Р Е
Ш Е Н
И Е
№69
03.02.2023 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 1113
по описа на съда за 2022 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5, вр. ал.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на В.И.В., с ЕГН : **********,***, депозирана чрез адв.Г.Г., против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000171/08.10.2022 г.,
издадена от Д.Н. Д. - младши автоконтрольор към ОД на МВР - Хасково, РУ - Свиленград.
Жалбоподателят твърди, че процесната
заповед била оспорена на основание чл. 81 от АПК по административен ред пред
непосредствено по-горестоящия на издателя й административен орган - Началника
на РУ - Свиленград с жалба вх.№ 351000-6217 от 21.10.2022 г., като в двуседмичния
срок по чл. 97, ал. 1 от АПК за произнасяне по жалбата такова произнасяне липсвало, което обосновавало правния интерес
от оспорването й пред съда.
По съществото на жалбата заявява, че същата е незаконосъобразна
поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалноправни разпореди. Сочи, че обжалваната ЗПАМ била
наложена за срок от 180 дни, с което била нарушена императивната разпоредба на
чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП относно срока, за който се налага ПАМ. На следващо
място посочва, че в заповедта липсват мотиви за издаването й. В същата било
посочено единствено, че е извършено нарушение на ЗДвП - управление на лек
автомобил след употреба на наркотици, но извършването на административно
нарушение не било мотив за издаване на ЗПАМ, а част от фактическите основания
за издаването й. Законодателят изрично регламентирал, че прилагането на ПАМ е
една правна възможност и то при изрични изброени хипотези - за предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици, а не задължение на административния орган. Ето
защо същият трябвало да изложи мотиви, защо смята, че е необходимо да бъде
издадена ЗПАМ и каква е целта й. В случая липсвали мотиви, както и конкретизация
и индивидуализация на процесния случай.
Твърди се още нарушаване на изискванията по чл. 26,
ал. 1 от АПК, тъй като жалбоподателят не бил уведомен за започването на
производството по издаване на ИАА –ЗПАМ, както и на разпоредбата на чл. 34, ал.
1 от АПК. В случай, че на адресата на акта била предоставена правна възможност
за участие в административното производство по издаване на ЗПАМ, то същият можело
да представи доказателства, от съществено значение за издаването на ИАА.
Доколкото лишаването на страна от участието й в административното производство
можело да повлияе на съдържанието на ИАА, то това лишаване винаги съставлявало
съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
За законосъобразността на ПАМ било необходимо да бъде
спазено и изискването административният акт, с който се прилага мярката, да е
издаден в съответствие с целта на закона, което да отразява и принципа на
съразмерност, каквато преценка обаче не била направена от административния
орган.
С оглед на гореизложеното, се моли да бъде отменена
обжалваната заповед, и ответната страна да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените от същия съдебни разноски пред настоящата инстанция. Прави
се възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна съдебни
разноски.
Ответникът – младши автоконтрольор към ОДМВР -
Хасково, РУ – Свиленград, не се явява и не се представлява по делото, съответно
не изразява становище по основателността на депозираната жалба. В
придружителното писмо, с което се изпраща административната преписка, началникът
на РУ – Свиленград изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по
делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че
със Заповед № 22-0351-000171 от 08.10.2022 г. младши автоконтрольор в Районно
управление – Свиленград към ОД на МВР – Хасково е наложил принудителна
административна мярка на В.И.В., в качеството му на водач на МПС, изразяваща се
във временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач до решаване нa въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,
а именно за 180 дни. Правното основание за издаването й административният орган
е извел от разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за
движение по пътищата.
При налагането на тази мярка решаващият орган е
съобразил следното:
На 08.10.2022 г. около 20:40 часа в *** на
кръстовището с ул.*** в посока
автогарата жалбоподателят е управлявал лек автомобил * с peг.
номер ***,
собственост на Г. П. Б. от *. При
извършена проверка в 20:52 часа водачът е тестван за употреба на наркотични и
упойващи вещества с техническо средство Дрегер DrugTest 5000 ARLJ-0022, като
уредът е отчетел метамфетамин и амфетамин с проба ном. 246. Водачът е заявил,
че е употребил такива преди 3 дни. Издаден му бил талон за медицинско
изследване № 110340. В. изразил
съгласие с показанията на апарата и отказал кръвна проба в ЦСМП -Свиленград. За
деянието, представляващо административно нарушение, му бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение, серия GA № 623039/08.10.2022
г.
При така установените факти, като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
Административен съд - Хасково достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на настоящото съдебно производство е законосъобразността
на индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, издадена по реда на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена
от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Видно от
представената по делото Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г., която е цитирана и в
оспорения акт, Директорът на ОДМВР - Хасково, на основание чл. 43, ал. 4, във
връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, и съгласно Заповед с рег. №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е оправомощил
държавните служители от звената "Териториална полиция" и
"Патрулно-постова дейност" при сектори/групи "Охранителна полиция"
в РУ при ОДМВР - Хасково – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона
за МВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки,
включително такива по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. По делото липсва спор, че
служителят Д. Н. Д., издал
процесната ЗППАМ, заема младши изпълнителска длъжност "младши
автоконтрольор" в група "Охранителна полиция" към РУ –
Свиленград при ОДМВР - Хасково, с което по несъмнен начин се установява, че към
момента на издаване на оспорената заповед, същият е полицейски орган измежду
посочените в Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г., предвид което материалната и
териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта, се явява
доказана.
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал.
2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. При издаването й не са допуснати
съществени нарушения на административно – производствените правила.
От друга страна обаче, заповедта е
издадена при допуснато нарушение на материалния закон и при несъобразяване с
целта на закона, поради следните съображения:
Уредбата на принудителните
административни мерки се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 23 от Закона за
административните нарушения и наказания. Съгласно тези текстове, за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат ПАМ. Според чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, принудителната
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство се прилага на водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико –
токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико –
токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца.
В конкретния случай, видно от
фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед,
административният орган е приел, че е налице управление на МПС след употреба на
наркотични вещества, като нарушението е квалифицирано по чл. 5, ал. 3, т. 1,
предложение второ от ЗДвП.
Спорът не е по фактите, установени
по делото. Спорният по делото въпрос е досежно срока, посочен в оспорената ЗППАМ.
Законодателят в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е
определил срок за налагане на ПАМ – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца. В така определения абсолютен
законов срок административният орган следва да наложи ПАМ по реда на чл. 171,
т. 1, б. "б" от ЗДвП. В тази връзка административният орган следва
при установено нарушение на ЗДвП да приложи ПАМ съгласно посочената правна
норма, като не разполага с правна възможност да ограничава или разширява
установените предпоставки и срок на приложимата норма. Временното отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство е обвързано с
определен срок, а именно до решаване на въпроса за отговорността, но не за
повече от 18 месеца. Административният орган не е съобразил това ограничение и
е определил срока на принудителната административна мярката по следния начин –
"до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а
именно 180 дни". Така посоченият в оспорената заповед срок на действие е
незаконосъобразен, тъй като въпросът за отговорността може да бъде решен както
преди изтичането на посочените 180 дни, така и след тяхното изтичане. На това
основание заповедта следва да бъде отменена, тъй като така определеният срок
безспорно създава правна несигурност, както за жалбоподателя, така и за
административния орган, тъй като страните са поставени в положение на тълкуване
и прилагане на срока, посочен в нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и в оспорената заповед.
В допълнение ЗАНН разпорежда, че
принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени
в закон или указ случаи, като компетентният орган не може да ги налага
произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по
реда и начина, предвиден там. Издаването им трябва да е в съответствие с целта
на закона, по който са предвидени. Самите материалноправни норми, с които се
предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване,
доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и
прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този
смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ със срок, различен от посочения в
правната норма.
По изложените съображения жалбата се
явява основателна, поради което Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0351-000171 от 08.10.2022 г., издадена по реда на
чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП от Д. Н. Д. - младши
автоконтрольор към ОДМВР - Хасково, РУ - Свиленград, с която е отнето временно
свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, а именно 180 дни, следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора жалбоподателят има право на
разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от пълномощника на
жалбоподателя своевременно, като е придружено със списък на разноските по чл.
80 от ГПК. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя съдебни разноски в общ размер от 510 лева, от които 10 лева –
платена държавна такса и 500 лева – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.10.2022
година.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0351-000171 от 08.10.2022 г., издадена от Д. Н. Д. - младши
автоконтрольор към ОД на МВР - Хасково, РУ - Свиленград.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ХАСКОВО да заплати на В.И.В., с ЕГН : **********, адрес: ***, направените по
делото разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
СЪДИЯ: