№ 34475
гр. София, 01.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20221110119125 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от адв. Н. К., проц. представител на ищеца в производството И. Ц.
Б., с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Изложени са твърдения, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, не бил приложим
чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което се иска да се измени решението в частта за разноските като
вместо на ответника разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАд да бъдат
присъдени на процесуалния представител на ищеца.
В законоустановения срок е ангажиран отговор на молбата. Моли се молбата да се
остави без уважение.
В нормата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска
съдът да се произнесе по искането й, чрез допълване или изменение на съответния акт в
частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до
искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Молбата е допустима, спазен е
срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК. Представен е договор за правна защита и съдействие – л. 6 и
списък по чл. 80 ГПК – л. 9.
По същество молбата е неоснователна, поради следните съображение:
В решението съдът е изложил подробни мотиви относно приложението на чл. 78, ал.
2 ГПК, които поддържа.
Налице са и двете предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Отговора на исковата молба съдържа признание на иска, ответникът не оспорва, че
процесните суми са погасени по давност. По съществото на претенцията ответникът не
оспорва, че дължимите суми са погасени по давност и в тази връзка прави изрично
признание на иска /л. 49 от делото/, като юрисконсултът подписал отговора, разполага с
изрични правомощия да признава отрицателни установителни искове – л. 51 от делото.
Обстоятелството, че с отговора на исковата молба се оспорва допустимостта на иска, не
препятства възможността за признание на претенцията по същество. Съдът следи служебно
1
за допустимост и редовност на исковата молба. Ответникът дори и да не оспорва, а да
признава претенцията, не е лишен от възможността да оспорва редовността и допустимостта
на исковата молба и това му процесуално поведение не засяга възможността да се ползва от
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК при наличие на предпоставките за това. В този смисъл
доводите срещу допустимостта на иска са обсъдени с крайния съдебен акт на съда, който в
частта извън присъдените разноски е влязъл в сила, като тези доводи са неотносими към
преценката приложима ли е разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК или не. Искът по съществото
си е признат изрично от процесуален представител на ищеца, разполагащ с правомощия да
признава отрицателни установителни искове, поради което следва да се обсъди въпросът за
повода за завеждане на делото.
Относно обстоятелството дали ответникът е дал повод за завеждане на делото, то
този въпрос подлежи на конкретна преценка с оглед фактите и обстоятелствата по спора.
Както е прието с решението отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако
той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване
на вземането поради изтекла погасителна давност. Отговорност за разноски би възникнала
за кредитора, ако е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга
извънпроцесуална принуда или е дал друг повод за предявяването на иска. Кредиторът има
право да претендира вземането си от длъжника и, ако го получи то ще е надлежно, дори и
ако плащането е направено след изтичането на давността за вземането /чл. 118 ЗЗД/.
Същевременно той не е задължен да съобразява изтеклата в полза на длъжника погасителна
давност и сам да намалява размера на претенцията си с евентуално погасената по давност
част от задължението – определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. по описа на
ВКС, IV г. о., определение № 338/18.07.2018 г. по ч. гр. д. № 209/2018 г. по описа на ВКС, IV г.
о., определение № 474/07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
определение № 188/17.07.2022 г. по ч. гр. д. № 722/2022 г. по описа на ВКС, III г. о.,
определение № 193/13.02.2023 г. ч. гр. д. № 477/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о. Едва
бездействието по повод на поискано и дължимо изпълнение обуславя защитим от правния
ред интерес за страната да потърси защита в съдебно производство, а следователно и
ангажира отговорността на ответника за наложените от това и поведение разноски -
определение от 17.07.2019 г. по ч. гр. д. № 7902/2019 г. на СГС, определение №
794/13.01.2017 г. по ч. гр. д. № 15839/2016 г. на СГС, определение № 3081/06.02.2017 г. по ч.
гр. д. № 606/2017 г. на СГС, определение № 3294/07.02.2017 г. по ч. гр. д. № 1512/2016 г. на
СГС.
Няма доказателства ищеца извънсъдебно да се е позовал пред ответника на изтекла
погасителна давност, за да може да бъде съобразена от него, предвид че давността не се
прилага служебно. Представената фактура по делото е издадена на 31.01.2021 г. преди
завеждането на предходно производство между страните – гр. д. № 34463/2021 г. на СРС.
Решението по гр.. д. № 34463/2021 г. е влязло в сила на 09.04.2022 г., като няма данни по
делото след това да са издавани фактури срещу ищеца или вземането по фактурата от
31.01.2021 г. да е претендирано спрямо него по какъвто и да е начин. Отделно от това, за
2
ответника не съществува нормативно задължение да отписва счетоводно вземания, които са
погасени по давност. След изтичане на давностния срок и позоваване на давността от
длъжника, същите се превръщат в естествени задължения и могат да бъдат платени
доброволно. Ищецът има интерес да установи действителното правно положение в
отношенията си ответника, но право на разноски би имал само ако предприетата от него
съдебната защита е необходима не само с оглед неговия интерес и преценката му относно
средствата за защита, а когато ответникът е предприел неоснователни действия, насочени и
от естество да предизвикат принудително събиране на вземанията, каквито в случая не са
налице.
На следващо място, издаването на фактури само по себе си не представлява повод за
завеждане на делото. В определение № 4077/09.05.2022 г. по ч. гр. д. 2360/2022 г. по описа на
СГС е прието, че отразяването във фактури или в съобщения към фактури за суми за
топлинна енергия, както и изявление на служител при ответника за тяхното събиране по
принудителен път, не представлява повод за завеждане на делото. Няма основание да се
приеме, че издаването на счетоводен документ при липса на направено искане за отписване
на вземане по давност, която се прилага само по възражение на длъжника, е основание за
това да се отписват счетоводно вземания.
Оттук и подадената молба е неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК с вх. № 169043/14.06.2023 г.,
подадена от адв. Н. К. с личен номер ********** – процесуален представител на И. Ц. Б.
срещу постановеното по делото решение № 9125/31.05.2023 г. по гр. д. № 19125/2022 г. по
описа на СРС в частта за разноски.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3