Решение по дело №2061/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 февруари 2019 г. (в сила от 9 април 2019 г.)
Съдия: Борислава Илиева Якимова
Дело: 20184430202061
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е

 

                                      № ………

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                            гр. ***, 19.02.2019 г.

 

***ският районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в публично заседание на  тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

 

при секретаря Валя Стоянова като разгледа докладваното от съдия Якимова НАХД №2061 от 2018 година по описа на ***ския районен съд, за да се произнесе съобрази следното:

 

       Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0938-0002652 от 04.06.2018 година на  ***към  О.М.П. Пътна полиция, с което на Н.В.Л.,  ЕГН ********** ***, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена Глоба в  размер на  100 /сто/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3/три/ месеца, за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд  ***, с която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Л.,който пледира съда да постанови решение, с което да отменени  процесното  наказетелно постановление, като навежда доводи за недоказаност и незаконосъобразност.

Административно наказавщият орган, редовно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което се изпраща преписката до РС-***,се отправя молба процесната жалба да остоне без  последствие и се потвръди  наложеното с НП  наказание. 

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния 7-мо дневен срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна .

Съдът като обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Акт за установяване на административно нарушение  № 0660850 е съставен на 24.05.2018г. от Д. ***Х. на длъжност мл.***  при О.М.П. против Н.В.Л., за това, че на 24.05.2018г.  в гр. ***, кръстовище образувано от ***, лична собственост извършва следното нарушение:

В Акта било посочено,че на горепосоченото кръстовище, движеийки се по ***“, водачът не спира при ясно подаден  сигнал по образец С8 на служител на КАТ –СПП – *** намира се на кръстовището. След около 80 минути водачът е установен  на домашният  му адрес в гр.***, ***и е извикан  от   майката ***-  нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

НП възпроизвел АУАН и в него било посочено,че нарушението е извършено на кръстовището на улиците „***”.

От процесуалният представител на жалбоподателя е направено  искане да се  изискат от  Община *** записи от камери за видеонаблюдение  на процесната дата – 24.05.2018г.  за времеви период 19:30ч-0 20:00ч. на процесното кръстовище. В отговора е посочено, че записите от камерите се съхраняват 10 дни назад.Освен това е посочено още, че съгласно Плана за регулация на  гр***В тази връзка твърдението на жалбоподателя ,че такова кръстовище в гр.*** няма, се явява състоятелно.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, мястото, където е извършено нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление. Описанието на нарушението в наказателно постановление следва да е пълно, точно и ясно, а коректното посочване на мястото на извършване на нарушението е един от елементите, които способстват за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя.

Посоченото от наказващия орган в процесното наказателно постановление място на извършване на нарушението не съответства на действителната фактическа обстановка, установена по делото от Съда /свидетелските показания/. Налице е неопределеност, неяснота на обжалваното наказателно постановление по отношение на мястото на извършване на нарушението, което води до липса на възможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил административно наказание. Формалността на административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение. Изложеното влече извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение и фактът, че така посоченото в наказателното постановление място , а именно несъществуващо кръстовище  е пречка да се установи и от наказаното лице, и от съда за извършено къде точно деяние, е наложено наказанието, сочат на ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице. Последното обосновава извода, че в случая става въпрос за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление, респ. налице е основание за отмяна на наказателното постановление.

Посочването от наказаното лице или от свидетелите /какъвто е конкретният случай/ в рамките на въззивното производство на конкретни факти за събитието и мястото на извършване на нарушението, не обосновава извод за законосъобразност на конкретното наказателното постановление, в което е посочено като място на извършване на нарушението,място  несъществуващо, несъответно на действителното или различно от посоченото в акта за установяване на нарушението. Именно съблюдаването на формалния характер на производството по налагане на административни наказания е гаранция за липсата на засягане и ограничаване на правото на защита на наказаното лице.

Процесното нарушение на административнопроизводствените правила според съда съставлява съществен процесуален пропуск. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се установяват от доказателствата по делото, да се санира подобен порок на наказателното постановление, тъй като би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за което наказващия орган е наложил наказание. Ясното посочване на несъществуващо мястото за място на извършване на нарушението влече извод за невъзможност да се индивидуализира конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил наказание.

И въпреки наличието на процесуално основание за отмяна на НП,за пълнота следва да се отбележи и друго: по отношение твърдението на жалбоподателя,че не е извършил изобщо нарушение,посочени в пункт 2 от жалбата,Съдът намира същите за неоснователни. Преценявайки доказателствата по делото, в контекста на гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че наказващия орган правилно е приел, че е налице нарушение по смисъла на чл.103 от ЗДвПъгласно посочената разпоредба „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“. От събраните в хода на производството доказателства се установява, че на посочената дата,но на различно от посоченото кръстовище, Н.Л. не се е подчинил на подадения от служителя на Сектор „Пътна полиция“ – О.М.П. Свидетеля Д.Д.  твърди в показанията си пред съда,че подал на водача ясен сигнал със стоп палка,а и с ръка посочил на водача да спре / преустанови движението си, а като забелязал това,той превключил на по-ниска предавка, засилил скоростта и се отправи по посока ***Тези  твърдения на свидетеля Д. се подкрепиха в  съдебно заседание  и от  показанията на свидетеля Д.Х. „Колегата му подаде сигнал да спре в дясно и същият след като погледна колегата и служебния автомобил - намали предавката, ускори скоростта и потегли… с  колегата лицево ясно разпознахме водача и автомобила, който  беше със  свален гюрук и продължи по ***…“.

Свидетелите Д.Д. и Д.Х. са свидетели -очевидци на нарушението.  И двамата са категорични, че жалбоподателят не е спрял на ясно подадения сигнал със  стоп-палка.  Превключил е на по-ниска предавка и с  газ се отправил по ***“. Двамата свидетели ясно са видели извършеното нарушение,както и извършителят му. Пред съда двамата заявиха, че св. Д. е бил в средата на кръстовището,между Съда и Общината, а св. ***е бил до служебният автомобил, като разстоянието помежду им е било два-три метра. Мястото на което са се намирали е давало възможност ясно да видят момента на придвижването на автомобила от ***“, въпреки интензивното движение. Единствено процесният автомобил е завил  надясно по ***“, а останалите автомобили  при светлинния сигнал на светофарната уредба, разрешаващ движението им, продължили посока ***“. Освен,че показанията на свидетелите са обективни, последователни, те не са заинтересовани от изхода на делото,което дава основание на съдът да кредитира показанията им с доверие.

С оглед така установената фактическа обстановка, следва да се приеме за установено и доказано безспорно,че нарушение е извършено от жалбоподателя Л. и той не е изпълнил задължението вменено му с нормата на чл.103 от ЗДвП.

Чл. 103 от ЗДвП не пояснява понятието „подаден сигнал за спиране“, поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл.170, ал.3 от ЗДвП. Тази разпоредба задължава контролния орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка/ какъвто  сигнал е подал свидетеля Д.Д./, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

Поради това, за да е извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП е необходимо на първо място да има своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган; на второ място следва контролният орган да посочи мястото за спиране; на трето място следва да е установено по безспорен начин, че своевременно и ясно подаденият сигнал за спиране е предназначен именно за конкретния водач на ППС и на четвърто място, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.

Необходима предпоставка за съставомерността на нарушението  е възприемането от водача на полицейския пост и подадения от контролен орган сигнал и изпълнение на конкретно дадени указания. Следователно, за да е налице нарушение е необходимо подадения сигнал да е бил възприет от водача на превозното средство и същият да не е спрял, с което на практика е извършен отказ за  изпълнение нареждането за спиране на органите за контрол. От данните по делото се установява по категоричен начин, че сигнал за спиране е бил подаден достатъчно ясно за възприемане от водача, но той не е спрял на посоченото от представителя на службата за контрол място.

Все пак,както бе посочено по-горе мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит, както за съставения акт, така и за издаденото въз основа на него наказателно постановление и липсата или посочването на различно място е нарушение на императивните разпоредби, съответно на  чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗАНН, което е съществено, тъй като води до невъзможност да се установи къде точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, а това пряко накърнява правото му на защита.

ЗАНН изисква този формалистичен подход като в случая дори да се касае за очевидна техническа грешка, то не може да по тълкувателен път да се извлече коректното място на извършване на нарушенията. Дори издаването на НП  с посочване на точното място на извършеното нарушение /какъвто дори настоящият случай не е т.к. грешката е пренесена и там/  не санира допуснатия порок при съставянето на АУАН поради което и НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При това положение съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

   Водим от горните мотиви, съдът:

 

                                     Р  Е   Ш  И:

 

   ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 18-0938-0002652 от 04.06.2018 година на  ***към  О.М.П. Пътна полиция, с което на Н.В.Л.,  ЕГН ********** ***, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена Глоба в  размер на  100 /сто/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3/три/ месеца, за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред Административен съд *** в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

                         

                                                       Районен съдия: