Решение по дело №547/2019 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 55
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 8 юни 2020 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20191840200547
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 04.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 25.02.2020 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

 

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията АНД № 547 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б.И.И. против Наказателно постановление № ………. г. на началника на РУ на МВР - Костенец, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.  

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2  ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

На 13.05.2019 г. около 16.20 часа в община Костенец на първокласен път № 8 около км. 139-ти км. с посока на движение гр. Момин проход, жалбоподателят Б.И.И., в качеството на водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № СВ3496ВХ, негова собственост, е спрян за проверка от полицейските служители – свидетелите Е.К. и В.К.. При проверката било установено, че лекият автомобил е със служебно прекратена регистрация. Жалбоподателят Георгиев не знаел за служебно прекратената регистрация. Поради констатацията за служебно прекратена регистрация на автомобила свид. К. в качеството си на мл.автоконтрольор към ОДМВР – РУ – Костенец съставил срещу жалбоподателя АУАН за това, че е допуснал нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Административнонаказателната преписка е била изпратена на РП-Ихтиман с оглед преценката за осъществяване на състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК като с постановление от 24.06.2019 г. по пр. пр. № 563/2019 г по описа на РП - Ихтиман е било отказано образуването на наказателно производство.

След получаване на постановлението за РП-Ихтиман е било издадено Наказателно постановление № 19-1184-000382/07.08.2019 г., с което на Б.И. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и е лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства обективирани в показанията на свид. К. и К. и от писмените доказателства – договор за покупко-продажба на МПС, сведените от Б.И., докладна записка, прокурорско постановление сметка фактура, , Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г.  на министъра на вътрешните работи, АУАН, НП.

Изброените доказателства са непротиворечиви, еднопосочни, взаимно допълващи. От показанията на свидетеля К. и приложените докладна записка непротиворечиво се установяват обстоятелствата около процесната проверка. От показанията на свид. К. се установява, че по време на същата жалбоподателят не е знаел, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Този извод намира подкрепа в приложената докладна записка и не се разколебава от писменото сведение на жалбоподателя. В последното той само излага, че поради заминаване в чужбина не е имал възможност да регистрира автомобила на свое име след придобиване правото на собственост. Никъде обаче не се сочи и от никое от приложените доказателства не може да бъде направен извод, жалбоподателят да е знаел за последицата от неизпълнение на задължението по чл. 17 Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а именно служебно прекратяване на регистрацията по ал. 143, ал. 15 ЗДвП или да е бил уведомен за същата.

Собствеността на автомобила се установява от договор за покупко-продажба на МПС. Следва да се отбележи, че по силата на разпоредба на чл. 144, ал. 2 ЗДвП правото на собственост върху лек автомобил се придобива по силата на договора с нотариална заверка на подписа, като последващата пререгистрация не е елемент от фактическия състав, а има единствено административни последици. Поради това неправилно административнонаказващият орган е приел в издаденото НП, че процесното МПС е собственост на И.Ди. Д.. Тази неправилна констатация относно правото на собственост не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е сред съставомерните елементи от обективна страна на деянието. 63

От постановление от 24.06.2019 г. по пр. пр. № 563/2019 г по описа на РП – Ихтиман се установява резултатът от извършената предварителна прокурорска проверка.

Доколкото всички изброени доказателствени източници са логични, непротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи се е безпредметно да бъдат по-подробно анализирани.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние.

При издаване на АУАН и НП обаче е допуснато неправилно приложение на материалния закон, тъй като не може да бъде направен извод, че деянието е осъществено от субективна страна. Аргументите са следните. В хода на съдебното производство не бе установено, че жалбоподателят е знаел за осъщественото служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, което означава, че той не е съзнавал, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС. Като не е изпълнил задължението си да регистрира автомобила в двумесечен срок от придобиването на собствеността собственикът Б.И. е следвало да бъде санкциониран на основание чл. 181, ал. 2, т. 1 ЗДвП, предвиждащ наказание глоба от 20 до 150 лева за приобретателя на регистрирано пътно превозно средство, който в определения срок не съобщи по местоживеене на службата за регистрация за придобитата собственост. Водачът на лекия автомобил обаче не е следвало да бъде санкциониран по реда на чл. 173, ал. 3 ЗДвП за управление на нерегистрирано МПС, освен ако не е знаел, че регистрацията му е била прекратена. В случая, както беше посочено по-горе, от показанията на свид. К., писмено сведение от жалбоподателя и докладна записка се установява, че по време на процесната проверка жалбоподателят не е знаел, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. В хода на съдебното производство съдът предостави изрична възможност на административнонаказващият орган да ангажира доказателства за уведомяването на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация на автомобила. Такива не бяха ангажирани. Поради това от доказателствената съвкупност следва единственият възможен извод, че жалбоподателят не знаел за служебнопрекратената регистрация на управлявания от него лек автомобил. Това прави извършеното несъставомерно, тъй като за да представлява едно деяние административно нарушение същото следва да бъде извършено умишлено или в предвидените от закона случаи да бъде извършено по непредпазливост – чл. 7 ЗАНН. В случая вмененото нарушение може да бъде извършено само умишлено и при несъзнаване от дееца за служебната дерегистрация на автомобила, не съставлява административно нарушение.

Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № …………. г. на началника на РУ на МВР - Костенец.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: