№ 2192
гр. София, 22.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502349 по описа за 2022 година
С определение № 302 от 10.05.2022 г., по гр.д. № 115/22 г., СОС, ІІІ в.с., отхвърля
молбата на П. Т. Б. за изменение в частта за разноските на определение № 133 от
23.02.2022 г., в.гр.д.№ 115 от 2022 г., СОС.
Срещу определението е депозирана частна жалба от П. Т. Б.. Твърди, че
постъпилата от него частна жалба неправилно е приета за молба по чл. 248 ГПК и
разгледана като такава. Продължава да настоява на тезата си, че Р.Д. няма право на
разноски във въззивното производство, тъй като нейната насрещна въззивна жалба не е
разгледана, поради оттегляне на въззивната жалба на частния жалбоподател Б.. Сочи,
че липсва списък по чл. 80 ГПК и Б. не е запознат с разноските на Д. и не е имал
възможност да вземе становище по тях. Моли определението да се отмени.
Ответницата по частна жалба Р. Н. Д. не взема становище.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото намира
следното:
Пред РС Пирдоп е образувано производство по ЗЗДН, което е приключило с
решение № 11 от 10.11.2021 г., по гр.д. № 616/21 г., с което молбата на П. Т. Б. срещу
Р. Н. Д. е частично уважена. Б. е подал въззивна жалба на 22.11.2021 г., която е
връчена на Д. на 5.01.2022 г. На същата дата, видно от пълномощно на л. 24, Д. е
упълномощила адв. Н. за представителство пред окръжен съд като е заплатила за това
сумата от 400 лв. като възнаграждение, в брой. На 10.01.2022 г. от името на Д. е
постъпил писмен отговор и насрещна въззивна жалба. С молба от 3.02.2022 г. Б. е
оттеглил въззивната си жалба, като в становище на Д. от 14.02.2022 г. (относно
неоснователните действия на Б.) е поискано присъждане на разноски. С определение
1
№ 133 от 23.02.2022 г., СОС, е прекратил производството по образуваното гр.д. №
115/22 г. като е осъдил П.Т. Б. да заплати на Р. Н. Д. разноски за въззивното
производство в размер на 400 лв. Постъпила е частна жалба от Б., в която е
претендирано да се отмени акта на СОС в частта, в която неоснователно са присъдени
разноски. Сочи, че липсва списък, както и че насрещната въззивна жалба не е била
разгледана.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а според чл. 78, ал. 4 от ГПК
ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството.
Прекратявайки въззивното производство СОС е разгледал претенцията на ответницата
за разноски. В съответствие с чл. 248 ГПК съдът е разгледал постъпилата т.нар.
„частна жалба“ от Б., като правилно е счел същата за молба за изменение на
определението (за прекратяване) в частта за разноските.
Наличието на списък по чл. 80 ГПК от Д. в конкретния случай не е относимо,
тъй като липсата на такъв само ще лиши претендиращата разноски страна да иска
изменение на присъдените вече такива. Липсата на списък обаче не рефлектира върху
правата на другата страна (Б.), върху която разноските са възложени, тъй като тя
разполага с процесуалните си права за защита, в това число и в настоящото
производство.
Настоящият състав приема, че след като ответницата по жалбата Д. е получила
препис от въззивната жалба на Б. и е упражнила правото си на защита по нея, чрез
подаване на писмен отговор, то на същата се дължи репариране на сторените разноски.
Видно от данните по делото тя е сторила такива в размер на 400 лв., така както е
предвидено в чл. 22 от Наредба № 4 от 2004 г. като минимална сума. В този текст
обаче е посочено, че тази минимална стойност е дължима при процесуално
представителство, каквото в случая не е осъществено, поради оттегляне на въззивната
жалба от Б.. В този случай следва да намери приложение нормата на чл. 9, ал. 1 от
същата наредба, като на Д. се присъди само сумата от 300 лв., която й се следва поради
осъществена правна помощ само за подаден писмен отговор по въззивната жалба на Б..
За изготвянето на насрещна въззивна жалба разноски не се следват на лицето, тъй като
подаването на такава съставлява упражнява на неговото процесуално право да обжалва
решението и не е обвързано с поведение на другата страна. Наличието на въззивна
жалба на Б. само е възобновило във времето възможността за подаване на оплакване от
Д. срещу първоинстанционния акт. В случай, че Д. бе спазила сроковете за обжалване
на решението, разноски по такава въззивна жалба щяха да й се дължат само след
разглеждането й и то при уважаването й.
Така мотивиран съдът приема, че определението следва да се отмени частично,
2
като присъдения размер на разноски се редуцира до 300 лв.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 302 от 10.05.2022 г., по гр.д. № 115/22 г., СОС, ІІІ в.с.,
в частта, в която се отхвърля молбата на П. Т. Б. за изменение в частта за разноските
на определение № 133 от 23.02.2022 г., в.гр.д.№ 115 от 2022 г., СОС, за сумата над 300
лв. до сумата от 400 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ определение № 133 от 23.02.2022 г., в.гр.д.№ 115 от 2022 г., СОС, в
частта, в която Р. Н. Д. е осъдена да заплати на П. Т. Б. разноски в размер над сумата от
300 лв. до сумата от 400 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. Т. Б. срещу определение № 302
от 10.05.2022 г., по гр.д. № 115/22 г., СОС, ІІІ в.с., в останалата й част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3