Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 07.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти
граждански състав, в публично
заседание на 28.01.2019
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията
НИКОЛОВА гр.дело №1672 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „Т.П.“ ЕАД против П.Д.И. ***, с която е предявен иск на
основание чл.422 от ГПК, в която се твърди следното: ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу
ответника, като по образуваното ч.гр. дело №4589/2015г. по описа на РС - Плевен
е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, на когото заповедта не е
връчена и е инициирано настоящото исково производство.
Предявен е иск за установяване
съществуване на вземане на ищеца спрямо
ответника за консумирана и незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за негов
топлоснабден имот - апартамент, с абонатен номер 6576.
Вземането се обосновава със следното:
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответникът е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153.(1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150.(1) (Изм. -
ДВ, бр.54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-
14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31 ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната
от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Сградата - етажна собственост на
ответника, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма “Н.“ ЕАД. Сумите за ТЕ за процесния периода
за процесния имот са начислявани от “Топлофикация - Плевен” ЕАД по изготвяни
отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата фирма “Н.“ ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение
в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г.
за Топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на
„Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, както следва:
481,93лв. – главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.11.2012г. – 30.04.2015 г.; 77,05 лв. - лихва върху главницата
за периода от 03.01.2013г. – 09.09.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №4589/2015г.
по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. на основание чл.78
от ГПК, както и разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е депозирал
писмен отговор ответника, чрез назначения особен представител адв. М.С., с
който оспорва иска и твърди следното: оспорва качеството на потребител на ТЕ на
ответника. Претенцията за консумирана и неплатена топлинна енергия в размер на
481.93 лв. главница е за периода 01.11.2012г. до 30.04.2015г. Няма
доказателства, доказателствената тежест лежи върху ищцовото дружество, че за
претендирания период ответникът е бил потребител на ТЕ - собственик /ползвател/
на топлоснабден имот, находящ се в ***, ***, абонатен номер 6576. С
допълнителна молба ищецът е приложил справка - извлечение за сумите за
отопление, дялово разпределение, БГВ, сградна инсталация. В същата е посочено,
че в имота няма монтирани отоплителни тела, същевременно са начислени суми за
отопление за периода в размер на 101.85лв. Относно сумите за топлоенергия,
отдадена от сградната инсталация в размер на 373.71лв., следва да бъдат приети
като задължителни разясненията по ТР №2/2016г. от 25.05.2017 г. по ТД №2/2016г.
и ТР №2/2017г. от 17.05.2018г. по ТД №2/2017г. и се оспорва нейният размер.
Няма данни и не се представят доказателства етажната собственост да е сключила
договор с фирмата за дялово разпределение „Н.” - ЕАД.
В о.с.з., в което е даден ход по същество представител на ищеца не се явява.
Претенцията е уточнена с допълнителна молба, приложена на л.13 от делото и с
нова такава /предвид последващи указания на съда за уточнение на вземането по
отношение главницата/, приложена на л.121 от делото.
В о.с.з. ответникът се представлява
от особения представител адв.М.С., която
поддържа изложеното в отговора и навежда доводи в о.с.з, въз основа на
които прави искане за отхвърляне на претенцията на ищеца.
В о.с.з представител на конституираното трето лице-помагач на ищеца
не се явява, но са представени изисканите преди това от съда писмени
доказателства.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск е допустим, а по
същество основателен и доказан и следва да бъде уважен.
От приобщеното по делото ч.гр.д .№4589/2015год.
по описа на ПлРС се установява, че същото
е образувано на 14.09.2015год. въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника заявление на основание чл.410
от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение срещу длъжника/сега ответник/ за
сумите, както следва: 2381,29лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2003 г. до 30.04.2015г., лихва върху главницата в размер на 1687,78лв. за
периода от 01.07.2003г. до 09.09.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на молбата 14.09.2015г. до окончателното
изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 81.38лв.
и адвокатско възнаграждение – 120.00лв. В заповедта е отразено, че вземането на
заявителя произтича от ползвана от длъжника и доставяна от заявителя топлинна
енергия в недвижим имот, находящ се в *** за периода 01.05.2003 г. до
30.04.2015 г., без същата да е заплатена.Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.45 ал.7 от ГПК,
инициирало настоящото исково производство.
По делото са приети като
доказателства Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД
на потребители в гр.Плевен, публикувани във в. Посоки, от които се установява
какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на
топлинна енергия в града. Като доказателства по делото са
приети/ и същите не са осопрени от ответната страна, чрез особения
представител/ следните писмени
доказателства: съобщение до ответника от Община Плевен за дължим данък във вр.
с недвижим имот, негова собственост, а именно : ***; надлежно подписано
Извлечение от сметка на ответника за
задължения за консумирана топлинна енергия; заверени копия от фактури във вр. с
налични задължения към ищеца по отношение абонат с потребителски №6576;
подробни месечни справки за дялово разпределение на топлинна енергия в
тополснабден имот, находящ се в ***, аб.№6576; Договор от 14.12.2001год.,
сключен между „Н.И.“ и Етажна собственост на адрес: ***, представлявана от В.Л.,
с предмет на договора –индивидуално отчитане на разходите за отопление по
показанията на индивидуалниште топлинни разпределители/монтирани на всеки
радиатор/ и уредите за топла вода/л.122 и сл. от делото/. Последното уточнение, направено от ищеца относно това от
какво поризтича вземането за главница е,че претенцията е за отдадена топлинна енергия от сградна
инсталация и отполение в баня от щранг лира/т.к. в имота няма монтирани
отоплителни тела/.Не е налице направено оспорване от особения представител на правилността
на начисляване и разпределение на доставеното в процесната абонатна станция
количество топлинна енергия от страна на топлинния счетоводител, поради и което
съдът не е назначил съответните експертизи по делото - съдебно-счетоводна /не се оспорва вземането по размер след
направеното уточнение от страна на ищеца/ и съдебно-техническа.
По делото се
установява, че сградата, в
която се намира имотът на ответника е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД, поради което и съдът
приема, че същата е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ -
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Те са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по смисъла на чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ - индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по наредба по чл.36 ал.3 от
ЗЕ. Чл.142 ал.2 от ЗЕ регламентира, че
топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съобразно
нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателят на ТЕ, за имот в сграда-етажна
собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти /чл.145 ал.3 от ЗЕ/. Съобразно чл.31 ал.1 от Общите условия, клиентите на
ТЕ са длъжни да заплащат месечните си дължими суми в 30 дневен срок от изтичане
на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение, се дължи обезщетение, в размер на законната лихва,
считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Съдът
намира за установен и факта на публичното оповестяване от страна на ищеца
“ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД на общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребителите от гр.Плевен, публикувано във в-к ”Посоки”, бр. 239/
13.12.2007г. С оглед на това, съдът намира, че ответникът има качеството на
потребител на ТЕ, без да е необходимо сключването на индивидуален договор между
него и ищеца, за услугата доставяне на ТЕ, доколкото Законът за енергетиката /ЗЕ/ не предвижда такъв.
Необходимо е единствено сградата- етажна собственост, да е присъединена към
абонатна станция. По делото безспорно се установи факта на съществуването на
партида, на името на ответника, с аб. № 6576. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, като видно от
събраните доказателства, същите са публикувани и приети от ответника по делото.
В ОУ е уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия, за плащането, на която не е необходимо
изпращането на покана. От представеното
препис – извлечение от сметка за задълженията за заплащане на консумирана
топлинна енергия се установява какъв е
размерът на претендираната главница по пера и лихвата в посочените от ищеца
размери. С оглед
изложеното съдът намира, че между страните по делото съществуват отношения по
повод доставянето и ползването на ТЕ за процесния период в имот с посоче
по-горе абонатен номер.
С оглед
изложеното, предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
По отношение разноските: вземането,
което е предмет на делото е различно по
размер в сравнение с това, предмет на заповедното производство. В настоящото
такова ответинкът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, както следва: 18,62лв. държавна
такса, 100лв. юрисконсултско възнагражедние и 300лв. хонорар на назначения
особен прпедставител /определен в минимален размер/, или разноски в общ размер 418,62лв.
Следва да се присъдят разноски от заповедното производство съразмерно установеното
по размер вземане в исковото производство, а именно разноски в общ размер - 41,48лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че П.Д.И.,
ЕГН **********,*** В.Л., представляван по делото от особен представител адв.М.С.
от ПлАК ДЪЛЖИ на „Т.П.“ ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, сумите, както следва : 481,93лв. – главница,
представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2012г.
– 30.04.2015г.; 77,05лв. - лихва върху главницата за периода от 03.01.2013г. –
09.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.09.2015год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410
от ГПК по ч.гр.дело №4589/2015г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78
ал.1 от ГПК П.Д.И.,
ЕГН **********,*** , ***В.Л., представляван по делото от особен
представител адв.М.С. от ПлАК ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.“ ЕАД ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото за
исковото производство в общ размер 418,62лв.
и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №4589/2015год. по описа на ПлРС
– в общ размер 41,48лв.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „Н.“ЕАД, ***, ***.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните чрез
Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: