РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. Пловдив, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20245300500325 по описа за 2024 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, и
чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна жалба от В. И. М., ЕГН:
********** против решение № 4310 от 30.10.2023 г., постановено по гр. дело
№ 16009/2022 г. на Пловдивски районен съд, ХХІ гр. състав, с което е
признато за установено в отношенията между страните, че жалбоподателката
дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД следните суми: 2970,72 лева,
представляваща главница, частично претендирана за вноски с настъпил падеж
за периода от 01.10.2020 г. до 01.05.2022 г. вкл. по договор за потребителски
кредит № 2*** от 22.07.2020 г., сключен с „ОББ“ АД, вземанията по който са
прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания; 1435,10 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 01.10.2020 г. до 01.05.2022 г.
вкл.; 65,88 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
02.10.2020 г. до 11.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
постъпване на заявлението в съда – 11.08.2022 г. до окончателното
погасяване, и е осъдена жалбоподателката да плати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
1
сумите от 305,55 лева, представляваща разноски за производството, и 255,07
лева разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 11712/2022 г. на
Пловдивски районен съд.
Във въззивната жалба се твърди неправилност и
незаконосъобразност на решението, допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, без да се навеждат конкретни съображения. Иска се
постановяване на решение, с което да бъде обезсилен оспореният съдебен акт
или, в условията на евентуалност - отмяна на решението, ведно със законните
последици.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна, в който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на обжалваното решение. Считат, че липсват
причини да се приеме, че е незаконосъобразно, като следва да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е от надлежен съдебен
орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав,
който го е постановил; и допустимо - първоинстанционният съд е разгледал
допустими искове, предявени от надлежно легитимирани правни субекти,
разполагащи с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна
искова молба, при липса на отрицателни и при наличието на положителни
процесуални предпоставки за постановяване на акта, произнасянето е в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Във въззивната жалба се твърди допуснато нарушение на
материалния и процесуалния закон, но липсват конкретни доводи. При
разглеждане на делото от първоинстанционния съд според въззивния съд не
са допуснати нарушения на процесуалните правила. Не се установи и
2
допуснато нарушение на материалния закон – както вече се посочи, съдът се е
произнесъл по иска, с който е сезиран. Правилно е дадена и материално –
правна квалификация на исковете.
Съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 от ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на решението само по посоченото в жалбата
основание. Съдът има право да се занимае само с конкретните доводи,
наведени във въззивната жалба, за неправилност на съдебното решение.
Такива конкретни доводи - за неправилност на обжалваното решение - във
въззивната жалба не са посочени. Ето защо съдът няма право да се произнася
служебно по правилността на обжалваното решение. Въззивният съд е
длъжен да приеме решението за правилно и да го потвърди при липса на
нарушена императивна материалноправна норма.
Предвид изложеното Пловдивският окръжен съд приема, че
решението е правилно и следва да се потвърди.
Разноски не са поискани от страните, поради което и не се
присъждат.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4310 от 30.10.2023 г., постановено
по гражданско дело №16009/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд,
ХХІ граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3