Р Е Ш Е Н И Е
№ ..............................
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и трети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.
съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от младши съдия М. Малоселска ч.гр.дело № 2038
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на длъжника БНП
П.П.Ф.С.А., Франция, чрез клона си в Република България, срещу постановление от
10.12.2020 г. по изпълнително дело № 20208510402433 по описа на ЧСИ М.П., рег.
№ 851, с което е отказано намаляването на приетите в изпълнителното
производство разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя
по изпълнителното дело до справедлив размер, определен от съда.
Жалбоподателят поддържа, че претендираното от
взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение е завишено,
доколкото не било съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а също
и не бил отчетен фактът, че от страна на процесуалния представител на взискателя
не били извършени действия с цел удовлетворяване на процесното вземане освен
подаването на молба за образуване на изпълнителното дело. Сочи, че предвид
направеното на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение, адвокатското
възнаграждение следва да се начисли в справедлив размер, като се вземат предвид
всички обстоятелства, релевантни по отношение на същото. Намира за неприложима
разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1. При определяне на размера на
разноските за адвокатското възнаграждение по възражение на насрещната страна,
съдът не бил обвързан от предвиденото в Наредба № 1 от 2004 г., приета от
Висшия адвокатски съвет, като се позовава на Практика на СЕС в тази връзка. В
жалбата се съдържат доводи за злоупотреба с право.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата
от страна на взискателя, чрез адв. М.Л., с което същата се оспорва с твърдения
за неоснователност. Процесуалният представител на взискателя счита, че жалбата
не следва да бъде уважавана с оглед разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2 от
Наредбата. Касаело се за реално заплатено адвокатско възнаграждение. Били
подадени молби и становища, които обосновавали присъждането на възнаграждението
в пълен размер. Претендира разноски и за настоящото производство в размер на
200 лева.
В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ М. П. излага
съображения, че жалбата е неоснователна, тъй като съдебният изпълнител не можел
да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя под минимумите,
предвидени в Наредба № 1. Изразява становище, че адвокатското възнаграждение не
може да е под 400 лева, независимо от фактическата и правна сложност на делото
и колко и какви процесуални усилия бил извършил представителят на взискателя.
Развива подробни съображения за дължимост на възнаграждения по чл. 10, т. 1 и
по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Извън образуването на изпълнителното дело в
случая били предприети съответните действия за защита и съдействие на
взискателя по същото. Рзвива доводи по отношение размера на т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Изпълнително дело № 20208510402433 по описа на ЧСИ М.П.,
с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба, вх. № 80815/17.11.2020
г., подадена от „С.У.“ ЕООД, чрез адв. М. Л., срещу длъжника БНП П.П.Ф.С.А.,
чрез клона в Република България, за принудително събиране на присъдената в
полза на К.И.Б.сума в размер на 15 /петнадесет/ лева, представляващи разноски за въззивно
производство, съгласно изпълнителен лист от 13.08.2020 г., а също и за сумата
от 5,91 лв., платени за издаване на изпълнителен лист, както и 3 лв. за
преведена такса към ЧСИ. С молбата се
иска налагане на запор върху движими вещи на длъжника и притежавани от него
дружествени дялове, възбрана на недвижимите му имоти. Иска се събиране и на
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 / четиристотин/ лева
Представен е изпълнителен лист от 13.08.2020 г.,
издаден от Ямболски районен съд, 27 състав, видно от който длъжникът е осъден да заплати
на К.И.Б.сумата от 15 лв. – разноски.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са
представени договор за цесия от 10.11.2020 г., с който вземането е прехвърлено
на „С.У.“ ЕООД, пълномощно в полза на АС „Бул Лекс“, споразумение за адвокатско
възнаграждение с предмет заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв. за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Записано е, че възнаграждението е
изплатено по банкова сметка ***.
Представена е вносна бележка от 16.11.2020 г., видно
от която взискателят е заплатил в полза на адвокатското съдружие сумата от 400
лв., като в основанието за плащане е посочено „От С.У. – адв. х-р по ИД с/у БНП
Париба Пърс.Файненс“.
По делото е изготвена, изпратена и получена на 19.11.2020
г. от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че
задължението по изпълнителното дело възлиза в общ размер на 558,78 лв., от
които 15 лв. присъдени разноски, 408,91 лв. – разноски по изпълнителното дело,
134,87 лв. – такси по тарифата към ЗЧСИ. На основание чл. 428, ал. 1 ГПК
длъжникът е поканен в двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си.
С молба от 18.11.2020 г. взискателят е заявил
оттегляне на посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело способи
за изпълнение, а вместо тях е определен способ – запор на банковите сметки на
длъжника БНП П.П.Ф.С.А. в „БНП П.П.Файненс“ С.А.
Изготвена сметка № ********** от 17.11.2020 г.,
видно от която съдебният изпълнител е приел разноски в общ размер на 66 лв. с
ДДС, както следва: за образуване на изпълнителното дело, за изготвяне и
връчване на покана, за налагане на запор без извършване на опис.
С молба от 26.11.2020 г. длъжникът е представил
доказателства за погасяване на задължението по изпълнителното дело, като е
заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение.
От взискателя, чрез адв. Л., е постъпило становище,
с което възражението срещу разноските, направено от длъжника, се оспорва с
твърдения за необоснованост и се иска оставянето му без уважение.
С постановление от 10.12.2020 г. на ЧСИ М. П.
възражението на длъжника по изпълнителното дело срещу разноските по същото е
оставено без уважение.
Въз основа на горните фактически констатации,
настоящият състав намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по
чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния
изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно
производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I
"Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките
му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските
от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.
В разглеждания случай по делото няма данни, че
процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на
изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно
задълженията си преди инцииране на изпълнителното производство, то настоящият
съдебен състав приема, че няма основание за отпадане отговорността му за
направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално
представителство, защита и съдействие.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя като разноски адвокатско
възнагражедение настоящият състав на съда намира следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в
изпълнителния процес – Определение № 403/01.112.2004 г. по ч. гр. д. №
1762/2008 г. на ВКС, V ГО.
По процесното изпълнително дело изначално
претендираните разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение са
в размер на общо 400 лева. С депозиране на частната жалба срещу отказа на
съдебния изпълнител да намали разноските, длъжникът по изпълнителното дело цели
намаляването му до справедлив размер, като се позовава на злоупотреба с право и
на решения на СЕС, които счита за приложими в случая.
Настоящият съдебен състав намира, че изпълнителното
дело не се отличава с никаква фактическа или правна сложност. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като
се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се
установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната
молба и молбата за „оттегляне“ на част от посочените способи за принудително
изпълнение и допълнително уточняване на един от тях чрез „конкретизирането“ му
/без същият да е реализиран/, с които е сезиран частният съдебен изпълнител,
процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други действия,
насочени към удовлетворяване на процесните вземания.
В молбата за образуване на изпълнителното дело са
посочени способи на изпълнение, но същите са бланкетно формулирани, а също
несъответни на подлежащите на събиране вземания, за които е образувано
производството – за вземане в размер на 15 /петнадесет/ лева съгласно
изпълнителния лист взискателят, чрез своя процесуален представител, е поискал
запориране на движимо имущество и дружествени дялове, а също и възбрана на
недвижими имоти, собственост на чуждестранно юридическо лице, стабилна
финансова институция, без публични задължения, които обстоятелства освен от
намиращите се в кориците на делото документи, съдът счита за служебно известни
в това число и на процесуалния представител на взискателя. С допълнително
депозираната един ден след образуване на делото молба взискателят е оттеглил
неподходящите посочени в молбата за образуване на изпълнителното дело способи
за изпълнение, а вместо тях е определен способ запор на банковите сметки на
длъжника, открити от/в самата финансова институция. Настоящият съдебен състав
намира, че обсъжданата молба процесуалният представител на взискателя, а също и
ЧСИ в мотивите си по обжалваното действие, сочат като довод за обема на
процесуални действия, извършени в изпълнение на договорното задължение за
представителство и защита интересите на взискателя по изпълнителното дело.
Същата обаче не е насочена към действително защитавани интереси, предвид че е
депозирана един ден след образуване на делото, а посоченият в нея способ не е
реализиран с оглед доброволното погасяване на задълженията по делото от страна
на длъжника.
Ето защо основателни в тази връзка се явяват
доводите на жалбоподателя, че от страна на процесуалния представител на
взискателя не са извършени други действия освен депозирането на бланкетни молби
за образуване на изпълнителното дело и за налагане на запор. Обстоятелството,
че в същата са посочени способи за принудително изпълнение, които след това са
оттеглени и е посочен друг способ, не повишава нито правната и фактическа
сложност на делото, нито обема на процесуални усилия, извършени от пълномощника
на взискателя по изпълнителното дело.
Настоящият състав на съда намира, че в случая следва
да бъде съобразена постановената и задължителна за всеки национален съд
практика на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, с която
е даден отговор на въпросите дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение
в по-нисък от минималния размер. Посочено е, че националният съд следва да
прецени, с оглед на общия контекст, в който Наредбата на ВАС е приета или
проявява последиците си, дали в светлината на всички относими обстоятелства, с
които разполага, правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се
считат за необходими за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел. Като
легитимна цел в конкретния случай съдът определя заложените в закона за
адвокатурата принципи на справедливост и обоснованост на възнаграждението на
адвоката, съответствие на същото с реално осъществената дейност по защита
интересите на представлявания и т.н.
Същевременно, както се посочи и по-горе, договорът
за правна защита и съдействие е с предмет процесуално представителство за
цялото производство по делото, а не само за подаване на молба за образуването
му. Ето защо при съобразяване на посочените обстоятелства, както и практиката
на СЕС, цитирана по-горе, съдът приема, че легитимната цел на присъждането на
разноски в случая е в тежест на страната, станала причина за образуване на изпълнителното
производство, да се възложат такива разноски за адвокатско възнаграждение,
които да бъдат съобразени от една страна с конкретиката на производството, а от
друга – да не преминават границата на злоупотреба с процесуални права.
В тази връзка
съдът намира, че следва да съобрази и параграфи 37 и 38 от Решение от
24.12.2009 г. по делото „А.“ ООД срещу България на ЕСПЧ, с които е прието
следното:
Критериите, които трябва да се вземат предвид при
определяне дали има нарушение на правото на достъп до съд, гарантирано от чл. 6
Конвенцията, що се отнася по-специално до разноските или държавните такси,
дължими от страна по делото, са следните: размерът на таксите и разноските,
преценен в светлината на специфичните обстоятелства по случая, както и стадия
на производството, в който въпросното ограничение е наложено К.срещу Полша (K.
c. Pologne), № 28249/95, § 60; Подбиелски и „Полпюр“ ООД срещу Полша
(Podbielski et PPU Polpure c. Pologne), № 39199/98, § 64, 26 юли 2005 г.).
Ролята на националния съд е да контролира с оглед на Конвенцията взетите от
властите решения при упражняване на тяхното право на преценка и да проверява
доколко последиците от тези решения са съобразени с Конвенцията (Круз,
горецитирано, § 56; Т.М.срещу Обединеното кралство, 13 юли 1995 г., § 59; Б.Г.де
ла Т.срещу Испания, 19 декември 1997 г., §§ 31 – 32).
Предвид изложеното и като съобрази процесуалното
развитие на производството съдът намира, че разноските за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени до размера от 100 лева, който се
явява справедлив и съобразен с всички обстоятелства по делото. Останалата част
от хонорара следва да остане в тежест на взискателя, който се е съгласил да го
заплати при условията на свобода на договарянето. Сумата от 100 лева е без
включен ДДС, тъй като няма представени доказателства за регистриране по ЗДДС на
адвокат М.Л. или на адвокатското сдружение.
Въпреки че от страна на ЧСИ М.П. са изложени
съображения за правилно изчисляване на размера на т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се
подчертае, че съдът не е сезиран с такова искане в постъпилата частна жалба, с
оглед което произнасяне по този въпрос би било plus
petitum и в
нарушение на диспозитивното начало на гражданския процес, намиращо приложение и
в настоящото производство.
Предвид изводите, до които съдът достигна, жалбата
следва да бъде преценена като основателна. Дължимите от жалбоподателя в
изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение следва да се
намалят до сумата от 100 лева, като постановлението за разноски на ЧСИ М. П. от
10.12.2020 г. бъде съответно отменено.
По разноските за настоящото производство:
Жалбоподателят не претендира присъждането на
разноски в настоящото производство, с оглед което ненужно се явява излагането
от страна на съда на съображения за тяхната недължимост в производството по чл.
435 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление, изх. № 65030 от 10.12.2020 г., по изпълнително дело № 20208510402433 по
описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 в регистъра на КЧСИ, с
район на действие - СГС, в частта, с която е отказано да се намалят
разноските по посоченото изпълнително дело за адвокатско възнаграждение на
пълномощника на взискателя и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА разноските по изпълнително дело № 20208510402433
по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 в регистъра на
КЧСИ, за адвокатското възнаграждение,
заплатено от взискателя на процесуалния му представител, от сумата в размер на 400
лева до сумата от 100 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.