Решение по дело №387/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 442
Дата: 31 май 2022 г.
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20227150700387
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2022 г.

Съдържание на акта

                                                Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                      442/31.5.2022г.

 

                                               гр. Пазарджик,

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ХІІ – касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети май, две хиляди  двадесет и втора година в състав:

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                           ЧЛЕНОВЕ:      1.  МАРИЯ ХУБЧЕВА

                                                                     2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

При секретар       АНТОАНЕТА МЕТАНОВА         и с участието

на прокурора      ДАНИЕЛА ПЕТЪРНЕЙЧЕВА изслуша докладваното

от съдия     ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

 

по КАНД № 387  по описа на съда за 2022 г.

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на д-р Б.И. М., ЕГН ********** ***, чрез адв. К. ***, против Решение № 94/10.02.2022 г. постановено по НАХД № 1623/2021 г. по описа на  РС-Пазарджик. С решението е потвърдено Наказателно постановление № 74 от 21.09.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София, с което на основание чл. 116б, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, за нарушение на Глава Трета, Раздел III, т. 4 от Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.

В касационната жалба се съдържат подробни твърдения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила при решаване на делото.  Иска се отмяна на решението и отмяна на потвърденото с него НП. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът - Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), гр. София, редовно призовани, не изпращат представител. По делото е постъпило становище вх. №4082/09.05.2022 г. от процесуалния  представител на изпълнителния директор  Е.Т., в което излага съображения за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде оставено в сила решенето на районния съд като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на производството пред РС гр. Пазарджик е Наказателно постановление № 74 от 21.09.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на  д-р Б.И. М., в качеството му на директор на ЦСМП – Пазарджик, е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 1500 лв. за нарушение на на Глава Трета, Раздел III, т. 4 от Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, съгласно която дейностите на РКЦ се осъществяват от стационарен диспечерски екип с ръководител – лекар, магистър по медицина.

Във връзка с подадена жалба Изпълнителният директор на ИАМН със Заповед № РД-13-518/28.05.2021 г. назначил извършване на проверка със срок от 28.05.2021 г. до 09.07.2021 г. в комисия от състав: ръководител проф. д-р П. - държавен инспектор в Отдел „Контрол на лечебни заведения за болнична медицинска помощ“, Дирекция „Контрол на медицинските дейности и оценка на качеството“ (КМДОК) и член С.К. - главен инспектор в отдел „Контрол на финансовата дейност, здравни и осигурителни права“, Дирекция КМДОК. Проверяващите се запознали с медицинската документация по случая, дадените обяснения, представените документи. Проверката приключила на 09.07.2021 г., като тогава било установено, че д-р М., в качеството му на директор на ЦСМП – Пазарджик, е определил стационарен диспечерски екип в състав – медицински фелдшер и медицинска сестра за 17.05.2021 г. – дневна смяна, в който липсва ръководител – лекар, магистър по медицина. С оглед така установените обстоятелства проверяващите служители приели, че касатора, в качеството му на директор на ЦСМП – Пазарджик, е нарушил разпоредбата на Глава Трета, Раздел III, т. 4 от Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, съгласно която дейностите на РКЦ се осъществяват от стационарен диспечерски екип с ръководител – лекар, магистър по медицина, за което е съставен АУАН № А-86/08.09.2021 г.

 Срещу АУАН е подадено възражение в законоустановения срок. Административно наказаващия орган приел, че извършеното нарушение не съставлява маловажен случай, поради което на 21.09.2021 г. било издадено Наказателно постановление № 74 на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

При така установените факти и извършения им анализ въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в изискуемата форма, съдържат всички реквизити по ЗАНН и са издадени в рамките на законовите срокове. Решаващият състав е приел, че наказващият орган е обсъдил събраните по преписката доказателства, преценил е, че със същите се доказва административното нарушение, за което е съставен АУАН.

На следващо място, съдът е приел, че не е спорно по делото, че санкционираното лице е бил директор на ЦСМП гр. Пазарджик и в това си качество е определил стационарен диспечерски екип в РКЦ за 17.05.2021 г., дневна смяна, в състав медицински фелдшер и медицинска сестра, без в него да участва ръководител – лекар, магистър по медицина. Няма спор по делото, а и от приетите писмени доказателства – Трудов договор № РД-15-1129/19.08.2019 г. се установява, че касатора е назначен на длъжност „директор“ на ЦСМП-Пазарджик. Същият притежава необходимата квалификация за заеманата длъжност. Следователно няма съмнение, че дейността на жалбоподателя като лекар и директор на ЦСМП – Пазарджик попада в обхвата на Наредбата и той следва да съобразява дейността си с разписаните там правила, включително и в Глава Трета „Характеристика на структурите за извънболнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“ “ , Раздел III  „Районна координационна централа“. В т. 4 от Раздел III, Глава Трета от Наредбата е регламетирано, че дейностите на РКЦ се осъществяват от стационарен диспечерски екип (диспечерски екип) с ръководител – лекар, магистър по медицина. Съгласно чл. 4а, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на център за спешна медицинска помощ, директорът определя състава на стационарния диспечерски екип. Същите задължения са вменени и в длъжностната характеристика на касатора. Така посочените разпоредби вменяват задължение на касатора, като директор на ЦСМП-Пазарджик, да определи състав на стационарния диспечерски екип в РКЦ с ръководител – лекар, магистър по медицина. Няма спор по делото, че в случая касатора не е изпълнил това свое задължение на процесната дата 17.05.2021 г. по отношение на състав на стационарния диспечерски екип в РКЦ към ЦСМП-Пазарджик, дневна смяна.

С оглед на установените по делото факти, изводът на районния съд е, че касатора, в качеството си на директор на ЦСМП – Пазарджик, не е спазил разпоредбата на т. 4, Раздел III, Глава Трета от Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, тъй като е определил стационарен диспечерски екип в РКЦ към ЦСМП – Пазарджик в състав – медицински фелдшер и медицинска сестра за 17.05.2021 г. – дневна смяна, в който липсва ръководител – лекар, магистър по медицина, с което е извършил вмененото му административно нарушение.

Въззивният съд е приел, че в конкретния случай правилно е преценено от наказващия орган, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Решението е неправилно.

Действително, деянието, макар и формално да осъществява признаците на административно нарушение, е малозначително. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения, съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1 / 2007 г. на ОСНК на ВКС на РБ, следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая са налице обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Липсват данни за предходни нарушения на утвърдения медицински стандарт. От нарушението не са настъпили вреди. Наложената от наказващия орган глоба е в минимално предвидения от закона размер, но преценявайки обстоятелството, че засягането на правно-защитените със ЗЛЗ обществени отношения в конкретния случай не е във висока степен, тази санкция би изиграла отрицателно въздействие върху наказаното лице, вместо да осъществи целите на административното наказание, предвидени в закона. Административнонаказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН, като не наложи наказание и предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще й бъде наложено административно наказание. Вместо това компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение – не е отграничил конкретното нарушение от визираните в чл. 6 от ЗАНН административни нарушения и в резултат е издал един незаконосъобразен акт.

Съвкупната преценка на описаните факти и обстоятелствата, при които са проявени, налага извод за значително по-ниска обществена опасност на конкретно извършеното нарушение, спрямо други нарушения от същия вид, което обосновава квалификацията му като маловажен случай, при който прилагането на чл. 28 от ЗАНН би постигнало целите на специалната превенция, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение, с оглед посочените по-горе факти и обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

При това положение, обжалваното решение, следва да бъде отменено и вместо това да се постанови отмяна на НП.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

                                          Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 94 от 10.02.2022 г., постановено по НАХД № 1623/2021 г. по описа на  РС-Пазарджик, като вместо това постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №74 от 21.09.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София, с което на основание чл. 116б, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, за нарушение на Глава Трета, Раздел III, т. 4 от Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.

 

 Решението е окончателно.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                          2./п/