Номер 108913.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20203100501527 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №32994/02.06.2020г. по описа на
ВРС, на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез
процесуалния й представител Й. П. Й. - н-к на отдел Правно и
административно обслужване на РЗОК-Варна, срещу решение
№1732/30.03.2020г. на Варненски районен съд, 35 състав, постановено по
гр.д. №5367/2019г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение е прието за установено, че жалбоподателят
НЗОК – ответник в първоинстанционното производство, дължи на ищеца
„МБАЛ Варна” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата 4 280
лева, представляваща дължимо възнаграждение за извършени интервенции по
клинични пътеки съгласно спецификация за болнична медицинска помощ по
договор № 031016/ 25.02.2015г. за дейност по клинични пътеки извършени в
периода 01.03-31.03.2016г., както следва: шест интервенции по код 075
„уролитиаза- екстракопорална литотрипсия” на обща стойност 2280.00 лева,
четири интервенции по код 184.1 „оперативни интервенции при инфекции на
меките и костни тъкани” на стойност 2000.00 лева, ведно със законната лихва
1
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
01.02.2019г., до окончателното й плащане, за които вземания по ч.гр.д.
№1673/2019г. на ВРС, 7 състав, по реда на чл.410 от ГПК е била издадена
заповед за изпълнение №696/04.02.2019г., като ответникът е бил осъден да
репарира на ищеца сторените от него разноски в размер на 1 321 лева – за
исковото производство, съответно 541,36 лева – за заповедното производство.
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е
неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и е
необосновано, което съставлява основание за неговата отмяна. Според
жалбоподателя на първоинстанционният съд е допуснал грешка, като е
пренебрегнал недължимостта на претендираните суми, поради тяхното
неотчитане по надлежния ред в НЗОК, респ. РЗОК и неудостоверяване със
съответните първични отчетни документи - фактура, спецификация към нея и
първи екземпляри на направленията за хоспитализация. Твърди се, че
формално претендираната сума не е фактурирана, болницата не е съставила
първичен счетоводен документ, както и спецификация и не е отчетена в
РЗОК, с което не са спазени изискванията на чл.28, ал.1 от договора и чл.19,
ал.1 от Приложение № 2Б към чл.2 от ПМС 57/2015г., свързани със заплащане
на изпълнителите на болнична помощ. Дейността е била фактурирана едва
през 2018г. като е издадена фактура №**********/19.09.2018г., плащане по
която касата не дължи.
Подробно е обосновано и становището на жалбоподателя – ответник по
приложимата към спорното правоотношение правна и договорна рамка, въз
основа на което също извежда извод за неоснователност на предявения иск.
Решението се оспорва и по отношение на уважения акцесорен иск като
се твърди, че – не са налице неизплатени задължения към ищеца за заплащане
на медицинската дейност за процесния период; - в договорите са определени
само срокове за заплащане на осъществената медицинска дейност в рамките
на предвидените лимити, но липсват такива за заплащането на надлимитната
дейност; - ищецът не е доказал, че е поставил ответника – възложител в
забава; - нито в договорите, нито в относимата нормативна уредба е
предвидено заплащане на лихви за забава по отношение на отчетената от
лечебните заведения надлимитна дейност, поради което и лихви за забава не
2
се дължат.
При тези основни оплаквания и като се позовава на трайно
установената съдебна практика с конкретно посочени съдебни решения,
жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови ново решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Претендира и присъждане на сторените по
делото разноски и за двете съдебни инстанции, в т.ч. и възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт.
В подадения отговор на въззивната жалба въззиваемата страна „МБАЛ
ВАРНА” ЕООД, ЕИК *********, обосновава подробно становище за нейната
неоснователност и моли обжалваното с нея решение на първоинстанционния
съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът Национална
здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Йордан Йорданов, като препраща към подробните доводи и
аргументи, обосновани във въззивната жалба, моли същата да бъде уважена.
Представя списък на претендираните разноски.
Въззиваемата страна – ответникът „МБАЛ Варна” ЕООД чрез
пълномощника си по делото адвокат Женя Койчева аргументира становище,
че обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно и
обосновано, не са налице основания за неговата отмяна и същото следва да
бъде потвърдено.
Съдът разгледа жалбата съобразно изложените в нея оплаквания, и
след като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на
страните, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Варненски районен съд е образувано по исковата
молба на „МБАЛ Варна”, ЕИК *********, гр. Варна, с която се претендира
установяване на вземанията му спрямо ответника НАЦИОНАЛНА
ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК ********* с административен
адрес в гр. София, за сумата 4 280 лева, представляваща незаплатена стойност
на оказана от ищеца болнична помощ по клинични пътеки №075 и 184.1 за
периода 01.03-31.03.2016г., съобразно договор №031016/25.02.2015г. за
3
оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.02.2019г., до окончателното й плащане, които вземания са включени в
издадената му по ч.гр.д. №1673/2019г. на ВРС, 7-ми състав, по реда на чл.410
от ГПК заповед за изпълнение №696/04.02.2019г., своевременно оспорена от
длъжника по реда на чл.414 от ГПК.
Като основание на вземанията, заявени в заповедното производство
(т.9в и т.12 от заявлението), ищецът е посочил, че при изпълнение на
сключения между страните договор №031016/25.02.2015г. през м. март 2016г.
е извършил конкретно посочени интервенции по клинични пътеки, чиято
обща стойност не е била заплатена от възложителя.
Съществуването на това вземане е било оспорено своевременно от
длъжника с бланковото възражение по чл.414 ГПК – положение, служещо
като основание за предявяването на настоящия иск.
Допълнително в исковата молба, въз основа на която по реда на чл.422,
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК е образувано исковото производство, са
изложени твърдения, че съответните медицински и финансово отчетни
документи са били връчени за плащане на НЗОК, но са били върнати от
ответника поради надвишаване на размера на стойностите, определени в
Приложение №2 към сключения индивидуален договор. Твърди се, че отказът
за плащане е незаконосъобразен, тъй като медицинската помощ е озакана по
спешност и по отчетната дейност по клинични пътеки на ищеца, не са
констатирани нарушения на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО),
Националния рамков договор за медицински дейности, сключен между НЗОК
и Български лекарски съюз (НРД), а ограниченията при заплащането на
оказана от болничното заведение медицинска помощ като надлимитна
дейност противоречат на законовите разпоредби, регламентиращи
болничната медицинска помощ – чл.52 от Конституцията, чл.5, чл.35 от ЗЗО,
доколкото поставят оказването на медицинска помощ на здравно осигурените
лица в зависимост от обстоятелството дали необходимостта е възникнала в
рамките на определените от здравната каса лимити.
Ответникът НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА
(НЗОК) оспорва иска като противопоставя твърдения, че процесните суми не
4
се дължат поради това, че не са били отчетени в НЗОК, респ. РЗОК по
надлежния, предвиден в чл.28, ал.1 от договора и чл.19, ал.1 от Приложение
№ 2Б към чл.2 от ПМС 57/2015г., ред, като не са удостоверени със
съответните първични отчетни документи - фактура, спецификация към нея и
първи екземпляри на направленията за хоспитализация. Обосновава
становище, че ограниченията при заплащането на надлимитната дейност не
противоречи на законовите разпоредби на чл.52 от КРБ, чл.5 и чл.35 от 330,
съответно, че установените правила в сключения между страните договор за
заплащане на извършената болнична помощ в рамките на суми, за които
изпълнителят-ищец е дал изричното си съгласие да бъдат в определените в
приложение №2 обеми, не са нищожни, тъй като не противоречат на
повелителни правни норми, а са израз именно на съобразяването на страните
с такива норми.
Страните не оспорват основните, релевантни с оглед предмета на иска
факти. Същите са и надлежно установени от събраните по делото писмени
доказателства.
Така не се спори, а и от представените по делото доказателства се
установява, че между страните на основание чл.59 от Закона за здравното
осигуряване (ЗЗО) и в съответствие с Националния рамков договор за
медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и
Българския лекарски съюз за 2015 г., е сключен договор
№031016/25.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки,
изменен с допълнително споразумение от 03.04.2015г., анекси от
24.03.2015г., 02.03.2016г. и 16.03.2016г., по силата на които изпълнителят
„МБАЛ Варна” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, се е задължил
да оказва на определен кръг лица, посочени в договора болнична медицинска
помощ по подробно изброени клинични пътеки, както и да извършва
конкретни медицински дейности, а възложителят да заплаща съответните
дейности по посочените в договорите цени.
С анексите от 02.03.2016г. и 16.03.2016г. на основание чл.2 и чл.10 от
Правилата за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по
чл.4 ал.1 т.1 и т.2 и за използване на средства от резерва по чл.1, ал.2, ред 1.4
от ЗБНЗОК за 2015г. приети с Решение на Надзорния съвет №РД-НС-04-
5
9/27.01.2015, във вр. с чл.4 от ЗБНЗОК за 2015г., изм. и доп. с решения на
Надзорния съвет на НЗОК №РД-НС-04-35/28.04.2015, №РД-НС-04-
44/25.05.2015 и №РД-НС-04-54/08.07.2015 г. и §9 от ЗБНЗОК за 2016 г., са
коригирани стойностите на дейностите за болнична медицинска помощ,
посочени в Приложение №2 към индивидуалния договор.
Не е спорно, че през м. март 2016 г. ищцовото дружество – изпълнител е
извършило дейност по оказана болнична медицинска помощ. Част от нея
съставлява и сочената в исковата молба дейност, чиято обща стойност по
заложените цени на клинични пътеки (чл.1 от договора) е в размер на
исковата сума от 4 280 лева. Прието е по делото като безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване, че тези дейности съставляват
надлимитна дейност за процесния период.
Представено е от ищеца заявление до РЗОК-Варна вх. №29-02-397 от
08.04.2016г., видно от което, като сочи, че отчетената дейност над
определените стойности е за лечение на пациенти, планирани още през м.
януари 2016г., които са били приети преди изчерпването на стойностите,
определени в Приложение №2 към индивидуалния договор, че в този период
са били приети и пациенти по спешност, чийто минимален болничен престой
е по-кратък и съответно са били изписани преди изписването на плановите
пациенти, при което не е било възможно лимита да бъде съобразен, ищецът е
поискал тези дейности да бъдат заплатени.
При така установеното от фактическа страна, за да се произнесе по
същество на спора относно наличието на основание за плащане от страна на
ответника на пълния обем на извършената от ищеца медицинска дейност през
м. март 2016 г., съдът съобрази следната относима към процесния период
нормативна уредба, дефинираща правната рамка на обществените отношения
във връзка с възлагането и заплащането на болнична медицинска помощ от
бюджета на НЗОК:
Според чл.2, ал.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)
задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване
на средствата от задължителните здравно осигурителни вноски за закупуване
на здравни дейности, която се осъществява от НЗОК и от нейните
териториални поделения – районни здравноосигурителни каси (РЗОК).
6
Задължителното здравно осигуряване предоставя основен пакет от здравни
дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Видовете медицинска помощ,
заплащана от НЗОК, са посочени в чл.45 от ЗЗО. Редът за предоставяне и
изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по
чл.45 се определят в Националния рамков договор и в договорите между
РЗОК и изпълнителите - чл.46 от ЗЗО. Националният рамков договор (НРД) е
нормативен административен акт, който има действие за територията на
цялата страна за определен срок - чл. 4а от ЗЗО. Съгласно чл.55, ал.1, т.3а от
ЗЗО с него се определят обемите, цените и методиките за остойностяване и
закупуване на отделните видове медицинска помощ по чл.45. За процесния
период е приложим Национален рамков договор за медицинските дейности
между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз
(БЛС) за 2015 г., обнародван в ДВ, бр.6 от 23.01.2015г. (§ 7. от ПЗР на
Решение № РД-НС-04-24-1 от 29 март 2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6
от Закона за здравното осигуряване на Надзорния съвет на Националната
здравноосигурителна касa).
Приложим към процесното правоотношение е и Договор № РД-НС-01-2
от 29.12.2014 г. за приемане на обеми и цени на медицинската помощ за 2015
г. между НЗОК и БЛС (обн. ДВ, бр.5 от 20.01.2015г., в сила от 1.01.2015г. и
срок на действие до 31.12.2015г.). Същият предвижда, че Управителният
съвет на БЛС съгласува Методиките за остойностяване и за заплащане на
медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, както и правилата по чл. 3, ал.
2 и чл. 4, ал. 4, т. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г. (така чл. 4, ал.5
от Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014). Самите методики за
остойностяване и за заплащане на дейностите в болничната медицинска
помощ са приети с ПМС № 57 от 16.03.2015 г. - приложение № 2А и
приложение № 2Б.
Бюджетът на НЗОК е основния финансов план за набиране и разходване
на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от
държавния бюджет – чл.22 от ЗЗО. Състои се от приходна, разходна част и
задължителен резерв (чл.25 от ЗЗО), вкл. за неотложни и непредвидени
плащания. Тъй като процесният казус касае престирана болнична помощ
преди 1 април 2016 г., приложим е ЗБНЗОК за 2015 год. Съгласно същия в
рамките на определените в плана годишни стойности, НЗОК определя за
7
всяка РЗОК обща стойност на разходите, разпределена по месеци (чл.4, ал.1,
т.1), а РЗОК определя стойността за дейностите към договорите с
изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци. На
основание чл.4, ал.4 от ЗБНЗОК Надзорният съвет на НЗОК приема правила
за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по ал.1, т.1 и 2
и за осъществяване на контрол и корекции по ал.3 и за използване на средства
от резерва по чл.1, ал.2, ред 1.4 за плащане на разходи в случай на значителни
отклонения от равномерното разходване на утвърдените/коригирани средства
по договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ.
Относимите към процесния спор Правила за условията и реда за
прилагане на ЗБНЗОК за 2015 год. са приети в съответствие със законовата
делегация на чл. 4, ал.4 от ЗБНЗОК и регламентират подробно условията и
реда за определяне стойностите на дейностите на болнична медицинска
помощ. На основание чл.11, ал.1 всяка РЗОК определя стойността за
дейностите за болнична медицинска помощ към договорите с изпълнителите.
Същите следва да бъдат утвърдени от Надзорния съвет (НС) на НЗОК (чл.13,
ал.2). Утвърдените от НС на НЗОК стойности по видове, по месеци и по
тримесечия са задължителни за изпълнителите на болнична медицинска
помощ (ИБМП) и са неразделна част от сключените от тях договори –
Приложение №2 към тях (чл.7, ал.2).
Съвкупното тълкуване на всички относими законови норми сочи, че
отношенията във връзка с разходването на здравноосигурителни средства и
обусловеното от това договаряне и плащане на изпълнителите, е подчинено
на финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства.
Индивидуалното договаряне с изпълнителите е разчетено, строго лимитирано
и се осъществява в рамките на утвърдени, предварително фиксирани обеми и
стойности.
Законодателно въведения регулаторен механизъм в отношенията между
РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ е намерило отражение и в
процесния договор с ищцовото дружество. Същият има за предмет оказване
на болнична помощ на определен, посочен в договора кръг лица, по клинични
пътеки, но само в определени стойностни рамки. Изпълнителят не може да
отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или
8
медикаменти, на стойност, надвишаваща утвърдената в приложение № 2
стойност (лимит) за съответния месец (чл.40, ал.3). Превишението на
стойността на дейностите е основание за отхвърляне на плащането (чл.32,
ал.13). Възложителят дължи плащане на извършена и отчетена дейност, но
само в рамките на договорно определените стойности (лимити).
Настоящият съдебен състав споделя напълно трайно застъпеното
становище в съдебната практика на Варненски апелативен съд по сходни
спорове, че договорно въведените ограничения относно обемите на заплащане
на болнична помощ съответстват на законодателните такива. Финансовата
рамка, очертана от ЗБНЗОК, става задължителна за самия изпълнител на
болнична помощ след индивидуално договаряне и сключване на договор.
Съответствието на посоченото законодателно разрешение с Конституцията на
Р. България е изрично признато в РЕШЕНИЕ № 2/22 февруари 2007 г. по к.д.
№ 12/2006 г. (Обн., ДВ, бр. 20 от 6 март 2007 г.)/.
В заключение, определянето на финансови рамки (лимити) за
дължимото по договора плащане не противоречи на императивни законови
норми. Обратно, договорното ограничаване на паричната престация на
възложителя е в изрично изпълнение на законовата регулаторна рамка, която
императивно предвижда лимитиране на бюджетното финансиране,
разпределение и плащане. Като значима и чувствителна обществена система,
здравната система, в т.ч. и здравноосигурителната изискват стабилност и
яснота.
Законодателното разрешение на проблемите във връзка с лимитираното
заплащане на изпълнителите, допуска корекция на предварителните, месечно
заложени обем и стойност на медицинската услуга, но по специален ред и в
специална процедура. Приложимите Правила за условията и реда за
определяне и изменение на стойностите по чл.4 ал.1 т.1 и т.2 и за използване
на средства от резерва по чл.1, ал.2, ред 1.4 от ЗБНЗОК за 2015г. (Правилата)
изрично визират, че при извършени и отчетени от изпълнител на БМП
случаи, надхвърлящи месечните стойности и касаещи спешна диагностика и
лечение, същият има право да подаде писмено заявление за увеличение на
размера на месечната стойност на разходите за дейностите в БМП в
Приложение №2 към договора. В този случай може да се допусне увеличение
9
за сметка на стойностите за следващите месеци от тримесечието – в размер до
5% от стойността на съответното тримесечие, или за сметка на стойността за
следващото тримесечие – в размер до 5% от тази стойност (така чл.8, ал.1 от
Правилата). Случаите извън спешните такива се включват в листа на
чакащите, изготвена от изпълнителя (чл.8, ал.4). Изключение от сочените
правила е допустимо само при обективно възникнали обстоятелства, за което
РЗОК следва да бъде информирана с оглед приложението на специалния ред
по чл.8, ал.5 от Правилата. Само при обективно възникнали обстоятелства
изпълнителят следва незабавно да информира съответната РЗОК, респ.
случаите се внасят за разглеждане пред НС на НЗОК като решение за
плащането им се взема при наличие на бюджетни средства.
Изложеното дава основание да се заключи, че допълнителното
заплащане на медицински дейности се основава на два принципа –
неотложност на същите или конкретни, обективни пречки за формиране на
листа на чакащите и писмено заявяване в срокове по чл.8 от Правилата за
условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл.4 ал.1 т.1 и
т.2 и за използване на средства от резерва по чл.1, ал.2, ред 1.4 от ЗБНЗОК за
2015г.
В разглежданият случай претенцията на ищеца обхваща както
извършени дейности в случаи на спешна диагностика и лечение, така и на
планова дейност. Както бе посочено по-горе ответникът не оспорва така
извършената дейност и нейния характер. От заключението на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че извършената от ищеца
медицинска дейност през м. март 2016 г. е отчитана чрез ежедневни отчети до
РЗОК, като дейността е надлежно индивидуализирана в приложени
спецификации. Лимитът на лечебното заведение се определя на база датата на
изписване на пациента, като за конкретния месец същият е бил изчерпан на
25.03.2016г., 10,15 ч. при изписването на пациент с ИЗ №356. Претендираната
от ищеца главница е формирана от извършена дейност при планов прием на
шест пациента на стойност 2 280 лева и на приети по спешност четири
пациента на стойност 2 000 лева. Всички спешни пациенти, както и четирима
от плановите пациенти са били приети преди достигане на месечния лимит.
Другите двама пациента, включени в месечната справка за надлимитните
месечни стойности по КП са били приети на 28.03.2016г., т.е. след изчерпване
10
на лимита за м. март 2016 г.
Безспорно по делото се установява, че ищецът е отправил изрично
искане до ответника за корекция на определените месечни стойности при
престирана спешна помощ съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Правилата за 2015г.
(заявление до РЗОК-Варна вх. №29-02-397 от 08.04.2016г.), на което право
кореспондира задължението на възложителя да разгледа искането за
извършване на такава корекция. Ответникът не е навел твърдения, нито е
ангажирал доказателства за това да е предприел действия по анализ на
отчетите на изпълнителя за описаната в спецификациите надлимитна дейност,
с преобладаващ спешен характер. Няма данни и да е инициирал приемането
на позитивно или негативно решение за корекции по конкретния случай.
Липсата на бюджетни средства подлежи на установяване единствено с
решение на НС на НЗОК, инициирано от РЗОК по конкретна, надлимитна
дейност на изпълнителя, следователно основание за отказ за корекция на
лимитите и заплащане на надлимитната спешна помощ не се установява.
Що се касае до претендираната надлимитна дейност с планов характер
съдът съобрази, че съгласно чл.8, ал.4 от Правилата от 2015г. случаите извън
спешните такива се включват в листа на чакащите, изготвена от изпълнителя,
а изключение от това правило е допустимо само при обективно възникнали
обстоятелства, за което РЗОК следва да бъде информирана с оглед
приложението на специалния ред по чл.8, ал.5. В случая безспорно
възложителят е бил уведомен по този ред с посоченото заявление от
08.04.2016г. От събраните по делото доказателства е установено, че четири от
незаплатените планови пациенти са приети на 25.03.2016г. (петък) преди
достигането на лимита за месеца, а останалите двама – на следващия работен
ден (понеделник, 28.03.2016г.) като към този момент липсват данни
изпълнителят да е бил уведомен за достигнатото изпълнение на месечните
стойности съгласно чл.9 от Правилата, което от своя страна пък би изисквало
той своевременно да планира приемите. Следва да се има предвид в тази
връзка, че въз основа на ежедневните отчети за оказаната за денонощие
дейност по договора, които изпълнителят представя, възложителят чрез РЗОК
осъществява текущ контрол и дължи ежеседмично известяване на
изпълнителя за достигнатото изпълнение на месечните стойности.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е установил
11
своевременното уведомяване на ищеца - изпълнител за риска от изчерпване
и/или достигането на месечния лимит към 25.03.2016г., поради което не може
да се приеме, че приема на пациенти за лечение до 28.03.2016г. (включително
и планови) е извършено в нарушение на установените с подписания между
страните договор и приложимите нормативни актове правила. При липсата на
такова уведомяване изпълнителят е следвало да довърши вече започналите
планови лечения и да престира медицинските услуги по тях. Ето защо
настоящият състав намира, че в случая е доказано наличието на обективно
възникнали обстоятелства по смисъла на чл.8, ал.5 от Правилата за
осъществяването на надлимитна дейност с планов характер. От своя страна
ответникът отново не е ангажирал доказателства за това да е предприел
действия по сезиране на НС на НЗОК и УС на БЛС в съответствие с чл.8, ал.5
от Правилата и не е инициирал приемането на позитивно или негативно
решение за корекции по конкретния случай. Ето защо ответникът дължи
заплащане и на дейностите за лечение по планов прием за м. март 2016
година.
Възражението на ответника за недължимост на сумата поради
неотчитането й по надлежния ред е неоснователно. Видно от постигнатите
договорености по сключения между страните договор (чл.42, във вр. с чл.30,
ал.2), а това се признава и от ответника, отчетните документи, които
изпълнителят следва да представи, не се приемат, ако стойността по
финансово-отчетните документи надвишава размера на определените
стойности. Включените в спецификациите по чл.28 от договора дейности не
следва да съдържат отхвърлената от заплащане медицинска дейност,
посочена месечното известие по чл.32, ал.11, т.2 от договора. С оглед на това
да се твърди, че при наличието на договорно основание за възложителя да
откаже приемането на съответните отчетни документи за извършената
надлимитна дейност непредставянето на такива документи от страна на
изпълнителя е основание да се откаже заплащането на тази дейност е
необосновано.
Ето защо и като препраща, на основание чл.272 от ГПК, към част от
мотивите на първоинстанционното решение, съдът заключава, че предявеният
иск за установяване съществуването на парично вземане на ищеца -
изпълнител „МБАЛ Варна” ЕООД, ЕИК *********, срещу ответника –
12
възложител НЗОК за сумата 4 280 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за оказана медицинска помощ съобразно договор
№031016/25.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на сезиране на
съда до окончателното плащане, е основателен и доказан, поради което следва
да бъде уважен. Като е достигнал до същия краен извод, районният съд е
постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде
потвърдено. Предявената срещу него въззивна жалба е неоснователна и се
оставя без уважение.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК,
съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1732/30.03.2020г. на Варненски районен
съд, 35 състав, постановено по гр.д. №5367/2019г г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване - чл.280, ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13