РЕШЕНИЕ

 

Номер 260152                           27.11 Година  2020           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIIІ състав

 

На двадесет и четвърти ноември, 2020    Година

                                  

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Александър Стойчев

 

                                                Секретар: Розалия Тодорова

 

като разгледа докладваните от Съдията т. дело номер 2 по описа за  2020  година намери за установено следното:

 

Иск с правно основание чл. 694, ал.1 от ТЗ.

Предявен е иск от „Бенедикт Мениджмънт 2“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Марково, ул. „Здравец“ № 17, чрез управителя му С.Д., против Национална агенция за приходите, с който се моли съдът да признае за установено, че вземането на ответника на основание ревизионен акт № Р- 16001617007985- 091- 001/ 26.06.2018г., посочено в молба вх. № 30178/15.10.2019 год.депозирана в производството по несъстоятелност, включено в списъка на приетите вземания, одобрено и изменено с Определение № 2692/18.12.2019 год., постановено по т. д. № 741/2016 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, обявено в Търговския регистър по партидата на длъжника на 23.12.2019 год., в размер на 289 020 . 24 лева, от които 172 900 лева главница и 117 029.06 мораторна лихва, не съществува.

В исковата молба се посочва, че синдикът на несъстоятелния длъжник в производство по несъстоятелност по т. д. № 741/2016 год. е включил в списъка на неприетите вземания предявеното от НАП – София вземане с молбата от 15.10.2019 год. Против този списък НАП – гр. София е предявил възражение на основание чл. 690 от ТЗ като в това производство съдът с Определение № 2692 е изменил съставения списък и е включил вземането на НАП в списъка на приетите вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ. Счита се от ищеца постановеното определение за неправилно. С Ревизионния акт, предмет на молбата на НАП, се установяват вземания, възникнали и дължими за минал период. В производството по ДОПК, предмет на адм. дело № 3066/2018 год. по описа на Административен съд – Пловдив, ревизионният акт е отменен в голямата му част като отделно от това вземанията, установени с процесния ревизионен акт, не могат да бъдат предявени и приети в рамките на производството по несъстоятелността. Счита се от ищеца, че вземанията, установени с процесния Ревизионен акт, не могат да бъдат предявени и приети за в производството по несъстоятелност и  разпоредбата на чл. 164 от ДОПК не създава привилегия и не дерогира разпоредбите на специалния закон, а именно Търговския, с разпоредбата на чл. 688, ал. 1 и 3. Също така се сочи, че разпоредбите на чл. 125 и чл. 164 ДОПК са неприложими и относими като органите на фиска са били длъжни в преклузивния тримесечен срок, установен в ТЗ, да предявят своите вземания. Като не са сторили това те са загубили възможността да предявят това вземане впоследствие, т.е. счита се, че правата им са преклудирани.

Ответникът по исковата молба НАП изцяло оспорва исковата молба по подробни съображения в отговора.

Синдикът Г. взема становище за основателност на предявения иск по подробни съображение посочени в отговора на ДИМ.

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIIІ състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Между страните са безспорни фактите, изложени по исковата молба, касаещи наличието на производство по несъстоятелност и протеклите процедури по предявяване на вземанията от НАП и впоследствие депозираните възражения от страна на ответника, по които съдът по несъстоятелността с посоченото в исковата молба определение е постановил изменение на списъка с приети вземания като е включил вземането на НАП в списъка с предявени вземания.

При това положение и основния спорен момент по делото е оформен около правния въпрос за приложение разпоредбата на чл.164 от ДОПК в светлината на правилата визирани за производството по несъстоятелност, а именно чл.686 и 687 и 688 от ТЗ, визиращи преклузивни срокове за предявяване на вземанията от кредиторите. В случая се твърди, че вземанията не следва да се приемат в производството по несъстоятелност, тъй като се касае за притезания касаещи период преди откриване на производството несъстоятелност, като очевидно разпоредбата на чл.687 от ТЗ не е приложима,  както и тази по чл.688, ал.3 от ТЗ.

Разпоредбата на чл. 164 ДОПК урежда предявяване на публични вземания в производството по несъстоятелност - органът, който е оправомощен да предявява вземанията в производството по универсално принудително изпълнение /НАП, освен ако в закон не е предвидено друго/; начина на приемане на публични вземания, в зависимост дали същите са установени с влязъл в сила акт или не, но относно сроковете за предявяване на публичните вземания, които са императивно установени в чл. 685 и сл. от Търговския закон липсва изрична уредба. Според настоящият състав на съда следва нормата по чл.164 от ДОПК да се тълкува в аспекта, че въпреки липсата на изрично посочване в новелата на данъчния закон на дерогиране сроковете по ТЗ, то това следва от духа на нормативно въведеното изключение. Ясно е, че разпоредбите на чл. 164, ал. 4 и ал. 5 ДОПК са специални, по отношение на разпоредбите на ТЗ /в този смисъл Решение № 43 от 20.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2471/2013 г., I т. о., ТК/ С цитираната норма се въвежда изключение от общия ред за приемане на вземания от страна на синдика, установен в Глава четиридесет и трета от Търговския закон. Нормата е въведена с оглед защитата на обществения интерес от попълване на фиска. Разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК не въвежда срок за предявяване и приемане на публични вземания, установени с влязъл в сила акт, както и не прави разграничение между вземания, възникнали преди или след датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника. С оглед на това съдът счита, че волята на законодателя е да обвърже приложението на специалния ред по чл.164 от ДОПК априори и да постанови  охраняване интересите на фиска дерогирайки общите правила по ТЗ.

На следващо място изрично ВКС в мотивите на определение № 310 от 31.07.2020г.  постановено по ч. т. дело № 433/ 2020 г. еднозначно посочил, че когато публичното вземане се установява по специален ред- чрез акт за публично вземане, издаването на този акт е предпоставка за предявяването му в производството по несъстоятелност. Ето защо, ако актът е издаден за стари вземания, чл.685 и чл.688 от ТЗ не намират приложение, тъй като процедурата за издаване на акта за публично вземане, явяваща се условие за предявяването му, не е приключила. С оглед на така изложеното съдът намира, че принципно искът е неоснователен въз основа на принципните постановки за приложението на чл.164 от ДОПК и нормите на ТЗ.

В случая, обаче се установява, че междувременно е проведено обжалване на процесния ревизионен акт и въз основа на постановени актове на Административен съд Пловдив по дело № 3066/2018г. и на ВАС по дело № 4318/2020г. същият е частично отменен. Съдържанието на решение № 10600/31.07.2020г. на ВАС и № 2219/05.11.2019г. на ПАС водят на извода, че сумата, която е установена, като окончателно дължима от длъжника е в размер на 103 545.48 лева, от които главница в размер на 67 036. 68 лева и лихви в размер на 36 508.80 лева. При това положение и искът се явява частично основателен. Т.е. очевидно за сумата от 186 383.76 лева, главници и лихви, вземането на НАП не съществува.

Воден от така изложените мотиви Пловдивски Окръжен Съд

 

                                      Р  Е  Ш  И

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.694, ал.1 от ТЗ, по отношение на длъжника БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2 ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, синдика Г.Г., НАП и всички кредитори в производството по несъстоятелност по т.д.№ 741/2016г. по описа на ПОС, че вземането на Национална агенция за приходите установено с ревизионен акт № Р- 16001617007985- 091- 001/ 26.06.2018г., посочено в молба вх. № 30178/15.10.2019 год. депозирана в производството по несъстоятелност по т.д. № 741/2016г. по описа на ПОС, включено в списъка на приетите вземания въз основа на Определение № 2692/18.12.2019 год., постановено по т. д. № 741/2016 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, обявено в Търговския регистър по партидата на длъжника на 23.12.2019 год., не съществува за сумата в размер на 186 383.76 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 103 545.48 лева, от които главница в размер на 67 036. 68 лева и лихви в размер на 36 508.80 лева установени с ревизионен акт № Р- 16001617007985- 091- 001/ 26.06.2018г.

ОСЪЖДА БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2 ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Марково, ул. „Здравец“ № 17 да заплати  на НАП сумата от 100 лева направени деловодни разноски в размер на дължимо юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :