Определение по дело №305/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 199
Дата: 1 юли 2020 г.
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20205001000305
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 30 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 199

 

Гр. Пловдив,  1.07.2020  г.

                                                

         ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,  трети граждански състав в закрито заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:           Катя Пенчева

                                                                                       Величка Белева

като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно въззивно търговско дело № 305 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл. 15,ал.2 и чл. 121 от ГПК.

Обжалвано е определение № 562, постановено в закрито съдебно заседание на 4.03.2020 г. от Окръжен съд-Пловдив по т.д. № 761/2019 г., в неговите части, с които е оставено без уважение направеното от ответника Н… възражение за неподведомственост на спора пред гражданския съд и изпращането му по компетентност на административен съд и е оставено без уважение направеното от ответника възражение за местна неподсъдност на спора и изпращането му за разглеждане от СГС.

Жалбоподателят Н…-гр. С. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 8485/11.03.2020 г.

Ответникът по частната жалба У.“П.“ООД-гр.П. моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна по съображения, изложени в отговор с вх. № 14 858/9.06.2020 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

         На 30.08.2019 г. е подадена до ОС-Пловдив искова молба от У.“П.“ООД-гр.П. против Н…-гр.С. с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума съгласно договор за оказване на болнична помощ от 19.02.2015 г. и допълнителни споразумения към него за извършена и неразплатена медицинска дейност за времето м.октомври на 2016 г.-м.март на 2017 г., ведно с лихви (мораторна и законна) и разноски. Ищецът при подаването на исковата молба изрично се позовава на чл. 108,ал.1,изр.2 от ГПК. В исковата молба изрично е посочено, че Р. з. к. (Р…)-гр.П. е организационна структура на Н… със седалище *** съгласно чл. 6,ал.2 от ЗЗО, чл. 19,ал.1 и чл. 36,ал.1 от Правилника за устройството и дейността на Н… (ПУД…) и чл.2,ал.1 от Правилника за устройството и дейността на Р… (ПУДР…) и второстепенен разпоредител с бюджетни средства на Н…. Посочено е още, че съгласно чл.6,т.3 и чл. 7,т.2 от ПУДН… една от основните дейности и функции на Р… е да сключва индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ на територията на съответната районна каса. Посочено е, че Р… се управлява от директор, който е второстепенен разпоредител с бюджетни средства на Н…. Посочено е, че директорът на Р… сключва договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията на Р… и осъществява плащанията на изпълнителите по реда и в сроковете, предвидени в НРД и сключените индивидуални договори.

         С отговора на исковата молба, подаден на 2.12.2019 г., ответникът Н…-гр.С. възразява за неподведомственост на делото на ОС-Пловдив, тъй като сключеният договор от 19.02.2015 г. и допълнителните споразумения към него имат характер на административен договор по смисъла на чл. 19а от АПК и тъй като към момента на завеждане на исковата молба в съда процесуалната разпоредба на чл. 128,ал.1,т.3 от АПК е действаща, то делото следва да се прекрати пред гражданския съд и да се изпрати за разглеждане на компетентния административен съд. Евентуално, ако се приеме, че спорът следва да бъде разгледан по реда на ГПК, се възразява, че делото не е подсъдно на ОС-Пловдив, тъй като управителят на Н… ръководи касата в съответствие с решенията на Надзорния съвет, поради което делото би следвало да е подсъдно на СГС, където е седалището на Надзорния съвет, чието решение е финалният акт за осъществяване на плащането, а той няма териториални поделения.

         С обжалваното определение от 4.03.2020 г. окръжният съд приема, че възражението за неподведомственост на спора пред граждански съд е неоснователно, тъй като процесният договор е сключен на 19.02.2015 г., а нормата на чл. 19а от АПК е обнародвана в ДВ, бр. 74/20.06.2016 г., тя е материалноправна, няма придадено обратно действие и урежда възникнали правоотношения занапред, като е без значение и обстоятелството, че срокът на действие на тези договори се разпростира и след измененията и допълненията на АПК, обнародвани в бр.74/20.06.2016 г. на АПК. Окръжният съд приема че е неоснователно и възражението за местна неподсъдност на делото, тъй като съгласно чл. 20,ал.1,т.4 и чл. 59,ал.1 от ЗЗО процесният договор е сключен с директора на Р…-П. и е налице обстоятелство по смисъла на чл. 108,ал.1,изр.2 от ГПК, защото Р. . . са организационни териториални структури на Н… по смисъла на ЗЗО и Правилника за устройството и дейността на Н….

         За определението на окръжния съд ответника по спора е уведомен на 9.03.2020 г. и на 11.03.2020 г. подава частната жалба до апелативния съд. С нея жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, защото от 20.09.2016 г. е в сила разпоредбата на чл. 128,ал.1,т.3 от АПК, т.е. след сключването на процесния договор, но преди възникването на процесния спор, като съгласно нея административните съдилища са компетентни да разгледат и решат дела, свързани с изпълнение на административни договори, какъвто е процесният. Посочва, че сключеният между страните договор за оказване на болнична помощ има характер на административен договор по смисъла на чл.19а от АПК. Твърди, че в случая е налице спор относно изпълнението на сключения между страните административен договор, който спор съгласно чл. 80 от ЗЗО във вр. с чл. 128,ал.1,т.3 от АПК е подведомствен на административните съдилища, поради което производството по делото следва да се прекрати пред ОС-Пловдив и да се изпрати то по подсъдност на Административен съд-Пловдив. Евентуално, ако се приеме, че спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред на ГПК, претендира компетентният го разгледа съд да не може да се определя съгласно разпоредбата на чл. 108,ал.2 от ГПК, тъй като Надзорният съвет на Н…, от чието решение е обусловено удовлетворяването на претенцията на ищеца, съгласно ЗЗО няма „поделения“ или „клонове“, а правото на НС на Н… да взима решения за заплащане на стойност над определената в приложение 2 е регламентирано в чл.17,ал.2 от Правилата за условията и реда за прилагане на чл.4,ал.1 и ал.2 от ЗБН… за 2017 г. Заявява, че НС на Н… е централен орган на управление на Н… и няма териториални структури, поради което правилото на чл. 108,ал.2 от ГПК е неприложимо за делата, касаещи възникнали правоотношения по повод актове на НС на Н…. Посочва, че Регионалните здравноосигурителни каси са териториални структури на Н…, но те не са териториални структури на НС на Н... Твърди, че седалището на органа, който е надлежна страна по спора, е в гр.С., поради което компетентен да разгледа иска е СГС. Затова моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на окръжния съд със съответните указания.

         С отговора на частната жалба ответникът по нея и ищец по спора възразява, че с §29 от ПЗР на ЗИДАПК, обн.ДВ, бр.77/18.09.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., се изменя разпоредбата на чл. 45а,ал.1 от ЗЗО, като се въвежда института на административния договор, а в новата ал.4 изрично се посочва, че договорите, сключени между Н…, съответно Р… по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори и по отношение на тях намират приложение нормите на чл. 19а и сл. от АПК, но претенцията на ищеца се основава на договор, сключен между него и Н… на 19.02.2015 г. и с оглед действащата към онзи момент правна уредба, поради което спорът следва да се разглежда по общия исков ред, което следва и от новата разпоредба на чл. 19а от АПК (ДВ, бр. 74/2016 г., изм.бр.77 от 2018 г., в сила от 1.01.2018 г.) и от §149,ал.4 от ЗИДАПК. Относно възражението за местна неподсъдност на делото заявява, че правилно окръжният съд е приел, че съгласно чл. 20,ал.1,т.4 и чл. 59 от ЗЗО договорите за медицинска помощ по ЗЗО се сключват между изпълнителите на медицинска помощ (съответните лечебни заведения) и Директора на Р… по тяхното седалище, в случая от Директора на Р…-П., която е териториално поделение на Н...

         Съгласно разпоредбата на чл. 15,ал.1 от ГПК въпросът дали заведеното дело е подведомствено на съда може да бъде повдигнат от страните. Възражението за неподведомственост на делото е заявено от ответника надлежно с отговора на исковата молба. В случая е безспорно, че претенцията на ищеца, заявена с подадената на 30.08.2019 г. искова молба,  се основава на сключения на 19.02.2015 г. договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Както е изрично посочено в този договор, той е сключен на основание чл. 59,ал.1 от ЗЗО между Н…-гр.С., представлявана от директора на Р… - П., и лечебното заведение. Съгласно чл.45а,ал.4 (нов, ДВ, бр.77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм., ДВ, бр. 102/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), договорите за оказване на видове медицинска помощ, сключени между Н…, съответно Р… по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори. Съгласно нормата на чл. 128,ал.1,т.3 (нова, ДВ, бр. 74/2016 г.) от АПК, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. Както обаче ясно и изрично е посочено в разпоредбата на §149,ал.4 от ПЗРАПК (ДВ, 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), съдебните производства по спорове относно изпълнение на административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон (с изключение на тези по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, сред които разглежданият спор не попада), се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища. След като договорът е сключен на 19.02.2015 г., предявеният от ищеца въз основа на него спор подлежи на разглеждане по реда на ГПК пред ОС-Пловдив, както правилно е прието в обжалваното определение.

         Съгласно разпоредбата на чл. 119,ал.3 от ГПК възражение за неподсъдност на делото по реда на чл. 108,ал.2 от ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба. В случая възражението е надлежно заявено от ответника. Съгласно нормата на чл. 108,ал.2,изр.1 от ГПК искове срещу държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спора (освен в случаите по чл. 109 и чл. 110 от ГПК, сред които не попада предявеният за разглеждане облигационен спор). Безспорно е, че правоотношението, въз основа на което ищецът заявява своята претенция, е възникнало съгласно договора, сключен на 19.02.2015 г. между Н…-гр.С., представлявана от директора на Р… .-П. като възложител и лечебното заведение като изпълнител. Несъмнено е, че то не е възникнало съгласно акт, издаден от Надзорния съвет на Н…. От значение за определянето на подсъдността е начинът на възникване на правоотношението, а не от  решение на кой орган на Н… според ответника (съгласно изложеното в частната жалба – НС на Н…) е обусловено изпълнението на задълженията по договора, съответно, удовлетворяването на претенцията на ищеца, съответно, без правно значение е в случая, че НС на Н… няма поделения. В случая спорът е за присъждане на дължими парични суми вследствие неизпълнение на договора от 19.02.2015 г. и той не касае възникнали правоотношения по повод актове на Надзорния съвет на Н…. Съответно,  страната-ответник по спора е Н…, а не НС на Н…, поради което компетентен да разгледа спора е ОС-Пловдив, а не СГС.

         Установява се, че подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, постановеното от окръжния съд обжалвано определение следва да бъде потвърдено.

         С оглед т.9, б.“в“, предл.2 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

         С оглед на гореизложеното съдът

 

                                      О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И     :

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение № 562, постановено в закрито съдебно заседание на 4.03.2020 г. от Окръжен съд-Пловдив по т.д. № 761/2019 г., в обжалваните неговите части, с които е оставено без уважение направеното от ответника Н… възражение за неподведомственост на спора пред гражданския съд и изпращането му по компетентност на административен съд и е оставено без уважение направеното от ответника възражение за местна неподсъдност на спора и изпращането му за разглеждане от СГС.

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

        

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

 

 

                                     ЧЛЕНОВЕ: (1)              

 

 

               

   (2)