Решение по дело №3090/2016 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ  №

11.11.2016  г., гр. П.

 

Пазарджишкият районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на седми октомври две хиляди и шестнадесета година в следния състав:

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

СЕКРЕТАР: И.П.                            

разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3090 по описа на съда за 2016 г.

Производството е по молба за развод с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си за развод по взаимно съгласие Д.И.С. и А.Т.С. заявяват, че сключили брак на 03.01.2004 г. и от него имат две малолетни деца. Известно време след сключването му заминали за В., където живеят и до днес. Отначало бракът вървял добре, но по-късно между двамата се породили непоправими различия, които довели до фактическата им раздяла през лятото на 2014 г. Двамата взели сериозно и непоколебимо решение да прекратят брака си.Към момента те живеят на различни адреси в Л., В., на различни адреси пребивават и при завръщанията си в гр. П., като двете деца живеят при майката.

Излагат писмено споразумение за последиците на развода.

Споразумението, което са постигнали, обхваща всички посочени в чл. 50 от СК въпроси и не противоречи на закона.

В съдебно заседание молителите не се явяват.

Вярно е, че ГПК изисква за допускането на развод по взаимно съгласие молителите да се явят в съдебно заседание лично – това е необходимо, за да се увери съдът, че те все още поддържат решението си да се разведат, т.е. че то е сериозно и непоколебимо.

Съдът намира обаче, че е налице дълготрайна уважителна причина за неявяването на молителите, които работят в чужбина, и не е в противоречие с целта на закона да бъде допуснат развод въпреки неявяването им, без заседанието да се отлага, докато невъзмож­ността за явяване отпадне. Няма съмнение, че Подписите под молбата за допускане на развод и споразумението са на молителите – удостоверени са с нотариална заверка. Страните биха извършили почти същите действия и ако бяха пристъпили към развод по исков ред, който несъмнено е допустим и без лично присъствие както на ответника без ограничения, така и на ищеца при уважителни причини.

По изложените съображения и на основание чл. 50 от СК съдът

РЕШИ:

Допуска развод по взаимно съгласие между Д.И.С., ЕГН **********, и А.Т.С., ЕГН **********,***, като прекратява брака им, сключен на 03.01.2004 година.

Утвърждава постигнатото между страните споразумение по чл. 51 от СК в следния смисъл:

1. След прекратяването на брака Д.И.С. ще носи брачното си фамилно име С..

2. Семейното жилище – къща в гр. П., ул. „П.“ *, собственост на майката на съпругата, ще се ползва от съпругата Д.И.С..

3. Родителските права върху родените от брака малолетни деца С. А. С., ЕГН **********, и М. А. С., ЕГН **********, ще се упражняват от майката Д.И.С., като бащата А.Т.С. ще има режим на лични контакти и ще вижда и взема децата при себе си всяка първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца от 17,00 ч. на петъчния ден до 17,00 ч. на неделния ден, както и по един месец през лятото, когато платеният годишен отпуск на майката не съвпада с този на бащата, както и през половината от зимната и пролетната ваканция на децата, както и за Коледа или за Нова година, по допълнително споразумение между страните. Страните се по всяко време могат да се уговарят за режим на свиждане, който не съвпада с определения в споразумението по чл. 51 от СК, в духа на добрия тон и разбирателство.

4. Бащата А.Т.С. ще заплаща на малолетните си деца С. А. С. и М. А. С. чрез тяхната майка и законна представителка Д.И.С. в размер съответно 140 лева месечно за С. С. и 120 лева месечно за М. С., считано от 01.09.2016 г.

5. Страните не си дължат издръжка един на друг.

6. Страните нямат спорове за движими вещи СИО, лични влогове на името на който и да е от съпрузите, търговски дружества на името на който и да е от съпрузите, както и недвижими имоти, придобити по време на брака.

7. Разноските остават за страните, както са направени, окончателната държавна такса ще се заплати от А.Т.С..

 

Определя окончателна държавна такса по допускането на развода в размер общо 50 лв., като задължава А.Т.С. да довнесе по сметката на съда разликата от 25 лв.

Осъжда А.Т.С. да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд държавна такса от 187,20 лв. върху размера на издръжката.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: