Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. В., 22.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и първи август през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Калин
Тодоров
при секретаря Ц. Б., като
разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 1577 по описа за
Производството е по предявен иск
за присъждане на издръжка на навършило пълнолетие дете с правно основание чл.
144 от СК.
В исковата молба ищцата К.Н.Й. ***
твърди, че с влязло в сила решение № ***, постановено на 03.12.2018 г. по гр.д.
№ ***/2018 г. по описа на Районен съд - В., нейният баща Н.Й.Д. *** - ответник
по делото, е осъден да й заплаща месечна издръжка в размер 127,50 лв., считано
от 25.06.2018 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение.
Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба е навършила 18 години и
е ученичка в 11-ти клас на Професионална гимназия по търговия и
ресторантьорство гр. В., като обучението й ще продължи и в бъдеще, от което
възниква правото й самостоятелно да предяви иск за определяне нов размер на
издръжката. Посочва, че майка й А.Ц.А., при която живее, е безработна и
доходите й са недостатъчни за издръжката им. Изтъква също, че майка й има и
други две деца - Й.Н.Й. с ЕГН ********** и Г.Н.Й. с ЕГН **********, за които с
горното решение са й присъдени родителските права, и всички ежедневни грижи по
отглеждането и възпитанието на трите деца са поети от нея. Твърди, че поради
възрастта й, нуждите й са значителни - разходите за храна, обувки, дрехи,
учебници и учебни пособия са твърде големи и нарастват непрекъснато. Поддържа,
че претендираният размер на издръжка е съобразен с разпоредбите на ПМС № 320 от
20.12.2018 г., с което е определен нов размер на минималната работна заплата за
страната от 560 лв., както и на чл. 142, ал. 2 от СК, който предвижда, че
минималният размер на издръжка е 1/4 от МРЗ. Моли съда, след като се увери в
основателността на искането й, да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплаща месечна издръжка в размер 140 (сто и четиридесет) лв., считано от
18.02.2019 г. - навършването на пълнолетие, до възникване на обстоятелства за
прекратяването или изменението й, заедно с лихвите за просрочие на всяка една
вноска и направените от нея деловодни разноски.
Ответникът Н.Й.Д. ***, в срока по
чл.131 от ГПК не представя писмен отговор на исковата молба по делото, не взима
становище по предявения иск, не сочи и не представя доказателства. Редовно
призован за участие в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото и по приложените към гр.д. № ***/2018г. на ВРС писмени и гласни доказателства,
намери за установено от фактическа и правна страна, следното:
Безспорно е и от представеното
удостоверение за раждане от ***г., издадено въз основа на акт за раждане № ***от
***. на Община М., се установи, че ищцата К.Н.Й. е пълнолетна дъщеря на ответника
Н.Й.Д.. Видно е, от приложеното копие на ученическа книжка, че през учебната
2018/2019 г. ищцата е ученичка в 11 клас на Професионална гимназия по търговия
и ресторантьорство гр. В..
Установи се също, че с влязло в
сила решение № ***, постановено на 03.12.2018 г. по гр.д. № ***/2018 г. по
описа на Районен съд - В., упражняването на родителските права над К.Н.Й. с ЕГН
**********, Й.Н.Й. с ЕГН ********** и Г.Н.Й. с ЕГН **********, е предоставено
на тяхната майка А.Ц.А.и е постановено децата да живеят при нея.
От показанията на свидетелите Ц.К.–
дядо на ищцата и А.А.- майка на ищцата, които съда цени като обективни, преки,
непосредствени, логични и безпристрастни и намира, че са в унисон помежду си,
считайки ги за пряко относими към предмета на доказване в настоящето
производство, се установи, че ищцата живее в с. Т.заедно с майка си, двамата си
братя - Й.Й. - на 16г. и Г.Й. - на 10г., които също са деца на ответника (видно
и от приложените по гр.д. № ***/2018г. на ВРС удостоверения за раждане), дядо
си и вуйчо си В.А.. Според свидетелите основните грижи за ищцата полага
майката, подпомогната от своя баща и брат. На ищцата й е осигурено всичко
необходимо за възрастта й - учебни пособия, храна, дрехи и обувки, в дома има
собствена стая и условията, в които живее, са добри. Свидетелите установиха, че
ищцата ходи редовно на училище, като пътува всеки ден от с. Т.до гр.В. и
обратно и е много добра ученичка. Според свидетелите бащата на ищцата - Н.Й.Д.
не й е плащал издръжка, не е идвал да я види и не се е интересувал от нея.
При така изяснената фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
Съгласно
чл. 144 от СК
родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и
висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във
висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения. Задължението на родителите да дават издръжка на пълнолетните си
деца, при наличие на посочените предпоставки, не е безусловно, каквото е
задължението им към ненавършилите пълнолетие деца, а само ако не съставлява
особено затруднение за тях. Това означава, че родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка и тази за ненавършилите
пълнолетие деца, които да му позволяват без особено затруднение да отделя
средства и за издръжка на пълнолетното си дете.
С оглед възрастта си ищцата
действително се нуждае от средства не само за задоволяване на най-необходими
потребности от
храна и облекло, но и за посрещане на други, свързани с образованието и квалификацията й
потребности – за закупуване на учебници и учебни пособия и др. Същата отговаря
на посочените в разпоредбата на чл.144 от СК изисквания – навършила е пълнолетие
и не е навършила 20-годишна възраст, учи редовно в средно учебно заведение, няма
доходи и имущество, от които да се издържа и не би могла сама да си осигурява
такива доходи, поради ангажираността й с посещение на учебни занятия. При това
положение, за да продължи и завърши успешно средното си образование, същата
може да разчита единствено на издръжка от своите родители.
В процесния случай, наред с наличието
на тези положителни процесуални предпоставки, е налице и отрицателната
предпоставка - даването на издръжка да не съставлява за даващия я особено
затруднение. В процеса ответника не представи доказателства за доходите си,
поради което съдът приема, че същият има доходи, от които би могъл да отдели
средства и за издръжка на пълнолетното си дете за един не продължителен период
от време – до завършване на средното му образование, но не повече от навършване
на 20-годишна възраст.
С оглед изложеното и съобразно законовата разпоредба
на чл.142, ал.1 от СК, съдът намира, че за пълнолетната ищца месечната издръжка
следва да бъде не по-малко от 300 лева. Съгласно чл.140, ал.3 от СК тази сума
следва да се разпредели между родителите съобразно с възможностите им. Имайки
предвид, че бащата-ответник е млад, работоспособен и няма данни за здравословни
пречки, както и че при повече воля и желание от негова страна би могъл да
осигурява повече средства за съществуване, съдът намира, че същият ще участва в
издръжката на ищцата със сумата 140 лева, който размер е съобразен с
възможностите му и няма да затрудни неговата собствена издръжка и тази на другите
му две деца. Останалите необходими средства ще се дават от майката, която също
има алиментни задължения към другите си две деца.
При този анализ на
доказателствата по делото искът по чл. 144 от СК е основателен и доказан в
претендирания размер от 140 лева месечно, считано от 18.02.2019г. - датата на
навършване на пълнолетие, и следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на спора в полза на адв. К.К.К. *** –
процесуален представител на ищцата, следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 вр. с ал. 1, т.2 от ЗА,
определени според Наредба № 1 от
С оглед изхода на делото ответникът следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-В. държавна такса в размер 201, 60 лева и 5
лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
Въз основа на изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.Й.Д. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАЩА на К.Н.Й. с ЕГН ********** ***, месечна издръжка в размер 140 (сто и
четиридесет) лева, считано от 18.02.2019г. - датата на навършване на
пълнолетие, до завършване
на средното й образование, редовно обучение, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от падежа й до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Н.Й.Д. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-В. държавна такса в размер 201, 60 лева, както и 5
лв. държавна такса
при служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н.Й.Д. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат К.К.К. *** с адрес на упражняване на дейността – гр. В., бул. "***"
***, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА сумата от 300 /триста/
лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие за осъщественото процесуално представителство на К.Н.Й. по гр. д. № 1577/2019
г. по описа на РС-В., ГО, V граждански състав.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок,
считано от 04.09.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: