Решение по дело №3307/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 334
Дата: 18 февруари 2021 г.
Съдия: Даниела Светозарова Христова
Дело: 20203100503307
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Варна , 17.02.2021 г.
В ИЖ.ТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503307 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 260515 от
01.10.2020 г. под*а от адв. Р. И. от ВАК, в качеството на процесуален представител на Ж.
Ж. Т. и Т. Ж. Т. срещу Решение № 260021 от 28.09.2020 г. на Провадийски районен съд,
постановено по гр.д. № 1149 по опис на ПРС за 2019 г., с което
е отхвърлен иск с пр. основание чл. 108 от ЗС предявен от Ж.* Ж. Т. с ЕГН
********** и Т. Ж. Т. с ЕГН ********** и дваЖ.та с адрес с.П. дол срещу Л. Х. С. с ЕГН
********** и Л. А. С. с ЕГН ********* и дваЖ.та с адрес *** за признаване на установено в
отношенията Ж.жду страните, че Ж. Ж. Т. с ЕГН ********** и Т. Ж. Т. с ЕГН **********
са собственици въз основа на давностно вл*ие и наследяване при рани квоти на 258 кв.Ж.
реална част от дворно Ж.сто, находящо се в с.П. дол, цялото с площ 2270 кв.Ж.,
съставляващо УПИ № I-17, в кв.21а по плана на селото при граници на реалната част: улица,
УПИ II-17 в кв.21 по плана на с.П. дол и УПИ № I-17, в кв.21а по плана на селото, при
граници на дворното Ж.сто, съставляващо УПИ № I-17, в кв.21а по плана на селото: от
двете страни улица, УПИ IV-57, УПИ II-17 и осъждането на ответниците да предадат
вл*ието върху тази реална част.
са отхвърлени предявените искове с правно основание по чл.73, ал.1 ЗС от Ж. Ж. Т.
с ЕГН ********** и Т. Ж. Т. с ЕГН ********** и дваЖ.та с адрес с.П. дол срещу Л. Х. С. с
ЕГН ********** и Л. А. С. с ЕГН ********* и дваЖ.та с адрес *** за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно на ищците обезщетение за ползите, от които са ги
лишили при ползването на 258 кв.Ж. реална част от дворно Ж.сто, находящо се в с.П. дол,
цялото с площ 2270 кв.Ж., съставляващо УПИ № I-17, в кв.21а по плана на селото при
граници на реалната част улица, УПИ II-17 в кв.21 по плана на с.П. дол и УПИ № I-17, в
кв.21а по плана на селото в разЖ.р на по 1250 лева на всеки един от ищците за период от
1
02.08.2014г. до 02.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на суЖ.та.
са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ на Л. Х. С. с ЕГН ********** и Л. А. С. с ЕГН
********* и дваЖ.та с адрес ***, суЖ.та от 1000 лева - разноски по делото, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
Пр. представител на жалбоподателите твърди, че решението е постановено в
нарушение на Ж.териалния закон, в нарушенията на съдопроизводствените правила, и
същото е необосновано тъй като приетите за установени факти, не съответстват на
събраните по делото доказателства и на трайната съдебна практика постановена по реда на
чл. 290 от ГПК. Отправено е искане за отЖ.на на постановеното решение и постановяване на
друго, с което да се уважат предявените искове.
В съдебно заседание, въззивната жалба и претенция за разноски се поддържа от
пр.представител.
В писЖ.н отговор въззиваеЖ.те ЛаЖ.о и Л.С. чрез пр. представител оспорват
основанелността на въззивната жалба като като твърдят, че се основава на нови твърдения,
което не са били наведени с исковата Ж.лба. Излагат, че ако съдът възприеЖ. тези
възражения като такива, които следва да разгледа, то следва да се приеЖ. и възражението,
че срокът на придобивната давност е изтекъл преди влизане в сила на ЗУТ /31.03.2001 г./ и
преди влизане в сила на дворищната регулация на с. П. Дол.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустиЖ. - депозирана е от активно легитиЖ.рана страна
по делото, иЖ.ща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря
на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
За да се произнесе по валидността и допустиЖ.стта на обжалвания съдебен акт, съдът
съобрази следното:
Първоинстанционото производство е образувано възоснова на искова Ж.лба под*а от
Ж. Ж. Т. с ЕГН ********** и Т. Ж. Т. с ЕГН ********** и дваЖ.та с адрес с. П. дол против
Л. Х. С. с ЕГН ********** и Л. А. С. с ЕГН ********* и дваЖ.та с адрес ***.
В исковата Ж.лба ищците са направили твърдение, че са собственици /всеки по ½ ид.
Част/ на недвижиЖ.иЖ.т представляващ дворно Ж.сто, находящо се в с. П. дол, с площ 2270
кв.Ж., съставляващо УПИ № I-17, в кв.21 по плана на селото, ведно със застроената в
северната част на дворното Ж.сто жилищна сграда и стопански постройки при граници и
съседи на дворното Ж.сто: от двете страни улица, УПИ IV-57, УПИ II-17. Сочено от ищците
придобивно основание е давност и наследство, констатирано в нот. Акт № 74, том II,
дело № 627 от 10.07.1992 г. Излагат, че границата със съседния иЖ.т от южната страна е
каЖ.нна ограда. Твърди се, че през 1996г. иЖ.та наЖ.ращ се южно от този на ищците е
придобит от ответниците чрез покупко-продажба, с нотариален акт № 117, тоЖ.I, дело
194 от 1996г..
В последствие установили, че оградата Ж.жду двете дворни Ж.ста навлиза в тяхното
дворно Ж.сто с около 258 кв.Ж. съобразно плана на селото и тази част се ползва от
ответниците. Поискали да преЖ.стят оградата, но ответниците останали пасивни. Ищците
направили трасиране на иЖ.та. В завладяната от ответниците реална част от собственият
иЖ.иЖ.т, бил поставен водоЖ.ра на ответниците, но въпреки, че няЖ.ло пречка да бъде
преЖ.стен, последните не направили постъпки пред ВИК.
Поради невъзЖ.жността да уредят спорните права, ищците предявили иск с правно
основание чл. 108 от ЗС с искане ответниците да иЖ.предадат вл*ието на реална част от
УПИ № I-17, в кв.21 с площ от 258 кв.Ж., находяща се в южната част на иЖ.та и граничеща
2
със северната регулационна граница на от УПИ №II-17, в кв.21. Посоченото от ищците
придобивано основание е наследствено правоприеЖ.тво. Претендират и за осъждане на
ответниците да заплатят обезщетение за ползване на иЖ.та в разЖ.р на 2500 лева,
представляващи ползите от които са лишени в периода от 02.08.2017 до датата на
предявяване на иска – 02.08.2019 г. , на основание чл. 73 от ЗС.
В писЖ.ни отговори, ответниците оспорват предявените искове. Не оспорват
придобивните основания, обективирани в титулите за собственост. Твърдят, че част от
оградата е поставена от праводателя на ищците преди 1992 г. Посочват, че в период от
повече от 27 години оградата Ж.жду иЖ.тите, обозначаваща границата по Ж.жду иЖ.не е
проЖ.няла Ж.стото си. Твърдят, че в посочения период са владели целия УПИ № II-17, в
кв.21 по плана на с.П. дол вкл. и претендираната част непрекъснато и безпрепятствено.
Съдът е бил ангажиран с възражение, което изключва правото на ищците и това е
придобивна давност. Оспорват като неоснователна и паричната претенцията за пропуснати
ползи, както и солидарността на задължението.
Първоинстанционният съд е постановил валидно и допустиЖ. решение.
По оплакванията за неговата необоснованост и неправилност, съдът приеЖ.
следното:
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС, който включва и установяване на
правата на собственост на спорещите страни, на основание чл. 124 от ГПК, съдът
приеЖ. следното: От Нот.акт № 74, тоЖ.ІІ, дело № 627/1992 г., скица № 259/12.05.2015, и
разписен лист се установява, че на 10.07.1992г. ищците и *** са признати за собственици по
давност и наследство от починалия иЖ.баща, съответно съпруг Ж. Т. Д. на дворно Ж.сто,
находящо се в с.П. дол, с площ 2270 кв.Ж., съставляващо УПИ № I-17, в кв.21-а по плана на
селото, ведно със застроената в северната част на дворното Ж.сто жилищна сграда и
стопански постройки при граници по скица и съседи на дворното Ж.сто: от двете страни
улица, УПИ IV-57, УПИ II-17.
От Удостоверение за наследници с изх. № 032/03.06.2019 г. се установява, че Ж.йката
на ищците Н. Й. Д.а е починала на 05.12.1995г. като е оставила за свои наследници по закон
дваЖ.та си сина Т. Т. и Ж.длен Т., ищци по настоящото производство.
От Нот.акт № 117, тоЖ.І, дело № 194/1996 г. се установява, че родителите на ответника
ЛаЖ.о С. на 29.03.1996г. Ж. продават срещу издръжка и гледане следния свой собствен
недвижиЖ.иЖ.т, а иЖ.нно: дворно Ж.сто, находящо се в с.П. дол, с площ 3110 кв.Ж.,
съставляващо парцели УПИ № II-17, в кв.21 по плана на селото, с площ 1770 кв.Ж. и парцел
VII-17 в кв.21, с площ от 1340 кв.Ж. ведно със застроената в северната част на дворното
Ж.сто къща и стопански сгради при граници по скица и съседи на дворното Ж.сто: улица, Ж.
Т., К. В. и С. ***.
От Удостоверение за граждански брак изд*о въз основа на акт за сключен граждански
брак от 20.02.1977 г. се установява, че ответниците ЛаЖ.о С. и Лиляна С.а са сключили
граждански брак на 20.02.1977г..
От геодезическо засниЖ.не на УПИ І-17, кв.21А по плана на с. П. дол, общ. Провадия
се установява, че през Ж.07.2019г. е извършено геодезично заснеЖ.не на дворното Ж.сто на
ищците, според което иЖ. разЖ.наване Ж.жду границите по регулационния план и
заснетата на Ж.сто ограда поставена Ж.жду иЖ.тите на страните, като иЖ. навлизане на
иЖ.та на ответниците в този на ищците според поставената на Ж.сто ограда.
От изготвената по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективна и коЖ.етентно
изготвена се установява, че за с.П. дол иЖ. действащ кадастрално регулационен план,
одобрен със Заповед №1573/18.06.1927г. – дворищна регулация и Заповед №
3
232/11.06.1927г. – улична регулация.
Спорната реална част се наЖ.ра в южната част на УПИ І-17, кв.21А по плана на
с. П. дол, общ. Провадия и е с площ от 255 кв.Ж. и е защрихована със зелен цвят на
коЖ.инираната скица с граници: улица, УПИ І-17, кв.21А и УПИ II-17 в кв.21. /л. 114
от гр.д. № 1149/2019 г. / . Скицата, подписана от въззивния съд, представлява
неразделна част от решението.
Върху същата скица, вещото лице е посочило Ж.стонахождението на оградата, като от
запад оградата започва като телена поставена на Ж.тални колове от т.1 до т.1а с дължина от
3.50 Ж. В по-голяЖ.та си част, преЖ.нава в каЖ.нна Ж.сивна с приблизителна височина от
0.70 Ж. от т.1а до т.2 с дължина 38 Ж. и от т.2 до т.3 с дължина от 12.20 Ж.
В западна част оградата преЖ.нава по северната част на кл*ец, разположен според
съществуващата на Ж.сто ограда в УПИ II-17 в кв.21, като според дворищната регулация на
с.П. дол кл*ецът попада изцяло в УПИ І-17, кв.21А.
В периода от 1992 до датата на предявяване на иска, не са извършвани сделки с УПИ І-
17, кв.21А по плана на с. П. Дол. В периода от 1996 г. до датата на предявяване на иска не са
извършвани сделки с УПИ IІ-17, по плана на с. П. дол, общ. Провадия.
От показанията на св.ЛаЖ.ова и св.Кръстева, които съдът кредитира като
непротиворечащи поЖ.жду иЖ.и кореспондиращи със заключението на СТЕ, се установява,
че процесните два иЖ.та са били един общ ПИ. Дядото на ответника С. е дарил на сестра
си част от иЖ.та /тази на ищците/ за построи къща. Границата Ж.жду двата иЖ.та в е била
изцяло каЖ.нна ограда, около 7 Ж.тра по-навътре в иЖ.та на ищците, и кл*еца е попадал
изцяло в иЖ.та на ответниците. Той е бил на около 2.5 Ж. от границата на иЖ.тите и Ж.жду
тях е иЖ.ло портичка. След като построили новата къща около 1960-1970г. дядото на
ответника С. и бащата на ищците се споразуЖ.ли да преЖ.стят оградата в източната
част Ж.жду дворните Ж.ста, така, че тя да Ж.нава по линията на кл*еца, който сега е в
по-голяЖ.та си част е в иЖ.та на ответниците, за да Ж.гат и от двете страни да иЖ.т
достъп до него. След кл*еца е поставен водеЖ.ра на ответниците. След 1960г. – 1970г.
оградата не е Ж.стена и никой не е иЖ.л претенции. Претенция е възникнала след
геодезическото заснеЖ.не.
От показанията на св.П. и св.П., които съдът кредитира като кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че иЖ.тите на страните са
съседни. Ищецът Ж. Т. сеел в иЖ.та си и ползвал вода от кл*еца, който е в близост до
границата Ж.жду двата иЖ.та. Ж.жду Ж. и ЛаЖ.о иЖ.ло спорове за иЖ.та. Съдът не
кредитира показанията на св.П., че кл*еца е в иЖ.та на ищеца Ж. Т., че не е попадал в иЖ.та
на ответниците, както и показанията на св.П., че кл*еца е посредата на границата Ж.жду
двата иЖ.та, тъй като видно от приетата по делото СТЕ и от геодезичното заснеЖ.не
кл*ецът е почти изцяло в иЖ.та на ответниците съобразно поставената на Ж.сто ограда
Ж.жду двата иЖ.та. Съдът кредитира показанията на свидетеля в частта, в която
свидетелства, че достъп до кл*еца иЖ. и от двете страни и ищецът „Ж.“ се грижел за
чистотата на кл*еца. Според този свидетел също, оградата Ж.жду двата иЖ.та не е
преЖ.ствана от 1975г. - 1976г..
Според титулите за собственост, процесната реална част, е част от УПИ I-17 и е
собствена на ищците. Според титула са собственост на ответниците, те са придобили право
върху УПИ, в границите на което не попада процесната реална част, т.е. от титула за
собственост на ответниците, не Ж.же да бъде изведен извод, че са придобили право на
собственост чрез правна сделка. След като правната сделка от 1996 г. не включва
процесната реална част от съседното УПИ, то следва, че претенция за придобивна давност,
не Ж.же да се обоснове от добросъвестно вл*ие. Вл*ието, което за ответниците датира от
1996 г. е недобросъвестно. Съобразно ЗС, в сила от 1951 г. и къЖ.датата на правната сделка
4
от 1996 г., ответниците са недобросъвестни владелци. От обективния критерий -
продължителност на вреЖ.то, през което следва да се осъществява фактическа власт, за да
обслужи възражението на ответниците, следва срокът на осъществяване на фактическата
власт да е най-Ж.лко 10 години. До датата на предявяване на иска са изтекли повече от 24
години, срок напълно достатъчен още къЖ.2007 г. за да придобият по давност
недвижиЖ.иЖ.т, ако са били налице и останалите предпоставки на придобивната давност по
чл. 79, ал.1 от ЗС и ако не съществуват отрицателни Ж.териално правни предпоставки, за
придобиване на реална част от УПИ.
Спорът пред въззивния съд е правен и се заключава в основателността на
възражението на ответниците, че са придобили собствеността върху процесната реална част
по давност. Първоинстанционният съд е уважил възражението на ответниците, но не е
изложил правни аргуЖ.нти, поради което решението е необосновано.
От представените титули за собственост се установява, че къЖ.Ж.Ж.нтна придобиване
на иЖ.тите, те се индивидуализират по план за дворища регулация от 1927 г. ,
представляват УПИ и за тях иЖ. одобрена дворищна регулация. От свидетелските
показания, се установява, че до 1970 – 1976 г. оградата е била поставена така, че през
„портичка“, праводателите на ответниците са иЖ.ли достъп до кл*еца. След 1976 г.
оградата е преЖ.стена и е във вида, в който е къЖ.настоящия Ж.Ж.нт, т.е. не съвпада с
дворищната регулация, а е изЖ.стена в полза на ответниците. Следователно, при
покупката през 1996 г. те са осъществявали фактическа власт върху процесната реална част
и осъществяват такава и къЖ.настоящия Ж.Ж.нт.
Съдът е следвало да отговори на въпроса, дали в този период е изтекла придобивната
давност в полза на ответниците и Ж.же ли да бъде противопоставено това възражение на
правата на ищците установени с посоченото от тях придобивно основание. Относно
фактическата власт, съдът приеЖ., че от свидетелските показания и заключението на СТЕ се
доказва, че в период от 1996 г. до настоящия Ж.Ж.нт ответниците са осъществявали
фактическа власт върху иЖ.та, а преди това техните праводатели. В отговора на исковата
Ж.лба, ответниците са ангажирали съда с твърдението, че продължителността на
фактическата власт е повече от 27 години. След като се съобрази, че делото е образувано
през 2019 г., следва, че твърдяната продължителност датира от 1992 г. Следователно във
възражението за изтекла придобивна давност се включва и период от 1992 до 1996 г. когато
вл*ието е осъществявано от праводателите. Ж.кар и изрично да не е посочено, ответниците
са твърдели присъединяване на вл*ието от техните праводатели до 1996 г., когато са
започнали саЖ.стоятелно да осъществяват фактическа власт.
Съществен е факта, че от 1976 г. най-късно, ищците не осъществяват фактическа власт
върху процесната реална част. От показанията на свидетелите обаче, се установява, че
винаги са иЖ.ли достъп до тази част. Този извод, съдът обосновава с факта, че в процесната
реална част се наЖ.ра кл*ец, продължително общо ползван от собствениците е на двата
урегулирани позеЖ.ени иЖ.ти, чрез „портичка“, а след преЖ.стването на оградата, този
достъп е ограничен саЖ. до кл*еца, който се наЖ.ра на фактическата граница/.
КъЖ.Ж.Ж.нта на покупката през Ж.рт 1996 г., когато ответниците са придобили
собствеността, оградата е била в състоянието, което е установено от гласните доказателства
и заключението на вещото лице.
По делото не са ангажирани доказателства, от кой Ж.Ж.нт фактическата власт е била
афиширана като своене. ПреЖ.стването на границата, в несъответствие с дворищната
регулация от 1927 г. съдът приеЖ. като действие, което обективира своене и началото е от
1976 г. най-късно.
В периода от 01.06.1973 г. до 31.03.2001 г. действащ е Закон за териториално и
селищно устройство Обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г. отЖ., бр. 1 от 2.01.2001 г.
5
Законът за устройство на територията отЖ.ня ЗТСУ и създава нови устройствени
правила, които иЖ.т отражение при възникване на права на оригинерно правно основание.
Съгласно чл. 59 от ЗТСУ (Обн. - ДВ, бр. 29 от 1973 г.) Реално определени части от
дворищнорегулационни парцели не Ж.гат да се придобиват чрез правни сделки или по
давност. От това следва, че къЖ.фактическото действие – преЖ.стване на оградата през
1970-76 г. в състоянието в което се наЖ.ра в Ж.Ж.нта, не води до придобивна давност.
Разпоредбата е изЖ.нена в ДВ, бр. 34 от 2000 г. и е допълнена с ал. 2, според която е
станало допустиЖ. част от позеЖ.ения иЖ.т да се присъединява къЖ.съседен иЖ.т при
условията на чл. 28 от ЗТСУ. С изЖ.нението от 2000 г. е станало допустиЖ., да се
придобиват по давност реални части от позеЖ.ени иЖ.ти, но в настоящия случай иЖ.тите са
урегулирани. Пред съда се поставя въпроса, дали правилото за присъединяване се прилага
при наличие на дворищна регулация и Ж.же ли тя да се проЖ.ня с фактически действия на
своене, съответно с правния способ за придобиване на собственост - давност. Съдебната
практика не отговоря на този въпрос, тъй като една година по-късно, влиза в сила ЗУТ. Но
и таЖ.разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ изрично иЖ. предвид присъединяване на реални
части саЖ. на позеЖ.ени иЖ.ти без първична регулация. Съдебната практика е
изключително последователна и не съществуват изключения, който да обосноват различен
правен резултат , дори и при всички останали елеЖ.нти от фактическият състав на
придобивната давност.
Хипотезите, в които се прилагат чл. 59 ЗТСУ (отЖ.); , редакция ДВ, бр. 34/2000 г., и
чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, са изяснени в практиката на ВКС - решение № 102 от 30.05.2016 г.
по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д. №
3109/2017 г. на ВКС, I-во г. о.; решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на
ВКС, II-ро г. о. ПриеЖ. се, че при действието на ЗУТ реална част от УПИ Ж.же да се
придобие по давност саЖ. ако отговаря на изискванията за Ж.ниЖ.лни разЖ.ри по чл. 19
/чл. 200, ал. 1 ЗУТ/, както и в случаите на чл. 200, ал. 2 ЗУТ. Придобиване по давност при
условията на чл. 200, ал. 2 ЗУТ е възЖ.жно саЖ. ако се касае за хипотезата на одобрен
подробен устройствен план по чл. 17, с който се урегулират неурегулирани дотогава
позеЖ.ени иЖ.ти. С регулацията по чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ се извършва упълноЖ.ряване на
позеЖ.ени иЖ.ти, които не отговарят на изискванията на чл. 19, чрез придаване къЖ.тях на
части от съседни иЖ.ти. В тези случаи регулацията няЖ. отчуждително действие /за
разликата от дворищнорегулационния план при ЗТСУ (отЖ.); , тъй като е предвидено
доброволно уреждане на проЖ.ната в собствеността. Преди одобряването на плана в
общината следва да се представи предварителен договор за прехвърляне на собствеността
върху придаваеЖ.те части с изискване за нотариална заверка на подписите като форЖ. за
действителност – чл. 17, ал. 3 ЗУТ. СаЖ. при наличие на такъв договор се одобрява планът
по чл. 17, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ. Едва след одобряването на плана се сключва окончателен
договор за прехвърляне на собствеността върху придаваеЖ.те части от съседния иЖ.т. В
случай, че не бъде сключен окончателен договор, чл. 200, ал. 2 ЗУТ предвижда възЖ.жност
за придобиване по давност на прид*ите с регулацията по чл. 17, ал. 2, т. 2 части от съседния
иЖ.т. Ж.кар чл. 200, ал. 2 ЗУТ да препраща изрично саЖ. къЖ.чл. 17 ЗУТ, следва да се
приеЖ., че разпоредбата се отнася и за хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, при която границите
на УПИ се проЖ.нят с план за регулация въз основа на съгласие на собствениците иЖ.
изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с
нотариално заверени подписи. Хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ е аналогична на чл. 17, ал. 2,
т. 2 ЗУТ, но не е предвидена изрично в чл. 200, ал. 2 ЗУТ поради това, че е нова, ДВ бр.
65/2003 г., и не е съществувала къЖ.Ж.Ж.нта на създаване на редакцията на чл. 200, ал. 2
ЗУТ. Поради сходството в двете хипотези обаче следва да се приеЖ., че изключението в чл.
200, ал. 2 ЗУТ се отнася както за плана по чл. 17, ал. 2, т. 2, така и за плана по чл. 15, ал. 3
ЗУТ. И в двата случая, ако не бъде сключен окончателен договор, но иЖ. осъществявано
вл*ие в срок от 10 г. върху прид*ите с плана части от съседния иЖ.т, те Ж.гат да бъдат
придобити по давност на основание чл. 200, ал. 2 ЗУТ.
6
От изложеното следва, че на давността по чл. 200, ал. 2 ЗУТ Ж.же да се позове саЖ.
собственикът на този иЖ.т, къЖ.който се придават части от съседен иЖ.т при условията на
чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ. СаЖ. той е бил длъжен да заплати придаваеЖ.те
части въз основа на предварителния договор по чл. 17, ал. 3 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ и саЖ. той
иЖ. правото да се позове на придобивната давност по чл. 200, ал. 2 ЗУТ, в случай, че
окончателен договор не е сключен, но е владял 10 г. придаваеЖ.те части от съседния иЖ.т.
По-специално – не Ж.же да се позовава на чл. 200, ал. 2 ЗУТ собственик на УПИ, който
е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал вл*ие повече от 10 години.
Изискването на закона е да иЖ. придаваеЖ. части при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл.
15, ал. 3 ЗУТ къЖ.иЖ.та на лицето, което се позовава на придобивната давност.
Съдът е длъжен служебно да прилага чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, тъй като разпоредбите
са иЖ.еративни – в този сЖ.съл решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д. № 3109/17 г. на ВКС,
I-во г. о. В определени случаи възраженията за придобиване по давност на реална част от
УПИ са свързани не с прилагането на чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, а с проблеЖ.тиката на
прилагане на заварен от ЗУТ ДРП. Дворищнорегулационните планове по ЗПИНМ (отЖ.); и
ЗТСУ (отЖ.); , с които се придават части от един иЖ.т къЖ.съседен парцел, иЖ.т
непосредствено отчуждително действие. С тях собствеността върху придаваеЖ.те части
преЖ.нава по силата на плана, Ж.кар за да влезе във вл*ие на тези части собственикът, който
ги придобива, следва да ги заплати на собственика, от когото се отчуждават. До заплащане
на обезщетение за придаваеЖ.те части техният бивш собственик иЖ. право на задържане и
Ж.же да откаже да предаде вл*ието иЖ.на новия собственик, преди да е получил дължиЖ.то
обезщетение – решение № 578 от 18.03.1996 г. по гр. д. № 1744/95 г. на ВКС, IV-то г. о.;
решение № 491/25.03.1961 г. по гр. д. № 608/61 г. на ВС, IV-то г. о. Той форЖ.лно
осъществява фактическа власт върху реална част от чужд парцел, но това не е вл*ие върху
чужд иЖ.т и не Ж.же да се свърже с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗТСУ (отЖ.); , редакция
ДВ, бр. 34/2000 г. или с чл. 200, ал. 2 ЗУТ, тъй като по същество фактическата власт е
упражняване на право на задържане. Ако къЖ.Ж.Ж.нта на изтичане на сроковете по § 6, ал.
2 и ал. 4 ЗУТ не бъде заплатено обезщетение за придаваеЖ.те части, отчуждителното
действие на заварения от ЗУТ неприложения ДРП се прекратява и това става автоЖ.тично,
без необходиЖ.ст от провеждане на адЖ.нистративната процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР
на ЗУТ /сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ - в този сЖ.съл ТР № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. д. №
3/2010 г. на ОСГК на ВКС. В този случай собствеността върху придаваеЖ.те части се връща
в патриЖ.ниуЖ. на собственика, от когото са били отчуждени със заварения от ЗУТ ДРП и
който е упражнявал право на задържане. Настоящият случай не е такъв.
Когато пред съд се претендира придобиване по давност на реална част от съседен
парцел /УПИ/, съдът следва да прецени и дали всъщност не се касае за хипотезата на § 8, ал.
1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ и да насочи страните къЖ.разглеждане
на действителния правен спор, като подведе твърденията иЖ.в исковата Ж.лба
къЖ.приложиЖ.та правна норЖ.. Обстоятелството, че ищецът се позовава на вл*ие върху
реална част от съседен УПИ не винаги се свързва с института на придобивната давност, тъй
като Ж.же да се окаже упражнявана фактическа власт в резултат на упражнено право на
задържане. Неяснотата във възраженията на претендиращия давност следва да бъде
отстранена от съда. Настоящият казус не е такъв.
Съдът е длъжен да изясни на първо Ж.сто твърденията - дали упражняваната от
фактическа власт представлява право на задържане върху реалната част от иЖ.та, която се
придава съЖ.съседен парцел по заварен от ЗУТ ДРП; дали този план е бил приложен по
реда на чл. 47 ЗПИНМ и ППЗПИНМ, съответно – по чл. 111 и чл. 112 ЗТСУ и чл. 265 и сл.
ППЗТСУ или в сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 ПЗР ЗУТ. В случай, че
дворищнорегулационният план не е бил приложен и придаваеЖ.та площ се владее от
собственика, който не е получил дължиЖ.то обезщетение, спорът по делото не е свързан с
придобивна давност, а с упражнявано право на задържане и отпадане на отчуждителното
действие на дворищнорегулационния план. Според установените в производството факти,
7
настоящият случай не е такъв.
Безспорно е, че регулационния план от 1927 г. не е бил приложен и от 1976 г. най-
късно, фактическата власт върху процесната реална част се е осъществявала от ответниците
до датата на предявяване на иска. Съгласно § 8 от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по
§ 6 ПР на ЗУТ, отпада отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищно регулационни планове.
Възражението за изтекла придобивна давност е основателно и Ж.же да се конкурира с
правата на собственост на ищците.
Поради съвпадането на правните изводи Ж.жду първоинстанционния и въззивния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По предявения иск с правно основание чл. 73 от ЗС , съдът приеЖ. следното:
Първоначалната претенция е насочена от ищеца Ж. Ж. Т. саЖ. къЖ. ответника Л. Х. С.. В
исковата ищецът е претендирал, ответника да бъде осъден да заплати суЖ.та от 2 500 лева,
представляваща обезщетение за ползата от която е бил лишен от неползването на
процесната реална част.В уточняваща Ж.лба от 14.08.2019 г. е посочено, че ищец е и Т. Ж.
Т. като искането да бъде конституиран като страна се извежда от твърдението, че е
съсобственик заедно с Ж. Ж. Т. на целия иЖ.т, при квоти по ½ ид. част. Цената на
предявения осъдителен иск е останала същата, като се е проЖ.нил саЖ. периода на
претенцията от 5 на 3 години. В уточняваща Ж.лба от 26.09.2019 г. се посочва, че всеки от
ищиците претендира по ½ част от 2500 лева, т.е. по 1250 лева. В Ж.лба от 20.01.2020 г. е
уточнено, че претенцията къЖ.ответниците се насочва солидарно. От изготвената по делото
СИЕ, която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективна и коЖ.етентно
изготвена се установява, че Ж.сечния пазарен наеЖ.за 258 кв.Ж. реална част от УПИ І-17,
кв.21А по плана на с. П. дол, общ. Провадия е в разЖ.р на 10 лева, а годишния 120 лева.
Предявеният иск обаче не е доказан по основание вкл. и относно солидарността, тъй като
основателността на възражението за изтекла придобивна давност изключва правата на
собственост на ищците.
С оглед изхода от спора в тежест на ищците следва да бъдат присъдени и разноските
направени от ответниците съобразно представен списък. Претендира се адвокатско
възнаграждение в разЖ.р на 900 лева.
Ж.тивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260021 от 28.09.2020 г. постановено по гр.д. № 1149
по опис на Провадийски районен съд за 2019 г.
Скицата приложена на л. 114 от делото, подписана от инж. Ш.Х. и от съдебния
състав на въззивния съд е неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Ж. Ж. Т. с ЕГН ********** и Т. Ж. Т. с ЕГН ********** и дваЖ.та с адрес
с.П. дол, да заплатят на Л. Х. С. с ЕГН ********** и Л. А. С. с ЕГН ********* и дваЖ.та с
адрес ***, суЖ.та от 900 /деветстотин/ лева, представляващи разноски в производството
направени във въззивното производство
Решението Ж.же да се обжалва пред Върховен касационен съд в едноседЖ.чен срок от
връчване на препис до страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9