Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
Normal;За да се произнесе, съобрази: С решение № 1519/04.07.2013г., постановено по гр.д. № 2432/2012г. Горнооряховският Районен съд е отхвърлил молбата по чл.247 от ГПК на ищеца СТЕФАН П. Б. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение № 169/12.04.2013г. на съда по делото относно ЕГН на ответницата Н. И. В. като неоснователна. Против това решение е постъпила въззивна жалба от С. П. Б.. Навеждат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Сочи се, че безспорно съдът е вписал в решението си ЕГН на ответницата, който погрешно е бил посочен в исковата молба от самия ищец, сега жалбоподател. Съдът проявил субективизъм и идеализъм при постановяване на решението си. Въпросът на процедурата по чл. 247 от ГПК бил не какво е възприел съдът, а какво е действителното ЕГН на ответницата, извън възприятието на съда. Фактически съдът подменял основния въпрос на производството за реалното обективно ЕГН на ответника с въпроса за субективното възприятие, как самият съд възприел ЕГН на ответницата. Ако ЕГН е бил записан погрешно, без значение било по чия вина е станало това, съществено било това, че е налице грешка. Съдът игнорирал представените по делото писмени доказателства . Развиват се подробни съображения, като се претендира решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се поправи допуснатата очевидна фактическа грешка. Ответникът по делото не заема становище по подадената въззивна жалба. Съдът намира, че не е необходимо с оглед естеството на производството делото да бъде насрочвано в открито съдебно заседание. Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Обжалваното решение е допустимо и валидно изцяло. По същество решението е правилно. С Решение № 164/12.04.2013г. по делото е осъдена Н. И. В. от гр.Г.О., ул.”В. Л.” №9, В.”а”, .3, с ЕГН *, ДА ЗАПЛАТИ на С. П. Б. от гр.Г.О., ул.”В. Л.” №9, В.”в”, .4, А.12, с ЕГН *, сума в размер на 4 460 лв. /четири хиляди четиристотин и шейсет лева/, представляваща невърнат заем по Договор за паричен заем от 30.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в законна сила на съдебното решение до окончателното изплащане, както и сума в размер на 612,54 лв. /шестотин и дванадесет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата от 4460лв. за периода от деня, следващ падежа – от 03.08.2011г. до датата на предявяване на ИМ 30.11.2012г., като е отхвърлен предявеният от С. П. Б. против Н. И. В. иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за разликата от 616,94лв. до пълният предявен размер от 1229,48лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. В срока по чл. 247 от ГПК от страна на ищеца е постъпила молба, в която същият заявява, че ищецът погрешно е посочил в исковата молба ЕГН на ответницата и тя не се явила в съдебно заседание, за да бъде снета самоличността й. Установено било, че в действителност ответницата е родена на 01.06.1973г. и посоченият ЕГН * е очевидно неверен. Отправена е молба до съда да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение относно ЕГН на ответницата. От данните по делото се установява, че ищецът в исковата си молба е посочил ЕГН на ответника * и до приключване на съдебното дирене по делото не са предоставени данни, че този ЕГН идентифицира друго лице. Съдът, съобразявайки се с посочената в исковата молба индивидуализация на страните е постановил решението си по делото. В този случай не е налице разминаване между волята на съда изразена в мотивите на постановения съдебен акт и тази, обективирана в диспозитива му. Няма погрешно посочване на имената и ЕГН на посочените в адресната част на исковата молба страни по делото, както се твърди от жалбоподателя. Съдът е обвързан да постанови решението си съобразявайки индивидуализацията на страните , дадена от ищеца, а задължение на последния е да посочи точно и вярно индивидуализиращите данни за ответника. В конкретния случай не е налице грешка на съда, а е налице грешка на страната по делото, която не подлежи на поправка по реда на чл. 247 от ГПК. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Обжалваното решение, с което е отказано да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1519/04.07.2013г., постановено по гр.д. № 2432/2012г. на Горнооряховския Районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |