№ 922
гр. Варна , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500476 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 288943/14.12.2020г., депозирана от
„Гала Традиция“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: обл.Варненска,
общ.Суворово, с.Калиманци, представлявано от Ж.Г. и Г.Г., чрез адв. Л.Ш., срещу Решение
№ 261376/23.11.2020г., постановено по гр. дело № 8339/2019г. по описа на ВРС, 14 състав, в
частта, с която, по предявените от Д. И. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. Аксаково, ул.
„Побити камъни” № 9, срещу дружеството-жалбоподател обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.200 КТ и чл. 86 ЗЗД, последното е осъдено да заплати сумите,
както следва:
– 18 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, получени от
трудова злополука, настъпила на 08.06.2016г., изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие на множество счупвания на десен долен крайник, нарушение на съня,
нарушена работоспособност и обичаен начин на живот, както и нарушено психо-
емоционално състояние, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 31.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
– 184,93 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди от горепосочената
трудова злополука, изразяващи се в заплатени такси за операция и закупуване на помощни
средства – патерици и други, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 31.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
– 5435,12 лева, представляващи обезщетение за забава върху присъдената главница 18
000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ от датата на увреждането - 08.06.2016г. до
деня, предхождащ подаването на исковата молба – 30.05.2019г.
1
В жалбата се твърди, че направените от ВРС изводи не съответстват на събраните по
делото доказателства. Оспорва се характера на злополуката като трудова, като се сочи, че
констатациите на компетентния орган в този смисъл не са обвързващи за съда. Застъпва се,
че в момента на злополуката работникът не е изпълнявал възложена му от работодателя
работа, а изводът на съда в обратен смисъл е неправилен и необоснован.Оспорва се и
изводът на ВРС, направен въз основа на заключението на вещото лице по СТЕ, че към
момента на злополуката е липсвала поставена от работодателя на подходящо място забрана
за качване на хора на съоръжението, като се твърди, че същият се опровергава от
показанията на свидетелите на ответната страна и приложения към делото снимков
материал от проведеното по случая досъдебно производство. Излага се, че в деня на
злополуката два пъти работникът - ищец е бил запознаван с тази инструкция, за което и се е
подписал в инструктажната книга. Въззивникът твърди също, че изводът на съда за липса на
доказателства за нарушаване на правилата и дисциплината от страна на ищеца е
немотивиран, неправилен, поради което и незаконосъобразен. Застъпва, че поведението на
ищеца е единствената причина за настъпване на злополуката, доколкото същият е нарушил
инструкциите за ползване на съоръжението, като е стъпил върху платформата заедно с
товара, при това изпълнявайки дейност извън правомощията му. Сочи се, че изводът на съда
за това, че в резултат на травмата ищецът е търпял болки и е имал затруднения в
движенията за период от около 5 месеца, като същият се чувствал зле и нямал желание да
излиза от дома, противоречи на заключението по СМЕ и показанията на разпитаните по
делото свидетели, с оглед на което и определеният размер на обезщетение за
неимуществени вреди – 18 000 лева не е справедлив. Застъпва се, че претендираният от
ищеца размер на обезщетение за неимуществени вреди от 38 000 лева, както и мораторна
лихва от над 11000 лева е прекомерен също така с оглед квалификацията на работника и
обстоятелството, че същият получава работна заплата в размер на минималната. Относно
претенцията за имуществени вреди се твърди, че по делото са събрани достатъчно
категорични доказателства, че ищецът не е заплащал сумите, които претендира, поради
което се твърди, че тази сума не е следвало да му бъде присъждана. Оспорва се като
неправилно становището на съда, че заплатените от работодателя на ищеца 760 лева не
могат да бъдат прихванати с парични средства, дължими на основание имуществената
отговорност по чл.200 КТ, като се твърди, че изплащането им е било на добра воля от
ответното дружество, поради което сумата следва да бъде прихваната с вземането на ищеца
за вреди. Моли се за отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на предявените
искове, като се приеме, че инцидентът е предизвикан изцяло от поведението на работника. В
случай, че се приеме, че е налице основание за ангажиране на безвиновната, обективна
отговорност на работодателя се моли същата да бъде ангажирана в най-ниска степен, на
основание съпричиняване от страна на работника. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Д. И. Д., чрез процесуалния си представител
адв. Л.Б. от ВАК, е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който се застъпва
становище за нейната неоснователност. Оспорва се твърдението на въззивника, че
извършваната от ищеца товаро-разтоварна дейност не му е била възлагана за изпълнение. В
тази връзка се сочи, че от съдържанието на длъжностната характеристика към трудовия
договор, сключен между Д. и „Гала Традиция“ ООД, приложена като писмено доказателство
по делото, е видно, че Д.Д. е имал ясно разписано задължение да извършва товаро-
разтоварни дейности. Излага се и че по делото не са ангажирани писмени доказателства, от
които да е видна йерархичната структура в предприятието и по-конкретно кой е бил прекият
началник на ищеца към момента на настъпване на злополуката, с оглед твърденията на
свидетелката А. /на длъжност технически секретар в ответното дружество/, че в качеството
на пряк началник на Д., на 08.06.2016г., му е била възложила за изпълнение други задачи.
Сочи се, че от доказателствата по делото действително не се установява към момента на
злополуката да е имало разлепена инструкция за ползване на процесното съоръжение в
близост до него, напротив – липсата на такава се установява от приложените по делото
протокол от проверка на трудова злополука на НОИ и наказателни постановления, с оглед
2
на което изводът на съда в този смисъл е правилен.
В проведеното открито съдебно заседание дружеството – въззивник се представлява
от адв. Л.Ш., която поддържа въззивната жалба и оспорва депозирания отговор на същата.
Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемият Д. И. Д. се представлява от адв. Л.Б., който оспорва въззивната жалба и
поддържа депозирания писмен отговор. Моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството по гражданско дело № 8339/2019г. по описа на ВРС, 14 състав, е
образувано по предявени от Д. И. Д., срещу „Гала Традиция“ ООД, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.200 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца следните суми:
– сумата от 38000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на трудова злополука, настъпила на 08.06.2016г., изразяващи се в
претърпени болки и страдания от множество счупвания на десен долен крайник, нарушение
на съня, нарушена работоспособност и обичаен начин на живот, както и нарушено психо-
емоционално състояние, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 31.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
– сумата от 184,93 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
горепосочената трудова злополука, изразяващи се в заплатени такси за операция и
закупуване на помощни средства – патерици и други, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2019г. до окончателното изплащане на
сумата;
– сумата от 11474,13 лева, представляваща обезщетение за забава върху
претендиранато обезщетение за неимуществени вреди (38000 лева) от датата на увреждането
- 08.06.2016г. до деня, предхождащ подаването на исковата молба – 30.05.2019г.
Ищецът излага, че към 08.06.2016г. се е намирал в трудово правоотношение с „Гала
Традиция“ ООД по силата на сключен между тях Трудов договор № 112/07.06.2016г., с
който ищецът бил назначен на длъжност „общ работник“, като задълженията му включвали
извършването на товарно-разтоварни работи на стоки и машини, пренасянето им до работни
помещения и товарни автомобили, почистване на складове, работни помещения и дворни
площи, спомагателни работи при ремонтни дейности като доставяне на материали и
почистване на площадката. Около 12,30 часа на 08.06.2016г., докато изпълнявал служебните
си задължения с помощта на товарен повдигач зав.№ 11031, производство на „СИ Про“
ЕООД, стъпил върху платформата на машината с десния си крак, стоманеното въже, с което
се придвижва същата се скъсало и тя паднала в шахтата. След злополуката бил откаран в
МБАЛ „Света Анна Варна“ АД, където му била поставена диагноза "множество счупвания
на подбедрицата". Ищецът сочи, че злополуката е приета за трудова от ТП на НОИ – Варна,
като в издадения за разследването протокол било посочено, че работодателят не е
изпълнил задълженията си съгласно КТ.
В депозирания от ответното дружество отговор на исковата молба се твърди, че
ищецът е нарушил чл.33 и чл.34 от ЗБУТ и чл.126 от КТ. Застъпва се, че същият не е оценил
правилно ситуацията и е нарушил строго определените правила за работа, с които е бил
запознат и е бил длъжен да спазва, с оглед на което се твърди, че злополуката е станала не
само при условията на съпричиняване, но се дължи в пълна степен на действията на
пострадалия и е по негова вина. Предявените искове се оспорват и по размер.
3
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на
нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според
настоящия съдебен състав, не се установява.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на
здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при
всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ предвижда, че за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Имуществената отговорност на работодателя за
обезвреда е обективна, като функцията е да репарира както имуществените, така и
неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от трудовата
злополука.
Гореизложеното налага извода, че за уважаване на претенцията за заплащане на
обезщетение за претърпени в резултат на трудова злополука вреди е необходимо да бъдат
установени следните предпоставки: претърпяна трудова злополука, наличие на трудово
правоотношение между страните към момента на настъпването , както и настъпили в пряка
причинна връзка със злополуката вреди (вид и размер).
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест за
това, е провел успешно пълно и главно доказване на посочените предпоставки, като
възраженията във въззивната жалба в обратен смисъл са неоснователни.
В разглеждания случай между страните не е спорно, а и от представения по делото
Трудов договор № 112/07.06.2016г. се установява, че към датата на настъпване на
процесната злополука – 08.06.2016г. същите са се намирали в трудово правоотношение, по
което ищецът е престирал работна сила на длъжността „общ работник“.
Видно от приложеното по делото Разпореждане № 5104-03-157/18.07.2016г., издадено
4
от ТП на НОИ – Варна, декларираната злополука с вх. № 5101-03-123/09.06.2016г. от
осигурителя „Гала Традиция“ ООД, станала с Д. И. Д. на 08.06.2016г., е приета за трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. В същото е посочено, че злополуката е станала през работно
време и при извършване на претоварни работи (мая за хляб) върху работна площадка на
товарен повдигач. Обстоятелството, че в момента на злополуката ищецът е извършвал
претоварни дейности на стока, стъпил с десния си крак върху работната площадка на
товарния повдигач, се установява и от приетия като писмено доказателство Протокол №
5101-03-123#2 от 12.07.2016г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката,
станала на 08.06.2016г., издаден от ТП на НОИ – Варна, констатациите в който обвързват
съда, доколкото същият представлява официален свидетелстващ документ. В цитирания
протокол изрично е посочено и че вследствие на пропадането на работната площадка, а
заедно с нея и стъпилият върху нея Д. И. Д., същият е получил множествени счупвания на
подбедрицата, открити вдясно.
Констатациите за получените от пострадалия работник увреждания, както и че
същите са следствие именно на настъпилата злополука, се подкрепят от една страна и от
заключението по извършената съдебно-медецинска експертиза, което настоящият състав
кредитира като обективно изготвено, даващо компетентен и обоснован отговор на
поставените задачи и в което е посочено, че в резултат на описаната в исковата молба
травма ищецът е получил счупване на десния подколенник, а от друга и от представените по
делото два броя епикризи на Д. И. Д., издадени от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД,
Клиника по ортопедия и травматология, видно от които същият е постъпил в лечебното
заведение първо на 08.06.2016г. (денят на злополуката) и е изписан след оперативно лечение
на 04.06.2016г. с окончателна диагноза „множествени счупвания на подбедрицата, открити
вдясно“, а след това и на 26.09.2016г. за извършването на друга операция.
В подкрепа на констатациите на компетентния административен орган относно
механизма на настъпване на злополуката е заключението по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
видно от което злополуката е настъпила на 08.06.2016г. около 12,30ч., докато при работа с
товарен повдигач работника Д. И. Д., на длъжност „общ работник“ в „Гала Традиция“ ООД,
стъпва с десния си крак на въпросното съоръжение, при което въжето се скъсва и
платформата пропада, като вследствие на това пропадане Д. получава счупвания на
подбедрицата.
При така установеното – увреждане на здравето на работника, внезапно по своя
характер, настъпило по време на изпълнявана от работника работа по трудово
правоотношение с работодателя, настоящият състав споделя извода на първоинстанционния
съд, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на работодателя по реда на
чл. чл. 200, ал. 1 от КТ.
Не може да бъде споделено становището на дружеството – въззивник, че в момента
на злополуката работникът не е изпълнявал възложена му от работодателя работа. Видно от
приложената по делото длъжностна характеристика за заеманата от Д. И. Д. длъжност „общ
работник“, едно от основните му задължения е било извършването на работи по товарене и
разтоварване на стоки, каквато дейност именно е извършвал пострадалия работник към
момента на настъпване на злополуката. Доколкото служителите и работниците са длъжни да
изпълняват всички свои задължения, без да чакат някой изрично да им ги възложи, съдът
намира, че при настъпване на злополуката ищецът е изпълнявал именно задълженията си по
длъжностна характеристика.
Неоснователно е и възражението, че поведението на ищеца е единствената причина
за настъпване на злополуката с аргумента, че същият е нарушил инструкциите за ползване
на съоръжението, стъпвайки върху платформата, заедно с товара. Видно от събрания по
делото доказателствен материал и в частност заключението по изготвената съдебно-
5
техническа експертиза, както и разясненията на експерта в съдебно заседание пред ВРС,
ищецът Д. И. Д. е минал първоначален инструктаж и периодичен инструктаж (видно от
приложеното по делото копие от страница от Книга за инструктаж, включително и в деня на
злополуката), но не е минал инструктаж за безопасна експлоатация на конкретното
съоръжение. От съдържанието на горецитирания Протокол № 5101-03-123#2 от 12.07.2016г.
за резултатите от извършеното разследване на процесната злополука, издаден от ТП на НОИ
– Варна се установява и че към датата на злополуката е липсвало поставено означение за
забрана за ползване от хора на работното оборудване (товарен повдигач), което не е
предвидено за вдигане на хора, но реално съществува възможност за присъствието им върху
работната площадка. Въз основа на горното и доколкото видно от представения по делото от
работодателя – ответник Паспорт на товарен повдигач, т. 5 „Инструкция за експлоатация“
изрично е посочено, че престоя на хора върху платформата е строго забранен,
компетентният административен орган е приел, че работодателят е нарушил разпоредбата
на чл. 275, ал. 1 от КТ, съгласно която работодателят е длъжен да осигури здравословни и
безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или
служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Същото нарушение е
констатирано и при извършената от Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна проверка на
ответното дружество „Гала Традиция“ ООД (в деня на злополуката – 08.06.2016г.),
обективирани в приложения по делото Протокол ПР1627070/08.07.2016г., констатациите в
който също обвързват съда.
Предвид гореизложеното не може да се приеме, че е налице и твърдяното от
работодателя – въззивник съпричиняване. Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност. Понятието „груба небрежност“ е изяснено в практиката
на ВКС (Решение №1026/18.12.2009г. по дело №4001/2008 на ВКС, ГК, I г.о. и др.), като е
прието, че небрежността ще е груба когато работникът е съзнавал, предвиждал,
настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. В настоящия
случай, доколкото както беше отбелязано, работникът – ищец не е преминал нарочен
инструктаж за безопасната експлоатация на процесното съоръжение, включващ забрана за
стъпване върху него и при липса на поставено в близост до същото означение за забрана за
ползването му от хора, съдът приема, че поведението на работника – ищец не може да бъде
квалифицирано като груба небрежност.
Що се отнася до размера на претендираните обезщетения, съдът намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди следва да е съобразен с обществения критерий за справедливост.
Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта по смисъла на цитираната разпоредба
не е абстрактно понятие, а същата се извежда от преценката на конкретни обективни
обстоятелства, сред които характера и степента на увреждането, начинът и обстоятелствата,
при които то е получено, последиците, продължителността и степента на интензитет на
претърпените болки и страдания. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът
е получавал работна заплата в размер на минималната, на което въззивникът се позовава, е
изцяло ирелевантно и не може да бъде използвано като критерий при определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди.
От заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че обичайният срок за възстановяване при полученото от ищеца
увреждане е около 5-6 месеца, като травмата обуславя затруднение на функцията на десния
долен крайник за същия период. В подкрепа на заключението са и показанията на
свидетелите Йорданова и Стоянов, преценени по реда на чл.172 от ГПК поради роднинската
им връзка с ищеца (съответно майка и първи братовчед), от които се установява, че след
злополуката ищецът бил една седмица в болница, а после за него се грижела майка му у
дома. След изписването кракът му отичал много, болял го и се налагало да приема
6
болкоуспокоителни. Ползвал патерици два три-месеца, като това продължило и след втората
операция за изваждане на поставения му имплант. След инцидента Д. станал мълчалив,
затворил се, чувствал се непълноценен, изпитвал страх да стъпва на контузения крак и имал
силни болки.
Настоящият съдебен състав, като съобрази претърпените от ищеца физически и
емоционални страдания по време и непосредствено след злополуката, последвалото
оперативно лечение, временната нетрудоспoсобност, продължила повече от една година,
както и обстоятелството, че и към момента същият изпитва болка при продължително
натоварване на пострадалия крак, намира че преценени в съвкупност, същите дават
основание за определяне на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лева.
По делото не са доказани основания за намаляване на така определеното
обезщетение. Наред с възражението за съпричиняване, неоснователни се явяват и тези за
приспадане от така определения размер на полученото от ищеца обезщетение за временна
неработоспособност от НОИ, както и за прихващането му със сумата от 760 лева, заплатена
на ищеца от работодателя, до размера на по-малкото от тях.
Видно от приложеното по делото Удостоверение № 003-00108898 от 18.10.2019г. на
НОИ – ТП Варна за периода от м.юни 2016г. до м.август 2017г. ищецът е получавал
обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на 3830,65 лева. Същото обаче
не може да бъде приспаднато в настоящия случай по реда на чл. 200, ал.3 от КТ. Съгласно
Решение №54/23.04.2019г. по дело №3649/2018г. на ВКС, ГК, III г.о., доколкото
обезщетението от общественото осигуряване е предназначено да компенсира загубата на
трудовото възнаграждение, същото следва да се приспада единствено в случай на
присъждане на обезщетение за имуществени вреди и то под формата на пропуснати ползи,
причинени от трудова злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение,
тъй като единствено в този случай неприспадането на сумата би довело до неоснователно
обогатяване, избягването на което се цели с разпоредбата на чл. 200, ал.3 от КТ.
По делото няма спор, а и от представените два броя разходни касови ордери се
установява, че ищецът е получил от „Гала Традиция“ ООД сумата в общ размер на 760 лева,
от които 400 лева на 30.06.2016г. с посочено основание „работна заплата 01.06.2016г. –
30.06.2016г.“ и 360 лева на 24.08.2016г. с посочено основание „работна заплата за месец
юли 2016г.“ Настоящият състав обаче намира, че не са налице основанията за извършване на
съдебно прихващане. Възражението за прихващане е средство за процесуална защита срещу
предявения иск, както и средство за защита на насрещното вземане на ответника и
компенсационното му право. В разглеждания случай по делото не е доказано
съществуването на такова насрещно вземане в полза на „Гала Традиция“ ООД спрямо Д. И.
Д. за процесната сума, като ответникът не е навел и твърдения за основанието на което
претендира дължимостта (връщането) от ищеца. Нещо повече, в представените разходни
касови ордери като основание за заплащане на сумите е посочено „работна заплата“.
С оглед основателността на главната претенция до размера от 18 000 лева,
основателна се явява и акцесорната такава за заплащане на обезщетение за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на увреждането - 08.06.2016г.
до деня, предхождащ подаването на исковата молба – 30.05.2019г., което изчислено с
помощта на сайта calculator.bg е в размер на 5435,12 лева.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, относно присъденото
обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за забава върху уважения размер на
последното.
Що се отнася до размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди,
настоящият състав намира, че ищецът е доказал такива в размер на 68,80 лева, видно от
7
приетите като писмени доказателства и представени в оригинал в о.с.з. на 05.11.2019г.
(л.142 от първоинстанционното дело) Фактура № 026087 от 14.06.2016г. за сумата от 34,80
лева – услуга „потребителска такса“ в полза на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД и Фактура
№ 0462 от 13.06.2016г. за сумата от 34 лева – помощни средства „патерица подмишнична“ –
2 бр. в полза на „Орто Медикал“ ООД, поради което искът за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди се явява основателен и следва да се уважи до този размер.
Доколкото оригиналът на касов бон на стойност 116,13 лева – лекарствени продукти,
приложен както към исковата молба, така и към отговора по нея, е представен в оригинал от
процесуалния представител на ответното дружество в о.с.з. на 18.02.2020г. (л. 201 от
първоинстанционното дело), съдът намира, че ищецът не е доказал претърпяна имуществена
вреда в размер на тази сума, поради което за тази сума искът за имуществена обезвреда
следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед на гореизложеното и поради несъвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции, решението на ВРС следва да се отмени в частта, с която искът за обезщетение за
имуществени вреди е уважен за сумата над 68,80 лева до присъдените 184,93 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2019г. до
окончателното изплащане на сумата и съответно искът да се отхвърли в тази част.
По разноските:
С оглед изхода от спора, като законова последица решението на ВРС в частта за
разноските също следва да бъде ревизирано. За производството пред първата инстанция
ищецът е претендирал разноски в размер на 2100 лева – заплатен адвокатски хонорар. Съдът
намира направеното от процесуалния представител на ответното дружество възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца за неоснователно,
доколкото същото е в размер около минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№1/09.07.04г. и при съобразяване на разпоредбата на ал. 9 на чл.7 от Наредбата. На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца следва
да се присъдят разноски в размер на 993,94 лева.
Ответното дружество е претендирало разноски в общ размер на 3656,50 лева, от
които 3144 лева – заплатен адвокатски хонорар, 6,50 лева – заплатена такса за издаване на
съдебно удостоверение и 506 лева – разноски за вещи лица по изготвените експертизи.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 359 КТ работниците и служителите са освободени
от такси и разноски по искове, произтичащи от трудови правоотношения, с оглед на което в
тежест на ищеца следва да бъдат възложени, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
единствено сторените от работодателя - ответник разноски за процесуално представителство
пред ВРС. Направеното от пълномощника на ищеца възражение за прекомерност на
претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение е основателно,
доколкото същото значително превишава предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004г. размер, определен за дела с материален интерес като настоящото и е несъответно на
фактическата и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, в полза на
„Гала Традиция“ ООД следва да се присъдят разноски за заплатен адвокатски хонорар, в
редуциран по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. с ал.9 от Наредба № 1/2004г. размер, а именно –
1169,14 лева. На основание чл.78, ал. 6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде
осъдено, съразмерно на уважената част от исковете, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС и сумата в размер на 1033,68 лева – държавни такси за
предявените искове и за издаване на съдебно удостоверение, както и изплатено от бюджета
на съда възнаграждение на вещо лице по изготвената СМЕ.
При този изход на спора, с оглед своевременното им претендиране и представените
доказателства за извършването им, право на разноски за заплатени адвокатски хонорари за
въззивното производство имат и двете страни, като възражения за прекомерност на
8
претендираните такива не са направени. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, от претендираните от
въззиваемия - ищец разноски в размер на 1250 лева следва да му бъдат присъдени 1243,85
лева. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно основателната част от жалбата, на
ответното дружество - въззивник следва да бъдат присъдени разноски за процесуално
представителство пред ВОС в размер на 5,55 лева. По изложените по-горе съображения,
претендираните от „Гала Традиция“ ООД разноски за заплатена държавна такса за въззивно
обжалване, не могат да бъдат възложени в тежест на работника-въззиваем.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261376/23.11.2020г., постановено по гр. дело № 8339/2019г. по
описа на ВРС, 14 състав, в частта, с която „Гала Традиция“ ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: обл.Варненска, общ.Суворово, с.Калиманци, представлявано от Ж.Г.
и Г.Г., е осъдено да заплати на Д. И. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. Аксаково, ул. „Побити
камъни” № 9, сумата над 68,80 лева до присъдените 184,93 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на трудова злополука,
настъпила на 08.06.2016г., изразяващи се в заплатени такси за операция и закупуване на
помощни средства – патерици и други, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 31.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и
в частта за разноските
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. Аксаково, ул.
„Побити камъни” № 9, срещу „Гала Традиция“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: обл.Варненска, общ.Суворово, с.Калиманци, представлявано от Ж.Г. и Г.Г., иск
с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под
формата на претърпени загуби, изразяващи се в заплатени такси за операция и закупуване
на помощни средства – патерици и други, вследствие на трудова злополука, настъпила на
08.06.2016г., за разликата над 68,80 лева до пълния претендиран размер от 184,93 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261376/23.11.2020г., постановено по гр. дело №
8339/2019г. по описа на ВРС, 14 състав, в частите, с които Гала Традиция“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: обл.Варненска, общ.Суворово, с.Калиманци,
представлявано от Ж.Г. и Г.Г., е осъдено за заплати на Д. И. Д. с ЕГН **********, адрес: гр.
Аксаково, ул. „Побити камъни” № 9, следните суми:
– 18 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от трудова злополука, настъпила на 08.06.2016г., изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие на множество счупвания на десен долен крайник, нарушение на съня,
нарушена работоспособност и обичаен начин на живот, както и нарушено психо-
емоционално състояние, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 31.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
– 68,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпени загуби, изразяващи се в заплатени такси за операция и закупуване на помощни
средства – патерици и други, вследствие на трудова злополука, настъпила на 08.06.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2019г.
до окончателното изплащане на сумата;
9
– 5435,12 лева, представляваща обезщетение за забава върху присъдената
главница от 18 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ от датата на увреждането -
08.06.2016г. до деня, предхождащ подаването на исковата молба – 30.05.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 и 3 от ГПК, „Гала Традиция“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: обл.Варненска, общ.Суворово, с.Калиманци,
представлявано от Ж.Г. и Г.Г., да заплати на Д. И. Д. с ЕГН **********, адрес: гр.
Аксаково, ул. „Побити камъни” № 9, сумата в размер на 2237,79 лева – сторени пред ВРС и
ВОС разноски за процесуално представителство и защита.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 и 3 от ГПК, Д. И. Д. с ЕГН **********, адрес:
гр. Аксаково, ул. „Побити камъни” № 9, да заплати на „Гала Традиция“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: обл.Варненска, общ.Суворово, с.Калиманци,
представлявано от Ж.Г. и Г.Г., сумата в размер на 1174,69 лева – сторени пред ВРС и ВОС
разноски за процесуално представителство и защита.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, „Гала Традиция“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: обл.Варненска, общ.Суворово, с.Калиманци,
представлявано от Ж.Г. и Г.Г., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ВРС, сумата в размер на 1033,68 лева – разноски за държавни такси и изплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по изготвената СМЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на
препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10