№ 234
гр. Ямбол, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20232300500121 по описа за 2023 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. А. С., ЕГН **********, подадена чрез
пълномощника адв. И. С. от ЯАК против Решение №654/08.12.2022 г., постановено по гр.д.
№2101/2022 г. по описа на ЯPC.
С посоченото решение първоинстанционния съд: ИЗМЕНЯ размера на определената
по гр.д.№4002/2021 г. на РС-Сливен издръжка, която Р. А. С. е задължен да заплаща на
малолетното дете Д. Р. С., родено на **** г., като увеличава същата от 200 лв. на 350 лв.
месечно, считано от 04.08.2022 г. и ОСЪЖДА на основание чл.150 от СК Р. А. С. от гр.*
ул.***** с ЕГН **********, да заплаща на М. Е. М. от гр.*, като майка и законен
представител на малолетното дете Д. Р. С., родено на **** г., месечна издръжка в размер на
350 лв., считано от 04.08.2022 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, както
и да заплати направените по делото разноски в размер на 400 лв. ОСЪЖДА Р. А. С. да
заплати държавна такса в размер на 216 лева.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува с твърдения за неправилност,
като постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, както и
необоснованост. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд е определил размера на
издръжката, без да бъдат съобразени възможностите на ответника и са изложени
съображения в тази насока. Твърди се, че не става ясно по какъв начин е изчислено, че на
детето е необходима сумата от 550 лв. месечно, както и че за този кратък период от
определяне предходния размер не са налице съществени изменения в потребностите на
детето, които да обуславят необходимост от увеличаване размера на дължимата от бащата
издръжка. Жалбоподателят е изложил твърдения, че съдът е стигнал до неправилен извод, че
бащата е напуснал нарочно работа заради заведеното дело. Посочил е, че е регистриран като
безработен в БТ към Агенцията по заетостта и получава обезщетение за безработица -
средства единствено от НОИ, като към момента продължава да си търси работа в България,
която да му осигури необходимите доходи, за да посреща своите задължения – изплащане на
1
ипотечен кредит, издръжка на дете, наем на жилище и други. Въззивникът твърди, че може
да заплаща на този етап издръжка в размер на минималната определена за страната, а
именно 1/4 от минималната работна заплата. Направено е оплакване, че ЯРС не е взел
предвид представения от бащата договор за наем при анализа на събраните по делото
доказателства. Ответникът - въззивник изтъква, че твърденията на майката, че я лишава от
правото да ползва жилището, определено с решението на Районен съд Сливен, са абсолютно
неверни. Допълва, че предвид изложените обстоятелства, за него остава съвсем малка сума, с
която буквално преживява. По изложените съображения моли ЯОС да отмени решението на
ЯPC и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искови претенции.
Заявена е претенция за присъждане на направените съдебни разноски.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата М. Е. М., чрез пълномощника адв. Г. Г. от
ЯАК, е депозирала писмен отговор, в който е заявила становище за неоснователност на
въззивната жалба, като иска да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение – да се
потвърди. Заявява, че безспорно са се изменили социално - икономическите условия в
страната с оглед на инфлационните процеси, както и нуждите на детето с нарастването на
възрастта му, което е съобразено от първоинстанционния съд. Освен това допълва, че е
налице и изменение на минималната работна заплата в страната, поради което определената
към момента издръжка е около минимума. Сочи, че след получаване на исковата молба за
увеличение на издръжката, ответникът е прекратил трудовото си правоотношение по
взаимно съгласие, само и единствено с цел доказване, че към момента не разполага с
трудови доходи. В заключение се изтъква, че според ангажираните по делото доказателства
бащата разполага с финансови възможности, значително превишаващи тези на ищцата -
доходи над 4000.00 лева, което му е позволило луксозни разходи /почивки, закупуване на
скъп телефон и др./. Заявена е претенция за присъждане на разноски за въззивната
инстанция. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, заплатено от
насрещната страна.
В о.с.з. въззивника Р. А. С. не се явява, но се представлява от процесуалния си
представител адв. И. С., която поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.
Претендира и за присъждане на разноски.
В о.с.з. въззиваемата М. Е. М., в качеството на майка и законен представител на
малолетното дете Д., се явява лично и с пълномощника адв.Г. Г., който поддържа заявеното
в писмения отговор становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа и
претенцията за присъждане на разноски, както и възражението за прекомерност на адв.
възнаграждение, заплатено от насрещната страна.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първостепенния съд и
не е спорна между страните.
Така не е спорно, че страните са родители на детето Д. Р. С., родено на **** г.,
което е видно и от Удостоверение за раждане от *****. на Община *.
Видно от решение от 20.09.2021 г. по приложеното гр.д.№4002/2021 г. на РС -
Сливен е прекратен по взаимно съгласие бракът на родителите и е утвърдено постигнатото
между тях споразумение, по силата на което упражняването на родителските права по
отношение на детето Д. е предоставено на майката, местоживеенето на детето е определено
при нея, а дължимата от бащата месечна издръжка е определена на 200 лв. На майката е
предоставено и ползването на семейното жилище.
Според Удостоверение изх.№97/0224 от 01.07.2022 г. на Община Ямбол-
Асистентска подкрепа, майката е получила за периода 01.06.2021 г. - 31.05.2022 г.
средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1035,97 лв. и обезщетение за
временна неработоспособност за целия период общо от 208,13 лв.
Съгласно Извлечение от сметка за периода 01.01.2022 г. – 31.07.2022 г. на „Алианц
Банк България“ АД на ответника са превеждани от работодателя „АМ логистик“ ЕООД
„работна заплата и командировки“: сумата от 3120 лв. на 04.01.2022 г., 1950,32 лв. на
14.01.2022 г., 3900 лв. на 02.02.2022 г., 1755 лв. на 14.02.2022 г., 5070 лв. и 5206 лв. на
2
09.03.2022 г.
Видно от Трудов договор №15/07.04.2022 г. между „Мишинакис транс“ ЕООД -
с.Тополчане и ответника, последният е изпълнявал длъжността „шофьор товарен автомобил
12 и повече тона“ срещу основно трудово възнаграждение от 710 лв. и допълнително 0,6%
за всяка година трудов стаж. Договорът е безсрочен.
В Искане за потребителски кредит без поръчители от 26.07.2022 г. до „Алианц Банк
България“ АД ответника С. е декларирал месечен доход от трудов договор - 4472,33 лв. В
Решение по сделка № CLB202208018600001, риск становище CLB202208018600001 банката
е признала месечен доход от 4332,16 лв. и е отпуснала кредит с Договор за потребителски
кредит от 02.08.2022 г. в размер на 100 000 лв. В Извлечение от сметка за периода
01.04.2022 г. – 25.07.2022 г. на „Алианц Банк България“ АД са видни преводите от
последния работодател на сумите от 3716,08 лв. на 05.05.2022 г., 5476,32 лв. на 06.06.2022
г., 4224,59 лв. на 04.07.2022 г. По делото е представено Удостоверение, изх.№2/17.08.2022 г.
на „Мишинакис транс“ ЕООД - с.Тополчане относно изплащане на ответника на брутно
трудово възнаграждение за периода април-юли 2022 г. в размер на минималната работна
заплата. Ответникът е представил по делото заявление от 01.08.2022 г. до работодателя
"Мишинакис транс“ ЕООД за прекратяване на трудовия договор на осн. чл.326, ал.1 от КТ –
с предизвестие. Съгласно Заповед №3/01.09.2022 г. на работодателя, трудовият договор е
прекратен на 01.09.2022 г. на същото основание. Ответникът е представил регистрационна
карта на Дирекция „Бюрото по труда“ - гр.Ямбол от 02.09.2022 г.
С Решение №275/02.06.2022 г. по гр.д.№3666/2021 г. на ЯРС М. Е. М. е осъдена да
заплаща на Р. А. С. месечен наем в размер на 100 лв. за ползването само от нея на семейното
жилище. В извлеченията от сметка на „Алианц Банк България“ АД фигурират плащания на
наема на ответника от бившата му съпруга.
Към отговора на исковата молба са приложени касови бонове за закупени дрехи,
обувки, храна, телефон – за сумата 1790,90 лв. и за заплатена застраховка на телефон от 210
лв., потвърждение на резервация в „Ривиера бийч хотел и Спа“ - к.к. „Златни пясъци“ - за
1752,44 лв. за четири нощувки през август 2022 г., с фискален бон за сумата от 16.05.2022 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК. Въззивника е
легитимиран и има правен интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
При преценка по същество въззивната жалба се намери за неоснователна.
Съображенията са следните:
Предявеният в производството иск е с правно основание чл.150 от СК. Цитираната
разпоредба създава законова възможност за изменение на определена издръжка при промяна
на обстоятелствата, при които е била определена. Относима в случая е разпоредбата на
чл.143, ал.2 СК, съгласно която родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са работоспособни и дали могат да се
издържат от своето имущество. При определяне на размера на дължимата издръжка съдът
следва да се съобрази с разпоредбите на чл.142 от СК, където ал.1 предвижда, че размерът на
издръжката се определя, според нуждите на лицето, имащо право на такава и възможностите
на този, който я дължи. Това съотношение следва да се вземе предвид от съда, според
конкретните данни, без оглед на изтеклия период от време от първоначалното определяне
или предходно изменение на същата. Съдът следва да съобрази и нормата на чл.142, ал.2
СК, където законодателят е определил минималния размер на издръжката (не и максималния
такъв), като равен на една четвърт от минималната работна заплата за страната.
Безспорно е между страните в настоящото производство, а и от доказателствата е
установено, че М. М. и Р. С. са родители на детето Д., родена на ****, в момента малолетна.
Установено е, че детето живее при майката, като същата полага непосредствените грижи по
3
неговото отглеждане и възпитание. Установен по делото факт е и че предходния размер на
издръжката – 200 лв., считано от 16.09.2021 год., е определен с утвърдено от съда
споразумение по гр.дело №4002/2021 год. по описа на РС-Сливен, като от тогава е изминал
сравнително продължителен период от време, през който безспорно са настъпили промени,
както в материалните възможности на родителите, така и във възрастта на детето и неговите
нужди, т.е. предявения иск е доказан по основание.
За да определи размера на дължимата издръжка, въззивния съд съобрази събраните
по делото доказателства, взе предвид възрастта на детето (навършени ** години), което
безспорно е пораснало от момента на предходното определяне на издръжката, при което
съответно са нараснали и неговите нужди. Същевременно не е спорен факта на високата
инфлация през 2022 г. и понастоящем и нарастването в тази връзка на цените на стоките от
първа необходимост. Съдът съобрази и обстоятелството, че предходния размер на
издръжката е определен през 2021 г. по споразумение между родителите, като липсват
доказателства за доходите им към този момент.
От доказателствата, представени пред ЯРС се установява, че майката на детето
реализира средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на малко над 1000 лв.
Пред ЯРС ответника е представил доказателства, че е безработен, като е необходимо
да се отбележи, че това е по причина на негово искане за прекратяване на последния му
трудов договор, отправено до работодателя. Тъй като обаче ответника е в трудоспособна
възраст и за него няма данни за призната по надлежния ред нетрудоспособност, настоящия
съд приема така, както е приел и ЯРС, че той би могъл да работи и да получава трудово
възнаграждение в размер значително надвишаващ минималната месечна работна заплата от
780 лв. Аргумент в подкрепа на този извод са представените по делото извлечения от
банковата сметка на ответника и признатия от самия него пред „Алианц Банк България“ АД
в отправеното искане за отпускане на кредит и приет за доказан от банката месечен доход от
над 4000 лв., в резултат на което на ответника е отпуснат потребителски кредит във висок
размер - 100 000 лв. Освен това, установен по делото факт /от представените от самия
ответник доказателства/ е, че от началото на 2022 г. той е получавал високи месечни
доходи, надхвърлящи и 5000 лв., чийто размер е бил достатъчен да осигури на детето
луксозна почивка на море, екскурзии, да закупи и застрахова нов телефон, чиято стойност
значително надвишава месечния брутен доход на майката, както е посочил ЯРС и от които
доходи сам се е лишил, отправяйки искане за прекратяване на ТД. Отделно от това, пак от
ангажираните от ответника доказателства се установява, че същият получава от бившата си
съпруга и обезщетение от 100 лв. месечно за ползването само от нея на семейното жилище.
При всички тези фактически данни настоящия съд не сподели оплакването във
въззивната жалба за липса на доходи и възможност на ответника да заплаща издръжка в
размер по висок от 1/4 от МРЗ /или повече от 195 лв./, който е минималния размер по закон
и който междувпрочем е по нисък от размера на издръжката от 200 лв., определен по гр.д.
№4002/2021 г. на РС-Сливен. За да достигне до този извод, съдът намери аргумент и в
обстоятелството, че по друго дело между него и бившата му съпруга /гр.д.№3951/2021 г. на
ЯРС/, въззивника С. е заявил наличие на доходи, значително по-високи от тези, заявени по
настоящото дело - факт, който стана служебно известен на настоящия съдебен състав.
Ето защо въззивния съд счита, така както е приел и първоинстанционния съд, че ако
родителите живееха заедно биха отделяли за детето Д. (с оглед възрастта и потребностите
му) една сума от около 550 лв. месечно, от която бащата, без особени затруднения, би поел
сума от 350 лв., а останалата сума да се поеме от майката, предвид това, че тя полага
непосредствените грижи за детето.
Така мотивиран, въззивния съд намери за неоснователни и без правно значение и
доводите на въззивника за невъзможност да заплаща издръжка в размер по-голям от 1/4 от
МРЗ, т.к. е безработен, че изплаща кредит, че живее на свободен наем, че ако бъде осъден да
заплаща издръжка в определения от ЯРС размер няма да му останат достатъчно средства за
личната му издръжка. За да достигне до такива правни изводи, съда взе предвид нормата на
чл.143, ал.2 СК, където законодателят е уредил една безусловност на издръжката по
отношение на ненавършили пълнолетие деца: родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
4
издържат от имуществото си.
При изложеното до тук и поради съвпадане на крайните изводи на
първоинстанционния съд с тези на въззивния съд, атакуваното решение, като
законосъобразно и правилно, следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде
оставена без уважение.
С оглед изхода на въззивното производство и предвид наличието на надлежно
искане за присъждане на разноски и на доказателства за сторени такива, на въззиваемата М.
М. следва да бъде присъдена сумата 300 лв. - разноски за адв.възнаграждение за въззивното
производство.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №654/08.12.2022 г., постановено по гр.д.№2101/2022 г.
по описа на ЯPC.
ОСЪЖДА Р. А. С. с ЕГН ********** да заплати на М. Е. М. с ЕГН **********
сумата 300 лв. - разноски за адв.възнаграждение за въззивното производство.
Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.2 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5