Решение по дело №197/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 239
Дата: 4 ноември 2020 г. (в сила от 4 ноември 2020 г.)
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20207110700197
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта

                                                    Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 239

                                                 гр.Кюстендил, 04.11.2020год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

                                                                    

            Административен съд - Кюстендил, в публичното съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                  

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА                                                                                                                                                                                              АСЯ  СТОИМЕНОВА          

 

при  секретаря  И.С. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД № 197 по описа за 2020год.,  за да се произнесе, взе предвид:

           

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Директорът на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - Кюстендил оспорва с касационна жалба решение № 208 от 29.06.2020г.  на  Районен съд – Дупница  по НАХД № 221/2020г., с което е отменено Наказателно постановление № 204-Ю-ИР/13.02.2019г.  Сочи се  касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона се обосновава  с  твърдения  за  неправилно прилагане на правилата относими към  съдържанието на АУАН и НП. Оспорват  се  като необосновани  мотивите на районния съд за неспазване и на правилото на чл.18 от ЗАНН с доводи, че АНО  е извършил  преценка по целесъобразност за да определи кое от нарушенията следва да бъде наказано. Иска се  отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание процесуалният представител на касатора  юк Д. В., поддържа жалбата.

Ответникът - „Ученическо хранене – Дупница“ ЕООД – гр. Дупница, чрез процесуалния си представител  адв. И. Г., изразява писмено  становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна Прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд,  след запознаване с доказателствата по делото и становищата на страните, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е Наказателно постановление № 204-Ю-ИР/13.02.2020г.,  издаденото от директора на РЗИ – Кюстендил, с което на „Ученическо хранене – Дупница“ ЕООД – гр. Дупница, за нарушения  на  чл.15 и чл.16, т.3 от Наредба № 37 от 21.07.2009г. на МЗ за здравословното хранене на учениците във  вр.  с  чл.44 от Закона за здравето, на основание чл.19, ал.2, т.10 и  чл.212, ал.3 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.

            От фактическата страна на спора съдът е установил, че санкционираното дружество стопанисва обект – ученически стол в СЕУ „Паисий Хилендарски“ – гр. Дупница, в който обект на 12.12.2019г.   от служители от РЗИ – Кюстендил е извършена проверка за спазване на изискванията за вида и състава на храните и на седмичните менюта, в която връзка са били дадени задължителни предписания с констативен протокол от 05.11.2019г. на държавен здравен инспектор.  Констатациите от проверката са за това, че в обекта се предлагат колбаси (кренвирши) като основно ястие и че не се предлага риба в седмичното меню на учениците, най –малко едни път седмично, което е прието за нарушение на  чл.15 и чл.16, т.3 от Наредба № 37 от 21.07.2009г. на МЗ за здравословното хранене на учениците. Извън горното, при проверката е установено, че дружеството, чрез неговия законен представител, виновно не е изпълнило задължително предписание в КП от 05.11.2019г., съставен от държавен здравен инспектор, което е прието за нарушение на  чл.15 и чл.16, т.3 от Наредба № 37 от 21.07.2009г. на МЗ за здравословното хранене на учениците във  вр.  с  чл.44 от Закона за здравето.

Идентично е съдържанието на съставения  АУАН  с  № 00204 от 12.12.2019г., който е връчен на управителя   на дружеството  на 17.01.2020г., след което е издадено оспореното НП.

Към административнонаказателната преписка е приложен цитираният Протокол от 05.11.2019г. на ст. инспектор в РЗИ, с който са дадени предписания да се включи в менюто на ученически стол в СЕУ „Паисий Хилендарски“ – Дупница риба най-малко веднъж седмично, както и да се изключат колбасите като основни ястия, със срок на изпълнение до 05.12.2019г., а  отговорността за изпълнение на предписанията е възложена на управителя на „Ученическо хранене – Дупница“ ЕООД.

В съдебното производството са разпитани свидетели, посочени от двете страни, във връзка с обстоятелствата от извършената проверка и са приети като доказателства копия от обявените в процесния обект седмични менюта.   

            При тези фактически установявания съдът е формирал правен извод за незаконосъобразност на НП, който е мотивиран с констатации за нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, както за допуснати съществени нарушения на правилата относно съдържанието на АУАН и НП, в резултат на което предявеното обвинение е неясно и е ограничено правото на защита на нарушителя.  С оглед на изложеното е отменено НП на процесуално основание,  а по съществото на спора съдът е приел за несъставомерно едно от деянията.

            В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствието му с материалния закон, решението е правилно,  поради  което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в сила. 

            Решаващите  доводи  на районния съд за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения  и за нарушение на правилото на чл.18 от ЗАНН, са обосновани и формирани в съответствие с приложимите процесуални и материалноправни норми и събраните по делото доказателства.  Не е осъществено соченото от  касатора  и  служебно проверено касационно основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Видно от АУАН и НП, в обстоятелствените  им  части  са  описани факти  за  нарушения, изразяващи се в неспазване на изискванията за вида и състава на храните и на седмичните менюта без е посочена датата или периода на извършването им. Сочи се, че в стопанисвания от дружеството обект  се предлагат колбаси (кренвирши) като основно ястие и че не се предлага риба в седмичното меню на учениците, най –малко едни път седмично, което е прието за нарушение на  чл.15 и чл.16, т.3 от Наредба № 37 от 21.07.2009г. на МЗ за здравословното хранене на учениците. От друга страна, във връзка с горните установявания за несъответствие с изискванията на визираната Наредба,  се прави препращане  към  задължителни предписания на държавен здравен инспектор по протокол  05.11.2019г., съставен при предходна проверка на същия обект,  и  след  констатации  за неизпълнение на предписанията, се приема, че е извършено нарушение на чл. 44 от Закона за здравето.  Предявеното обвинение е за нарушение на разпоредбите на чл.15 и чл.16, т.3 от Наредба № 37/2009г. във вр. с чл.44 от Закона за здравето. Следва  санкционната част в НП, с която на основание чл.19, ал.2, т.10 от ЗЗ,  АНО е наложил на търговското дружество имуществената  санкция по чл.212, ал.3 от ЗЗ в размер на 1000,00лв.

             При анализираното съдържание на АУАН, което е възпроизведено и в НП, се налага изводът за непълно описание на  установените нарушения и за непрецизна правна квалификация на същите.  АНО е приел, че с  деянията са нарушени разпоредби на Наредба № 37/2009г., като е пропуснал да посочи датата на извършването им, както и че не са изпълнени предписания на здравните инспектори. Изложените фактически констатации  не  са последвани от ясно обвинение и не са квалифицирани като обективни признаци на конкретен административнонаказателен състав.  Горното сочи на  предявено неясно  обвинение, вследствие на което  е  засегнато и правото на защита на нарушителя. Както се посочи, последният е лишен от възможността да разбере дали следва да отговаря за нарушения на изискванията на Наредба № 37/2009г. или за неизпълнение на  предписание на държавен здравен инспектор, което има задължителен характер съгласно чл.44 от ЗЗ.   Само  съпоставката на визираната  правна  норма с част от изложените фактически обстоятелства създава предположение, че  бездействието на нарушителя във връзка със дадените предписания, е деянието, за което е наложена имуществената санкция. Касае се обаче за предполагаемо /неясно/ и непълно обвинение, което правилно е квалифицирано от съда като  съществено процесуално нарушение и основание за незаконосъобразност на оспореното  НП.

            Обосновани  са и формираните  от въззивната инстанция мотиви за нарушение на правилото на чл.18 от ЗАНН.  При условие, че съставомерното деяние е неизпълнение на задължителни предписания на държавен здравен инспектор, то тогава всяко едно неизпълнение на задължителните предписания, касаещо неспазване на изискванията за здравословно хранене на учениците по Наредба  № 37/2009г., влече след себе си отделна санкция. В случая контролните органи са установили неизпълнение на две предписания, което осъществява съставите на две  административни нарушения по чл.212, ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.44 от ЗЗ,  а са наложили едно административно наказание. Налице е нарушение  на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, с която е регламентиран основен принцип в административнонаказателния процес и преценката във връзка с приложението му, не е преценка по целесъобразност, както неоснователно възразява касаторът.

На основание чл.221, ал.2 от АПК решението на районния съд е правилно и ще се остави в сила.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

           

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 208/29.06.2020г. на Районен съд - Дупница, постановено по НАХД № 221/2020г.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                               

                                                 2.