Решение по дело №57935/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14117
Дата: 18 август 2023 г.
Съдия: Емилиан Любенов Лаков
Дело: 20211110157935
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 14117
гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Е. ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря П. Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Е. ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело №
20211110157935 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ЗАД А. Б. АД моли съда моли за осъждане на ответника ЗАД
ОЗК-З. АД да му плати следните суми: на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД
1850,50 лв., претендирана като обезщетение за претърпените на 6.3.2019 г.
при ПТП имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №...., в чиито права
е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор
за застраховка – полица №...... от 2018 г., срещу ответника като застраховател
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на т.а. с
рег. №...., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
8.10.2021 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД 417,66 лв.
обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за
периода 6.8.2019 – 6.10.2021 г. Моли и за осъждането на ответника на осн.
чл.78, ал.1 ГПК да му плати обезщетение за направените разноски.
Ответникът ЗАД ОЗК-З. АД оспорва исковете и моли за отхвърлянето
им.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в съвкупност, приема за установено следното:
От показанията на разпитаните по делото свидетели П. Мичев и В. М.,
1
двустранен протокол за ПТП и от САТЕ се установява верността на
твърденията на ищеца относно обстоятелствата, които са свързани с
произшествието от 6.3.2019 г., предизвикването му от водача на т.а. с рег.
№...., който в нарушение на правилата за движение по пътищата извършва
необезопасена маневра – движение назад, предизвиква ПТВ и повреди по
паркирания л.а. с рег. №..... Нарушението на водача
По делото е безспорен договорът за застраховка - полица №...... от 2018
г., от който личи, че между собственика л.а. с рег. №.... и ищеца към исковия
момент е действал договор за застраховка и че по него ищецът е задължен
срещу застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила
при ПТП.
Безспорен е и договорът за застраховка Гражданска отговорност между
ответника и собственика на т.а. с рег. №...., въз основа на който ответникът е
длъжен към исковия момент да носи риска водач на този автомобил да
причини вреди на трети лица при управлението му.
Безспорно е и че ищецът е обезщетил застрахования собственик на л.а. с
рег. №.... за претърпените от него вреди от процесното ПТП с плащане на
възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта на автомобила в
размер на 3685,99 лв. Не се спори и че е направил ликвидационни разноски в
размер на 25,00 лв. за оценка на повредите и размера на обезщетението по
чл.405 КЗ, което имплицитно се признава с частичното погасяване на
задължението по чл.411 КЗ (в т.ч. ликвидационните разноски) от ответника по
реда на чл.103 ЗЗД – чрез прихващане със свое насрещно вземане.
От приетата по делото САТЕ е видно, че размерът на средните пазарни
цени за отстраняване на повредите по същия се равнява на 2681,74 лв. а
цената за ремонта при оторизиран представител за марката на повредения
автомобил – 3685,39 лв. Съдът приема, че следва да се възприеме оценката
според средните пазарни цени, а не по-високата - за оторизирания
представител за марката на повредения автомобил, тъй като последната
показва възможно най-високата цена, а коректният ориентир е именно
средната пазарна цена.
Не се спори по делото, а и следва от извършеното прихващане, че
ищецът е поканил ответника да му плати обезщетението по чл.411 КЗ по-рано
от датата на извършване на самото прихващане.
2

При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:
С плащането на обезщетението по чл.405 КЗ застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл.45 ЗЗД
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като
вината се презумира до доказване на противното.
Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на
действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е
адекватна на стойността, необходима за ефективното отстраняване на
причинените в резултат на пътно-транспортното произшествие вреди
/решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., ІІ т.о., ТК и
много други/.
Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си и са в негова
доказателствена тежест, с изключение на иска по размер. От приетата по
делото САТЕ се установява, че средните пазарни цени за ремонта на
повредения автомобил е в размер на 2681,74 лв., освен това ищецът е
направил разноски за оценка на вредите в обичаен размер - 25,00 лв., от сбора
на които суми следва да се извади погасеното по реда на чл.103 ЗЗД част от
задължението по чл.411 КЗ – до размера от 1850,50 лв. От това следва, че
ответникът е останал задължен за сумата от 856,74 лв. (2681,74 + 25 – 1850,50
= 856,74). Ето защо, искът следва да се уважи в тази част, а за разликата до
пълния размер от 1850,50 лв. – да се отхвърли.
Неоснователни са възраженията на ответника относно механизма за
настъпване на произшествието и размера на дължимото обезщетение, които
3
се опровергават от показанията на разпитаните по делото свидетели и от
приетата САТЕ.
От показанията на разпитаните по делото свидетели П. Мичев и В. М.,
двустранен протокол за ПТП и от САТЕ се установява верността на
твърденията на ищеца относно обстоятелствата, които са свързани с
произшествието от 6.3.2019 г., предизвикването му от водача на т.а. с рег.
№...., който в нарушение на правилата за движение по пътищата извършва
необезопасена маневра – движение назад, предизвиква ПТВ и повреди по
паркирания л.а. с рег. №..... Водачът на товарния автомобил е извършил
нарушение на задължението си по чл.40 ЗДвП, според който Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.
Сочената от ищеца хипотеза по чл.41 ЗДвП не е относима, тъй като е
свързана с движение на автомобили в една и съща посока, а процесният казус
се отнася за маневри на товарен автомобил и движение назад, при което се
блъска в неподвижен лек автомобил.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля В. М. относно сочения от
него механизъм на произшествието, но дори и да им се довери, отново
отговорността е негова, а не на водача на лекия автомобил – свид. П. Мичев,
тъй като е маневрирал и се е движел назад и е следвало да се съобрази с
всички обстоятелства независимо дали със статичните или подвижните
предмети и автомобили и да не причинява произшествия и свързаните с тях
имуществени вреди.

Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Този иск е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по
главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението за забава. Не се
спори по делото, че преди извършване на прихващането по чл.103 ЗЗД
ищецът е поканил по реда на чл.412 КЗ ответника да плати обезщетението по
чл.411 КЗ, поради което същият е в забава преди 6.8.2019 г. Съдът установи
по реда но чл.162 ГПК, че размерът на законната лихва върху главното
4
вземане за исковия период 6.8.2019 – 6.10.2021 г. е равно на 188,71 лв., в
която част искът е основателен, а за разликата до пълния предявен размер – не
е и следва да се отхвърли.
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът дължи на ищеца плащането на направените по делото разноски,
съразмерно на уважените части от исковете – 46,09 % от 1315,45, т.е. 606,29
лв.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът е задължен да плати на ответника
направените поделото разноски, съразмерно на отхвърлените части от
исковете – 53,91 % от 500,00 лв., т.е. 269,55 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ЗАД ОЗК-З. АД с ЕИК .... да плати на ищеца ЗАД
А. Б. АД с ЕИК *********, следните суми:
на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 856,74 лв., представляваща
обезщетение за претърпените на 6.3.2019 г. при ПТП имуществени вреди от
собственика на л.а. с рег. №...., в чиито права е встъпил ищецът с изплащане
на застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица №......
от 2018 г., срещу ответника като застраховател по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ със собственика на т.а. с рег. №...., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 8.10.2021 г., до изплащане на
сумата;
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД 188,71 лв. – обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 6.8.2019 – 6.10.2021 г.
на осн. чл.78, ал.1 ГПК 606,29 лв., обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважената части от исковете, като
ОТХВЪРЛЯ частично исковете – само за разликите от уважените части
до пълните предявени размери – от 1850,50 лв. за иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45
ЗЗД и 417,66 лв. за иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК ищеца ЗАД А. Б. АД да плати
на ответника ЗАД ОЗК-З. АД сумата от 269,55 лв., представляваща
обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените
5
части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6