Р Е Ш Е Н И Е
№ 28/31.01.2022 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана,
ІV-ти състав, в открито заседание на дванадесети
януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при
секретаря Лазарова
като
разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 453 по описа за 2021 г. и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от О.А.Т. ***, чрез пълномощника адв.М.С., против решение за отказ, с изх. № 03-120-РД/52 от 09.09.2021 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ Монтана, с което оспорващата е уведомена, че е отхвърлено изцяло проектно предложение „Повишаване на икономическата устойчивост на стопанството на О.А.Т.“, рег.номер BG06RDNP001-6.007-1583 в ИСУН за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти № BG06RDNP001-6.007 по подмярка 6.3“Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020.
В жалбата си оспорващата страна твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че административният орган неправилно е приложил изискванията на т.12.3 от условията за кандидатстване, неправилно е посочено, че представените документи не отговорят на ЗСч, ЗДДФЛ и ЗКПО, като доказателства за доказване на приходи от продажба на земеделска продукция. Неправилно е също заключението, че не е приложен документ от компетентния орган по околна среда/РИОСВ/, т.к. е допусната „очевидна“ грешка при прикачването на този файл, но на страната не е предоставена възможност да отстрани този пропуск, въпреки възражението, което е подадено на 27.01.2021 г. Твърди се също, че са допуснати съществени нарушения на производствените правила при работа на оценителната комисия. Моли оспореният акт да бъде отменен, претендира присъждане на направените по делото разноски. В представена писмени бележки пълномощника на оспорващата адв.С. излага съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт.
Административният орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрк.Й.. Същата оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение като неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение. В с.з. излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорения акт.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че О.А.Т. е регистрирана в регистъра на земеделските стопани на 28.03.2019 г./л.136 от делото/. Същата е подала Заявление за подпомагане, регистрация на 16.04.2019 г. и вх. № от 23.05.2019 г. по описа на ДФЗ, като и регистрирано на 18.09.2019 г. проектно предложение „Повишаване на икономическата устойчивост на стопанството на О.А.Т.“, рег.номер BG06RDNP001-6.007-1583 в ИСУН за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти № BG06RDNP001-6.007 по подмярка 6.3“Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020./л.92 и сл. от делото/.
От ДФЗ е извършена проверка за допустимост на кандидата. Извършена е проверка при посещение на място на 29.07.2020 г., съгласно уведомително писмо от ДФЗ /л.201 от делото/, резултатите отразени в контролен лист на /л.202 и сл. от делото/. След извършена проверка на приложените към заявлението документи, на заявителя Т. е указано, че следва да отстрани нередовностите, като изрично е посочено за кои факти и обстоятелства следва да представи допълнително доказателства- въпроси , изпратени на 13.10.2020 г./л.148-1490 от делото/. Постъпил е отговор с приложения към него от заявителката Т./л.149 -188 от делото/. Оценителната комисия при проверка на административното съответствие и допустимостта на проектното предложение „Повишаване на икономическата устойчивост на стопанството на О.А.Т.“ № BG06RDNP001-6.007-1583 в ИСУН, е констатирала, че „Проектното предложение не отговоря на условията по т.2.2 от раздел 11.1“Критерии за допустимост на кандидатите“ от Условията за кандидатстване “.. да са получили от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година..“ и към проектното предложение не е представен документ от компетентния орган по околна среда /РИОСВ/, удостоверяващ съответствие с режимите на защитени територии, въведени със ЗЗТ, и/ или режими на защитени зони, въведени със ЗБР./ л.52-55 от делото/. За което заявителя Т. е уведомена с уведомително писмо за недопускане до техническа и финансова оценка, с изх.№ 01-6500/474 от 21.01.2021 г./л.47-48 от делото/. В същото подробно са посочени фактическите и правни основания, поради което проектното предложение не е допуснато да техническа и финансова оценка по чл.19 от ПМС № 162 от 05.07.2016 г.
Последвало е и решение за отказ, с изх.№ 03-120-РД852 от 09.09.2021 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ Монтана, с което е отхвърлено изцяло проектното предложение „Повишаване на икономическата устойчивост на стопанството на О.А.Т.“, рег.номер BG06RDNP001-6.007-1583 в ИСУН за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти № BG06RDNP001-6.007 по подмярка 6.3“Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020.
След изрични указания, дадени от съда, че не са представени доказателства, установяващи твърдение за съществени нарушения на административно производствените правила, от пълномощника на Т. са представени допълнителни писмени доказателства, че О.А.Т. е подала възражения до ДФЗемеделие, относно списъка на проектни предложения, които не са допуснати до техническа и финансова оценка и уведомително писмо за недопускане до техническа и финансова оценка, съответно от 26.01.2021 и 27.01.2021 г., които не са разгледани/л.277-283 от делото/. Същите са с вх.№№ 01-6500/474 и 01-6500-474#2, от които е видно, че са депозирани в ДФ Земеделие, а не чрез ИСУН, предвид което в издаденото решение е посочено, че възражение не е подадено до 28.01.2021 г.. По тези факти няма спор между страните.
В административната преписка не се съдържат Условията за кандидатстване по подмярка 6.3“Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020, но същите са общодостъпни на страницата на Държавен фонд Земеделие, раздел Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020; Мерки за подпомагане чрез ИСУН; Процедура № BG06RDNP001-6.007 по подмярка 6.3“Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ “ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020.
Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореното решение е съобщено на оспорващата страна на 09.09.2021 чрез ИСУН, отворено на 12.09.2021 г. Жалбата срещу решението е с вх.№ 02-6500/4418 от 21.09.2021 г. в деловодството на административния орган. Следователно е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният акт/решение е издаден от директора на ОД на ДФЗ Монтана, съгласно заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗемеделие/л.11 и сл. от делото/. Като съгласно допълнително представените писмени доказателства – заповед № 982/06.03.2020 г. и заповед Хз-ЦУ-3231/02.11.2021 г. , длъжността директор на ОД на ДФЗ Монтана към 09.09.2021 г. е изпълнявал С*** В*** С*** , който е издател на оспореното решение за отказ, т.е. решението е издадено при наличие на компетентност. Съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/, организира и ръководи дейността на фонда и на РА, и представлява фонда и РА, като съгласно чл.20а, ал.6 „ Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Към преписката приложени решение на УС на ДФЗ – протокол № 178/10.06.2021 г.; Договор за делегиране на функции по прилагане на ПРСР 2014-2020 № РД50-74/09.04.2015 г.; Споразумение № РД50-55/09.05.2016 г.;Заповед № РД09-623/28.06.2019 г. и заповеди за изменението на същата; Заповед № 03-РД/1445/10.06.2020 г.за определяне състав на оценителна комисия; и заповеди за нейното изменение/л.16-46 от делото/. От представените доказателства следва извод, че административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.
Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. В производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Твърденията на оспорващата страна за съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни. При дадена възможност на страната да докаже твърденията си, са представени допълнителни писмени доказателства за депозирана жалба и възражения от О.Т., но същите са депозирани пред ДФ Земеделие, София, а не по надлежния ред чрез ИСУН. В тази връзка съдът споделя изложеното от пълномощника на ответника, че съгласно чл.22, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, производствата пред управляващите органи по този закон могат да се провеждат и посредством ИСУН по ред и с условия, определени с акта по чл. 23от същия закон. В случая е безспорно, че производството по оспорваното решение за отказ е започнало и се е провеждало през системата ИСУН/Мерки за подпомагане чрез ИСУН/. Актът по чл. 23от ЗУСЕСИФ е Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функционирането на ИСУН и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН. Съгласно чл. 24 от тази наредба е предвидено, че подавайки електронно проектно предложение, кандидатът се съгласява комуникацията по време на оценката да става единствено посредством ИСУН в срока, в който е подадено предложението. Същото условие е заложено и в т. 7 от раздел 23 на утвърдените Условия за кандидатстване по подмярката, които са влезли в сила и са задължителни за всички кандидати. Правилно се сочи, че нарушаването на тези разпоредби би представлявало нарушение на принципите, залегнали в чл. 29 от ЗУСЕФИФ, гарантиращи равнопоставеност на участниците в процедурата.
В тази връзка неоснователно е твърдението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от документите, които се съдържат в административната преписка, процесното заявление за кандидатстване е подадено в ДФЗемеделие, след което са извършени административни проверки, както и проверка на място в присъствието на кандидата, за което е съставен контролен лист от служители на ОД на ДФЗ, подписан от заявителя Т. без възражение. В процеса на оценка на проектното предложение са извършени и проверки за регистрацията и дейността на земеделския стопанин, за наличие или липса на негови просрочени задължения към бюджета, както и за подадени от кандидата или одобрени проекти по други схеми и мерки за подпомагане, включващи инвестиции по заявлението за кандидатстване или сходни инвестиции. В преписката се съдържат както заповед, с която е определен състава на оценителната комисия, също така оценителни листове от двама оценители и доклад за констатираните несъответствия. Бланкетните твърдения за нарушения на оценителната дейност не намират опора в събраните писмени доказателства.
Административният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Издадено е уведомително писмо, което е обосновано. Посочени са фактическите обстоятелства, мотивирали административния орган да постанови недопустимост до финансова и техническа оценка на предложението. Въз основа на което е издадено и оспореното решение за отказ от финансиране на заявлението на кандидата. Извършено е позоваване на правните основания, въз основа на които при наличие на описаните факти е счетено, че са налице условия за отказ от финансиране.Административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
С процесното заявление земеделският стопанин, регистриран на 28.03.2019 г., е кандидатствал по подмярка 6.3“Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014- 2020. Правилата за която са уредени в Указания за кандидатстване, същите са общодостъпни на страницата на Държавен фонд Земеделие, раздел Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020; Мерки за подпомагане чрез ИСУН; Процедура № BG06RDNP001-6.007 по подмярка 6.3“Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ “ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020.
В раздел 11.1“Критерии за допустимост на кандидатите“ от тези Условия за кандидатстване, са регламентирани условията, на които следва да отговарят кандидатите за подпомагане. Като съгласно посочените в уведомителното писмо т.2.2 от този раздел 11.1, кандидатите трябва да „..са получили от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година;…“ , а съгласно т. 12 от раздел 11.1 . „..Условието, кандидатите да са получили от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година, се доказва с представянето на: т.12.3 „.. документи, доказващи правно основание за ползване на имотите, регистрирано в съответната общинска служба по земеделие (не е задължително регистрирането на правно основание в съответната общинска служба по земеделие за имоти, попадащи в границите на урбанизираните територии), от които е произведена селскостопанската продукция, чрез чиято реализация са сформирани приходите/доходите в ГДД за предходната календарна година спрямо годината на кандидатстване. Имотите под наем или аренда, в т.ч. и имотите намиращи се в границите на урбанизираните територии, трябва: а) да са ползвани въз основа на документи, доказващи правното основание за ползване, които са регистрирани в общинската служба по земеделие, не по-късно от края на предходната стопанска година спрямо годината на кандидатстване, и/или; б) не по-късно от края на предходната стопанска година спрямо годината на кандидатстване да са посочени в анкетните формуляри на анкетната карта по Наредба № 3 от 1999 г. за стопанската година, през която е произведена селскостопанската продукция, чрез чиято реализация са сформирани приходите/доходите в ГДД, и/или; в) да са ползвани въз основа на документи, доказващи правното основание за ползване, които са нотариално заверени, не по-късно от края на предходната стопанска година спрямо годината на кандидатстване…“, а в т.12.4 е указано, че “…. приходни/разходни документи, в случай че са издадени, съгласно ЗСч, ЗДДФЛ и ЗКПО, свързани със земеделската дейност, от която са сформирани приходите/доходите за предходната календарна година от годината на кандидатстване…“. Друго условие е посочено в т.6.3 „. в съответствие с режимите на защитените територии, въведени със Закона за защитените територии и/или режимите на защитените зони, въведени със Закона за биологичното разнообразие, за площите от стопанството, които попадат в тях.“.
По делото не е спорно, че кандидатът е регистриран земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани на 28.03.2019 г., т.е. в същата година в която е подадено проектното предложение. Оспорва се посоченото в уведомителното писмо и в решението за отказ, като се твърди, че неправилно е възприето, че кандидатът не отговаря на условието по т.2.2 от раздел 11.1“.. да е получил от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година..“.
Като тук в жалбата се твърди неправилно изчисление на доходите, а всъщност в производството се уточни и страните се съгласиха, че не става дума за посочените цифри, а спорът е дали така посочените доходи/приходи са от селскостопанска продукция, за която административният орган е поискал да се представят доказателства, съгласно Условията за кандидатстване по т.12.3 – доказващи правното основание за ползването на тези имоти от които е получена продукцията, като изрично е указано, че представеният договор за наем/ рента от 01.01.2018 г. не отговаря на условията. В тази връзка от страна на заявителя се твърди, че неправилно органът е възприел, че кандидатът не е доказал, че селскостопанската продукция е произведена в имот, ползван на правно основание, т.к. ползваният имот през 2018 г. попада в урбанизирана територия и за него „не е задължително регистрирането на правно основание в съответната общинска служба по земеделие за имоти, попадащи в границите на урбанизираните територии „. Тук следва да се обърне внимание, че сключеният договор за наем/рента на недвижим имот е за урегулиран имот в с.Белотинци и е за срок от 01.01.2018 до 30.09.2018 г./л.119 от делото/, поради което същият не и нотариално заверен. Безспорно представеният договор за наем/ рента от 01.01.2018 г. не отговоря на алтернативно посочените в т.12.3 от раздел 11.1 „ Критерии за допустимост на кандидатите“ от Условията за кандидатстване, където изрично е посочено, че „ Имотите под наем или аренда, в т.ч. и имотите, намиращи се в границите на урбанизирани територии, трябва: а) да са ползвани въз основа на документи, доказващи правното основание за ползване, които са регистрирани в общинската служба по земеделие, не по-късно от края на предходната стопанска година спрямо годината на кандидатстване, и/или; б) не по-късно от края на предходната стопанска година спрямо годината на кандидатстване да са посочени в анкетните формуляри на анкетната карта по Наредба № 3 от 1999 г. за стопанската година, през която е произведена селскостопанската продукция, чрез чиято реализация са сформирани приходите/доходите в ГДД, и/или; в) да са ползвани въз основа на документи, доказващи правното основание за ползване, които са нотариално заверени, не по-късно от края на предходната стопанска година спрямо годината на кандидатстване…“. Доколкото О.А.Т. през 2018 г. не е регистрирана за земеделски стопанин, същата е регистрирана едва на 28.03.2019 г., то няма как имотът да е регистриран в общинската служба по земеделие не по-късно от края на предходната стопанска година спрямо годината на кандидатстване, в случая не по-късно от края на 2018 г., т.к. годината на кандидатстване е 2019, не е възможно и да са посочени в анкетните формуляри на анкетната карта по Наредба № 3 от 1999 г. за стопанската година, през която е произведена селскостопанската продукция, чрез чиято реализация са сформирани приходите/доходите в ГДД, т.е. пак 2018 г.; нито е ползван въз основа на документи, доказващи правното основание за ползване, които са нотариално заверени, не по-късно от края на предходната стопанска година спрямо годината на кандидатстване, т.к. представеният договор за наем/аренда от 01.01.2018 до 30.09.2018 г. не е нотариално заверен. Тук за прецизност следва да се посочи, че в отговора за констатирани нередовности О.Т. е отговорила, че живее във въпросния имот, че същият е поземлен имот, а не нива, поради което не е задължително регистрирането на правното основание в съответната служба по земеделие на имот, попадащ в границите на урбанизирана територия, без да е ясно кога е представен договора за наем/рента за същия имот от 01.01.2018 г. до 30.09.20218 г., за който няма достоверна дата, т.к. не е нотариално заверен/л.119 от делото/. За пълнота следва да се има предвид, че съгласно чл.6, ал.2, т.4 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани „..Регистрираните земеделски стопани имат право: да извършват търговия с произведената от тях земеделска продукция по реда на чл. 55 ЗСБТ и на чл. 10а ЗПЗП, а О.Т. през 2018 г не е регистрирана като земеделски стопанин, предвид което и декларираните от нея приходи/доходи от продажба на земеделска продукция не е ясно как са реализирани, т.к. и представените квитанции не отговорят на изискванията за приходни/разходни документи.
Предвид безспорно установените факти и обстоятелства, според настоящия съдебен състав правилно административният орган е приел, в т.1, че кандидатът не отговоря на условието “ да са получили от земеделска дейност най – малко от 33 на сто от общите си приходи/ доходи за предходната календарна година..“ Действително изискванията по т.12.3 са посочени алтернативно, но предвид факта, че заявителят не е регистриран като земеделски стопанин през 2018 г., не може да се твърди получен приход от земеделска дейност, още по-малко от имот без доказано правно основание за ползване, съгласно изискванията по т.12.3, като безспорно става дума за имот под наем/аренда. Правилно е посочено и, че представените от заявителя Т. квитанции не отговорят на условията по т.12.4, като това условие по принцип не е и задължително, т.к. е записано“ ..в случай, че са издадени..“, поради което този пропуск не е съществен..
Според настоящия съдебен състав на събраните в производството факти и обстоятелства съответства и изложеното в решението по т.2 , „ не е приложен документ от компетентния орган по околна среда/РИОСВ/, удостоверяващ съответствие с режимите на защитените територии, въведени със ЗЗТ , и/ или за защитените зони, въведени със ЗБР, за площите от стопанството, във връзка с изискването по т.6.3 от раздел 11.1. Този факт се установява безспорно, т.к. макар да се твърди, че е налице
„ очевидна“ грешка при прикачването на файл, всъщност такъв документ не приложен в ИСУН, а твърдението във възражението, че става дума за грешно прикачен файл и приложеното в производството писмо от РИОСВ, издадено на 22.08.2019 г./л.240 от делото/, въобще не е стигнал до административния орган по установения ред чрез ИСУН. В случая дори да се приеме, че е налице очевидна грешка, това обстоятелство не би променило решението за отказ, т.к. кандидатът не отговоря на условието по т.2.2 от раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“ от Условията за кандидатстване.
В тази връзка съдът вече констатира, че и възраженията от О.Т., не са подадени по установения ред чрез ИСУН, поради и което същите не са разгледани от органа.
От изложеното следва, че са налице материалноправните предпоставки за осъществяване правомощието на административния орган да отхвърли изцяло проектното предложение с решение за отказ изх.№ 03-120-РД/52 от 09.09.2021 г. на директора на ОД на ДФЗ Монтана. Проектното предложение не отговоря на критериите за допустимост, съгласно приетите Условия за кандидатстване, за което заявителят е уведомен с Уведомително писмо за недопускане до техническа и финансова оценка изх.№ 01-6500/474 от 21.01.2021 г., заявителят не е подал възражение по надлежния ред чрез ИСУН, поради което правилно органът е приел, че до 28.01.2021 г. кандидатът не е подал възражение.
По изложените съображения, в хода на надлежно проведено административно производство, компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти. Постановеният акт е в съответствие със закона и неговата цел, а подадената срещу акта жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от О.А.Т. ***, чрез пълномощника адв.М.С., против решение за отказ, с изх. № 03-120-РД/52 от 09.09.2021 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ, Монтана.
ОСЪЖДА О.А.Т. ***, да заплати ОД на ДФЗ, Монтана, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: