Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 08.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при
участието на секретаря Т. Ч., като разгледа докладваното от съдия Аврамова АНД
№ 498 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.Г.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник - адв. К.П., против наказателно
постановление № 19-0271-001527 от 15.10.2019 г., издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което му
е наложено на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП административно
наказание - глоба в размер от 150 лв. за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т.
1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения,
че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено в противоречие с административнонаказателните разпоредби. Изтъква
се, че жалбоподателят никога не е притежавал и управлявал описаното в АУАН и НП
моторно превозно средство „Киа Просиид” с рег. № ****. Твърди се, че било
нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като от АУАН не можел да
разбере какво било нарушение, нито мястото на извършването му, а правната
квалификация в НП била неправилна. В условията на евентуалност е изразено
становище по същество. Поддържа се, че преди да възприеме насрещно движещия се
автомобил на МВР, жалбоподателят вече е бил навлязъл на пътното платно на
моста, при което не е можел да спре и да го изчака да премине без да наруши
правилата за движение. При тази ситуация е следвало автомобилът на МВР да
пропусне насрещно движещото се МПС. Наред с изложеното се претендира, че
административнонаказващия орган не бил изпълнил задължението си да събере
доказателства за изясняване на обективната истина, включително оправдателни. По
наведените в жалбата доводи се иска отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание пълномощникът на
жалбоподателя - адв. К.П. поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения и пледира за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващия орган РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Харманли,
редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
От фактическа страна се установява,
че на 12.09.2019 г. свидетелят В.В.Г. - младши полицейски инспектор в РУ -
Харманли, в присъствието на свидетеля И.Т.Ш., съставил АУАН Серия АА с бл. №
493524 против И.Г.Г. за това, че на 12.09.2019 г. около 17:20 часа на път №
7604 между с. Свирково и с. Троян, обл. Хасково управлявал лек автомобил „Киа
Спортидж” с ДКН № ****, собственост лична, като не спазил знак Б 5 /пропусни
насрещно движещите се ППС/ и създал предпоставки за ПТП със служебен автомобил
на МВР с рег. № СВ 7688 МТ, с което виновно нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът
бил връчен и подписан от жалбоподателя, който собственоръчно вписал възражение,
че в началото на моста имало храсти, които пречели на видимостта.
На 15.10.2019 г. било издадено
наказателно постановление № 19-0271-001527 от ВПД Началник на РУ - Харманли към
ОД на МВР - Хасково, с което била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП за това, че
като водач на лек автомобил „Киа Просиид“ с рег. № **** не е съобразил
поведението си с пътните знаци и маркировка, за което на основание чл. 179, ал.
1, т. 5, предл. 1 и 2 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 150 лева.
При извършена справка в централна
база данни на КАТ е установено, че с ДКН № **** е регистриран лек автомобил
„Киа Просиид“ с рама № ***, двигател № **** и собственици „ОББ Интерлийз“ ЕАД -
клон Стара Загора и свидетелката К.М.С.. От приетия по делото Договор за
финансов лизинг на автомобил № 5021224 е видно, че е сключен на 12.07.2019 г.
между „ОББ Интерлийз“ ЕАД - клон Стара Загора, като лизингодател, и К.М.С.,
като лизингополучател, с предмет KIA PRO CEE`D 1.4T 7AT GT Line, шаси № ***
Видно от Удостоверение за приемане /Приложение В/ на 18.07.2019 г. в гр. Стара
Загора свидетелката К.М.С. е приела автомобила, предмет на Договора за лизинг.
От приложено заверено копие на Свидетелство за регистрация Част I № ********* е
видно, че на 18.07.2019 г. е извършена първата регистрация на лек автомобил
„Киа Просиид“ с рег. № ***, рама № ***, двигател № ***, със собственик „ОББ
Интерлийз“ ЕАД - клон Стара Загора и ползвател К.М.С..
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелите В.В.Г., И.Т.Ш. и К.М.С.. Приетите от съда фактически положения
се установяват и посредством събраните писмени доказателства, съдържащи се в
приложената административнонаказателна преписка - АУАН Серия АА с бл. № 493524
от 12.09.2019 г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи, Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на
вътрешните работи, справка в централната база данни на КАТ за автомобил с рег. № СТ
9229 РК, Договор за финансов лизинг на автомобил № 5021224 от 12.07.2019 г.,
Удостоверение за приемане от 18.07.2019 г. и Свидетелство за регистрация Част I
№ *********.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
На жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, който
изисква участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението
по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. Съобразно § 6, т. 28 от ЗДвП участници в движението са водачите, пътниците,
пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в
качеството му на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ЗДвП като лице, което
управлява пътно превозно средство. В съставения АУАН е посочено, че
жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „Киа Спортидж” с ДКН № ****,
а в обжалваното НП - „Киа Просиид“ с рег. № ***. Видно е, че е налице
разминаване в описанието на индивидуализиращите белези на МПС, в частност
относно модела на автомобила. Касае се за нередовност на акта, санирана от
административнонаказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото по
делото са събрани данни, че с ДКН № *** е регистриран лек автомобил „Киа
Просиид“.
По съществото на спора обаче съдът намира за недоказано, че
жалбоподателят И.Г.Г. е извършил вмененото му нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП
като водач на лек автомобил „Киа Просиид“ с рег. № ***. Преди всичко от
приобщените по делото писмени доказателства се изяснява, че автомобилът не е
собственост на жалбоподателя, както е прието в НП. В тази насока е изготвената
справка в централната база данни на КАТ, както и представените от „ОББ
Интерлийз“ ЕАД - клон Стара Загора документи, касаещи собствеността на
процесния автомобил. Видно от тези писмени доказателства лек автомобил „Киа
Просиид“ с рег. № *** е закупен от „ОББ Интерлийз“ ЕАД - клон Стара Загора и
предоставен за ползване на К.М.С. въз основа на Договор за финансов лизинг на
автомобил № 5021224 от 12.07.2019 г. На следващо място, от събраните гласни
доказателства се установява, че на процесната дата - 12.09.2019 г. жалбоподателят
не е управлявал лек автомобил „Киа Просиид“ с рег. № ***. Така в показанията си
свидетелката К.М.С. е категорична, че от приемането на автомобила на 18.07.2019
г. не го е преотстъпвала на никой друг, включително на жалбоподателя Г., когото
преди съдебното заседание не е познавала и виждала. Съдът кредитира тези
показания, които са дадени под страх от наказателна отговорност и при липса на
установена заинтересованост от изхода на делото. Изнесените от свидетелката С.
твърдения не се опровергават от показанията на полицейските служители В.В.Г. и И.Т.Ш..
Тези свидетели еднопосочно възпроизвеждат своите впечатления от процесните
събития, но не свидетелстват за лекия автомобил, чиито водач е бил
жалбоподателят. При това положение не може да се приеме, че жалбоподателят И.Г.
е извършил вмененото му нарушение, доколкото не се установява, че на посочената
в наказателното постановление дата е управлявал лек автомобил „Киа Просиид“ с
рег. № *** В административнонаказателното производство тежестта на доказване на
извършеното административно нарушение принадлежи на административнонаказващия
орган, който следва да проведе пълно доказване по спорните факти, което в настоящия
случай не е направено.
Предвид
изложеното обжалваното наказателно постановление е необосновано, поради което
следва да бъде отменено.
При този изход на делото и на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН на жалбоподателя И.Г. следва да
се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 19-0271-001527 от 15.10.2019 г.,
издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД
на МВР - Хасково, с което на И.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание - глоба в размер от 150 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково, с адрес: гр. Хасково,
****, да заплати на И.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията, предвидени в НПК и
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: