Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 82
гр. Севлиево, 12.03.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов
при участието на секретаря Ивелина Цонева сложи за разглеждане
докладваното от съдията Христов гр. д. № 1146 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба от С.А.М., с
ЕГН **********,*** и Х.Х.Х., с ЕГН **********,*** срещу А.А.Й., с ЕГН **********,*** и Е.Р.Д., с ЕГН **********,***.
Ищците твърдят, че са съпрузи от *г. и собственици
по давностно владение на недвижим имот, представляващ жилищна сграда -
еднофамилна с идентификатор 65927.503.37.9, разположена в поземлен имот с
идентификатор 65927.503.37 по кадастралната карта и регистри на гр. Севлиево,
одобрени със Заповед № 18 - 77/ 16.07.2008 г. на ИД на АГКК, последно
изменение: Заповед № 18 - 8747/ 17.11.2017г. на Началника на СГКК - Габрово, с
адрес на сградата: *** Започнатият строеж, извършен изцяло със средства на
ищците, същите довършили до определен етап. Покривът останал недовършен,
зидовете – неизмазани, прекарани били вода и мръсен канал. Недостигът на
финансови средства във връзка с продължаването му, наложило заминаването на
ищците през 2011 г. за чужбина, съответно: ищцата - в Г., а ищецът в Г.. През
годините продължили доизграждането на сградата единствено и само чрез тяхни
парични средства, подпомагани частично и от пълнолетните си синове, по различни
начини. Връщали се от чужбина винаги, когато имали възможност, а и отпуските
във връзка с трудовите им договори там позволявали това. През цялото време,
както и понастоящем ищците упражнявали
правото си на собственост, владение и ползване върху имота, притежавали ключове
за същия, винаги живяли в него. За довършителните ремонтни и строително -
ремонтни работи: гипсокартон, плочки, ламинат, алуминиева дограма на цялата
сграда, осъществени във времевия период 2013 – 2014 г. изпращали пари на
синовете си. При завръщането си в България, те закупували необходимите материали
и ангажирали майстори, на които съответно заплащали за това. След довършването
на сградата, решили да се приберат окончателно, за да живеят и работят в
България. Ищецът се прибрал окончателно от Г.през 2013 г., а ищцата от Г. -
ноември 2017 г., като през целия този времеви период, включително и
понастоящем не прекъснали владението си
върху процесния имот. Решили да се снабдят с необходимите документи, свързани с
правния статут на имота. Тогава, за огромна тяхна изненада, разбрали, че първият
ответник се снабдил с документ за
собственост по давностно владение, обективиран в нотариален акт № 182, том
седми, peг. № 18 281, дело № 1096 oт 30.11.2017 г., на нот. с peг. № 543 на
Нот. камара, с район на действие - PC Севлиево. Първият ответник никога и по
никакъв начин не участвал в строежа на процесната сграда, нито упражнявал
действия на собственост, владение и ползване върху същата. Същият дори не
притежавал ключове за сградата, нито пък живял някога там. Впоследствие, на
16.03.2018 г., първият ответник продал на втората ответница процесната сграда с
нот. акт № 70, том първи, peг. № 762, дело № 67/ 2018 г. на нот. Н.К., с peг. №
298 на Нот. камара, с район на действие - Районен съд Севлиево. При
осъществяване на сделките, във връзка с необходимостта от снабдяване с данъчна
оценка за имота, първият ответник декларирал имота на свое име в данъчна служба
и след преизчисляване на дължимия данък за предходните 5 год., се снабдил с
такава. Втората сделка, сключена между ответниците нямала вещно прехвърлително
действие, т. к. първият ответник не бил титуляр на вещното право към
извършването ѝ. Втората ответница не придобила собствеността върху имота.
Вещно прехвърлителният ефект на сделката не настъпил, поради което и правата на
трети лица не се засягали от нейните последици, които в този случай били
облигационни и относителни само между страните по сделката - продажба на чужда
вещ. Известен бил правния принцип, според който никой не можел да прехвърли
права, които не притежава. Искат признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на гореописания имот. Искат отмяна на
нотариален акт № 182, том седми, peг. № 18 281, дело № 1096 oт 30.11.2017 г.,
на нот. с peг. № 543 на Нот. камара, с район на действие - PC Севлиево. Претендират
разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответниците са подали писмен отговор, чрез
назначеният им особен представител. Заявяват неоснователност на иска. Оспорват
всички твърдения на ищците, като същите се опровергавали и от издадения
нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение, както
и от събраните при издаването му писмени и гласни доказателства. Изрично
заявяват, че не дават съгласие за допускане на свидетелски показания за
установяването на обстоятелства визирани в чл. 164, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 от ГПК.
В съдебно заседание ищците,
лично и чрез процесуалния си представител поддържат предявения иск по доводите
в исковата молба. Излагат подробни съображения в писмена защита.
В съдебно заседание ответниците, лично и чрез процесуалния си
представител поддържат подадения отговор. Възразяват срещу размера на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца. Излагат подробни съображения в писмена защита.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от нотариален акт № 182, том седми,
peг. № 18 281, дело № 1096 oт 30.11.2017 г., на помощник нотариус по заместване
А.С., при П.Д., нотариус с рег. № 543 на НК, с район на действие - района на РС – Севлиево, че А.А.Й., е
признат за собственик по писмени доказателства и обстоятелствена проверка на
недвижим имот, находящ се в гр. Севлиево, а именно: жилищна сграда – еднофамилна, на един етаж, с
идентификатор 65927.503.37.9, разположена в поземлен имот с идентификатор
65927.503.37 по кадастралната карта и регистри на гр. Севлиево, одобрени със
Заповед РД 18 - 77/ 16.07.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение: Заповед 18
- 8747/ 17.11.2017г. на Началника на СГКК - Габрово, с адрес на сградата: ***
Установява се от нотариален акт № 70, том първи,
peг. № 762, дело № 67/2018 г. на нот. Н.К., с peг. № 298 на Нот. камара, с
район на действие - Районен съд Севлиево, че на 16.03.2018 г. А.А.Й. е продал
на Е.Р.Д. следният недвижим имот: жилищна сграда – еднофамилна, на един етаж, с
идентификатор 65927.503.37.9, разположена в поземлен имот с идентификатор
65927.503.37 по кадастралната карта и регистри на гр. Севлиево, одобрени със
Заповед РД 18 - 77/ 16.07.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение: Заповед 18
- 8747/ 17.11.2017г. на Началника на СГКК - Габрово, с адрес на сградата: ***
Видно от скица № 15-635542 от 05.09.2018 г. на
сграда, с идентификатор 65927.503.37.9, по кадастралната карта и регистри на гр. Севлиево, че посочената сграда е
със застроена площ 62 кв.м., на един етаж, с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, с Г - образна форма.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак от
*** г., издадено от Община Севлиево, че С.А.М. и Х.Х.Х., са сключили граждански
брак на *** г..
Видно от удостоверение от *** г., издадено от
Община Севлиево, Д „ТСУ“, че жилищната сграда, с идентификатор 65927.503.37.9,
по кадастралната карта и регистри на гр. Севлиево е идентична с жилищната
сграда, описана в нотариален акт № 182, том седми, дело № 1096 oт 2017 г. и нотариален
акт № 70, том първи, дело № 67/2018 г. и е с административен адрес ***
Видно от удостоверение от 05.02.2019 г., издадено
от „Бяла“ ЕООД, гр. Севлиево, че Х.Х. ***, е заплатил вода и канал за месец май
2018 г., в размер на 9,12 лв..
От справки за родствени връзки на страните от НБД
„Н“ е видно, че С.А.М. има брат Г.А.М., починала сестра С. А. М. и други братя
и сестри, а Е.Р.Д. е дъщеря на С. А. М..
От справка за преводи от сметка на Е.Д. е видно,
че през периода 2010 г. – 2015 г. същата
е превеждала различни по размер парични суми на различни лица, като сумите
превеждани на С. А. М. са в размери от 30,00 евро до 3 100,00 евро и са на обща
стойност 10 280,00 евро.
От справка за преводи от сметка на А.А.Й. е видно,
че през периода 2014 г. – 2015 г. същият
е превеждал различни по размер парични суми, от 100,00 евро до 450,00 евро, на С.
А. М., на обща стойност 2 650,00 евро.
Представени са и други неотносими към предмета на
правния спор документи.
На въпроси зададени на ищцата С.А.М. по реда на
чл. 176 ГПК, същата е заявила, че: на ул. *** е притежавала имот и е живяла там, когато работела в озеленяването,
но го продала, а съпругът ѝ живял
на ул. ***, където била къщата му с другата му жена, това било преди 15 - 17
години, а след като ищците се събрали живяли на ул. ***, но тази улица била вече
също *** вече ищцата С.М. и съпругът
ѝ живеели в имота на ул. ***, за който
водели делото; майката на ищцата също живеела на ул. ***, като ищцата я гледала.
Установяват се от показанията на свидетеля Д.Ф.Д.,
следните факти: свидетеля познава страните от деца, тъй като е техен съсед;
знае, че къщата от 60 квадрата е на ищцата, защото тя я правила - къщичка на
„Г“, на ул. ***, като свидетеля не знае номерът на улицата, на който е къщата; улицата
била кална, но ѝ направили асфалт и канализация, като нямала име, всичко
се водело ***; ищцата и Х. се оставяли, вземали се, но и двамата работели, и
поддържали имота; Х. ходил в Г., синът на
ищците дошъл от чужбина и правел нещо, стягал, имало и майстори; свидетеля не бил
чувал някой да има претенции към имота; ищците не се били карали с никого за имота и нямало някой, който
да твърди, че има права в имота; С. имала една къщичка по - отгоре и я продала;
доста години ищците владели имота десет или дори повече; 2003 - 2005 г. ищците
започнали да правят процесната къща; имало една стая от тухли - стара и започнали
да пристрояват към тази стая; ответниците водели дело защото пострадали по
същия начин от един лихвар, спорели за други имоти, взели на бащата на ответницата къщата; ответниците
били съпрузи от 15 или повече години, те имали по - отгоре нова къща; ответниците
не били правили ремонти по процесната къща; ищцата С. имала сестра С. /майка на ответницата/ и брат Г.-Г., който съпругата му го изгонила и влезнал да
живее в процесната къща; Г. правил ремонти в къщата, бил майстор, като сигурно викал
други да му помагат, като дори и свидетеля ходил да чисти боклуци; свидетеля имал
намерение да купи процесната къща, но не бил давал пари за капаро, разбрал от
ответниците, че имат нотариален акт и се отказал; в момента в процесната къща живеели
ищцата, внучето й, и майката на ищцата, доскоро, в процесната къща живял и
съпругът на ищцата – ищецът Х., но дни преди съдебното заседание, се сдърпали и
отишъл да живее при дъщеря си, по – нагоре; ищците от години били заедно,
оставяли се и пак се вземали.
Установяват се от показанията на свидетеля С.Р.С.,
следните факти: свидетеля познава отдавна С., Е. и А.,***; расли били заедно;
свидетеля бил общ работник и знае къде живее бабата на Е. – в кв. Б., но точно
улица и адрес не знае; по къщата работил, много отдавна – 2013 - 2014 г., като общ
работник, помагал, бъркал бетон, отливали замазки, помагал на чичото на Е. - Г.,
който правил гипс картона; Г. направил замазките и гипс картона; за работата на
свидетеля му плащала майката на Е., която починала, плащала по 25 лв., след
работно време, и на обяд ги хранела; за материалите, свидетеля не знае как са
купувани, докарвали ги с камионче, мисли, че на Е. майка й плащала материалите;
Е. й мъжът ѝ пращали парите, свидетеля чувал, като говори с Г., че дъщерята
и зетя ще пращат пари; свидетеля не може да опише имота, защото минало доста
време откакто излязъл от квартала; като правили гипс картона имало една къщичка
и една стая, а после, свидетеля не знае какво е строено; на ищцата къщата, била
отсреща срещу процесната къща, но тя я продала; към датата на съдебното
заседание свидетеля не живее в квартала на процесната къща, а само по лична
карта се водел още там, напуснал от шест-седем
години квартала.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна
страна:
Предявеният иск е допустим, доколкото от
изявленията на ответниците в съдебно заседание и от приложените по делото
нотариални актове, се установи, че същите предявяват права, които са
несъвместими с правата на собственици на ищците върху процесният имот,
доколкото ответницата заявява, че е собственик на същият имот, а ответника, че
преди да прехвърли имота на ответницата е придобил същият по давност.
Уважаването на предявените
положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК предполага установяването от страна на ищците, с оглед
доказателствената им тежест, кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно: че са собственици на процесния имот на соченото основание, т. е., че са
упражнявали непрекъснато владение върху
процесният имот, в продължение на 5 години, на правно основание, годно
да ги направи собственици, без да са знаели, че праводателят им не е собственик
или, че предписаната от закона форма е била опорочена, евентуално, упражняване на непрекъснато владение в
продължение на 10 години върху същия имот, и че ответниците претендират да са
собственици на имота.
По делото ищците, установиха с показанията на
свидетеля Д.Д., че същите са строили къща от 60 кв. м., с Г – образна форма, на
ул. ***. Ищците работели, и поддържали имота, ищецът Х. ходил в Г., синът на
ищците също помагал в строителството на имота, като ищците ползвали и майстори.
Свидетеля Д. не е чувал някой друг да има претенции към имота. Ищците владели
имота десет или дори повече години, като от периода 2003 г. - 2005 г. ищците
започнали да строят по процесната къща, пристроявайки към първоначално
съществуващата една стая. Ответниците, които живеели на съпружески начала от 15
години, имали по - нагоре нова къща. Ответниците не били правили ремонти по
процесната къща. Ищцата С. имала сестра С., която била майка на ответницата и
брат Г. – Г., когото съпругата му изгонила и влезнал да живее в процесната къща.
Г. – Г. правил ремонти в къщата, защото бил майстор, помагали му и други, като
и свидетеля чистил боклуци. Понастоящем в процесната къща живеели ищцата,
внучето й, и майката на ищцата (и баба на ответницата), като доскоро, в процесната къща живял и съпругът на ищцата – ищецът Х.,
но дни преди съдебното заседание, се сдърпали и отишъл да живее при дъщеря си,
по – нагоре. Показанията на свидетеля Д., като подробни, детайлни, логични,
вътрешнонепротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, в
частност както със справките за родствени
връзки на страните от НБД „Н“, така и със скицата от 05.09.2018 г. на процесната
сграда, с идентификатор 65927.503.37.9, относно Г - образната форма на сградата
и площта на същата, съдът намира за достоверни, поради което ги кредитира.
Показанията на свидетеля С.С., заявил, че
извършвал през периода – 2013 - 2014 г., строителни дейности на имот на ответниците,
за които заплащала майката на ответницата, съдът намира за недостоверни, поради
което не ги кредитира. На първо място свидетелят не сочи никакви
индивидуализиращи белези на имота, който е ремонтирал, като предвид и данните
за друг имот на ответниците, в същият квартал, не би могло да се установи
връзка между заявените от свидетеля ремонти и процесната сграда. Не се установи
връзка и между представените документи за парични преводи от ответниците на
майката на ответницата, поради което от същите не могат да се правят изводи
нито за извършвани владелчески действия от ответниците по отношение на
процесният имот, нито за достоверност на
показанията на свидетеля С.. На следващо място показанията на свидетеля
са в противоречие с установеното извънпроцесуално отношение на ответниците кам
процесната сграда - доколкото същият дава сведения за заплащане на ремонти по
къщата от двамата ответници, нелогично е един от тях и то точно, заплатилият
значително по – малка сума, да се снабди с документ за собственост върху имота
по реда на обстоятелствена проверка, като продаде имота на другия ответник,
предвид и установеното фактическо съпружеско съжителство между ответниците. На последно
място в показанията си свидетеля С., обяснява невъзможността да опише процесният
имот, с това, че минало доста време откакто излязъл от квартала - шест-седем
години, което сочи за липса на преки впечатления от процесният имот за
посоченият период.
С оглед установеното от показанията на свидетеля Д.Д.,
удостоверението за сключен граждански брак между ищците от 28.11.2006 г., скицата
от 05.09.2018 г. на процесната сграда и удостоверението от 20.09.2018 г., от
Община Севлиево, Д „ТСУ“, за идентичност на процесната жилищна сграда с административен адрес *** с идентификатор
65927.503.37.9, с описаната в нотариалните актове, приложени по делото, следва
да се приеме, че ищците са упражнявали непрекъснато владение /фактическа власт/
върху процесният имот, в продължение на
повече от 10 години след 2005 г., като упражняват такава и до настоящият
момент. За да се придобие имот по давност е нужно да се установи владение върху
имота и да изтече определен срок. Владението върху вещ предполага упражняване
на фактическа власт върху нея по такъв начин, че се изключва възможността други
лица да въздействат върху същата вещ. При установяване на първия обективен
признак – фактическа власт, втория субективен признак намерение за своене на
вещта се презюмира. В конкретният случай предвид установяването с
гореобсъдените доказателства и
липсата на данни за оспорване от ответниците на обективния признак – фактическата
власт на ищеца върху процесният имот, в период надхвърлящ законово изискуемия десетгодишен срок, субективния
признак на владението - намерението за своене на имота от ищците, следва да се
презюмира.
С оглед изложеното налага се извод, че ответниците не са станали собственици на обсъждания имот,
като предвид
гореобсъдените доказателства по делото съдът намира доказателствената сила на нотариален
акт № 182, том седми, peг. № 18 281, дело № 1096 oт 30.11.2017 г., на помощник
нотариус по заместване А.С., при П.Д., нотариус с рег. № 543 на НК, с район на
действие - района на РС – Севлиево за оборена, като с оглед разрешаването
на спорния по делото въпрос относно принадлежността на правото на собственост и
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на отмяна подлежи посоченият
нотариален акт /т.р. 178 от 30.06.86г. ОСГК/.
С оглед всичко изложено, иска е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и направеното от ищците искане в този смисъл, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените съдебни разноски
за заплатени такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител
на ответниците, в общ размер на 907,70 лева, съобразно доказателствата за
заплатени от ищеца разноски. Възражението на ответницита за прекомерност на
разноските направени от ищците за адвокатско възнаграждение поради
несъответствие с фактическата и правна сложност на делото и искането за
намаляването му, съдът счита за неоснователно, като претендираното и заплатено
адвокатско възнаграждение от ищеца в размер 500,00 лева не е прекомерно и
отговаря на критериите за определяне на разумно такова, предвид и заложените в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения правила за определяне на минимално адвокатско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност съдът да присъди по -
нисък размер на разноските, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение,
ако същото е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото. Тази възможност е обусловена от искане на насрещната страна. По
делото е направено такова искане. По производството процесуалният представител
на ищците е изготвил искова молба, в която е направил доказателствени искания,
участвал е в едно открито съдебно заседание, а също и при събиране на показанията
на свидетелите и писмените доказателства. С оглед на горното и като съобрази
характера на спора, който се отличава със сравнително невисока правна и
фактическа сложност и съдържанието на осъщественото от пълномощника процесуално
представителство, съдът счита, че договореното и заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение - 500,00 лева не е
прекомерно. Посоченият размер съдът намира за съобразен и с разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като в конкретния случай възнагражданието е в размер
приблизително равен на минималното възнаграждание предвидено в посочената норма
и предвид всички гореобсъдени обстоятелства не може да се приеме за прекомерно.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение
на А.А.Й., с ЕГН **********,*** и Е.Р.Д., с ЕГН **********,***, че С.А.М., с
ЕГН **********,*** и Х.Х.Х., с ЕГН **********,*** са собственици, на основание придобивна
давност на недвижим имот, находящ се в гр., а именно: жилищна сграда – еднофамилна, на един етаж, с
идентификатор 65927.503.37.9, разположена в поземлен имот с идентификатор
65927.503.37 по кадастралната карта и регистри на гр. Севлиево, одобрени със
Заповед РД 18 - 77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение: Заповед 18
- 8747/17.11.2017 г. на Началника на СГКК - Габрово, със застроена площ от 62
кв. м..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.А.Й., с
ЕГН **********,*** и Е.Р.Д., с ЕГН **********,*** да заплатят на С.А.М., с ЕГН **********,***
и Х.Х.Х., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в общ размер на 907,70
лева.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален
акт № 182, том седми, peг. № 18 281, дело № 1096 oт 30.11.2017 г., на помощник
нотариус по заместване А.С., при П.Д., нотариус с рег. № 543 на НК, с район на
действие - района на РС – Севлиево, с
който А.А.Й., с ЕГН **********,*** е
признат за собственик по писмени доказателства и обстоятелствена проверка на
недвижим имот, находящ се в гр*, а именно:
жилищна сграда – еднофамилна, на един етаж, с идентификатор
65927.503.37.9, разположена в поземлен имот с идентификатор 65927.503.37 по
кадастралната карта и регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед РД 18 -
77/ 16.07.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение: Заповед 18 - 8747/
17.11.2017г. на Началника на СГКК - Габрово, със застроена площ от 62 кв. м..
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: