Р Е Ш Е Н И Е
Номер 262130 Година 02.08.2021 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав
На дванадесети юли две хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
Секретар: ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №7583 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по отрицателен
установителен иск с правно основание член 124 ал.1 от ГПК.
Ищецът Г.Н.В. ЕГН **********,***,
чрез ******, със съдебен адрес:***, е поискала от съда, да бъде установено по
отношение на ответника „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Херник Ибсен“ №
15, представлявано от Л. Д., че не дължи на ответника сумата от 930,00 лева, възнаграждение за поръчител по
чл.3, ал.3 от договор за потребителски кредит от ****** г. сключен с „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД. Претендира разноски по делото.
Ищецът твърди, че между Г.В.,
в качеството й на кредитополучател и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, в
качеството на кредитодател, бил подписан договор за потребителски кредит от ******
г. По силата на съглашението, В. получила паричен заем от 1 800 лева. Бил
договорен годишен процент на разходите 41.76%, и възнаградителната лихва в
размер на 35.14%. Съгласно погасителния план, общо дължимата сума от 2 250 лева
следвало да бъде върната с погасяването на 15 месечни вноски, всяка в размер от
150 лева, за периода от 28.02.2015 г. до 28.04.2016 г.
Твърди,
че в петдневен срок от подписване на договора, ищцата следвало да представи
обезпечение измежду поръчителство на две физически лица, неотменима и
безусловна банкова гаранция от одобрена от Кредитодателя банка или
поръчителство одобрено от Кредитодателя дружество.
Твърди,
че Договор за поръчителство не бил сключен, но било разяснено на ищеца, че
следва да заплати и сумата от 930 лева (чл.3, ал.3 от договора), която сума била
възнаграждението за поръчителя. Тази сума, според погасителния план, се
разпределяла поравно измежду погасителни вноски, като към вече уговорената
вноска от 150 лева се прибавял и добавък от 63 лева, възнаграждение 3а
поръчителя.
За
периода от 31.03.2015 г. до 24.11.2016 г., В. Заплатила в полза на „КЕШ КРЕДИТ
МОБАЙЛ“ ЕАД 2 282 лева, с което бил покрит общият размер на плащанията описан в
чл.З, ал.6 от договора. Така оставало да се дължи възнаграждението за
поръчителя в размер на 930 лева. Това задължение било продадено с договор за
цесия на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД.
Договорът,
сключен с „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД бил потребителски по смисъла на чл.9 от
Закона 3а потребителския кредит (ЗПК). Недействителен е на специалните
основания предвидени в чл.22 ЗПК.
Договорът
бил недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не
били посочени условията 3а прилагане на договорения лихвен процент.
Договорената възнаградителна лихва от 35.14% била нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави. Съдебната практика установила, че нищожна поради
нарушение на добрите нрави била възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната при необезпечени кредити и двукратния при обезпечени. В
конкретния случай лихвата надвишавала, както двукратния, така и трикратния
размер на законната. Щом като била нищожна била несъществуваща. А след като
била несъществуваща, то отново не било спазено правилото на нормата, в договора
за потребителски кредит да е посочен размер на възнаградителната лихва и начинът
на нейното прилагане.
В
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на
изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсвала каквато и да било
яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Нормата
на §1, т.2 ДР ЗПК, определяла, че тя представлява сбор от общия размер на
кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита. Последните били регламентирани
в §1, т.1 ДР ЗПК и по своето същество представлявали годишен процент на разходите
(ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно Законовата дефиниция, се включвали
възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.)
свързани с кредита. В договора не се съдържали конкретните параметри на общата
дължима сума. Липсата на тази яснота водела до извод, че в договора няма
разписани ясни правила, които да определят как се определя общата сума дължима
от потребителя и от какви пера е съставена.
Освен
това, съгласно §1, т.1 ДР ЗПК, в общия разход по кредита, който всъщност представлявал
ГПР, плюс заемната сума, следвало да са включени всички известни на
кредитодателя разходи. В конкретния случай, разходите относно заплащане на
поръчителството не били включени в общо дължимата сума, което било нарушение на
закона, тъй като този разход бил известен на кредитора. Самият той определил поръчителя.
Ако били включени, ищцата щяла да установи, че оскъпяването на кредита няма да
е 41.76% (това е ГПР), а ще е 76.67%. С това се нарушавала разпоредбата на
чл.19, ал.4 и 5 ЗПК, която разпореждала, че оскъпяването на кредита (ГПР) не
може да надвишава 5 пъти законната лихва. Ако това е налице, клаузата за ГПР е
нищожна. А щом е нищожна, не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Това означава, че договорът е недействителен с оглед разпоредбата на чл.22 ЗПК.
Твърди,
че след като потребителският договор е недействителен, недействителен бил и
договорът за поръчителство тъй като могло да се поръчителства единствено за
действителен дълг (правоотношение) (чл.138, ал.2 ЗЗД). Т.е. сумата от 930 лева,
представляваща възнаграждението на поръчителя не се дължала на две основания:
поради липса на сключен договор 3а поръчителство, а ако такъв се установял,
поради нищожността му на основание чл.138, ал.2 ЗЗД.
ОТВЕТНИКЪТ
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, гр. София, с отговора на исковата молба заявява,
че оспорва твърдението на ищеца, че договор за поръчителство никога не е бил
сключван.
На
следващо място оспорва твърдението, че договорът за потребителски кредит е
нищожен поради противоречие на уговорения размер на възнаградителната лихва с добрите
нрави.
Оспорва
и твърдението, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като
кредитодателят некоректно е посочил размера на годишния процент на разходите
без да включи в същия разходът за възнаграждението на поръчителя.
На
следващо място оспорва предявения иск по размер.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от фактическа и
правна страна:
Не се спори по делото, че между страните по
делото е бил сключен договор за потребителски кредит от ***** г. По силата на договора, В.
получила паричен заем от 1 800 лева при годишен процент на разходите 41.76%, и
възнаградителната лихва в размер на 35.14%. Съгласно погасителния план, общо
дължимата сума от 2 250 лева следвало да бъде върната с погасяването на 15 месечни
вноски, всяка в размер от 150 лева, за периода от 28.02.2015 г. до 28.04.2016 г.
В чл.3 ал.3 от договора за кредит било договорено, че
в случай че кредитополучателят не предостави обезпечение - поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов
договор с минимално брутно тр. възнаграждение в размер на 1 500,00 лева или неотменима и безусловна банкова гаранция
от одобрена от Кеш Кредит Мобайл ЕАД банка,
кредитополучателят се съгласява Кеш Кредит Мобайл ЕАД да сключи отнегово име и за негова
сметка договор за поръчителство с одобрено
дружество – поръчител, за
стойност в рамките на на 930,00 лева с „Кредит Гаранция“ ЕООД.
По силата на Договор за цесия от ***** г. „Фронтекс Интеренешънъл“ ЕАД е придобило от „Кредит Гаранция“ ЕООД вземане в размер на 968,00 лева.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен,
ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от
закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, следва да
се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в
действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани
с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С
оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по
еднакъв начин навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено,
че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди
да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита
участва кредитен посредник, или не.
Според съображение 31 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за
кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да
се приеме, че нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до
недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в
договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и
ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените
цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият
в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят е реално лишен от информация за действителния
размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и
гарантират.
В конкретния случай спорът между страните се
концентрира върху третата хипотеза, а именно дали посоченият в договора годишен процент на разходите в размер на 41,76
% отговаря на действително приложимия между страните ГПР.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В този смисъл е и съображение 20 от Директива
2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи по кредита за потребителя следва да
включват всички разходи, включително лихва, комисионни, такси, заплащане за
кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на
нотариални разходи.
В чл. 19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите:
1. които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит;
2. различни от покупната цена на стоката или услугата,
които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга,
независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит;
3. за поддържане на сметка във връзка с договора за
потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент,
позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на
кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако
откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката,
са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 19, т.1-3 от
Директива 2008/48/ЕО.
Съдът намира за основателно твърдението за недействителност на договора за потребителски
кредит съгласно чл.22 от ЗПК. Според тази разпоредба когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. В конкретния случай, процесният
договор не съдържа методика за изчисляване на референтния лихвен процент (чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК), което е достатъчно за
съда да приеме, че договорът за потребителски кредит е недействителен.
От друга страна, ако длъжникът избере да не обезпечи
вземането на кредитора по един от посочените в договора начини, то той бива поставен
в ситуация да заплати сума по договор за поръчителство на стойност 930,00 лева,
които ще се заплащат на равни месечни вноски.
Всички тези уговорки водят до извода, че
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство всъщност
представлява скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва
да се включи в размера на ГПР. Установи се от приетото заклчение на вещото лице
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, че в ГПР в размер на 41,76 % е
включена само договорна лихва.
Същото представлява
разминаване между посочения в Договора ГПР и действителния размер на ГПР, което
както вече бе изяснено по-горе представлява една от трите хипотези на нарушение
по чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, водеща до недействителност на
договора. При извод за недействителност на договора съобразно чл. 23 ЗПК.
По същите съображение е недействителен и самият
договор за предоставяне на поръчителство, доколкото е той е сключен в неразривна
връзка и с основание договора за потребителски кредит.
По изложените по-горе
съображения, съдът намира, че предявения иск е основателен, поради което следва да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че Г.В. не
дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД,
сумата от 930,00 лева възнаграждение за поръчител по чл.3 ал.3 от договор за
потребителски кредит от 29.01.2015 г. сключен
с Кеш
Кредит Мобайл ЕАД.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, съдът намира, че
следва да осъди ответника да заплати на ищеца направени по делото разноски в
размер на 50,00 лева за държавна такса.
На основание чл. 38, ал.2 ЗА в полза на Адвокатско
дружество ***** следва да се присъди сумата от 480,00 лева, от които 360,00 лев
за възнаграждение на един адвокат с ДДС
и 100,00 лева възнаграждение за явяване на повече от две съдебни заседания.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на ответника „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Херник Ибсен“ № 15, представлявано от Л. Д., че Г.Н.В. ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, не дължи
на ответника сумата от 930,00 лева,
възнаграждение за поръчител по чл.3, ал.3 от договор за потребителски кредит от
****** г. сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.
ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Херник Ибсен“ № 15, представлявано
от Л. Д., да заплати на Г.Н.В. ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, сумата от 50,00(петдесет)лева.
ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Херник Ибсен“ № 15, представлявано от Л. Д., да заплати на Адвокатско дружество *******, с адрес: *******, сумата от 480,00(четиристотин и осемдесет)лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала
С.Ч.