Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София, 17 юни 2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение – първи въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря
Динева и с участието на прокурор от СОП Барболова, като разгледа докладваното
от съдия ТОДОРОВА в.н.а. дело № 191 по описа на съда за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С
решение № 260047 от 29.12.2020 г. на Районен съд – гр.С., постановено по
н.а.х.д. № 52/2020 г. по описа на същия съд, обвиняемия А.Н.Г., с ЕГН **********,***,
е признат за виновен в това, че на 06.10.2019 г., около 19,00 ч., в центъра на
с. П., общ. Б., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото – обиждал, псувал и се заканвал на
Г. Д. Д.: „Дападжия прост, трай си, ще те ударя и ще се насереш! Ще ти еба
майката! Ще те запаля!“, псувал и обиждал В. К. К.: „Ще ти еба майката боклук!“
и се заканил на Х. Д. Х.: „Ей боклук, на теб ще ти разцепя джуките!“ –
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.78а от НК е
освободен от наказателна отговорност за посоченото престъпление и му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/
лева.
Със същото решение и обвиняемият М.В.М., с ЕГН **********,***, е признат за виновен в това, че на
06.10.2019 г., около 19,00 ч., в центъра на с. П., общ.
Б., е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
обиждал, псувал и се заканвал на В. К. К.: „Лакей, боклук! Ще ти
съсипя живота, нали знаеш. Да те еба у нещастника. Ще те запаля, ще ти запаля
къщата и колата“, заканвал се на Г. Д. Д. и го псувал: „Ще ти
счупя главата, ще те запалиме, ей! Знай, че аз съм
гаресчия и ще ти избия зъбките! Да ти еба майката!“ – престъпление по чл. 325,
ал. 1 НК, поради което и на основание чл.78а
от НК е освободен от наказателна отговорност за посоченото престъпление и му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Срещу
така постановеното решение е постъпила
жалба от адвокат М.П. – упълномощен защитник на обвиняемия А.Н.Г., с
оплакване за неговата неправилност и постановяването му в противоречие материалния
закон и при съществени процесуални нарушения, допуснати при оценката на
доказателствата и формиране на вътрешното убеждение на съда. Твърди се на първо
място от защитата, че е допуснато съществено процесуално нарушение при
изготвянето на крайния за досъдебната фаза, процесуален акт на прокурора –
постановлението по чл.375 от НПК, доколкото същото не е годно да формулира
фактическите и правни рамки на повдигнатото срещу обвиняемия Г. обвинение и
съответно сериозно затруднява възможността му да осъществи правото си на защита
срещу същото. В частност се сочи, че диспозитива на прокурорското постановление
не съдържа посочване на съществени елементи от обективната и субективна страна
на състава на инкриминираното на Г. престъпление. При това положение, според
защитникът, атакуваният съдебен акт на първата инстанция следва да бъде отменен
и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същата. Излагат се и
твърдения за доказателствена необезпеченост по същество на направените в
решението фактически изводи, относно обстоятелствата по осъществяване на
инкриминираните хулигански действия, както и тези, имащи значение за
отговорността на обвиняемия Г.. Изтъкват се и съображения от защитата в насока
оспорване субективната съставомерност на процесното престъпление, доколкото в
случая обвиняемия Г. не е преследвал хулигански мотив, а е бил подтикнат от
чисто лични подбуди. Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение, като постанови ново такова, с което обвиняемия А.Г. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнато
му обвинение за извършено престъпление по чл.325 ал.1 от НК.
Недоволен
от така постановеното от първостепенният съд решение, е останал и обвиняемия М.В.М.,
който чрез защитника си – адвокат Б.Х., също е депозирал жалба срещу него. В
жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е необоснован, тъй като в
мотивите му безкритично и едностранчиво е пресъздадена фактическата обстановка
от постановлението на прокурора, формирана въз основа на показанията на
свидетелите Д., К., С., Х. и Д., и при пълно игнориране на показанията на
свидетелите П. и М.. В този аспект се претендира, че оспореното решение не
съдържа обективен анализ на съществуващата доказателствена съвкупност и в
частност – на наличните противоречия между доказателствата в същата. Останалите доводи и съображения, изнесени в
жалбата са идентични на тези, релевирани във въззивната жалба на другия
обвиняем. Оправя се искане към въззивната инстанция да отмени обжалваното
решение и да постанови ново такова, с което обвиняемия М.М. да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СОП оспорва
жалбата и пледира същата да бъде оставена без уважение, с твърдение за
правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Според
прокурорът, обжалвания съдебен акт е постановен след обстоен анализ на
доказателствата по делото и при справедлива преценка на размера на наложеното
административно наказание.
В
проведеното въззивно съдебно заседание, упълномощеният защитник на обвиняемия А.Г.
– адвокат М.П., поддържа жалбата по изложените в същата съображения, без да
излага допълнителни такива. Съобразно тези аргументи, защитникът отправя искане
към въззивната инстанция да отмени атакуваното решение на районния съд.
Обвиняемият
А.Н.Г. в предоставената му последна дума пред въззивния съд, моли за
постановяването на „справедливо решение“.
В
съдебното заседание пред настоящата инстанция, защитникът на обвиняемия М.М. –
адвокат Б.Х., също не излага нови аргументи за допълване на доводите, посочени
в жалбата. Заявява единствено становище, че по съображенията изнесени в същата,
претендира отмяна на атакуваното решение на първия съд. Алтернативно се отправя
искане към въззивната инстанция да отмени решението на първата такава, като
върне делото за ново разглеждане, предвид „многобройните процесуални нарушения,
извършени в първоинстанционното производство“.
В
предоставената му последна дума във въззивното производство, обвиняемият М.В.М.
също моли за постановяване на „справедливо решение“.
Настоящият съдебен състав на СОС,
след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията
на чл.314 от НПК, приема за установено следното:
Производството пред Районен съд –
гр.С. е било образувано по внесено за разглеждане в този съд постановление на
Районна прокуратура – гр.С., с което е направено предложение за освобождаване
на обвиняемия М.В.М. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за извършено от него престъпление по чл.325 ал.1 НК, както и на
обвиняемия А.Н.Г. – за престъпление по чл.325 ал.1 от НК, и се е развило по
особените правила на това производство, предвидени в Глава двадесет и осма на
НПК. От установеното в съдебният протокол от 08.12.2020 г., който е доказателствено
средство за реда и начина на извършените процесуални действия и за събраните
чрез тях доказателства /чл.131 НПК/, делото е било разгледано в едно съдебно
заседание, проведено на посочената дата /08.12.2020 г./ и след изслушване на
последната дума на обвинените лица, първоинстанционният съд е обявил, че ще се
произнесе с решение в законния срок. Решението на първият съд /предмет на
настоящия инстанционен контрол/ е постановено на датата 29.12.2020 г., в
отсъствие на страните, на които са били изпратени съобщения, че същото е
изготвено и обявено, с указания за възможността за обжалването му
/портестирането му/ в 15-дневен срок пред СОС. По този начин съществено е било
нарушено основното начало в наказателния процес за непосредственост, уредено в
чл.18 НПК и свързаното с него изискване за непрекъснатост на съдебното
заседание, съгласно чл.259 НПК. Извършените процесуални действия от решаващият
съд след приключване на съдебното заседание на 08.12.2020 г. са в противоречие
с нормите, регламентиращи реда, по който се постановява присъда, които са
валидни и в производството по Глава двадесет и осма от НПК, в което отклоненията
от общия съдебен процес изрично са предвидени от процесуалния закон, като
особени правила за провеждането на това производство. Нормите на чл.259, чл.300
и чл.310 ал.1 от НПК ясно определят поредността на съдебните действия, свързани
с постановяването на присъда – изслушване на съдебните прения и последна дума
на подсъдимия, оттегляне на тайно съвещание и публично обявяване на диспозитива,
незабавно след подписването й от всички членове на състава. Тези общи правила
на наказателното съдебно производство са приложими субсидиарно и за особената
процедура по Глава двадесет и осма от НПК, доколкото тези въпроси не са решени
изрично /по различен начин/ със специална норма. В този смисъл е Тълкувателно
решение № 3 от 20.11.2014 г. на ОСНК на ВКС. В частност, аргумент в полза на
тезата, че обсъжданите правила при постановяване на присъда са валидни и за
произнасянето на съда по реда на чл.378 ал.4 от НПК, може да бъде открит също така и в
разпоредбата на чл.378 ал.5 от НПК, установяващ реда за атакуване на
постановения в това особено производство съдебен акт.
Очевидно е в случая, че всички
тези правила, които имат основополагащо значение за гарантиране процесуалните
права на обвиненото лице, са нарушени от първия съд. Нарушен е принципът,
съгласно който присъдата се обявява незабавно, след като съдът се е оттеглил на
тайно съвещание и е подписана от състава на съда. Нарушен е и принципа за
непрекъснатост на съдебното заседание, според който след пренията и последната
дума, и преди обявяването на присъдата, членовете на състава на съда не могат
да участват в разглеждането на други дела. В случая, в рамките на двадесет дни
от последната дума на обвиняемите М. и Г. до постановяването на решението – на
датата 29.12.2020 г., не е възможно състава на решаващия съд да не е участвал в
разглеждането на друго дело. Така, решаването на делото по вътрешно убеждение
от съда също е опорочено, доколкото спазването на принципа за непрекъснатост на
съдебното заседание е гаранция именно за невмешателство във вътрешното
убеждение на съда при решаване на въпросите от съдържанието на присъдата.
Гореобсъжданите допуснати
нарушения от първият съд при постановяване на проверявания съдебен акт, са
довели до съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат
отстранени от настоящата въззивна инстанция. С оглед характера на допуснатите
процесуални нарушения, въззивният съд намира, че същите могат да бъдат
отстранени единствено при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд,
което от своя страна обуславя и извод за отмяна на атакуваното решение и за
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен
съд.
Предвид характера на допуснатите
в контролирания съдебен акт съществени процесуални нарушения, настоящият състав
на СОС не обсъжда оплакванията по същество на спора, изложени във въззивните
жалби и изнесените такива от защитниците в съдебно заседание.
По изложените съображения и на
основание чл.334, т.1, във вр. с чл.335 ал.2 от НПК и във вр. с чл.378 ал.5 от НПК, С. окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло решение № 260047 от
29.12.2020 г. на Районен съд – гр.С., постановено по н.а.х.д. № 52/2020 г. по
описа на същия съд и ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд.
Решението не подлежи на
касационна проверка.
Председател:
Членове: 1.
2.