Р Е Ш Е Н И Е
19.04.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
09.04. 2019
на Година
Маргарита Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 62 2019
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Е.Б.В., ЕГН ********** *** обжалва Наказателно постановление № 18-5310-001758 от 27.12.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР гр. Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на основание чл.179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП й е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 200.00 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателката чрез процесуалния си представител адв. Валентин Стефанов излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
На 01.12.2018 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение №1758 от Г.К. на длъжност ,,младши автоконтрольор“ при КПД ГПА гр. Кюстендил в присъствието на свидетеля А.В. за това, че на същата дата около 01:30 ч. на ПП 1 Е-79 км 326+056 в посока гр. Дупница Е.В. управлява лек автомобил ,,Пежо 206“ с рег. № КН 3518ВР като при възникнала опасност за движението - животно /кон/ не се съобразява с него, не спира вследствие на което се блъска в него и реализира ПТП с материални щети по автомобила, с което е нарушила разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Жалбоподателката е направила възражение в акта, че се е движела със скорост, която била съобразена със случващото се и с готовност за спиране. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, в което е възпроизведена описаната и в акта фактическа обстановка и допълнително е посочено, че: ,,Водачът не избира скоростта на движение съобразно с атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП”.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетели бяха разпитани актосъставителят Г.К. и А.В., които заявяват пред съда, че се отзовали на подаден сигнал за настъпило ПТП в тъмната част на денонощието с животно – безстопанствен кон, който бил пуснат на главен път Е-79, като на мястото на инцидента установили два автомобила. От разпита на присъствалите по време на инцидента лица, полицейските служители установили, че конят изскочил внезапно на пътното платно и последвал удар с движещия се в посока гр. Дупница автомобил, управляван от св. Атанасов, а след това и в другия автомобил движещ се след него, управляван от жалбоподателката. И по двата автомобила имало нанесени щети вследствие на удара на животното първо в единия, а след това и в другия автомобил. Полицейските служители съставили протокол за настъпилото ПТП, а на двамата водачи съставили акт за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира изцяло показанията на всички разпитани свидетели като безпротиворечиви и последователни, напълно установяващи релевантните по делото обстоятелства.
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Наложеното на жалбоподателката административно наказание се основава на разпоредбата на чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, предвиждаща налагане на санкция на водач на ППС, който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие. Следователно, причиняването на ПТП е съставомерен елемент на деянието за квалифицирането му като административно нарушение по чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП. В случая изложената в наказателното постановление фактическа обосновка е непълна, като непълнотата касае обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на нарушението, които не само, че са основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на административното обвинение от фактическа страна. Описанието на нарушението не съдържа всички факти и обстоятелства от съставомерен характер - не е изрично посочено в какво точно се изразява ПТП по смисъла на легалната дефиниция на понятието по §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Непосочването на всички релевантни факти и обстоятелства за наличието на съставомерните елементи на деянието, има за последица фактическа необоснованост на административнонаказателното обвинение. Недопустимо е тези фактически обстоятелства да се извличат по пътя на формалната, правната или житейската логика – същите е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на наказателното постановление при описанието на нарушението. С презумптивната материална доказателствена сила на АУАН по чл.189, ал.2 от ЗДвП е обвързан единствено административнонаказващият орган, като в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила.
Относно приложението на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, касаещо несъобразената скорост, се изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатация за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесното МПС, именно с оглед доказване на твърдението за несъобразена скорост. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В обстоятелствената част на наказателното постановление и акта, въз основа на който той е издаден, на практика липсва посочване на конкретни действия или бездействия от страна на жалбоподателката и съответно обуславящи извършване на вмененото й нарушение. Налице е нарушаване на чл. 42, т.4 от ЗАНН и съответно чл. 57, т.5 от ЗАНН, като в тази насока не е описано нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В конкретния случай не се касае за виновно противоправно поведение на водача, тъй като от събраният доказателствен материал не може да се направи никакъв извод относно скоростта, с която същият се е движил в посочения участък от пътя и съответно да бъде направена преценка доколко тя е съобразена с пътнотранспортните особености. В административнонаказателния процес действа презумпцията за невинност на лицето, посочено в съответния акт и нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин, а не да се предполага извършването му. Тежестта на доказване на извършеното нарушение лежи върху органа, който е издал наказателното постановление. Той е длъжен да докаже, че е извършено административно нарушение, и че е извършено от конкретно лице. В процесния случай наказващият орган не е ангажирал доказателства, установяващи твърдяното в наказателното постановление нарушение от страна на жалбоподателката.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, според която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Като не е отразил правилно обстоятелствата по нарушението, актосъставителят е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателката, която е била лишена от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършила и да се защитава пълноценно по него. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е пренесено и в атакуваното наказателно постановление, в което отново не е отразено в пълнота фактическата обстановка по нарушението. Като не е извършил проверка на обосноваността на акта за административно нарушение, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН.
Не на последно място настоящия съдебен състав намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Това е примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволява превозното средства да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т.е. при пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на транспортно произшествие.
Съдът намира, че така възникналото ПТП не е в причинна връзка със скоростта на движение на автомобила, управляван от жалбоподателката. Съдът не споделя констатациите на актосъставителя и административнонаказващия орган, според които жалбоподателката е била длъжна при избиране скоростта си на движение да се съобрази с внезапно излязлото на пътното платно животно. Само по себе си това животно действително е препятствие на пътното платно и представлява опасност за движението. От друга страна обаче, законът е вменил в задължение на водачите да управляват МПС с такава скорост, че да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Безспорно излизането на животни на платното, тяхната скорост и посока на движение са непредвидими обстоятелства и не могат да бъдат съобразени изначално от водачите на ППС. Такава възможност, респективно и задължение би възникнало за водача, ако опасността от диви и домашни животни е била сигнализирана с предупредителните пътни знаци А21 и А22 - ,,Възможна е поява на домашни животни“ и ,,Възможна е поява на диви животни“. В тази ситуация за жалбоподателката са липсвали обективни предпоставки, които да формират у нея знание или поне предположение, че на пътното платно ще излезе животно и ще пресече пътното платно, и като участник в движението не е била длъжна да очаква появата на животното, за да възникне за нея задължение да се съобрази с такова препятствие. От изложеното следва извода, че жалбоподателката не само не е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, но и не е била длъжна и не е могла да предвиди общественоопасните му последици, т.е. не е налице виновно поведение от нейна страна, в нито една от двете му форми - умисъл или непредпазливост, което определя нарушението като несъставомерно поради липса на субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Едно от обстоятелствата, изключващи отговорността законодателят е посочил в разпоредбата на чл. 15 от НК, отнасяща се за т. нар. ,,случайно деяние“. Според този текст от НК, не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Съдът приема, че настоящия случай е именно такъв и попада в хипотезиса на посочената норма на чл. 15 от НК, изключваща отговорността на дееца, поради липса на вина.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-5310-001758 от 27.12.2018 г. издадено от Началник група
към ОДМВР гр. Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на Е.Б.В., ЕГН **********
*** на основание чл.179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание ,,глоба” в размер на 200.00 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд - Кюстендил, по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: