МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 260025/09.02.2021г.,
ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 1135/2020 Г. ПО ОПИСА НА ЯРС.
Ямболска районна прокуратура е предявила обвинение против подсъдимия Я.А.И.
*** за престъпление по чл. 196 ал.1 т.1,
вр. чл. 194 ал.1, вр.чл.29,
ал.1, б. „а” и б.”б” НК.
Производството по делото се води по реда на чл.269 ал.3 т.1 от НПК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така както е предявено
с обвинителния акт като счита същото за безспорно установено както от обективна,
така и от субективна страна. Пледира на подсъдимия да се наложи наказание при условията на чл.54
от НК в размер на четири години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим.
Назначеният служебен защитник- адвокат на подсъдимия пледира за наказание лишаване от свобода в
минималния такъв, предвиден в закона, а именно две години лишаване от свобода.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 17.03.2019 г.
около 19.00 часа свид. Б. се прибрала от работа и
след като вечеряли с приятеля си - свид. П.Д., около
21.30 ч. си легнали. Вечерта около 02.00 ч. на 18.03.2019 г. свид. Б. се събудила, като й направило впечатление, че
лампата в спалнята, където били светела. Станала, изгасила лампата и след като
изпушила една цигара отново си легнала. Сутринта около 07.20 ч. се събудила.
Тогава заедно с приятеля си установили, че мобилният телефон марка „Самсунг Галакси А7“ , който била
закупила на 24.12.2018 г. от мобилен оператор „Теленор“
и който подарила на приятеля си свид. Д. липсвал.
Същият е бил оставен на табуретка до леглото и се ползвал със СИМ-карта на
мобилен оператор „Теленор“ с № ********** и бил с
ИМЕЙ 352699109808009. Освен телефона, от дамската си чанта свид.
Б. установила липса на дамско портмоне, в което била личната й карта и 3 бр.
дебитни карти.
За времето от 21.30
ч. на 17.03.2019 г. до около 07.20 ч. на 18.03.2019 г. подсъдимият И., след като влязъл през незаключена врата в
дом, находящ се на ул. Хан Крум № **, видял в една от
стаите мобилен телефон, поставен на табуретка и дамска чанта, оставена на шкаф.
Взел ги и след като излязъл в коридора от дамската чанта взел дамско портмоне,
а чантата оставил в коридора, сложил телефона и портмонето в джоба си и
напуснал къщата. Отдалечавайки се от мястото, отворил портмонето, в което видял
лична карта на жена и дебитни карти. Решил да отиде до банкомат. След като не
успял да изтегли пари, една от картите останала в банкомата, другите две
прибрал, а портмонето с личната карта изхвърлил. На сутринта посетил заложна
къща, находяща се в района на Новата автогара в гр.
Ямбол, където продал телефона на непознати
за него лица, които били клиенти в заложната къща.В хода
на разследването били установени лицата, на които е
бил продаден телефона, а именно - С.В. и И.М., която пък продала телефона на
непознат мъж в гр. Бургас.
От извършения
анализ на получените разпечатки от мобилните оператори е видно, че процесният телефон се е ползвал от лицето Минчо Вангелов
Стоянов от с. Екзарх Антимово, общ. Карнобат и Ж.М.М..
Свид. Ж. М. и свид. Ст. М.
притежавали сервиз за мобилни телефони, в който на 21.03.2019 г. е бил оставен за смяна на Гугъл
акаунт телефон марка „Самсунг Галакси
А7“ с ИМЕЙ ***, взет след ремонт на 25.03.2019 г., като при отремонтиране
на телефони, които работят само с карти на мобилен оператор „Теленор“ свид. С.М. ползвал СИМ-карта с № ***, която е била на името
на баща му-свид. Ж.М..
След разкриване на
кражбата от органите на полицията, подсъдимият, с протокол за доброволно
предаване на 19.03.2019 г. е предал доброволно: 1 бр. дебитна карта „Kreissparkasse Halle /Westf/“, № *** на А. В. и 1 бр. дебитна карта „Общинска
банка“, № *** на S. B.. За предадените вещи
И. е посочил, че на 17.03.2019 г. ги е откраднал от къща, близо до
Старата автогара, като влязъл в къщата, където спял и мъж и жена и взел
картите, които били в портмонето в дамската чанта. С разписка от 01.04.2019 г.
горепосочените документи били върнати на собственика им свид.
Б..
Видно от заключението
на вещото лице по назначената по делото съдебно оценителна експертиза е, че
стойността на отнетите вещи е както следва: 1 бр. мобилен телефон, марка „Самсунг Галакси А7“, без зарядно устройство – 394.00 лв., 1 бр. дамско портмоне от
изкуствена кожа – 7.00 лв., като общата стойност на отнетите вещи възлиза на
401.00 лв.
От приложената по
делото справки за съдимост на подсъдимия
И. е видно, че е осъждан за умишлено престъпление на лишаване от свобода
по НОХД № 1035/2015 г. на ЯРС и споразумение
по НОХД № 434/2015 г. на ЯОС, като с определение на ЯОС № 8/28.01.2016 г., в
сила от 13.02.2016 г. му е определено общо наказание по НОХД № 1035/2015 г. и
НОХД № 434/2015 г. на ЯОС в размер на три години лишаване от свобода при строг
режим.
Я.А.И., роден на ***
***, постоянен адрес:***, български гражданин, с начално образование, неженен,
осъждан, ЕГН **********.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа на обясненията
на подс. И. /прочетени на основание чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК/ и от показанията на свидетелите Б., Д.,
Т.И., Ж.М. и С.М., които са безпротиворечиви и
кореспондират с писмените доказателства по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Подсъдимият с деянието си е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.1, вр.чл. 194, ал.1, вр.чл.29, ал.1,
б.”а” от НК, тъй като за времето от около 21.30 ч. на 17.03.2019 г. до около 07.20 ч. на
18.03.2019 г. от частен дом, находящ се в гр. Ямбол,
на ул. Хан Крум № 26 е отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг Галакси А7“, без зарядно устройство на стойност 394.00 лв. и 1 бр. дамско
портмоне от изкуствена кожа на стойност 7.00 лв., всички вещи на обща стойност
401.00 лв., от владението на собственика им С.С.Б. ***,
като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
Предмет на деянието са били чужди движими вещи, които
към датата на отнемането им са притежавали определена парична стойност. При
определяне на конкретния размер на същата съдът даде вяра на заключението на
вещото лице, като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните по
делото. Владението върху процесните вещи се е
упражнявало от техния собственик – С.Б.. С отнемането на вещите от фактическата
власт на собственика им
подсъдимият е прекъснал упражняваното от него владение и е установил свое такова. Липсвало е
съгласие на собственика за тяхното
отнемане.
При така осъщественото деяние
подсъдимият е действал в условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29
ал.1, б.”а” от НК, тъй като го е
осъществил, след като е бил осъждан по НОХД №
1035/2015 г. на ЯРС и споразумение по НОХД № 434/2015 г. на ЯОС, като с
определение на ЯОС № 8/28.01.2016 г., в сила от 13.02.2016 г. му е определено
общо наказание по двете НОХД-та в размер на три години лишаване от свобода при
строг режим и срокът по чл.30 ал.1 от НК не е изтекъл към датата на извършване
на процесното престъпно деяние..
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл.
Същият е съзнавал, че лишава от фактическа власт досегашния собственик на вещите,
предвиждал е преминаването им в негова фактическа власт и пряко е целял нейното
установяване. В съзнанието на подсъдимия е имало ясно изградена представа и досежно осъществяването на деянието при наличието на влязли
в сила съдебни актове за извършени от него престъпления против собствеността.
При това положение съдът призна подс. И. за
невиновен в това да е извършил горното деяние при условията на „опасен рецидив“
по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК, тъй като с присъда по НОХД №
1035/2015 г. на ЯРС му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 1 г. и 6 месеца при първоначален строг режим и със споразумение по НОХД №
434/2015 г. по описа на ЯОС му е било наложено наказание лишаване от свобода в
размер на 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. С
определение № 8/28.01.2016 г. по ЧНД № 8/2016 г., влязло в сила на 13.02.2016
г. на подсъдимия е било определено общо наказание по двете НОХД-та в размер на
3 години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване, изтърпяно на
19.09.2018 г., т. е. в случая се касае за едно наказание, изтърпяно преди
извършване на деянието, предмет на настоящото дело преди изтичането на срока по
чл. 30, ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът
взе предвид следното: За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание
лишаване от свобода от две до десет години. Ръководейки се от разпоредбата на
чл.54 от НК, съдът определи на подс.И. наказание от 2
години лишаване от свобода, в законовия минимум на предвиената
в чл.196, ал.1, т.1 от НК санкция, при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства – направените в ДП самопризнание, с които в значителна степен е
допринесъл за разкриване обективната истина по делото, признанието на вината,
както и сравнително ниската стойност на отнетото, което е под размера на
минималната работна заплата за страната. От друга страна, при определяне такъв
размер на наказанието, съдът отчете завишената степен на обществена опасност на
деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната, както и високата степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия, който, отделно от присъдите, водещи до квалифициране
на извършеното като такова в условията на опасен рецидив, е осъждан още веднъж
за престъпление от общ характер. Затова съдът намери, че на фона на тези
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелбства
изброените по-горе смекчаващи отговорността му такива не са нито многобройни,
нито изключителни по своя характер, и не водят до несъразмерност на
предвиденото в закона най-леко наказание.
С оглед предходното осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер – с определение на ЯОС № 8/28.01.2016 г., в сила от 13.02.2016 г. му е
определено общо наказание по НОХД № 1035/2015 г. на ЯРС и НОХД № 434/2015 г. на
ЯОС в размер на три години лишаване от свобода при строг режим,
спрямо него са налице законови пречки за прилагане института на условното
осъждане. Затова и съдът постанови наложениото му наказание да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
Тъй като подсъдимия беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на
осн. чл. 189 ал. 3 от НПК съдът го осъди да заплати направените по
делото разноски в размер на 100.80 лв. в приход на РБ по сметка на ОД на МВР
Ямбол и 20 лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС.
Причина за осъществяване на деянието е стремежът на подсъдимия за
облагодетелстване по неправомерен начин.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: