Р E Ш Е Н И Е
София, 29.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното
заседание на двадесет и осми септември
през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от младшия съдия Тонев гр. д. № 1195 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С
Решение № 201333
от 26.08.2019 г. по гр. д. № 56417/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, 45
състав, поправено с Решение № 20037308 от 09.02.2021 г. по гр.
д. № 56417/2017 г. по описа на СРС, 45 състав,
е признато за установено в правоотношенията между "Т.С." ЕАД, с ЕИК *****, и В.И.В., че съществува вземане
на "Т.С." ЕАД за част
от сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от
30.03.2017 г., издадена по ч.
гр. д. № 5855/2017
г. по описа на Софийски районен съд, а именно сумата от 33,11 лв., представляваща главница за потребена
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.
за топлоснабден имот, находящ се в София, ж.к. „Дружба -
2“, бл. *****, ап. 13 и 14, мезонет № 10, абонатен № 272254,
сумата от 22,32 лв., представляваща главница за услугата топлинно счетоводство
за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху двете
главници за периода от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.01.2017 г.,
до окончателното изплащане. С решението са отхвърлени иска за главница за
потребена топлинна енергия за сумата над 33,11 лв. до пълния претендиран размер
от 1123,10 лв., исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. Чл. 86 ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за сумата от 193,63 лв. за
периода 15.09.2014 г. – 19.01.2017 г. и за сумата от 4,04 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за такси за дялово разпределение, претендирана
за периода 15.09.2014 г. – 19.01.2017 г. Страните
са осъдени да заплатят разноски съразмерно с уважената, съответно отхвърлената
част от исковете.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
подпомагаща страна "Т.С."
ЕООД.
Срещу
решението в частта, с която са отхвърлени исковете, е подадена въззивна жалба
от ищеца "Т.С." ЕАД. Излагат се съображения за неправилност на
решението в тази част. Сочи се, че дружеството
претендирало сума по обща фактура с № **********/31.7.2014 г. и № **********/31.07.2014
г. за топлинна енергия за отоплителен сезон м. май 2013 г. – м. април 2014 г.,
като сумите по фактурите – 931,55 лв. и 72,67 лв., били дължими от ответника-въззиваем.
Претендират се разноски.
В
законоустановения срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от
ответника. В него се излага, че жалбата
била необоснована и неоснователна по същество. Сочи се, че ищецът не е поставил
ответника в забава.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо. По същество въззивният съд приема следното от
фактическа страна:
За
топлоснабден имот с абонатен № 272254 е доставяна топлинна енергия през процесния период. За абонатния номер
се установява, че е регистриран при "Т.С." ЕАД на името на В.И., ответник по делото, и Р.П.. По делото са
представени писмени доказателства /молби декларации, списъци за проведено общо
събрание на етажните собственици/, от които е видно, че ответникът е клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ,
като така установеното и от първоинстационния съд не е било оспорено от
страните с въззивните жалби. В процесния период извършването на услугата дялово
разпределение се е осъществявало от фирма за дялово разпределение – "Т.С." ЕООД. За процесния
период доставяната на ответника топлинна енергия за битови нужди е била
продавана при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от
"Т.С." ЕАД. За процесния период се установява, че в отношенията между
ищеца и ответника са били в сила и са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия от "Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник "Дневник" на 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г., както и
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т.С." ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г.
на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" и вестник "19
минути", в сила от 14.03.2014 г. По смисъла на същите общи условия се установява, че е
предвидено заплащането на доставената топлинна енергия да се извършва в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, отразен в
ежемесечно получаваните фактури, като с изтичането на последния ден от месеца
ответникът ще изпадне в забава за тази сума. От представените от ищеца писмени
доказателства – извлечение от индивидуални справки
за отопление и топла вода за процесния период за
абонатен № 272254
и от заключенията на вещото
лице по съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия – за отопление и подгряване на топла вода. За
топлоснабдения имот, чийто ползвател е ответника, сумите за топлинна енергия са
начислявани от "Т.С." ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края
на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение в сградата – на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Както е приел и първоинстанционният съд, за процесния период дължимата сума за главница за доставена топлинна енергия,
коригирана с изравнителните сметки и начислени такси за изготвяне на
изравнителните сметки от ФДР, възлиза на 1145,48 лв.
За процесния период след изравняването на сметки са били издадени следните
фактури: обща фактура № **********/31.07.2014
г.; обща фактура № **********/31.07.2014 г.; обща фактура № **********/31.07.2015 г. Отразените в тях
сума съответства на действително потребеното количество топлинна енергия, което се признава от ответника в първоинстанционното
производство.
При
така установеното от фактическа страна, в изпълнение на задълженията си да
обсъди всички доводи и възражения на страните, въззивният съд излага следните
правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 422 ГПК с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 149 ЗЕ.
По
отношение на въззивната жалба на ищеца "Т.С." ЕАД, въззивният съд
намира следното:
По същество във въззивната
жалба се излага само искане за уважаване на иска за сумите по
обща фактура с №**********/31.07.2014 г. и №**********/31.07.2014 г. и се
излагат доводи за начина на определяне на началния момент, от който се дължат лихви
за забава. С оглед на това, от изявленията на въззивното дружество могат
да бъдат изведени оплаквания за неправилно прилагане на
погасителната давност от страна на първоинстанционния съд, доколкото
въззивникът счита, че вземанията му по
цитираните фактури са дължими и установителният иск за тях трябва да бъде уважен.
Съгласно чл. 111 буква "в" ЗЗД с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за
други периодични плащания. Според чл. 114 ЗЗД давността
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено,
че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
Съгласно
Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Потребителите на топлинна енергия заплащат цената и
на месечни вноски. Касае се за трайно, периодично изпълнение на задължението на
потребителите. Налице са повтарящи се през определен период от време еднородни задължения,
с посочен в Общите условия падеж. За приложението на специалната погасителна
давност съгласно разпоредбата на чл. 111, б.
"в" ЗЗД, не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. В този смисъл вземанията на ищеца за
доставена топлинна енергия са с характера на периодични плащания, поради което
за тях е приложима късата тригодишна погасителна давност.
Неоснователно е твърдението на въззивника,
че изискуемостта на вземанията му за топлинна енергия са обвързани от
издаването на една обща фактура. Част от спорните вземания, за които искът е
отхвърлен, са възникнали през 2013 г., когато са действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Т.С." ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, и спрямо
тях следва да се преценява изискуемостта, съответно началният момент на
давностния срок. За останалата част от процесния период се прилагат Общите условия
за продажба на топлинна енергия от "Т.С." ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г., за дължимата месечна сума за доставена
топлинна енергия се издава ежемесечна фактура от продавача, като съгласно чл.
33, ал. 1 от същите ОУ, клиентите са длъжни да заплащат сумата по тази
ежемесечна фактура в тридесетдневен срок от датата на публикуването й на сайта
на дружеството. Ирелевантно е за започването на давностния срок от кой момент
продавачът начислява лихва за забава по чл. 33, ал. 4 от ОУ. Това обстоятелство
не променя началото на периода, нито пък е основание за спиране и прекъсване на
давността. Изискуемостта на вземането е обвързана с действие на продавача – да
публикува сумата на интернет сайта си, поради което следва да се приложи чл. 114, изр. 2 от ЗЗД,
според който ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Възникването на задължението в
този случай е денят, следващ периода, за който се дължи заплащане на топлинната
енергия. Ето защо по давност са погасен всички вземания, които са възникнали
преди м. януари 2014 г.
Издаването на обща фактура не спира, нито прекъсва
давността. Нито чл. 115, нито чл. 116 ЗЗД, уреждащи спирането и прекъсването на
давността, не предвиждат подобна хипотеза.
Обратното би означавало, че с едностранни действия страната би могла да влияе
върху срок, който законодателят е предвидил в защита на интереса на длъжника
при дезинтересиране на кредитора от вземането му. Ето защо спирането и
прекъсването на давността става само с изчерпателно изброени в закона действия.
Недопустимо е кредиторът да може недобросъвестно да влияе върху този срок,
съответно да препятства настъпването на неблагоприятни за него последици,
свързани с изтичането му.
Други
конкретни оплаквания не са направени с въззивната жалба, а съгласно чл. 269 ГПК настоящата
инстанция е обвързана от изложеното във въззивната жалба.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции решението от 26.08.2016 г. по гр. д. № 56417/2017 г. по описа на СРС, 45-ти с-в ,
следва да се потвърди в обжалваната част.
С
оглед изхода на спора разноски за въззивната инстанция на въззивника не следва
да се присъждат. Такива не се полагат и на въззиваемата страна, която е била представлявана от особен представител, чието
възнаграждение е било заплатено от внесен от въззивника депозит.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 201333 от 26.08.2019 г. по гр. д. № 56417/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, 45 състав, поправено с Решение № 20037308 от 09.02.2021
г. по гр. д. № 56417/2017 г. по описа на СРС, 45 състав, в обжалваната част.
Решението е постановено
при участието на "Т.С."
ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.