Р Е Ш Е Н И Е
Номер – 185 26.05.2021 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На двадесет и осми април, две хиляди двадесет
и първа година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Гражданско дело № 44 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по исковата молба на С.С.С. , ЕГН – ********** от
гр. Карнобат против К.В.И., ЕГН – **********, понастоящем в З., гр.Бургас.
Претендира се осъждането на ответника да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди
в размер на 30 000 лв. вследствие на
причинена телесна повреда и 1110
лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди. Ищецът сочи , че на 11.03.2017
г. след спречкване с ответника е неговата компания в заведение в гр.Карнобат е
бил впоследствие след излизането си пресрещнат от същите като е бил нападнат от
ответника И., който започнал да му
нанася удари. Ищецът паднал на земята. Негов съгражданин го забелязал и извикал помощ. С реанимобил е бил
транспортиран до УМБАЛ Бургас , където бил опериран и му била поставена метална остеосинтеза и престоял в болницата
до 20.03.2017 г. През м. юни 2017 г. също се наложило да постъпи в болница за
отстраняване на елементи от
остеосинтезата. През м. март 2018 г. отново се е наложила оперативна
интервенция за премахване на останалите елементи. Вследствие на травмата 4-5
месеца се е възстановявал, 214 е бил в
отпуск поради нетрудоспособност. Към настоящия момент все още не се е
възстановил напълно и е възможно да се наложи нова операция. През периода на възстановяване
се е налагало да ползва чужда помощ за ежедневните потребности, преживял е неудобства и страдания, налагали са се
разходи за прегледи , лечение и т.н. Все още изпитва болки в крака има проблеми
с ходенето. Ответникът К.И. е бил осъден на пет години лишаване от свобода с
присъда по НОХД №134/2019 г. на РС – Карнобат. С решение по ВНОХД №178/2020 г.
първоначалната присъда е намалена на три години. В процеса на лечение се е наложило ищецът да прави разходи – за
метална остеосинтеза – 1060 лв. и за удостоверение от съдебен лекар – 50 лв. –
общо имуществени разходи 1110 лв. , а за обезщетение за неимуществени вреди
претендира сумата от 30 000 лв. ведно с
лихвата от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата. Приложени са
към исковата молба писмени доказателства по опис в девет пункта. Моли се да
бъдат допуснати до разпит двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на неимуществените вреди вследствие на причинената травма. Моли се за
допускане на съдебно-медицинска експертиза за установяване на характера и
степента на увреждането – въпроси формулирани
на стр.3 от исковата молба по
т.2. Прави се искане за издаване на
надлежно удостоверение за пред НОИ – да се снабди с друго от институцията за да се установи в какъв период от
време ищецът е бил нетрудоспособен.
Отговор на исковата молба в
законоустановения срок от страна на ответника К.В.И. не е постъпил.
След насрочване на делото и преди първото
по делото съдебно заседание от страна на
ответника е постъпил т.нар.
„отговор“ от страна на ответника К.И.
чрез упълномощен от него процесуален
представител - адвокат като сочи ,
че пропуска да не се възползва от
дадения му от съда месечен срок е обстоятелството, че към момента изтърпява
ефективно наказание „лишаване от свобода“ в ЗО – Д. и не е бил в
състояние да организира защитата си. Поради неспазване на правилата по ГПК и
указанията на съда изложеното становище
не е прието от съда в качеството му на ОИМ по чл.131 от ГПК. Ответникът чрез процесуалния си представител
в писменото становище признава допустимостта на иска, оспорва основателността
на предявената претенция по размер. Като излага фактическата обстановка , установена и по НОХД №134/2019 г. той оспорва
твърденията на ищцовата страна за претърпените болки и страдания по
продължителност и интензитет. Прави се възражение по отношение на предявения размер на
претенцията. Според страната справедливото обезщетение следва да бъде в размер на 8000 лв. Въз
основа на приетата от наказателния съд фактическа обстановка се прави възражение и за съпричиняване на резултата , тъй като с поведението си ищецът е инициирал конфликта и поради
това ответникът моли съда за признаване
на 50% съпричиняване – т.е. – при съобразяване на това обстоятелство би следвало да се присъди обезщетение в
размер на 4 000 лв. Ответникът сочи
, че към момента се намира в тежко материално и финансово състояние и моли съдът да съобрази изложените от него съображения.
Предявена е претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с
чл.52 от ЗЗД – за обезвреда за причинените неимуществени и имуществени вреди
вследствие на виновно причинен деликт от страна на ответника И. – средна
телесна повреда.
С влязло в сила присъда по НОХД №134/2019 г. на РС – Карнобат
и решение по ВНОХД №178/2020 г. на ОС – Бургас
ответника И. е признат за виновен за
причинената на С.С. средна телесна повреда – бималеоларна фрактура на десен глезен , което е довело до трайно
затрудняване на движението на десен долен крайник осъден на лишаване от свобода. На основание
чл.300 от ГПК по настоящото производство следва за безспорно да бъде прието в
настоящото производство, че ответникът К.И. е причинил деликт – средна телесна
повреда на ищеца , деянието е извършено виновно и от него са настъпили
вредоносни последици за ищеца С. – средна телесна повреда – бималеоларна
фрактура на десен глезен. От приетото по
делото заключение на д-р Парасков по назначената
по делото СМЕ се установява , че възстановяването на ищеца е продължило 3-4
месеца. При първоначалната операция му е била поставена метална остеосинтеза,
като впоследствие на два пъти е претърпял оперативна интервенция за
отстраняването й – на 22.06.2017 г. и на
08.03.2018 г. Възстановяването след тези интервенции продължава по 25-30 дни. Понастоящем вещото лице сочи , че функциите на пострадалия десен крайник са
възстановени на 100%. При натоварване и продължително стоене се получава
оток, което е нормално. Причинената
травма безспорно е свързана с болки и
страдания по време на възстановителния
период , ищецът е търпял и неудобства
при придвижването.
Събрани са по делото гласни
доказателства – свидетелските показания на свидетелите Д.В. и П.В.. Свидетелката В. понастоящем живее на семейни
начала с ищеца. Към момента на инцидента е работела в болницата / УМБАЛ –
Бургас – в ортопедията/. Първоначално
същата е добила преки впечатления
от състоянието на ищеца при
постъпването в болницата и преди операцията – състоянието му е било
тежко , счупването на крака му е било изключително сериозно и е предизвикало опасения у лекарите дали
ще могат да възстановят крака , тъй като
е бил буквално раздробен на парчета. Ищецът С. е бил без подкрепа на близки и
свидетелката Вълкова му помагала от каквото има нужда – включително е заплатила
и операцията. Първоначално С. е изпитвал
силни болки – през 6 часа е приемал течен аналгин за обезболяване. След
изписването от болницата свидетелката
е продължила да се грижи за него.
Приблизително 5-6 месеца е бил в болнични, придвижвал се е с патерици. Преди
инцидента С. е работел в „Т. м.“ – в ******
в гр.Карнобат, но впоследствие е напуснал
, защото кракът му се подувал. Сменил няколко работи – работел е в
„МакДоналдс“ , после на Летището, а към
момента работи като доброволец в Ковид – отделение в УМБАЛ – Бургас. Същото се
потвърждава и от свидетеля В. – син на свидетелката В., който също заедно с майка си е полагал грижи за ищеца С. вкл. и по времето , когато тя е била на работа и не
е могла лично да се грижи за С..
Безспорно въз основа на така събраните
по делото доказателства може да се
направи извод , че ищецът С.С. вследствие инцидента, при който му е била
причинена горепосочената телесна
повреда е претърпял значителни болки и
страдания: - при самия инцидент , впоследствие – при процеса на лечение –
претърпяната оперативна интервенция ,
при която са му били поставени метални остеосинтези, оздравителния процес ,
който е продължил с месеци и през който е трябвало да търпи освен болките и страданията във връзка с болките , които е понасял, но и
с неудобствата и начина на живот ,
невъзможността да живее пълноценно , да работи , да има доходи. Следва да се
имат предвид и двете оперативни
интервенции по отстраняване на металната остеосинтеза. Макар и определена и
съобразена към момента на деликта – 11.03.2017 г. следващата
се за обезщетение сума , определена от съда по правилата на чл.52 от ЗЗД
следва да е относима и да покрива всички
болки и страдания , претърпени от ищеца във връзка с причинената телесна
повреда, изброени по-горе , макар и настъпили хронологично след самия деликт.
Размерът на обезщетението следва да бъде съобразен и с личността на пострадалия
– към момента на инцидента същият е бил на 43 г. , без данни за влошено
здравословно състояние , трудово ангажиран – т.е. – имал е пълноценен живот ,
от който е бил изваден вследствие на
причинената му телесна повреда. Претендирания размер от 30 000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди в случая съдът намира за основателен и
доказан , тъй като настоящият съдебен
състав го намира на основание критериите по чл.52 от ЗЗД дори за занижен с
оглед доказаните болки и страдания , претърпени от ищеца – вследствие на самия
инцидент, претърпените оперативни
интервенции , оздравителния процес изобщо и след всяка оперативна интервенция
по отстраняване на МО, неудобствата в ежедневието , които е трябвало да
търпи и т.н. – всички извънредни фактори
, появили се в живота му вследствие претърпения инцидент. Установява се ,
че макар и след възстановяването ищецът
не е могъл да продължи работата си на работното си място отпреди инцидента,
сменял е няколко местоработи , което сочи на
създадени ограничения във възможността му да полага труд – нещо , което
преди инцидента не го е имало в живота
му. В тази връзка възраженията на
ответната страна , че претендирания размер обезщетение бил завишен и справедлив бил размер от 8 000 лв. се явяват изцяло несъстоятелни
и неоснователни. Касае се за сериозна
травма на десния долен крайник, довел до
сериозни болки и страдания за ищеца за един значителен период от време ,
както и преживени ограничения и неудобства през този период , до
претърпени допълнително две оперативни
интервенции по отстраняване на МО, които се нуждаят допълнително от отделно възстановяване след всяка
интервенция , което удължава значително
общото възстановяване на ищеца. Съдът намира
предявения размер от 30 000 лв. , определен към датата на деликта
за напълно съответстващ на фактическата обстановка и адекватен на критериите на чл.52 от ЗЗД
дори при процесната конкретика предвид оперативните интервенции , които е
претърпял ищеца вкл. за отстраняване на металната остеосинтеза, респ. –
последващите периоди на възстановяване и за занижен.
Що се отнася до възраженията на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат, то съдът намира , че същите са принципно основателни. Настоящият съдебен
състав няма право на собствена преценка по
установени от наказателния съд обстоятелства. Видно от решението на въззивния
съд по ВНОХД №178/2020 г. , с което
наложената от районния съд присъда на К.И. е била намалена , прието
е че с действията си ищеца С. е
провокирал събитията, от които впоследствие е пострадал / Вж. стр.10 абз. втори
от Решението на ОС по ВНОХД/: - „ … поведението на пострадалия … макар то да се
явява основна причина за възникналия конфликт между него и подсъдимия…. Още в заведението С. е оформил
негативното си отношение към И. и свидетелите Х. и Г. като причина за това е
било само по-шумното им държане , но не и техни конкретни действия или думи , отправени към него или
към други лица в заведението. Действията на пострадалия в заведението /
демонстративно хвърляне на захарче към
подсъдимия и компанията му и последвалата размяна на остри реплики/ , както
и след това/ следване на подсъдимия и
свидетелите и ругаене по техен адрес/ несъмнено са били провокативни и сочат за
формирано у него желание за физически сблъсък. Провокациите на пострадалия С. до голяма степен са допринесли
за бързото формиране на решение у подсъдимия И. да нанесе удари по лицето на С.
, съзнавайки че това е престъпно поведение и допускайки , че чрез него ще му причини средна телесна
повреда“... От това от наказателния съд
е направен извод за по-ниска степен на
обществена опасност на престъплението , осъществено от подсъдимия И. ,
което е довело и до изменение на присъдата чрез намаляване размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода“. Настоящият съдебен състав на
основание чл.300 от ГПК е обвързан от тези изводи на наказателния съд и намира , че с оглед на това следва при разглеждане на гражданските
последици от деянието на ответника И. са налице основания да се приеме , че
е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца , изразяващо се именно в това провокативно поведение. Настоящият
съдебен състав намира това провокативно поведение за съмнително / нелогично е и
житейски неприемливо сам човек да проявява описаното поведение срещу трима/, но
с оглед установяването и приемането за наличие на такова от наказателния съд в
процеса на доказване и обвързващата сила
съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, то настоящият съд е длъжен да
се съобрази с наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат , изразяващ се в поведението на ищеца. Ответникът е възразил в становището си
за 50% съпричиняване с оглед на гореизложеното. Съдът намира този процент за
изключително завишен. В процесния случай това съпричиняване с оглед установените фактически
обстоятелства следва да се определи на
20%. Стои обаче въпросът - доколко така
сторените възражения би следвало да имат ефект в процеса, след като по делото
липсва надлежен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК и съответно –
страната е загубила възможността да
прави възражения съгласно разпоредбата на чл.133 от ГПК – в т.ч. и въпросното
за съпричиняване , което както бе посочено по-горе е принципно основателно.
Страната оправдава пропуска си с
обективни обстоятелства – изтърпяване на наказание лишаване от свобода. При
наличие на обективни затруднения от такъв характер страната разполага с
възможността по чл.63 от ГПК – да иска продължаване на срока , но това следва
да бъде сторено при определени изисквания. „Особени непредвидени обстоятелства“
по смисъла на чл.133 според съда в процесния случай не са налице. При липсата
на отговор на исковата молба по смисъла
на чл.131 от ГПК и предвид ограниченията по чл.133 от ГПК за ответната страна
при липсата на такъв депозиран отговор в
срока по чл.131 от ГПК съдът намира , че
възраженията не пораждат целения ефект и съдът не следва да се съобразява
с тях , поради което намира , че на ищеца следва да бъде присъдена изцяло
сумата в размер на 30 000 лв. без да бъде намаляна поради
съпричиняването на вредоносния резултат от негова страна. Върху обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде присъдена и лихва считано
от датата на причиняване на деликта – 11.03.2017 г.
Относно
претенцията за имуществени вреди – съдът
установява че същата касае
разходи на ищцовата страна направени за
заплащане на метална остеосинтеза / фактура , находяща се на л.15 по
делото на стойност 1060 лв./ , както и фактура за направен разход за
съдебно-медицинско удостоверение / находяща се на л.16 по делото – за сума в
размер на 50 лв./. Разходите са направени в пряка връзка с причиненото
увреждане. Същите са доказани по основание и размер и съдът намира , че същите
следва да бъдат присъдени в полза на ищеца изцяло – т.е. – общо сумата от 1110
лв. ведно със законната лихва.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза
на ищцовата страна следва да бъдат
присъдени направените от същата разноски по делото - такива се установяват съобразно представения
договор за правна помощ – 1430 лв. – за адвокатско възнаграждение. С оглед цялостното уважаване на предявената претенция следва и направените разноски да бъдат присъдени изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на Окръжен съд – Бургас дължимата държавна такса и разноските по делото
– върху двата иска за неимуществени и имуществени вреди – 1200 и 50 лв. – общо
1250 лв. и 200 лв. – за експертизата – или общо
1450 лв.
Мотивиран от горното и на осн. чр.45 от ЗЗД и във вр. с чл.52 от ЗЗД , Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.В.И., ЕГН – ********** от
с.Н., общ. К., понастоящем в З. – гр.Бургас да заплати на С.С.С. , ЕГН – **********,
от гр.Карнобат, със съдебен адрес – гр.Бургас , адв. Янков сумата в размер на 30 000 / тридесет
хиляди/ лева – представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания вследствие виновно причинена от К.И. на 11.03.2017 г. средна телесна повреда - бималеоларна
фрактура на десен глезен ведно със
законната лихва върху сумата считано от датата на деликта – 11.03.2017 г. до
окончателното й изплащане , както и сумата от 1110 / хиляда сто и десет / лева
– представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие виновно
причинена от К.И. средна телесна повреда ведно със законната лихва върху
сумата от 11.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
К.В.И., ЕГН – ********** от с.Н., общ. К., понастоящем в З. – гр.Бургас
да заплати на С.С.С. , ЕГН – от гр.Карнобат, със съдебен адрес – гр.Бургас ,
адв. Янков сумата в размер на 1430 / хиляда четиристотин и тридесет/ лева – направени по делото
разноски – възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА К.В.И., ЕГН – ********** от
с.Н., общ. К., понастоящем в З. – гр.Бургас да заплати на Окръжен съд – Бургас
сумата 1450 / хиляда четиристотин и петдесет/ лева – държавна такса и разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр. съдия: