РЕШЕНИЕ
№143
гр. Враца, 06.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.03.2020г./десети
март две хиляди и двадесета година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ
като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 893 по описа на
АдмС – Враца за 2019 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на ДА “Държавен резерв и военновременни запаси” гр.София, депозирана чрез
*. З.К. против РЕШЕНИЕ №345/24.10.2019г., постановено
по АНД №487/2019г. на Районен съд Враца, с което е отменено НП №2318/19.04.2019г.,
издадено от касатора, за налагане на имуществена санкция в размер на 200 000лв.
на основание чл.64 ал.1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/ за
нарушение на чл.34 пр.първо от същия закон.
С касационната
жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и необосновано и се иска неговата отмяна и постановяване на
друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Излагат се
съображения, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени
законовите изисквания, изпълнена е
предвидената в ЗАНН процедура и
правилно актът е бил съставен в
отсъствие на представител на
санкционираното дружество, тъй като
същото не е изпълнило задължението си при промяна на адреса за
кореспонденция да уведоми
административнонаказващия орган. Прави се възражение против извода на
съда, че въз основа на един АУАН са издадени две наказателни постановления и че
е допуснато смесване на разписаните в закона качества на задълженото лице.
Ответникът „Д.“ ЕООД ***, чрез представен по делото отговор по
касационната жалба оспорва същата и счита оспореното решение за правилно и
законосъобразно и като такова претендира
да се остави в сила по изложените съображения в отговора. Идентични съображения
се излагат и в с.з. от процесуалния
представител *Г.М.. Прави се искане за присъждане на направените деловодни разноски, за които е
представен списък.
Представителят
на ОП
Враца дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и за оставяне в сила на решението, като законосъобразно, обосновано
и правилно.
Административен
съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното в настоящото производство
Решение №345/24.10.2019г., постановено по АНД №487/2019г.
на Районен съд Враца е отменено НП №2318/19.04.2019г. на Председателя на ДА
“Държавен резерв и военновременни запаси”, с което на „Д.“ ЕООД ***, ЕИК *,
представлявано от управителя Д. Р. С. на
основание чл.64, ал.1 от Закон за запасите от нефт и нефтопродукти/ЗЗНН/ е наложена
имуществена санкция в размер на 200 000 лева за извършено нарушение на чл.34
пр.1 от същия закон. За да постанови отменителното си решение РС –Враца на първо място е приел, че при воденето на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното
дружество, които водят до отмяна на НП. АУАН
е съставен в нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН, за което са изложени подробни
мотиви в решението, в резултат на които е прието, че не е била налице надлежна покана на настоящия ответник за
съставяне на АУАН в периода до и на
самата дата 7.12.2018г., поради което актът неправилно е съставен по реда на чл.40,
ал.2 ЗАНН. Също така на второ място е прието, че липсва дата на извършване на
нарушението, посочената дата в акта и НП е датата на констатиране на
нарушението, но не и дата на неговото извършване. Посочва се на трето място, че
съставения АУАН е недостатъчно прецизен,
тъй като от описателната му част е видно, че на ответника се вменяват две
нарушения - по чл.34, пр.1 ЗЗНН и по чл.17,
ал.2 ЗНН, а в диспозитива му се претендира само това по чл.34, пр.1 от ЗЗНН. На
четвърто място по съществото на спора е прието, че от наличните по делото
доказателства не може да се приеме, че нарушението е безспорно установено, за
което са изложени подробни мотиви. По всички изложени съображения съдът е
приел, че оспореното пред него НП е
незаконосъобразно, с оглед на което го е отменил в неговата цялост.
Настоящият касационен състав споделя мотивите на въззивния съд, водещи до
отмяна на НП, които са подробни и не намира за необходимо да ги преповтаря
отново в своето решение, поради което на
основание чл.221, ал.2, изр.последно от АПК препраща към тях. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че в
производството по съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до отмяна на НП. В случая е нарушен чл.40, ал.1 ЗАНН при
съставяне на АУАН и не са били налице хипотезите на чл.40, ал.2 ЗАНН за съставянето му в отсъствие на нарушителя,
като изведените в тази насока правни изводи са правилни и законосъобразни и се
потвърждават от събраните по делото доказателства. С писмо
изх. № 1595-1/03.12.2018г. на Директора
на ТД“ДР“ гр.П., изпратено до управителя на „Д.“ ЕООД ***, дружеството е поканено във вр. с установено нарушение на чл.34, пр.1 от
ЗЗНН в срок до 7.12.2018г. да се яви за
съставянето на АУАН. От приложен към писмото документ на T POST е видно,
че същото не е връчено и е налице отбелязване на дата 4.12.2018г. „нов адрес и липса на служител
на фирмата“. С така направеното отбелязване не може да се приеме, че
дружеството е било уведомено за съставяне на акта, тъй като по делото липсват
други доказателства същото да е търсено повторно, както на същия адрес, така и
на друг адрес. Още повече, че проверката е извършена на обект, намиращ се в
гр.В., същият е бил известен на органа и
не е имало пречка поканата за съставяне на акта
да се изпрати и връчи на този адрес. Не може да се приеме, че с изпращането на това писмо,
което не е връчено на ответника, е налице хипотезата на чл.40, ал.2 ЗАНН за
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. В тази насока възраженията на
касатора са неоснователни. Също така следва да се посочи, че след като АУАН е
съставен в отсъствие на нарушителя, органа е следвало да спази и процедурата по
неговото връчване, регламентирана в чл.59, ал.5 ЗЗНН, а именно да изпрати АУАН
за връчване от органите на съответната
община или кметство, като в този смисъл е и разпоредбата чл.43, ал.4 ЗАНН, което
в конкретния случай не е налице, видно от данните по преписката, а АУАН е
връчен на представител на дружеството близо три месеца след неговото съставяне.
Споделят се и изводите на съда за нарушение на чл.42, т.3, пр.1 и чл.57, ал.1, т.5,
пр.2 ЗАНН, относно непосочване на датата на извършване на нарушението в акта и
наказателното постановление. Правилно е прието, че посочената в акта и НП дата
е тази на констатиране на нарушението, но не и датата на неговото извършване.
Не се споделя
обаче изводът на съда, че с АУАН
на ответника се вменяват две нарушения - по чл.34, пр.1 ЗЗНН и по чл.17, ал.2 ЗЗНН.
Това е така, тъй като от съдържанието на АУАН е видно, че се претендира само нарушение на чл.34 пр.1 от
ЗЗНН и с издаденото НП на ответника е
ангажирана административнонаказателната отговорност именно за това нарушение. Въпреки
това и предвид на изложеното по-горе правилно въззивният съд е приел, че са
налице съществени процесуални нарушения в производството по съставяне на АУАН и
издаването на НП, които са самостоятелно
основание за отмяна на НП, както и че е налице недоказаност
на твърдяното нарушение, поради което възраженията в касационната жалба в тази
насока се явяват неоснователни.
Предвид
на изложеното и след извършена служебна проверка на решението на районния съд,
съгласно изискванията на чл.218, ал.2 АПК, при която не се констатираха
основания за отмяната на оспореното решение поради невалидност, недопустимост
или несъответствие с материалния закон, извън
посочените в касационната жалба, същото следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да
се остави без уважение.
При този изход на спора и при своевременно направено искане, на ответника по касация следва да се присъдят
и направените деловодни разноски, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв., установено от
представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен
съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение №345/24.10.2019г., постановено по АНД
№487/2019г. на Районен съд Враца, с което е отменено НП №2318/19.04.2019г.
на Председателя на ДА “Държавен резерв и военновременни запаси” .
ОСЪЖДА ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр.София ДА ЗАПЛАТИ
на „Д.“ ЕООД *** сумата 1500/хиляда и
петстотин/ лв. деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.