№ 3009
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря К..... Д. НИ...
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110124572 по описа за 2024 година
С. И. Т. е предявил срещу „........ ЕООД отрицателен установителен иск с правно
основА.е чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 1770 лева, представляваща главница, сумата от 843,03 лева,
представляващи лихви, сумата от 500 лева, представляваща разноски и сумата от 95,40 лева,
представляваща такса.
Ищецът твърди, че между него и „....“ ЕАД е сключен Договор за кредит от 29.07.2016
г. На 11.12.2017 г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземА.я от 11.12.2017 г., с който
вземА.ята били прехвърлени на ответника. Счита, че процесните вземА.я са погасени с
изтичането на 5-годишна давност, а вземА.ята за лихва с изтичане на 3-годишна давност.
Правния си интерес от предявяване на иска обосновава с факта, че ответникът отправял
извънсъдебни покА. за заплащане на сумите.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира писмен отговор на исковата
молба, с който признава на основА.е чл. 237 ГПК, че принудителното изпълнение на
вземането е погасено по давност. Сочи, че не е налице правоотношение по принудително
събиране на вземането, като в представените писмени доказателства не се съдържат
изявления за предприемане на мерки за събиране на вземА.ята. Сочи, че дружеството не е
търсило изпълнение на процесното задължение, а давността не се прилага служебно.
Изразява съображения за прилагането на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като съобрази събрА.те доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Доколкото ответникът признава изцяло предявения иск, т.е. всички факти, включени
1
във фактическия му състав, то същият следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, тъй като съдът приема, че ответникът с
извънсъдебното си поведение е дал повод за завеждане на иска, тъй като е подавал
информация до кредитния регистър към БНБ за налични задължения на ищеца по процесния
договор за кредит, а именно 128,33 лева – държавна такса.
Претендира се адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, което
не следва да бъде присъждано. Съгласно трайната практика на ВКС правото на
възнаграждение в хипотезата на чл. 38 ЗА възниква за адвоката при наличие на определени
предпоставки, като е достатъчно да се представи договорът за правна помощ и в него да е
отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 ЗА, като в конкретния
случай такъв договор не е представен по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. И. Т., ЕГН **********, срещу
„........ ЕООД, ЕИК ...., иск с правно основА.е чл. чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 1770 лева, представляваща главница по Договор за кредит от
29.07.2016 г., сумата от 843,03 лева, представляващи лихви, сумата от 500 лева,
представляваща разноски и сумата от 95,40 лева, представляваща такса.
ОСЪЖДА „........ ЕООД, ЕИК ...., да заплати на С. И. Т., ЕГН **********, на основА.е
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 128,33 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2