№ 5 / 8.1.2020 г.
РЕШЕНИЕ
Гр.Монтана, 08.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, III-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И.
при секретаря Татяна И., като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 2916 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.330 от ГПК, във вр с чл.50 от СК.
Н.К. И., ЕГН xxxxxxxxxx и И.Ц.И., ЕГН xxxxxxxxxx, двамата с адрес: xxx са подали молба за развод по взаимно съгласие. Отправя се искане до МРС, да прекрати брака с развод, като утвърди постигнатото от страните споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, с което окончателно уреждат последиците на развода помежду си.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Двамата молители са законни съпрузи, сключили граждански брак на 21.09.2010 г. в гр.Монтана, с Акт за гр. брак № 0189/21.09.2010 г. на Община Монтана.
От брака имат родено едно дете- А. И. Ц., роден на xxx г., ЕГН xxxxxxxxxx.
Към исковата молба са приложени относими по делото писмени доказателства, надлежно приети от съда, включително и споразумение по чл. 51 от СК, с което съпрузите окончателно уреждат помежду си последиците от развода.
Страните в о.с.з. потвърдиха пред съда своето сериозно и непоколебимо взаимно намерение да извършат развод по взаимно съгласие, като заявиха и, че доброволно са подписали споразумението и са съгласни с неговите последици.
Съдът се убеди, че съгласието на молителите да прекратят брака си с развод е сериозно и непоколебимо, което те потвърдиха и в проведеното открито съдебно заседание. Представеното от тях споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, което поддържат, урежда изцяло отношенията им след развода, не противоречи на закона и морала и е изцяло в интерес на малолетното им дете, за което е представено и становище от ДСП-Монтана.
В предвид изложеното и на основание чл. 330, ал.3 от ГПК, съдът намира, че бракът между молителите следва да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие, а постигнатото от тях споразумение – утвърдено.
Относно т.3 от Споразумението, съдът ще утвърди споразумението, след като служебно направи една корекция в същото. Тъй като към момента на подаване на исковата молба, минималната за страната работна заплата все още е била в размер на 560,00 лв., респ. съгласно чл. 142, ал.2 от СК уговореният в Споразумението размер на издръжката от 140,00 лв., който Н.К. И. ще заплаща чрез бащата за своето малолетно дете А. е бил в рамките на минимално допустимия размер на издръжката за едно дете. Към настоящият момент обаче, считано от 01.01.2020 г., МРЗ е 610, 00 лв. и минимален размер на издръжка от 152,50 лв.. Издръжка не може да бъде присъждана под минималния й размер, дори при споразумение, поради което, съдът ще я присъди в законовоопределения минимум.
Съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развода от 20,00лв., която страните следва да заплатят поравно.
Молителката Н.К. И., ЕГН xxxxxxxxxx следва да заплати по сметка на МРС сумата от 109,80лв. държавна такса върху определената издръжка за детето.
Така мотивиран съдът, на осн. чл. 330, ал.3 от ГПК
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Н.К. И., ЕГН xxxxxxxxxx и И.Ц.И., ЕГН xxxxxxxxxx, двамата с адрес: xxx, сключен на21.09.2010 г. в гр.Монтана с Акт за гр. брак № 0189 от същата дата, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите.
УТВЪРЖДАВА постигнатото от молителите споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, с посочената в мотивите корекция, както следва:
1. Родителските права по отношение на роденото от брака дете А. И. И. роден на xxx г., ЕГН xxxxxxxxxx, се предоставят за упражняване на бащата И.Ц.И., ЕГН xxxxxxxxxx;
2.Майката Н.К. И., ЕГН xxxxxxxxxx ще има право на лични контакти с детето всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца, по местоживеене на детето, от 8:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя. Майката ще има право да взема детето и 30 дни през лятото, които не съвпадат с отпуската на бащата;
3. Н.К. И., ЕГН xxxxxxxxxx ще заплаща на И.Ц.И., ЕГН xxxxxxxxxx в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете А. И. И. роден на xxx г., ЕГН xxxxxxxxxx, месечна издръжка в размер на сумата от 152,50 лв., считано от 01.01.2020 г. до настъпване на обстоятелства, имащи значение за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от падежа й до окончателното изплащане;
4. Семейното жилище на страните, находящо се в гр.Монтана, ж.к.,,Младост‘‘, бл.25, вх.Д, ет.4, ап.12, след прекратяване на брака ще се ползва от И.Ц.И., ЕГН xxxxxxxxxx;
5.Съпрузите не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака;
6.След прекратяване на брака съпругата ще продължи да носи брачното си фамилно име М..
ОСЪЖДА Н.К. И., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана сумата от 109,80 лв. дължима държавна такса върху определената издръжка, както и 10,00лв. окончателна държавна такса за допускане на развода, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И.Ц.И., ЕГН xxxxxxxxxx, двамата с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана сумата от 10,00лв. окончателна държавна такса за допускане на развода, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: