Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 27.10.2021 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Детелина
Михова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 159/2021 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано е по искова молба на З.И.М. с
ЕГН ********** ***, с която срещу „*** – О. з.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. О. С., район ***,
бул. „***“ № **** представлявано от главния изпълнителен директор К. Х. Ч. и от
изпълнителния директор Б. А. В., е предявен иск за заплащане на сумата от 2 352,90 лв. /две хиляди триста
петдесет и два лева и деветдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил марка „****”,
модел „***” с ДК № ***, при настъпването на застрахователно събитие по Договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, а именно - пътнотранспортно
произшествие от 21.01.2020 г., около с. И., по пътя гр. В. – гр. Д., по
застрахователна щета № ****, ведно със законната лихва считано от 21.01.2021 г.
/дата, на която исковата молба е депозирана пред Добричкия районен съд/ до
окончателното изплащане на горната сума. Претендират се и сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Според
изложените в исковата молба твърдения, поддържани в съдебно заседание, на
21.01.2020г. собствения автомобил на ищеца марка „****“ с регистрационен ***,
управляван от лицето В.Т. О. е претърпял пътно транспортно произшествие, около
с. Изворско, път В.-Д. при неспазване на знак СТОП, водачът на лек автомобил „***“
с рег. № ***, е отнел предимството в резултат на което е настъпило ПТП. То е
регистрирано на тел. 112 в 9:30 на 21.01.2020г. от О., пристигнал е екип на
КАТ, сочи се, че от същия са извършени проби за алкохол. По предложение на
пътните полицаи, двамата водачи са съставили двустранен протокол, в който са
описали механизма за настъпване на ПТП. Предвид обстоятелството, че виновния за
ПТП водачът на ****, Т.В. е имал валидна застраховка – „***“, ищецът е заявил
претенцията си пред застрахователя на делинквента. По
поръчка на собственика на увредения автомобил, лицензиран сервиз е отстранил
щетата, за което е заплатена сумата от 2352.95 лв. Във връзка с образуваното
производство по щета № ***, ищецът е предоставил на застрахователя документи за
заплатения разход във връзка с отстраняване на щетите по автомобила,
застрахователят е уведомил ищеца, че отказва да заплати застрахователно
обезщетение, като са оспорени фактите и обстоятелствата във връзка с процесното
ПТП. Предвид изложеното за ищеца е налице е правен интерес от реализиране
правата по съдебен път, чрез предявяване на иск по реда на чл. *** *.
След
справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК
ответникът, чрез упълномощения адвокат Д.И., е представил
отговор на исковата молба, според който предявеният иск е неоснователен, поради
което същият следва да бъде отхвърлен. Сочи се също така, че увреждането
на лек автомобил марка ***”, модел „** с ** № ***, е
настъпило и в резултат поведението на неговия водач, т.е. налице е съпричиняване на вредоносния резултат.
В настоящия случай, ответникът оспорва събитието дефинирано от ищеца като
ПТП, участниците в това събитие, датата на която се сочи, че то е настъпило,
механизма на осъществяване на ПТП, участниците и вредите, които той е причинил,
т.е., налице е оспорване на абсолютно всички факти и обстоятелства във връзка с
обсъжданото ПТП. В тази връзка ответникът оспорва съставения, двустранен
констативен протокол, същият е съставен от лицата Т.В. и В. О.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 21.01.2020 г. около 09,30 часа
по главен път № ** посока: гр. В. – гр. Д., лек автомобил марка ***”, модел „***”
с ДК № ***, управляван от В. Т. О., при наближаване на кръстовището с
второстепенен път за с. И., в посока с. И. – гр. В., се движел лек
автомобил „***“ с рег. № ***, с водач Т.В., който отнел предимството на
процесния автомобил, в резултат на което е настъпило ПТП.
Установено
е по делото, че в 09,30 часа на 21.01.2020 г. в РЦ *** е прието обаждане, което
е идентифицирано от комуникационно-информационната система на *** като спешно
обаждане през мобилна клетка на друг оператор. Сигналът е регистриран с
електронен картон с номер *** като в 09,38 часа на дежурен ** при ОД на МВР – Д.
с електронен картон с номер ****
В
резултат на това обаждане на мястото на произшествието е пристигнал екип на
Пътна полиция при Р.У А., който предложил на двамата водачи да съставят
двустранен протокол, като в секция „**“ се запишат данните на виновния водач, а
в секция „***“ данните на потърпевшия водач.
В тази
връзка по делото е представен Двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие, съставен от Т.В. и В. О. Според този Протокол
уврежданията, които лек автомобил марка „***”, модел „*** с ДК № **** е
претърпял са: преден ляв фар, предна броня в ляво и ляв преден калник.
По делото
са представени от страните следните писмени доказателства:
Обща
застрахователна полица № **** „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от
09.12.2019 г.; Обяснение на Т. О. от З.И.М. от 07.02.2020 г.; Документи по
претенция **** г. – 3 броя; Сметка оригинал участник в ПТП от В. О.от
21.01.2020 г.; Пълномощно на В. с получател В. Т.О. и доставчик „***“ ООД № ***
г.; Уведомление до З.И.М. и В. Т.О. с изх. № ***. от „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД; Уведомление за щета № **** полица *** ГО на МПС от 28.01.2020 г.;
Документи по претенция *** г.; Обяснение на участник в ПТП от В. О.от 21.01.2020
г.; Препис от копие на свидетелство за правоуправление на *** на В. О.;
Удостоверение от „**** Удостоверение за техническа изправност на ППС на лек
автомобил, марка „***“, модел „*** с ДК № ***; Уведомление до З.И.М. и В. Т. О.
с изх. № ****“ ЕАД; Известие за доставяне до В. Т. О. от 19.02.2020 г.;
Калкулация по претенция № *** г.; Опис-заключение по щета № **** г.; Писмо от В.
О.до М.К.; Сметка оригинал с получател В.Т. О. и доставчик „*** № *** г.; 10
стр. заверен препис от копия на снимков материал.
От заключението на
изслушаната авто-техническа експертиза, което съдът
кредитира, като обективно и компетентно изготвено, съответно на другите
доказателства по делото, се установява, че причината за ПТП е силното навлизане
на лек автомобил, марка ***“, модел „***“ с ДК *** * с водач Т.И.В. след знак „Стоп“ към
линията на дясната граница на платното за движение и неправилно преценявайки
скоростта и дистанцията на идващия от ляво – от гр. В., лекият
автомобил марка „***”, модел „*** с ***, управляван от В. О.предприел маневра
завой на ляво. В момента, в който лекият автомобил *** достигнал средната
лента, като траекторията му на движение се е пресекла с тази на идващия от гр.
В. лек автомобил ***. Водачът О. в последния възможен момент успял да отклони
автомобила на дясно като частично навлязъл в крайната дясна лента, която е
предназначена за излизане от главен път 29. Въпреки предприетата спасителна
маневра автомобилът на ищеца се е ударил с преден ляв ъгъл на предната броня,
преден ляв фар и преден ъгъл на предния ляв калник се ударил и прохлузил по задния ляв ъгъл на задната броня на автомобила
марка „*** “. От удара посоченият автомобил поднесло на дясно като се завъртяло
като е спряло вдясно в края на дясната лента и десния пътен банкет в посока гр.
В., а водачът на л.а. „***“ е отбил вдясно като е преустановил движението си в
края на лентата за включване към главен път 29 посока гр. Д.
Според в.л. инж. Н.Н. е налице причинно-следствена връзка между нанесения удар
и настъпилите вреди по процесния автомобил, като връзката е явна, както от
описания механизъм на настъпилото ПТП, така и от отразените и описани щети в
Двустранния констативен протокол, попълнен от участниците в ПТП. В този аспект,
от техническа гледна точка е възможно увреждане на лекият
автомобил марка „***”, модел „****” с ДК ***, при осъществения удар.
В своето заключение
експертът е представил два варианта на стойността на ремонта – с доставка по „***“
на резервни части и с доставката на алтернативни част с гаранция, с Промо-доставка от „****“. Съгласно първият вариант
стойността на ремонта по средни пазарни цени с включено ДДС и интернет доставка
на части възлиза на *** лв., с включени суми за: части и консумативи; вложен
труд; реглаж сходимост.
Съгласно вторият вариант стойността на ремонта по средни пазарни цени с
включено ДДС с Промо-доставка от „***“ възлиза на
1 748,70 лв., с включени суми за: части и консумативи; вложен труд; реглаж сходимост.
От
представените по делото: Уведомление за щета № **по полица **** ГО на МПС от
28.01.2020 г.; Документи по претенция **** г.; Обяснение на участник в ПТП от В.
О.от 21.01.2020 г., се установява, че на 28.01.2020 г. ищецът е уведомил
ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие, по което е
образувана застрахователна преписка по щета № ***. Видно от писмо, изх.
№ 105/03.02.2020 г. застрахователят отказал да заплати уврежданията на процесния
автомобил, настъпили ва 21.01.2020 г.
Относно
иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Съгласно
чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото
лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на
претенция за плащане пред застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за
доброволно плащане. По настоящия случай, не е спорно, че ищецът е поискал в
рамките на производството по щета, застрахователя да заплати обезщетения във
връзка с настъпилата имуществена вреда от изследваното пътно транспортно
произшествие.
Налице е
отказ от страна на застрахователя, обективиран в
нарочно писмо с изх. № 105/03.02.2020г., според застрахователя не са налице
основания за изплащане на застрахователно обезщетение по щета №****
Възникването
на имуществената отговорност на застраховател за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя
от положителното установяване на следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1. Делинквента
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното
деяние и 2. Гражданската отговорност на делинквента
да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деленквента
и ответника – застраховател.
С
договора за застраховка „гражданска отговорност“, застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие арг. Чл. 429, ал. 1 КЗ. По
силата на този вид задължителна застраховка „гражданска отговорност“,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и /използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговорят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
С договора за
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие – арг. чл. 429, ал. 1 от КЗ.
Разпоредбата на чл.
477 от КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на
собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват
фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание. По силата на този
вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят
покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл.
477, ал. 1 от КЗ.
Отговорността на
застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска
отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие *** *– ОСТК. /така решение № 148/12.11.2019 г. на
Добричкия окръжен съд, Търговско отделение, по т. дело № 75 по описа
на съда за 2019 г.
Основателността
на иска, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „ГОА“, сключена с ответника, предполага да се установи
и наличието на правопораждащ деликтната
отговорност на застрахования водач, причинил ПТП фактически състав, който
включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина,
настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от
състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към
собственото му поведение и неговите обществено укорими
последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Обективните елементи от състава на деликта следва да
се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният
елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за
оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
Съдът
приема, че от събраните доказателства се установява
наличието на всички елементи от пораждащия съдебно предявените материални права
на вземания, фактически състав.
Установено
е, че между ответника и трето за спора лице към датата на настъпване на ПТП е
съществувало правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, със
съдържание задължението на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да
покрие отговорността на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът,
ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание – чл. 477 КЗ.
По
делото са установени елементите от фактическия състав на деликта.
В резултат на поведение на водача Т.И.В. – същият е разпитан като свидетел по
делото и не отрича механизма на настъпване на ПТП, както е описан в исковата
молба, респ. своята вина за настъпване на инцидента. При управление на лек
автомобил „***“ с рег. № *** отнел предимството лек автомобил марка ***“ с
регистрационен *** управляван от лицето В.Т.О., и е предизвикал пътно
транспортно произшествие, около с. И., път В.-Д. Допуснато е от третото лице нарушение на чл.
47 от ЗДП - водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да
спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство и в
нарушение на чл. 50 ал. 1 ЗДП - на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство.
Субективният
елемент от състава на гражданския деликт – вината,
съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презюмира, като в
тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като ангажира
съответни доказателства за липсата й. Съдът намира обратното доказване за
неосъществено и презумпцията за необорена.
Стойността
на щетите, определена от частите и необходимия труд за привеждане на вещта в
състоянието, в което се е намирала преди сблъсъка, определена по средни пазарни
цени е 1 736,54 лв. – настоящият състав намира, че по-високата от двете
стойности, посочени от вещото лице, е тази която следва да се приеме за
адекватна да удовлетвори исковата претенция, тъй като при тази стойност
доставените части и консумативи са алтернативни и са с гаранция на
производителя.
По
аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ, която норма предвижда, че обезщетението трябва
да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, се извежда принципът за реална обезвреда на вредите на
застрахованото имущество. В приложението му, съдът намира, че при
застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане,
дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на
ремонта, включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Повреждането на движимата
вещ – автомобил в резултат на настъпилото ПТП я прави временно негодна за
употребата й по предназначение и намалява пазарната й стойност. Реалната
обезвреда предполага вещта да бъде приведена в състоянието, в което се е
намирала към настъпването на застрахователното събитие.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан до размера
от 1 736,54 лв., като по отношение на горницата до претендираните
2 352,90 лв. подлежи на отхвърляне.
Съобразно
изхода на спора и н осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят сторените от нео съдебни разноски съразмерно с
уважената част от иска, равняващи се на сумата от 781,59 лв. /седемстотин осемдесет
и един лева и петдесет и девет стотинки/.
Ответникът
също има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция
– чл. 78, ал. 3 т ГПК, а именно сумата
от 180,39 лв. /сто и осемдесет лева и тридесет и девет стотинки/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З. О.З. – ****“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., О. С., район Т., бул. „***“
№ ***, представлявано от главния изпълнителен директор К. Х. Ч. и от
изпълнителния директор Б. А. В., на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на З.И.М. с ЕГН ********** *** сумата от 1 736,54 лв. /хиляда седемстотин
тридесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, нанесени на собствения на ищеца лек автомобил марка
„БМВ”, модел „750i” с ДК № ***, при настъпването на застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие от 21.01.2020 г., около с. И., по пътя гр. В. –
гр. Д., причинено виновно от застрахования при ответника по Договор „Гражданска отговорност“ водач на лек
автомобил „***“ с рег. № ***, по застрахователна щета № ***, ведно със законната лихва считано от
21.01.2021 г. /дата, на която исковата молба е депозирана пред Добричкия
районен съд/ до окончателното изплащане на горната сума, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата от 1 736,54 лв. до 2 352,90 лв.
ОСЪЖДА „Д. – *****“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ******, бул. „****“ № ***,
представлявано от главния изпълнителен директор К. Х. Ч. и от изпълнителния
директор Б. А.В., ДА ЗАПЛАТИ на З.И.М. с ЕГН ********** *** сумата от 781,59 лв. /седемстотин осемдесет и един
лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.И.М. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Д. – ***“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., Община ****“ № *, представлявано от главния изпълнителен директор К. Х. Ч.
и от изпълнителния директор Б. А. В., сумата от 180,39 лв. /сто и осемдесет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща сторените по
делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: