, както и продължителността на периода, през
който са претърпени, първоинстанционният съд присъжда
на Н. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от общо 51 дни,
подробно посочени по-горе, в размер на 500,00 лв., както и законните
лихви върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба (07.03.2022г.)
до окончателното ѝ изплащане.
В
останалите си части исковите претенции на Н. са отхвърлени като недоказани.
Първоинстанционният съд обективно установява фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по делото доказателства, които са правилно преценени и анализирани. Оспореното по делото решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани правни изводи. В тази връзка, настоящият състав на съда намира за неоснователно възражението на касатора за неправилност (незаконосъобразност) и необоснованост на оспорения съдебен акт, както и че същият е постановен при съществени процесуални нарушения.
Подробно изложените съображения,
мотивирали първоинстанционния съд да постанови оспореното решение, се споделят
напълно от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо.
Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност
за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Нужно е за пълнота на
изложението да се напише, че присъденото на Г.Н. обезщетение в размер на 500,00 лв.
за период от общо 51 дни или ≈ 9,80 лв./ден (с равностойност от 5,01
€/ден) настоящият състав на съда намира за съобразено и с Приложение към
решението на ЕСПЧ по делото Й. и Д. срещу България, както и с Приложение към решението
на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото И. срещу България.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда
намира касационната жалба за неоснователна, поради което не следва да бъде
уважена.
Искането за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН е неоснователно и не следва да
бъде уважено. Приложимите разпоредби
на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват
специални по отношение на общите разпоредби на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във връзка с
чл.144 и чл.143 от АПК. След като те не предвиждат отговорност на ищеца
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника
при пълно или частично отхвърляне на иска му, то такова в случая не се дължи.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2493
от 21.12.2022г. по административно дело №617 по описа на Административен съд-
Пловдив за 2022г., ХVII-ти състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………