Р Е Ш Е Н И Е
11.04.2022
год.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 7-ми
състав
На двадесет и втори февруари година 2022
В открито съдебно заседание
в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Х. -
Коюмджиева
Секретар: Йоана Петрова
като разгледа
докладваното от председателя гр.д. № 13643
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предмет на делото е установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.538 ТЗ.
Производството
е образувано по предявен пред СРС от „Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, представляван от управителя Е.Н.Ц., чрез адв.Ж.Д. -
пълномощник срещу И.Д.С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 538, ал. 1 от Търговския закон ТЗ) за
установяване съществуване на вземане за сумата 46 000 лева, частично предявена
главница дължима от ответницата по силата на запис на заповед, издаден на
07.01.2019 г. в полза на „Б.“ ЕООД, ЕИК ******, с падеж на плащане –
20.08.2019г., за която сума в полза на дружеството ищец е издадена заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 54663/2019г. на
СРС, II ГО, 65-ти състав. Претендира съдебни разноски.
В
исковата молба и в уточнителната молба от 30.07.2020г. се твърди, че дружество „Б.“
ЕООД е натрупало неплатени задължения към ищцовото „Б.” ЕООД за периода от 31.07.2018г. до 28.06.2019г. в
общ размер на 66 000 лева по два договора за наем, а именно – Договор за наем
БДХ 001 от 20.03.3018г. и договор за наем от 29.03.2018г. Твърди се, че за обезпечаване на така
възникналото задължение към „Б.” ЕООД, управителят и едноличен собственик на
капитала на „Б.” ЕООД - И.Д.С. е издала запис на заповед в полза на „Б.”
ЕООД с дата на издаване: 07.01.2019 г. и падеж на плащане: 20.08.2019 г. за сумта
в размер на 81 820 лева, което задължение издателят на записа на заповед е поел
лично. Поддържа, че в записа на заповед изрично е посочено, че същият се
издава, за да обезпечи задълженията на „Б.” ЕООД към „Б.” ЕООД по извършените
между страните продажби и наеми на строителни материали, включително и
възникналите такива по сключен между страните договор. Твърди, че сумата от 46
000,00 лева, за която в полза на дружеството е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 54663/2019 г. на
СРС, е за обезпечение на неплатени парични задължения от „Б.“ ЕООД, както
следва:
- за извършени продажби на строителни
материали по посочени фактури, със задължение в общ размер на 32 775,42 лв. с
вкл. ДДС;
- за наем на строителни материали по
посочени фактури, със задължение в общ размер на 13 811,75 лв. с вкл. ДДС.
Прави искане за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи конкретно поставени.
С определение №77285 от 14.08.2020г.
постановено в з.с.з. по гр.д.№26323/2020г. по описа на СРС, II ГО, 65-ти
състав производството пред районния съд е прекратено, а делото е изпратено на
СГС по родова подсъдност.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника И.Д.С., чрез пълномощника адв. Р.В.
– САК, в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. В
отговора е релевирано аболютно менителнично възражение, че ищцата не е полагала
подпис върху процесния запис на заповед, не е негов издател и не се задължавала
по същия. Оспорена автентичността на документа. Твърди се, че ищцата И.С. не е
автор на процесната ценна книга, а отношенията между двете търговски дружества
- „Б.” ЕООД и „Б.” ЕООД не могат да са
предмет на това производство. В отговора ответницата моли съдът да се произнесе
по насрещен установителн иск с правно основание чл.124, ал.4, изр.1 от ГПК,
като процесния запис на заповед издаден на 07.01.2019г. бъде обявен за
неистински.
В открито съдебно заседание ищцовото „Б.”
ЕООД не се представлява. С писмено становище, чрез адв Ж.Д. поддържа предявения
иск и моли да бъде уважен. Представя списък на разноски.
В съдебно заседание ответницата С., чрез адв.В. оспорва искове, поддържа правоизключващите
възражения наведени в писмения отговор. Представя списък на разноски.
Софийски градски съд, I ГО, 7 състав, преценявайки събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното от ч.гр.д.№ 54663/2019г. по описа
на СРС, II ГО, 65 състав, на 26.09.2019г., ищцовото „Б.“ ЕООД подало заявление за издаване
на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК срещу И.Д.С.
за сумата от 46 000 лева, частично
предявена главница дължима от ответницата по силата на запис на заповед,
издаден на 07.01.2019 г. за сумата от 81
820лв. от издадетля С.И.С. с поемател „Б.“ ЕООД с дата на плащане (падеж):
20.08.2019г. и място на плащане: гр. Троян, уговорка „без протест“,
ведно със законна лихва за периода от 26.09.2019г. - датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до окончателното плащане.
Приложен е в оригинал запис на заповед
издаден на 07.01.2019г., в който е
отразено, че подписаната И.Д.С. ЕГН **********, безусловно се е задължила да
заплати на поемателя „Б.“ ЕООД, представляван от Е.Н.Ц.сумата 81 820лв. на 20.08.2019г. с място на плащане гр.Троян. В намиращия се в заповедното дело препис
върху записа на заповед е вписано съдебно удостоверяване за издаден
изпълнителен лист за сумата 46 000 лв. /л.6 от приложеното
ч.гр.д.№ 54663/2019г. на СРС./
На 08.10.2019г.
по ч.гр.д.№ 54663/2019г. по описа на СРС, ГО, 65 с-в е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист. Длъжникът И.Д.С., е упражнила правото си и е подала
възражение в двуседмичния срок по чл.414, ал.1 от ГПК, считано от връчване
на ЗНИ и поканата за доброволно изпълнение по изп. д. №20197880400525 по описа
на ЧСИ М.К.рег.№788 от КЧСИ /л.28 от приложеното
ч.гр.д.№. 54663/2019г. по описа на СРС./
С разпореждане №79541 от
30.04.2020г. заповедният съд е дал
указания по реда на чл.415, ал.1 ГПК на заявителя „Б.“ ЕООД да предяви ииск за
установяване на оспореното вземане в едномесечен срок.
С исковата молба са представени
фактури по опис издадени от „Б.“ ЕООД с получател - „Б.“ ЕООД за периода от
31.07.2018г. до 28.06.2019г., които са изследвани от вещото лице в назначената
по делото ССчЕ.
Ответницата не оспорва, че е
управител на „Б.“ ЕООД.
Спорен е въпроса, дали ответницата е
издала процесния запис на заповед, както
и дали същият е автентичен.
От приетото от съда, неоспорено от
страните заключение на съдебно-почеркова експертиза на вещо лице С.Г.Х.-
експерт криминалистическо изследване на документи, се установява, че подписът
за „Издател: ” в процесният Запис на заповед с дата на издаване „07.01.2019 г.”
и падеж „28.08.2019 г.”, за сума от 81 820 лв., не е положен от лицето от чието име изхожда - И.Д.С..
Вещото лице Х. при изследване, анализ и
сравнение на подписа в оспорния документ и сравнителните образци е констатирало
различия в общите и частни графически признаци, които са устойчиви и са
достатъчни за извода, че изследвания подпис, не е положен от лицето, изпълнило
събрания сравнителен материал - И.Д.С..
Приетото заключение на съдебно-почеркова експертиза на
вещо лице С. Г.Х., съдът възприема като обективно и компетентно изготвено от
вещо лице със значителен опит в криминалистическо изследване на документи.
Така установеното от фактическа страна сочи на
следните правни изводи:
По иска правно основание чл.422 ГПК, вр.
с чл.538 ТЗ.
По допустимостта: Предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК е процесуално допустим - налице са активно
и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяване на иска – ищецът
претендира установяване съществуването на насрещна престация /вземане/ при
твърдение за наличие на задължение по редовен запис на заповед и неизпълнение
на насрещното задължение на ответната страна по тази правна връзка. По реда на
чл.417 от ГПК на ищеца е издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 54663/2019г. по описа на СРС, ГО, 65 състав. Срещу
издадената заповед ответникът е депозирал възражение. Исковата молба е
подадена в едномесечния срок по чл.415,
ал.1 от ГПК, като в нея се претендира признаване на дължимостта на сумите по оспорената заповед за изпълнение.
По същество на доводите:
В производството по чл.422 от ГПК
ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а ответника
възраженията си срещу вземането. В
приетия по делото доклад на страните изричано е указано, че ищецът следва да
установи процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, както и
наличието на изискуемо и ликвидно задължение по запис на заповед, фактите
относно твърдяното каузално правоотношение и връзката му с менителничния ефект,
а ответникът носи доказателствената тежест да установи провоизключващите възражения релевирани в писмения отговор.
Разгледан по същество
предявеният иск е неоснователен.
Претендирането вземане
се основава на запис на заповед като документ по чл. 417, т. 9 от ГПК, за което
е издадена заповед за изпълнение. Ищецът въвежда твърдения, че е налице неизпълнение
на задължението на дружество „Б.” ЕООД,
чиито управител е ответницата за заплащане на наемна цена по два договора за
наем и че записът на заповед е издаден от И.Д.С. като физическо лице за
обезпечаване на именно на това негово вземане.
Предмет на делото при
предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на
вземането, основано на записа на заповед. В производството по установителния
иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът - кредитор следва да докаже
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и
възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за
съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
В случая в отговора на
исковата молба е релевирано възражение за неавтентичност на записа на заповед,
което е от категорията на абсолютните менителнични възражения. В хода на
съдебното дирене от приетото и
кредитирано заключение на съдебно-почерковата експертиза се установи, че
записът на заповед от 07.01.2019г. не е подписан от лицето, сочено като негов
издател - ответницата И.Д.С.. Не се установи по делото твърдението на ищеца, че
ответницата е издател на представения запис на заповед. Не е налице редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, което съгласно т. 17 от
ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е съществено
обстоятелство, подлежащо на доказване от ищеца в производството по чл. 422 от ГПК.
При това положение не подлежат на изследване
обстоятелствата за съществуването на твърдяното от ищеца каузално правоотношение,
във връзка с което се твърди, че е издаден процесния запис на заповед.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск по
чл.422 ГПК във връзка с чл. 538 ТЗ, следва да се отхвърли като недоказан.
По
насрещния иск:
С отговора на исковата молба
ответницата моли съдът да се произнесе по насрещен установителн иск с правно
основание чл.124, ал.4, изр.1 от ГПК, като процесния запис на заповед издаден
на 07.01.2019г. бъде обявен за неистински.
По допустимостта:
Насрещен установителн иск с правно
основание чл.124, ал.4, изр.1 от ГПК, е предявен при липса на правен интерес и
се явява недопустим.
В разпоредбите на чл. 193, ал. 1 ГПК е
предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността
на представен документ по делото и по този начин да постави началото на
производството по чл. 193 - 194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда
доказателствена сила на документа, който е представен по делото - формалната
доказателствена сила на подписан частен документ. С установяване на
неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат
на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на присъдено нещо спора
относно неговата истинност.
В
конкретния случай, ищцата по настрещния иск е въвела в отговора на ИМ абсолютно
менителнично възражение, че процесния запис на заповед е неистински и не е
подписан от нея.
Следователно, тя вече ефективно е
упражнила правата си, чрез въведено с отговора възражение, поради което
въвеждането на насрещен иск същия предмет е лишено от правен интерес.
Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че в конкретния случай, че за ответницата И. Д.С. липсва правен интерес
от предявения иск по чл. 124, ал. 4 ГПК срещу „Б.“ ЕООД за установяване, че
процесния запис на заповед е неистински, доколкото защита на правата и е
успешно осъществена по пътя на възражението.
По разноските:
С оглед изхода на спора,
основателно се явява искането на пълномощника на ответницата за присъждане на
направените от нея разноски по делото. От представения списък на разноски по
чл.80 ГПК се установиха разноски за адвокатско възнаграждение 2 000лв. и 400лв.
депозит за съдебно почеркова експертиза, които съгласно чл.78, ал.3 ГПК следва
да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Е.Н.Ц., чрез
адв.Ж.Д., с р е щ у И.Д.С., ЕГН:**********,
с адрес ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл.538 от ТЗ за признаване за установено по
отношение на И.Д.С., че същата дължи на
дружеството ищец сумата 46 000 лева, частично предявена главница, дължима по
силата на запис на заповед, издаден от нея на 07.01.2019 г. в полза на „Б.“
ЕООД, ЕИК ******, с падеж на плащане – 20.08.2019г., за която сума в полза на
дружеството ищец е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 54663/2019г. на СРС, II ГО, 65-ти състав, като
НЕДОКАЗАН.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №13643/2020г. по описа на
СГС, ГО, I-7 състав, в частта по предявения от
И.Д.С. насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК срещу „Б.“ ЕООД,
на осн. чл. 130 ГПК, като инициирано по недопустим иск и ВРЪЩА насрещната
искова молба.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, представляван от управителя Е.Н.Ц. да заплати на И.Д.С., ЕГН:**********,
сумата 2 400 лв., представяваща
направени по делото пред СГС разноски, съгласно чл.78, ал.3 ГПК.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д № . .№ 54663/2019г. по описа
на СРС, ГО, 65 състав да се върне на съответния състав, като се приложи заверен
препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта имаща характер на
определение в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: