Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 20.05.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесет и четвърти април,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 170
по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със
страни:
Ищец: „А1 България“-ЕАД-град София,
Ответник: А.Р.Д. ***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът излага следното в исковата молба: „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с предишно търговско наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД (наричано по-долу за краткост А1 България), със седалище в град София и адрес на управление: район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, с ЕИК № *********, е упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 23.11.2018 г. е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д. хх/2018 г. Районен съд Тетевен е издал заповед за изпълнение, като е осъдил А.Р.Д., с ЕГН **********, да заплати на А1 България следните суми: 594,10 лева - главница; 59,66 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 418,37 лева за периода от 10.02.2017 г. до 21.11.2018 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 23.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.; 26,00 лева - съдебни разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса и банкова комисионна.
Видно от полученото на 21.01.2019 г. Разпореждане № 41 от 09.01.2019 г. по ч.гр.д. ххх г. по описа на Районен съд Тетевен, заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Предвид горното, ищецът, в качеството си на заявител, разполага с правен интерес и основание да предяви иск за установяване съществуването на вземането си.
Изложение на обстоятелствата, на които се основава искът:Между Доверителя ми - „А1 България“ ЕАД и А.Р.Д. са сключени Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги № ххх. и Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти № ххх г., които договори са с рамков характер.Номерата - ххх, представляват индивидуални клиентски номера и реферират към услугите, които ползва абонатът. Съгласно Общите условия, на един клиентски номер може да се предоставят множество услуги. По тези клиентски номера се издават месечните сметки/фактури.
Другият индивидуализиращ признак на абоната е ID номер (Account ID), с
който клиентът се въвехща в системата на оператора. Под този ID номер се завеждат всички договори
и приложения, сключени между Доверителя ми и абоната. В настоящия случай,
абонатът А.Р.Д. фигурира в системата на Доверителя ми под индивидуален абонатен номер (ID) ххАбонатът има
право да прекарти рамковите договори като уведоми писмено оператора преди
изтичане на срока на действието им. В противен случай същите се продължават за
неопределен срок при същите условия и могат да бъдат прекратени от страните по
всяко време с писмено предизвестие. Отделните услуги и продукти по тях са
предоставяни въз основа на подписването на допълнителни договори, анекси и
приложения към същите. В тази връзка, с настоящата искова молба се
претендират суми по следните договори и приложенията към тях:
С Приложение № 1 към Рамков договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги № хх г. е избран ценови пакет за пренос на данни Mob. Internet L 100% повече MB за SIM карта с телефонен номер хх като
месечната абонаментна такса е в размер на 24,90 лв. (20,75 лв. без ДДС).
Съгласно чл. 5.2.1 от Приложение № 1 към съответния договор, срокът на ползване
на услугата е 24 месеца от датата на подписване на съответния договор, поради
което същият изтича на 18.02.2017 г.
Абонатите на мобилния оператор разполагат с правото да активират
допълнителни услуги към своите договори, които се таксуват към определената
месечна такса, съгласно действащия Ценоразпис за съответната услуга, публикуван
на интернет страницата на А1 България.
Поради незаплащане в срок на уговорените суми по горепосочения
договор, от страна на мобилния оператор е изпратен SMS за уведомяване на абоната за просрочени задължения, който е
отразен като отделна такса в съответните фактури. Начислената сума е в размер
на 1,49 лева (1,24 лева без ДДС) за SMS, съгласно
действащия Ценоразпис за съответния период.
Поради неплащане на уговорените суми в срок, предоставянето на
услугите по горепосочения договор е било спряно, съгласно т. 27.2 от Общите
условия за взаимоотношенията между А1 България и абонатите. В тази връзка,
видно от представените фактури, при възстановяване на услугата е начислена
такса за повторно включване в размер на 1,90 лева (1,58 лева без ДДС), съгласно
действащия Ценоразпис за съответния период.
С Приложение № 1 към Рамков договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги № хх г. е избран тарифен план Мтел Транфер XS 2 г. Есен 2015 за SIM карта с
телефонен номер хх като месечната абонаментна такса е в размер на 10,00 лв.
(8,33 лв. без ДДС), като е уговорена отстъпка в размер на 20 % за срока на
ползване. Съгласно чл. 6.2.1 от Приложение № 1 към съответния договор, срокът
на ползване на услугата е 24 месеца от датата на подписване на съответния
договор, поради което същият изтича на 03.02.2018 г.
Към Рамковия договор от хххх г. е сключен Договор за електронни
съобщителни услуги от ххх. С Приложение № 1 от същия е избран тарифен план Мтел
Безкрай L за SIM карта с
телефонен номер ххххх, като месечната абонаментна такса е в размер на 19,99 лв.
(16,66 лв. без ДДС), като е уговорена отстъпка в размер на 25 % за срока на
ползване. Съгласно чл. 6.2.1 от Приложение № 1 към съответния договор, срокът
на ползване на услугата е 24 месеца от датата на подписване на съответния
договор, поради което същият изтича на хххх
Към посочения телефонен номер хххх е закупен и
продукт на изплащане с Договор за продажба на изплащане от
08.11.2016 г. По
силата на този договор, продавачът - А1 България, прехвърля на купувача - А.Р.Д.,
правото на собственост върху една или няколко вещи, а последният се задължава
да му заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, съгласно
условията и сроковете по договора. В чл. 4 от Договора са уговорени една първоначална и 23
месечни вноски, всяка
от които е в размер на 6,50 лв.
Първоначалната вноска е платима при предаването на вещта, а всяка
следваща е описана в приложения към Договора погасителнен план (Прложение № 2).
Съгласно чл. 11 от Договора, същият се сключва за срок от 23 месеца, считано от
датата на подписването му. Предмет на същия е апарат Huawei Y5 II DS Gold MAT 20.
Освен месечната такса при фактуриране на използваните услуги, се
заплащат и всички услуги, които са извън тарифния план или надвишават кредитния
лимит. Те се таксуват съгласно действащия Ценоразпис за съответната услуга без
тарифен план. Същото се прилага и когато договорът е прекратен и се фактурират
услугите по стандартните цени без тарифен план.
Всяка друга такса, която е начислена по фактурите за съответния
договор и е извън посочения тарифен план, е изчислена по акгуалния за процесния
период Ценоразпис на мобилния оператор, част от който се съдържа в Приложение №
3 към съответния договор.
За неуредените в индивидуалния договор въпроси, следва да се прилагат
Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД
по стандарти GSM, UMTS и LTE (наричани накратко „Общите условия"). Те имат задължителна
сила за абонатите. Това се удостоверява чрез подписа им под договора за услуги,
съгласно т.6 от Общите условия.
Съгласно т. 26.4 от Общите условия и в изпълнение на задълженията си
по посочените договори, Доверителят ми - А1 България, издава ежемесечни фактури
за предоставяните услуги и продукти на абоната. От своя страна обаче,
последният не е изпълнявал своето задължение за заплащане на услугите. В
настоящия случай са налице незаплатени задължения по гореописаните договори по
следните фактури за периода от 25.01.2017г.
до 13.11.2017 г., приложени като доказателство към исковата
молба.
В таблици 1 и 2 ищецът сочи незаплатените от ответника фактури,по
договор №хххххххх
Горепосочените задължения по издадените фактури са станали изискуеми,
тъй като съгласно т. 26.5 от Общите условия, мобилният оператор предоставя на
абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в
нея сума, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след
изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по
реда на ГПК.
На следващо място, издадените от Доверителя ми фактури относно
задълженията на потребителя за процесния период, не са били оспорени в дадения
срок, съгласно т. 26.6 от Общите условия, според който месечните сметки на
Потребителя могат да бъдат оспорени пред мобилния оператор в 6 (шест) месечен
срок след датата на издаване на фактурата, каквото оспорване в случая не е
налице. Гореизложеното води до извода, че Доверителят ми е изпълнил
задължението си по горепосочените договори, поради което възниква и
задължението на потребителя за заплащане от негова страна на получените услуги.
Поради неизпълнение в определения срок на задължението за заплащане на предоставяните услуги, горепосочените договори за услуги са прекратени едностранно от страна на А1 България, съгласно т. 40.ж, във връзка с т. 54.1 от Общите условия, както и съгласно чл. 6.3. от Договор за електронни съобщителни услуги от хх г. и Договор за електронни съобщителни услуги от хх г. В тази връзка е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, както и на основание чл. 6.3.1. от Приложение № 1 към Договора от хх г. и Приложение № 1 към Договора от хх
По отношение на Договора от хх г., съгласно чл. 6.3.1. от Приложение № 1, размерът на неустойката се определя на база всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки и без ДДС), дължими от датата на прекратяване (датата на издаване на съответната сметка за неустойка) до изтичане на определения срок на ползване на услугата. В тази връзка, неустойката за незаплатените задължения е начислена, както следва:
-
41,65
лева (5 оставащи абонаментни такси х 8,33 лв. всяка) -
за мобилни услуги за телефонен
номер ххххх.
По отношение на Договора от 08.11.2016 г., съгласно чл. 6.3.1. от Приложение № 1, нестойката е изчислена в трикратен размер на месечната абонаментна такса за услугите на срочен абонамент, по нейния стандартен размер без отстъпка. Тази клауза е въведена в изпълнение и при съобразяване на съдебната спогодба, подписана между КЗП и Мобилтел ЕАД по гр.д. 12268/2014 г. по описа на Софийски градски съд, документирана в протокол от 21.04.2016г.,документирана в протокол от 21.04.2016г, приложен към настоящата. В т.1 от същата се посочват правилата за изчисляване на неустойката, като е уговорено в т. 2 тези правила да се въведат в договорите за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 1 юли 2016 г. В тази връзка, неустойката за незаплатените задължения е начислена, както следва:
- 49,98 лв. (3 месечни абонаментни такси х
16,66 лв. всяка) - за мобилни услуги
за телефонен номер хххх по Договор
от ххххх
По отношение на Договора за продажба на изплащане от 08.11.2016 г. следва да се има предвид, че същият се прекратява при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача. В настоящия случай е налице тази хипотеза и всички суми, дължими до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактурата за тези суми (в случая това е горепосочената Фактура № ********* от 13.11.2017г и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок - чл. 12.3. от Договора за продажба на изплащане от 08.11.2016 г. Договорът се счита за прекратен от датата на фактурата, като прекратяването не засяга задължението на купувача за плащане на дължимите суми.
При предсрочно прекратяване на договора по вина на Абоната се дължи възстановяване и на част от стойността на отстъпката от пазарната цена на закупеното устройство, без абонаментен план, съгласно действащия ценоразпис на Оператора към дата на подписване Приложение № 1 от 08.11.2016 г. (чл. 6.3.2 от Приложение № 1 от 08.11.2016 г.) В тази връзка е начислена неустойка за отстъпката от цената на закупеното крайно устройство, както следва:
-
84,10
лева - за апарат Huawei Y5 II DS Gold MAT 20.
Предвид изложеното до тук, към датата на депозиране на настоящата искова молба Доверителят ми има изискуемо и непогасено вземането към А.Р.Д. по гореописаните фактури. Претендираната от Доверителя ми с подаденото на 23.11.2018 г. заявление по чл. 410 от ГПК главница се формира като сбор от посочените по - горе суми във фактурите по Таблица 1 и Таблица 2 - в размер на 418,37 лева и начислените неустойки в общ размер на 175,73 лева.
При неизпълнение в срок на задълженията си, потребителят дължи на А1 България обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурите до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на А1 България. Това дава право на Доверителя ми да иска обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка от фактурите (описани в Таблица 1 и Таблица 2 в текста на молбата) до датата на предявяване на настоящата (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), която лихва за този период възлиза на сума в общ размер на 59,66 лева.
Настоящата искова молба се подава във връзка с подадено заявление по реда на чл. 410 и следващите от ГПК и залепено уведомление по адрес на длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, в резулат на което е приложен чл. 47, ал. 5 от ГПК, и следва да се има предвид, че сама по себе си представлява доказателство за предявен иск относно вземането по смисъла на чл. 415, ал. 1 от ГПК, от което следва, че за Доверителя ми е налице задължение само да довнесе дължимата държавна такса. Във връзка с горното и съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, за начален момент на предявяване на настоящата следва да бъде приета датата на подаване на заявлението с произтичащите от това законови последици.
Считам, че съобразно изхода от настоящия спор съдът следва да се произнесе и по отношение на отговорността за направените в заповедното производство (ч.гр.д. 1058/2018 г., PC Тетевен) разноски“.
Ищецът моли да бъде постановено решение,с се признае за установено, че ответникът А.Р.Д., с ЕГН **********,
дължи на Доверителя ми „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище в град София и адрес на
управление: район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, с ЕИК № ********* присъдените със
Заповед за изпълнение на парично задължение суми:
-Сумата
от 594,10 (петстотин деветдесет и четири цяло и десет стотни) лева -
главница;
-Сумата от 59,66 (петдесет и девет цяло и шестдесет и шест стотни) лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 418,37 лева за периода от 10.02.2017 г. до 21.11.2018
-Законна лихва от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 23.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
В случай, че се уважи така предявената искова претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати и всички разноски по настоящото производство, в това число 76,00 лв. - заплатена при подаване на настоящата държавна такса и банкова комисионна.
Позовава се на писмени доказателства.В писмена защита доразвива съображенията си по съществото на спора.-
В срока по чл.131 от ГПК не е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
От приложените по делото писмени доказателства,както и ч.гр.дело №хх по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установено следното:
Приложен е договор,сключен между страните на хх,сключен при общи
условия,за предоставяне на мобилни услуги,като в Приложение №1 към
договора е описан ценови пакет,както и е посочен срока на договора-24 месеца.
Приложен е договор ,сключен между страните на хх,за
предоставяне на електронни съобщителни услуги,заедно с приложения към
договора,със срок „на ползване“ 24
месеца.
Приложен е договор,сключен между страните на хх за
предоставяне на електронни съобщителни услуги ,заедно с приложения,както и
договор за продажба на изплащане от същата дата,от който се установява,че
предмет на договора е мобилен телефон на
стойност 155.9 лева,като е представен по делото и погасителен план,в който са
отразени месечните погасителни вноски по договора-общо 23 вноски.
Приложени са данъчни фактури,съставени от ищеца,в които са
посочени задължения на ответника към ищеца за месечни такси,съобщителни
услуги,лизингови вноски и начислен ДДС.
На 23.11.2018г в деловодството на РС-Тетевен е депозирано
заявление по чл.410 от ГПК,за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответника/длъжник/,за следното вземане: главница в размер на 594.10 лева,лихва
в размер на 59.66 лева за периода от 10.02.2017г до 21.11.2018г,начислена върху
сума от 418.37 лева,законната лихва от депозиране на заявлението в съда и за
разноските по заповедното производство.В т.12 от заявлението главницата е
отразена,както следва:сума от 207.76 лева,представляваща незаплатени електронни
съобщителни услуги за периода от 25.01.2017г до 26.06.2017г то договор от
18.02.2015г., сумата от 21.61 лева незаплатени суми за периода от 12.06.2017г
до 13.11.2017г по договор от 03.02.2016г за електронни съобщителни услуги и
закупени продукти,както и сумата от 175.73 лева начислени неустойки при
едностранно прекратен договор по вина на абоната.
Със Заповед №556/26.11.2018г, издадено по ч.гр.дело №ххх по
описа на РС-Тетевен ,заповедният съд е разпоредил длъжникът да заплати на
заявителя следните суми: главница в размер на 594.10 лева,законната лихва върху главницата
от 23.11.2018г до изплащане на вземането,за сумата от 59.66 лева-законна лихва
за забава от 10.02.2017г до 21.11.2018г,за сумата от 26.00 лева-разноски по
делото.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което с разпореждане от 09.01.2019г заповедният съд е дал указания
на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок.
Съобщението е връчено на заявителя на дата 21.01.2019г,а
исковата молба е депозирана в деловодството на съда на дата 25.02.2019г,като е
изпратена чрез куриер на дата 21.02.2019г,т.е. в преклузивния срок по
чл.415,ал.4 от ГПК.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният установителен иск,квалифициран по чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415 от ГПК,е допустим,а разгледан по същество е неоснователен.
Съобразно изложените обстоятелства в исковата молба,съдът приема,че се претендира установяване на вземане ,включващо главница в размер на 594.10 лева,от която незаплатени съобщителни услуги по договор от 18.02.2015г в размер на 207.76,незаплатени съобщителни услуги и лизингови вноски по договор от 03.02.2016 в размер на 210.61 лева и неустойка,начислена за предсрочно прекратяване на тези два договора,както и договор от 08.11.2016г, за законна лихва в размер на 59.66 лева за периода от 10.02.2017г до 21.11.2018г,със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиран0е на заявлението по чл.410 от ГПК.
Съдът приема,че ищецът е установил съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните,с източник договори за предоставяне на мобилни услуги и на продажба на мобилен апарат на лизинг.
За да установи вземането си ищецът е предоставил по делото като
приложение към исковата му молба данъчни фактури. Така приетите по делото
писмени доказателства-заверени преписи от фактури, на което ищецът се
позовава за доказване вземанията си спрямо ответника,съобразно и
константната съдебна практика, притежават единствено формална доказателствена
сила и с оглед критериите на чл.180 от ГПК, удостоверяват единствено фактите,
че са издадени от „ А1 България“-ЕАД-София и че лицето, което е съставило тези документи/в
случая на посочване на това лице/ е
техен автор. Съдът намира, че тези писмени доказателства, ангажирани и изходящо
от ответната страна, удостоверяват изгодни за ищеца факти и не могат да
се ползват с доказателствена стойност за удостоверяване на обстоятелствата, че ответникът
реално дължи претендираните от ищеца суми за потребени услуги –далекосъобщителни
услуги и такси и за лизингови вноски. За да бъде уважен искът в частта му за
дължимите по цитираните договори суми за потребена и незаплатена
далекосъобщителна услуга и такса за същата,както и за дължими лизингови вноски,
в тежест на ищецът е да проведе пълно доказване, относно фактите обосноваващи
неговата претенция. Съгласно разпределението на доказателствената тежест,
задължение на съда е да обяви за ненастъпила тази правна последица, чиито
юридически факт не е доказан. Само по себе си наличието на фактури,
удостоверяващи претендираните суми, не може да обоснове извод за тяхната
дължимост. Това е така, тъй като фактурата не е източник на задълженията на
получателя по нея, а само ги обективира. Фактурата като частен писмен документ
не притежава обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея
вземания.В тежест на ищеца е да докаже основанието на обективираното във
фактурата вземане, което както се посочи ищецът в настоящия процес не стори.
Изцяло неустановено остана какви именно задължения на ответника са фактурирани,
за какви конкретно далекосъобщителни услуги, за какъв период и колко са
потребени и на каква стойност. Изцяло неясно е начислените месечни такси,
посочени във фактурите, за какви абонаментни такси, пакетни минути,лизингови
вноски и/или друго са начислени.От фактурите не се установява
по несъмнен и категоричен начин, че ответникът дължи на ищеца претендираната с исковата молба главница, а още по – малко се установява и доказва съществуването
на вземане и в размер на посочената в заявлението
и заповедта
за изпълнение главница. Не става ясно как
е формирано задължението,какви точно конкретни мобилни услуги са включени в
стойността на фактурите, с посочване на техния обем и единична цена, от какво
произхождат действителните задължения на ответника, прикрити зад незаплатена
далекосъобщителна услуга и такса, т.е. конкретните елементи, формиращи
стойността на услугите, посочени във фактурите.
В заповедното производство
заявителят/ищецът/ е претендирал вземане,основано на неизпълнение на договорни
задължения по два договора-№хххх. В настоящето исково производство въвежда ново
основание-нов договор,непосочен в заповедното производство,сключен на
08.11.2016г,на която дата е сключен и договора за продажба на
изплащане/лизинг/.
Съгласно т.11.б. от ТР №4/2013г на ОСГТК на ВКС, искът по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, се разглежда по правилата на общия исков процес, като приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото /глава 15 на ГПК/ не е изрично изключено от законодателя. В производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.
Съобразно изложеното,соченото задължение,произтичащо от незаплатени лизингови вноски,не е възникнало на основанията,посочени в заповедното производство,а на различно основание-различен договор от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК,поради което и за тази част от претендираната главница искът се явява неоснователен.
По изложените съображения
съдът приема,че ищецът не доказва възникването и размерът на претендираното
вземане за неплатени месечни абонаментни такси и използвани съобщителни
услуги,както и за лизингови вноски.
По отношение на претендираната
част от главницата,съставляваща неустойка предсрочно прекратяване на договори: неустойка в размер на 84.10.
лева,на основание договор,сключен на 08.11.2016г., не е претендирана в
заповедното производство,поради което и по изложените по-горе съображения
претенцията,в тази и част е неоснователна.
По отношение на разликата до
размера на претендираната неустойка в общ размер на 175.763 лева:
По отношение на претендираната неустойка:
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за
неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по
договора, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще
бъде начислявана неустойката. В случая от приложените по делото Общи условия се
установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги,
доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а същевременно
договорите, сключени между страните съдържат клауза за уговорена неустойка в размер
на дължимите месечни такси до края на договора. В хода на производството обаче
не бе проведено доказване кога и от кого са прекратени договорните
правоотношения, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати
договора е уведомила другата страна, нито са изложени обстоятелства за
формирането размера на неустойката. Тук следва да се отбележи, че надлежното
упражняване на потестативното право на
разваляне е елемент от правопораждащия фактически
състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този
етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази връзка не може да
бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на договора законът
не изисква форма за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е
уговорено друго следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на
разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените
договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед
уговорения начин на изчисляване на неустойката –на база абонаментни такси,
установяването факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от
значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска. В случая
по делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната
писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а
дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за
разваляне на договора, то това разваляне
е станало едва с получаване на препис от същата от ответницата и далеч след
съставянето на процесните сметки, с които
са начислени неустойките. Т.е. към момента на начисляването не е имало
основание за това. Съвсем друг е въпросът, че в сметките, с които са начислени
търсените неустойки, липсва посочване какво е основанието за начисляването им -
по кой договор, на какво основание от съответния договор, за кой период и пр.
По изложените съображения съдът намира, че
кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договорите, поради
което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при
предсрочно прекратяване на същите.
На следващо място, неустойките за предсрочно
прекратяване на цитираните в исковата молба догжовори следва да бъдат
квалифицирани като неравноправни клаузи, с оглед наличието на предпоставките,
предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В процесния случай
ответницата притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП
на ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за
определяне на една клауза за неравноправна са следните: клаузата да не е
индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като
потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не
отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на
всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за
потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които
произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не нарушават добрите
нрави; уговорката да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено
несъответствие в насрещните престации на
страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Процесните договори са сключени при предварително определени
условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на мобилни
услуги. Видно е от самите договори, че същите са бланкови и не са били
предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответницата не е
имала възможност да влияе върху съдържанието им, като не се установява клаузите
за неустойки да са били индивидуално договорени. Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП,
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са
дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.4.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР
на ЗЗП. В случая с оглед начина на попълване на договорите
и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния
оператор, се налага извод, че ответницата не е имала възможност да
изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка.
Предвид гореизложеното, като взе предвид
съдържанието на самите неустоечни клаузи по
договорите и съпоставяйки ги с останалите клаузи за правата на потребителя,
настоящият съдебен състав приема, че същите са явяват неравноправни, поради
което са и нищожни. Така както са уговорени, клаузите за неустойка създават
значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Клаузата е уговорена за
предсрочно прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни права за
потребителя. Видно е от самите договори, че потребителят няма никакво право да
прекрати съответния договор, без това да влече след себе си заплащане на
неустойка. В този смисъл потребителят е задължен да заплати необосновано висока
неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора не само при неизпълнение
на негово задължение, но и във всеки случай на неспазване на срока.Тук следва
да се отбележи също, че самите клаузи не уреждат каквито и да било правила за
изчисляване на неустойката с оглед размера на неизпълненото задължение от
потребителя, а във всеки случай на неизпълнено задължение, потребителят дължи
заплащане на неустойка в посочения размер, което създава значително
несъответствие в правата и задълженията на страните по договора.
Съдът следи служебно, дори при липсата на
възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност,
когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави
и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при
които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало
в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС,
Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение
№ 229/21.01.2013г. на ВКС по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др.
В предвид горните съображения ответницата не
дължи и претендираните неустойки.
Съобразно изхода на делото по вземането за
главницата,неоснователно е претенцията и за законната лихва и мораторната
такава в размер на 59.66 лева,за периода от 10.02.2017г до 21.11.2018г.
Предявеният установителен
иск,по изложените съображения,следва да бъде изцяло отхвърлен,като
неоснователен и недоказан, при който изход на делото на ищеца не се присъждат
разноски в исковото производство,като не му се дължат такива и в заповедното
производство,за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК.
Мотивиран от изложените съображения,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от „А1 БЪЛГАРИЯ“,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,Район „Илинден“,ул.“Кукуш“ №1,представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски,чрез пълномощника по делото адв.Д.Ц.-САС,против А.Р.Д. ***, ИСК, с основание чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415 от ГПК,за установяване на вземане в размер на 594.10 лева,представляващо главница за незаплатени абонаментни такси,съобщителни услуги и лизингови вноски по договора №хххх и договор за продажба на изплащане от ххх,както и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите,в общ размер на 594.10 лева,за лихва в размер на 59.66 лева за периода от 10.02.2017г до 21.11.2018г и законна лихва върху главницата от 23.11.2018г до окончателното изплащане на задължението,за което вземане е издадена Заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №хххх по описа на РС-Тетевен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: